РЕШЕНИЕ
№ 396
гр. Карлово, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320101315 по описа за 2022 година
Производството е било образувано по иск с правно основание чл.150
от СК, предявен от Т. К. М., ЕГН: **********, от гр. К., ул. „Г. З.“ №***, чрез
пълномощника й адв. Л. Н. против А. А. Я., ЕГН: **********, като баща и
законен представител на малолетното дете П. А. Я., ЕГН: **********,
двамата от гр. К., ул. „Е.“ №**.
Ищцата твърди, че с А. А. Я. живели на семейни начала до
15.01.2022 г. в гр. К., на ул. „Е.“ №**. От съвместното им съжителство имали
родени две деца – Я. А. Я., на **години и П. А. Я., на** години и **месеца.
След фактическата раздяла на родителите малолетното дете П.
останало да живее при баща си в гр. К., а ищцата се преместила в дома на
майка си в същия град, на адрес: ул. „И. Р.“ №**.
Твърди, че в началото на месец февруари 2022 г. заминала за Т., за
да търси работа и да започне живота си отначало, след като повече от 20
години посветила на А. Я.. Веднага след нейното заминаване от България,
ответникът образувал гр. д. № 304/2022 г., 3-ти гр. с. по описа на Р. с. К. с
правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл. 127а, ал.2 от СК, касаещо
малолетното дете П.. Съобщенията от съда по същото дело били получени от
1
78-годишната майка на ищцата, която била неграмотна и съответно, не я
уведомила за съдебните книжа, защото дори не можела да използва телефон.
За делото ищцата разбрала едва на 06.10.2022 г., когато лично получила
съобщение от Р. с. К. с Решение № 290/21.09.2022г. по гр. д. № 304/2022г. на
РС К. за поправка на очевидна фактическа грешка. След направена справка в
съда установила, че е постановено Неприсъствено решение №172/08.06.2022г.
по гр. д. № 304/2022 г. 3-ти гр. с. по описа на Р. с. К., с което на бащата било
предоставено упражняването на родителските права относно малолетната П.,
било определено местожителство на детето при бащата, а на майката бил
определен режим на лични отношения с дъщеря й. Със същото Решение
ищцата била осъдена да заплаща на малолетното дете П. А. Я., чрез нейния
баща и законен представител А. А. Я. месечна издръжка в размер на 300 лв.,
считано от 09.03.2022 г. до настъпване на причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва. С Решение №272 от 07.08.2022г. по
същото дело била допусната поправка на ОФГ, като било посочено, че
издръжката е дължима от 15.01.2022 г.
Ищцата счита определената от съда издръжка за твърде завишена с
оглед на разходите за дванадесетгодишното дете. П. нямала специфични
нужди – здравословно състояние, образование или други важни причини,
които да налагат изплащането на издръжка в размер на 300 лв.
Определената от съда издръжка в този размер била непосилна за
ищцата. На първо място, към настоящия момент била безработна и не
реализирала доходи, тъй като едва преди няколко дни се завърнала в
България и нямала спестявания. Живеела в жилище под наем, за което
заплащала месечен наем в размер на 250 лв., като допълнително заплащала
сметки за ток, вода, телефон и др. Не притежавала недвижими имоти, от
които да може да реализира доходи.
Ищцата твърди, че докато съжителствала с бащата на П., той й
нанасял постоянен психически и физически тормоз, в резултат на което
придобила „с. н.“ и от години приемала медикаменти.
Всичките си спестявания вложила в къщата на А. Я., включително и
двата банкови кредита, които изплащала към настоящия момент в общ размер
на 31 000 лв. Двата кредита изтеглила за ремонт и обзавеждане на жилището,
в което съжителствали, а сега се налагало да живее на квартира.
2
Предвид финансовото й състояние, към настоящия момент било
невъзможно да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. за детето П..
Същата била определена по реда на чл. 239, ал.2 от ГПК, поради което съдът
не се мотивирал по съществото на спора.
С оглед изложеното за ищцата бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да измени размера
на присъдената по гр. д. №304/2022 г. по описа на PC К. издръжка, която
следва да заплаща на детето си П. А. Я., като я НАМАЛИ от 300.00 лева на
180.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
10.10.2022 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка
просрочена вноска. Претендират се направените по делото разноски.
С отговора на исковата молба ответникът, представляван от
пълномощника си адв. Г. Р. оспорва иска.
Не оспорва, че с ищцата били във фактическо съжителство до
15.01.2022 г., от което имали родени две деца – Я. А. Я., на **години и П. А.
Я., родена на ******* г.,
Не оспорва, че след като ищцата напуснала жилището, в което
живели съвместно повече от 20 години, дъщеря им останала при него.
Не оспорва, че завел иск за местоживеенето на детето, родителските
права, издръжката, както и за заместващо съгласие за снабдяване на детето с
паспорт, да напуска страната и да пътува в чужбина.
Оспорва, че ищцата е заминала в Т., за да търси работа и че не е
знаела за образуваното дело до 06.10.2022 г.
Оспорва твърдението, че размерът на издръжката за детето,
определен с решение по гр. д. № 304/2022 г. на Р. с. – гр. К., е непосилен за
ищцата.
Оспорва твърдението, че същата е безработна и не реализира
доходи, че няма спестявания и заплаща наем.
Оспорва, твърдението, че нанасял на ищцата постоянен психически
и физически тормоз, както и че всички нейни спестявания и два банкови
кредита са били вложени в неговата къща.
3
Твърди, че в действителност, през последните месеци от
съжителството им с ищцата имали проблеми. Тя започнала да го отбягва и да
се държи лошо с него, вдигала скандали, демонстрирала липса на уважение.
Живеели с нея и децата в гр. К. в самостоятелно жилище – първи етаж от
къща, собственост на ответника. От началото на тази година с тях живеела и
приятелката на сина им.
Твърди, че ищцата работела до началото на февруари месец 2022 г. в
голям магазин в града – работа, която напуснала доброволно. По-късно
ответникът разбрал, че тя имала връзка с мъж от Р. Т., който й изпратил
годежен пръстен и 5000 лева подарък. Този човек станал и причина ищцата
да напусне ответника и малолетното им дете и да замине за гр. А., за да
заживее при него.
Дъщеря им изживяла случилото се изключително тежко. Синът им
също. Той и приятелката му поддържали връзка с ищцата и тя знаела за
образуваното дело. Ответникът също говорил с нея по телефона за това, но тя
не само, че заявявала на всички, че няма да заплаща издръжка, но и се
подигравала с това. Говорела на съседи, роднини и приятели, че нямала да му
даде „една стотинка издръжка за детето“.
До август месец 2021 г. ответникът работил в Г. и имал много добри
доходи. Ищцата разполагала с много пари, които той й осигурявал, купувала
си често – четири-пет пъти годишно, златни бижута – пръстени, обеци,
колиета. Единствено той осигурявал издръжката на семейството, заплащал и
всички домакински разходи, закупувал дрехи на детето, а ищцата спестявала
парите, които изработвала или ги ползвала само за себе си. Вноските по
първия й кредит изплащал изцяло той. Синът им в продължение на девет
месеца й давал по 400 лева месечно от своята заплата за покриване вноските
по втория й кредит. След като ищцата ги напуснала и оставила изцяло на
ответника грижите за дъщеря им, той не можел повече да работи извън
страната. Към настоящия момент намирал инцидентно работа, нямал
постоянна такава и нямал сключен трудов договор. Синът им поемал част от
сметките за ток. Всички грижи за дъщеря им, цялата домакинска работа
извършвал ответникът.
Разходите за издръжка на малолетното дете били около 700-800
лева. Само за началото на учебната година баща й закупил дрехи, в т.ч.
4
анцузи, обувки и маратонки общо за 235 лева, 80 лева стрували най-
необходимите тетрадки и учебни принадлежности. Непрекъснато възниквали
разходи за училище. С началото на зимния сезон трябвало да й закупи зимни
дрехи и обувки. Детето било ученолюбиво, отговорно и прилежно в училище,
учело английски език и компютри, посещавало библиотеката в града, четяло
книги, желаело да има и собствени и ответникът се стараел да й осигурява
средства за това. Ходела на кино всяка седмица, което като разход било около
60 лева месечно. Имала мобилен телефон, вкъщи ползвала интернет, което
било свързано с допълнителни разходи. Баща й закупувал и витамини, а при
необходимост – и лекарства.
От два месеца ищцата работела като ***********. Същата била
трудоспособна, нямала задължения към трети лица за издръжка и било във
възможностите й да заплаща 300 лева месечна издръжка за детето им.
С оглед горното, ответникът моли искът да бъде отхвърлен и да му
се присъдят направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че ищцата Т. К. М. и А. А. Я. са родители на
роденото от съвместното им съжителство малолетно дете П. А. Я..
Страните не спорят, а и от приложеното гр. д. №304/2022 г. по описа
на PC К. е видно, че с неприсъствено решение №172/08.06.2022 г. на бащата е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на
малолетната П., местожителство на детето е определено при бащата, а на
майката е определен режим на лични отношения с дъщеря й. Със същото
решение ищцата е осъдена да заплаща на малолетното дете П. А. Я., чрез
нейния баща и законен представител А. А. Я. месечна издръжка в размер на
300.00 лв., считано от 09.03.2022 г. до настъпване на причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва. С Решение №272 от
07.08.2022 г. по същото дело е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка, като е посочено, че издръжката е дължима от 15.01.2022 г.
Приложено е извлечение от задграничен паспорт, от което се
установява, че в периода м. февруари 2022 г. – м. октомври 2022 г. ищцата
неколкократно е пътувала от Р. Б. до Р. Т. и обратно.
5
От представения в заверен препис Договор за потребителски кредит
от 01.09.2017 г., ведно с погасителен план е видно, че ищцата и В. И. В. са
изтеглили кредит в размер на 16 000 лева, с месечна вноска от 253.27 лева и
краен срок на погасяване 01.09.2024 г.
От представения в заверен препис Договор за потребителски кредит
от 04.02.2020 г., ведно с погасителен план е видно, че ищцата е изтеглила
кредит в размер на 20 915.20 лева, с месечна вноска от 315.09 лева и краен
срок на погасяване – 04.02.2027 г.
Ищцата представя Удостоверение изх. №01/26.11.2022 г., от което
се установява, че от м. октомври 2022 г. работи като „П. з. и н.“ с работодател
ЕТ „С. п.-Г. В.“ – гр. С.. До момента е получила трудово възнаграждение за м.
октомври в брутен размер от 202.86 лева.
От приложеното в цялост изп. дело №65/2022 г. по описа на ДСИ
при РС К. се установява, че същото е образувано по молба от 25.08.2022 г. на
А. А. Я. срещу Т. К. М. за събиране на присъдената по гр. д. №304/2022 г. по
описа на PC К. издръжка от 300 лева на малолетното дете П. Я., както и на
разноските по делото. От приложените платежни нареждания е видно, че по
изпълнителното дело Т. К. М. е заплатила издръжка за периода от м. юни
2022 г. до м. ноември 2022 г., включително. От извършеното от съдебния
изпълнител проучване на имущественото състояние на длъжника се
установява, че Т. К. М. има открити банкови сметки в „Ю. Б.“ АД и „Т. Б. А.
Б.“ ЕАД и е собственик на ¼ ид. част от недвижим имот – земя, жилище,
второстепенна постройка и навес с оградни стени. Същата няма публични
задължения, няма декларирани доходи за последната данъчна година, липсват
данни за трудови договори и осигурител. По молба на А. А. Я. на банковите
сметки на Т. К. М. в „Ю. Б.“ АД и „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, както и на трудовото й
възнаграждение получавано от ЕТ „С. п.-Г. В.“ – гр. С., е наложен запор.
От показанията на свидетелката В. И. В. се установява, че е съпруга
на работодателя на ищцата. Познавала ищцата от повече от 20 години и
знаела, че има две деца от А. А. Я.. След раздялата на родителите в началото
на 2022 г., децата останали при бащата, а ищцата отишла в дома на своята
майка в гр. К. – малка къща с две стаи и коридор, където живеела и сестра й.
През м. февруари 2022 г. Т. М. заминала за Т. при приятели, където се
надявала да си намери работа и да се изплаща кредитите, по един от които
6
съкредитополучател била свидетелката. Заминаването й не било свързано с
друг мъж. Не успяла да се установи там и в началото на м. октомври се
върнала в Б.. От средата на м. октомври започнала работа на 4 часов работен
ден в заведение за закуски, находящо се в района на ЖП гара-К.. Брутната й
месечна заплата била ***.**лева, от която се удържали осигуровки – 60 на 40.
Със съдействието на свидетелката си намерила жилище под наем – избена
стая, с месечен наем от 250 лева. Тъй като нямала доходи се уговорили с
наемодателя да сключат договор на по-късен етап и тогава да започне да
плаща наема. Дотогава трябвало да си погасява само битовите сметки, които
за последните два месеца били съответно 50 и 80 лева. Ищцата нямала
никакви други доходи и усилено си търсела допълнителна работа. Имала
сериозни финансови затруднения, тъй като освен издръжката от 300 лева,
която плащала на малолетното си дете П., трябвало да изплаща и изтеглените
два кредита. Сумите по кредитите изразходвала за ремонт на жилището, в
което преди живеела с А. Я. и децата. Средствата не й достигали и неведнъж
свидетелката й давала пари назаем. Наскоро боледувала и закупувала
лекарства. Трайно страдала от с. н. и приемала а.. Причина за това било
отношението към нея на А. Я., докато живеели заедно. Той бил агресивен и
често я тормозел и разстройвал. Преди време работел в Г., а сега бил заварчик
на пълен работен ден. На свидетелката не й е известно ищцата да е
получавала за подарък годежен пръстен от друг мъж, нито да разполага с
каквито й да било бижута и накити.
От показанията на свидетеля Я. А. Я. се установява, че е син на
ищцата и А. Я.. Заявява, че не счита ищцата за своя майка, тъй като ги
напуснала заради друг мъж. Лично тя му се обадила по телефона и му казала,
че е отишла в Т. и смята да се омъжи там. Останала там 4-5 месеца, през
които по никакъв начин не помагала на семейството си. При контактите със
свидетеля казвала, че живее добре и се хвалела, че съпругът й има хубава
работа й печели много пари. Свидетелят работел на повикване и нямал
постоянна работа. Баща му, който се грижел за него и малолетната му сестра
П., от една година също нямал постоянна работа. Работел като заварчик и
нямал сигурни доходи. Преди това три години работел в Г., но след
напускането на ищцата се принудил да се върне в Б.. Средствата на
семейството не достигали, а имали значителни разходи. Сметката за ел.
енергия през последните два месеца била около 300 лева. Отоплявали се на
7
климатици. Плащали 15 лева за интернет, както и нормалните разходи за
храна и облекло. Малолетната П. ходела на училище. Нейната сметка за
телефон била около 20 лева на месец. Нямала здравословни проблеми, не
била записана на извънкласни занимания. Пиела редовно витамини и всяка
седмица ходела на кино. Всички тези разходи се поемали от баща им, който
полагал грижите за тях. Майка им не помагала с нищо – нито финансово, нито
по друг начин. Тя сама ги напуснала и никой не я бил изгонил. Дори при
заминаването си взела със себе си златни пръстени, синджири, обеци, гривни
и други златни накити, част от които били на децата й. Свидетелят не видял
това с очите си, но бил сигурен, че са взети от майка му. Тя обаче му се
похвалила с голяма сума пари и годежен пръстен, които й били подарени от
новия й мъж. Сега вече не била с него, имала друг мъж до себе си. Живеела
под наем и освен издръжката за дъщеря си П., изплащала кредити, които на
времето били взети за ремонт на жилището им. Последните 10 месеца
вноските били направени от свидетеля, тъй като ищцата не ги погасявала.
При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.150 СК – за намаляване на
присъдената в полза на детето П. А. Я. месечна издръжка, определена в
размер на 300.00 лева с влязло в законна сила съдебно решение по гр. д.
№304/2022 г. по описа на PC К..
Според чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се
определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя
– чл. 142, ал.1 от СК. На основание чл. 150 от СК, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК, следва да се прилагат както,
когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК
се иска увеличение. В производството по чл. 150 от СК от значение е
единствено дали след влизане в сила на съдебното решение, с което е
определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в
обстоятелствата по чл.142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от
СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката
8
към нея може да бъде изменена, като опора в тази насока, при преценка на
съда са разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК.
Страни в случая са майката Т. К. М. и малолетната й дъщеря П. Я.,
действаща чрез своя баща и законен А. А. Я.. По делото е безспорно, че
родителските права са предоставени на бащата и че към момента на
завеждане на делото майката е била осъдена да заплаща издръжка на детето в
размер на 300 лева.
Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете към
настоящия момент е в размер на 172.50 лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК
вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 37/24.03.2022 г. за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната.
Размерът на издръжката следва да се определи според правилото на
чл.142 ал.1 от СК, според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което дължи издръжка.
От определяне на предходния размер на издръжката е изминал
кратък период от време – едва 6 месеца. Съдът не счита, а и не се твърди в
исковата молба, през този период от време да са настъпили трайни изменения
в нуждите на детето, както с оглед на възрастта му, така и с оглед на
икономическата обстановка в страната. Основният аргумент на ищцата се
свежда до това, че първоначалната издръжка е определена с неприсъствено
решение, което не е мотивирано от съда. Настоящият съдебен състав не
споделя изложените в тази насока доводи, като съображенията за това са
следните:
С разпоредбата на чл. 238 ГПК е въведен института на
неприсъственото решение срещу ответника. Разпоредбата определя
условията, при които съдът може да постанови неприсъствено решение –
ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба по чл. 131
ГПК, при редовно връчена исковата молба с приложенията към нея; да не се е
явил в първото заседание, без да е направил искане за разглеждане в негово
отсъствие, след като е бил редовно и своевременно призован за съдебното
заседание; ищецът да е поискал произнасяне на неприсъствено решение.
С неприсъственото решение се установява само вероятното
съществуване на спорното право и съдът не го мотивира по същество.
Независимо, че с неприсъственото решение спорното право се установява или
9
отрича само с вероятност, то се ползва със сила на присъдено нещо между
страните.
Спецификата на неприсъственото решение намира израз и в
особения ред за защита срещу него. За разлика от решенията постановени в
състезателно производство, които подлежат на обжалване, неприсъствените
решения по разпореждане на закона не подлежат на инстанционно обжалване
– чл. 239, ал. 4 ГПК. Законът е предвидил различен ред за защита, като на
страната са предоставени две правни възможности за защита – чрез искане за
отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК и с нарочен иск по чл. 240, ал.2 ГПК. В случая
ищцата не се е възползвала от нито една от тези възможности, а е предпочела
да заведе иск по чл.150 СК. Настоящият съдебен състав не счита, че
постановеното при условията на чл.238 и сл. от ГПК решение само по себе си
представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.150 СК и основание за
изменение на издръжката. Такова обаче е налице – завръщането през м.
октомври 2022 г. на ищцата от Р. Т., при което е изпаднала в затруднено
финансово положение, съществено засягащо възможностите й като родител
да плаща определения от съда размер на месечна издръжка.
Както вече се посочи, размерът на издръжката по чл.143, ал.2 СК е
функция от потребностите на самото дете и възможностите на родителите му.
В месечния разход за детето задължително участват средства за
покриване на базови нужди – храна, облекло, консумативи, транспорт, за
здравна профилактика и културни мероприятия, които поради обичайния си
характер се предполагат без да се доказват.
Установи се от събраните гласни доказателства, че бащата не работи
на трудов договор и няма постоянни доходи от заплата. В тази връзка съдът
кредитира показанията на св. Я. Я., които са преки и непосредствени,
доколкото живее с баща си и малолетната си сестра. Последната от своя
страна посещава училище, няма здравословни проблеми и разходи извън
обичайните
Относно възможностите на майката да осигурява издръжка в размер
надхвърлящ нормативния минимум, съдът преценява всички релевантни
факти и обстоятелства за нейните доходи, упражнявана дейност и имотно
състояние. В производството се събраха доказателства за получавано от
ищцата месечно трудово възнаграждение в размер на едва 202.86 лева.
10
Установи се, че живее на квартира с месечен наем от 250 лева и не разполага
с имущество, от което би могла да реализира други доходи. Съдът не
кредитира твърдението на св. Я., че майка му е взела значително количество
златни накити, тъй като същото почива единствено на предположения.
Съгласно трайната съдебна практика за определяне издръжката на
ненавършили пълнолетие деца, относими са брутните доходи на родителите,
а не нетните такива, поради което следващите се по закон удръжки, както и
разходите, които някой от родителите прави за своята лична издръжка и за
подобряване на битовите си условия, вкл. чрез заем и кредит от банкова
институция не следва да се приспадат от общия му доход /в този смисъл ТР
№34/1973г. на ОСГК на ВС и Решение № 559/1970г. на II ГО на ВКС/.
Наличието на облигационни задължения на родителя към трети лица –
погасителни вноски по договор за кредит – не го освобождава и не е
основание за намаляване на задължението му за заплащане на месечна
издръжка на ненавършилото му пълнолетие дете и не следва да се взема
предвид при преценка на материалните му възможности.
Като взе предвид горното, настоящият съдебен състав намира иска
за частично основателен и определената по гр. дело № 304/2022 г. по описа на
РС К. издръжка за детето, следва да се намали от 300.00 лв. на 200.00 лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2022 г., до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, а за разликата от 200 до 180 лева подлежи на отхвърляне.
Съдът намира, че размер над така определения ще създаде особени
затруднения на ищцата, извън финансовите й възможности.
Относно разноските:
Такива се претендират и от двете страни. Съдът констатира, че при
завеждане на делото не е внесена дължимата за производството държавна
такса. При иск за намаляване размера на присъдена издръжка на общо
основание се дължи държавна такса, която следва да се определи върху
намалението, което се претендира, изчислено за 3-годишен период. В
разглеждания случай претендираното намаление възлиза на общо 4320 лева и
следователно дължимата държавната такса е в размер на 172.80 лева, която
следва да се разпредели пропорционално съобразно съотношението
уважена/отхвърлена част на иска. В този смисъл ищцата следва да плати по
11
сметка на Р. с. – К. държавна такса в размер на 32.80 лева – съобразно с
отхвърлената част на иска, а дължимата от ответника сума е 144.00 лева,
съобразно уважената част от иска. Предвид това, че малолетното дете е
освободено от държавна такса, то дължимата от него такса следва да остане
за сметка на бюджета на съда.
Направеното с исковата молба искане по чл.83, ал.2 ГПК е
неоснователно, предвид размера на дължимата от ищцата държавна такса,
която съдът намира, че няма да представлява особено затруднение да бъде
заплатена.
Съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска, ответникът
следва да заплати на ищцата разноски в размер на 333.33 лева, а тя на него –
66.67 лева. По компенсация следва да се осъди ответникът да заплати на
ищцата 266.66 лева.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на дължимата от Т. К.
М., ЕГН: **********, от гр. К., ул. „Г. З.“ №***месечна издръжка, определена
по гр. дело № 304/2022 г. по описа на РС К., която ищцата следва да заплаща
на малолетното дете П. А. Я., чрез нейния баща и законен представител А. А.
Я., ЕГН: **********, двамата от гр. К., ул. „Е.“ №**, като я НАМАЛЯВА от
300.00 лева на 200.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба – 10.10.2022 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка
просрочена вноска, като в останалата му част ОТХВЪЛЯ иска за намаляване
на издръжката за разликата от 200.00 лв. до 180.00 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. А. Я., чрез нейния баща и законен представител А. А.
Я., ЕГН: **********, двамата от гр. К., ул. „Е.“ №**да заплати на Т. К. М.,
ЕГН: **********, от гр. К., ул. „Г. З.“ №***, направените по делото разноски
по компенсация в размер на 266.66 лв. (двеста шестдесет и шест лева и
шестдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА Т. К. М., ЕГН: **********, от гр. К., ул. „Г. З.“ №***, да
12
заплати по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт, сумата от 32.80 лв. (тридесет и два лева и осемдесет стотинки),
представляваща държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.83, ал.2 ГПК на Т. К. М.,
ЕГН: ********** за освобождаване от заплащане на държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен
срок от днес – 29.12.2022 г.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
13