РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,
23.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІІ
състав, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 278
по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от КСО
във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от П.Д.Л. ***
против Решение № 2153-17-36/24.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Русе, с
което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено Разпореждане № 2140-17-142/04.03.2020
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе, с което на
жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл. 9а, ал. 2 и чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. В жалбата се
твърди, че неправилно административният орган не е зачел за осигурителен стаж периодите
от 26.02.2003 г. до 31.12.2003 г. и от 01.08.2004 г. до 27.07.2006 г., през
който жалбоподателката е работила в ЕТ „И. – С. А.“ гр. Русе като продавач в
магазин. Счита, че целият й осигурителен стаж в този осигурител следва да бъде
зачетен, а не само тази част от него, за която има данни в Регистъра на
осигурените лица (РОЛ). Иска се от съда да отмени оспореното решение и потвърденото
с него разпореждане като преписката бъде върната на пенсионния орган за ново
произнасяне по заявлението на жалбоподателката. Не се претендират присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, в хода на делото по
същество и в представени писмени бележки, счита жалбата за неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения
законов срок видно от приложеното по преписката известие за доставяне (л. 4 от
преписката) и пощенското клеймо върху плика придружаващ подадената жалба (л. 8
от делото), както и съобразно разпоредбите на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Жалбата изхожда от лицето,
адресат на акта, за което е налице правен интерес от оспорване. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Решение № 2153-17-36/24.04.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ-Русе е издадено от материално и териториално компетентен
по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО. Спазена е изискуемата
писмена форма като решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117,
ал. 3 от КСО.
От данните по делото се установява,
че в хода на административното производство са събрани всички налични относими
доказателства, релевантни за преценка на правото на жалбоподателката на
исканата от нея пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът не констатира да
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неоснователни са
твърденията на жалбоподателката в обратната посока, посочвайки, че
административният орган не е установил кое точно е лицето подало в ТД на НАП
уведомления за сключването и прекратяването на трудовия договор между нея и
осигурителя ЕТ „И. – С. А.“ – Русе, както и че не е посочил дали от този
осигурител има предадени ведомости и друга трудовоправна документация в
архивите на НОИ, след като осигурителят е прекратен без правоприемник. Настоящият
съд извърши служебно проверка на цитираните обстоятелства, при която от
предоставените отговори от ТД на НАП – Варна, офис Русе (трето, неучастващо в
производството лице) и от ответника ТП на НОИ – Русе се установява, че липсва
информация за лицето, подало уведомленията до НАП, както и предадена
документация в архива на НОИ, т.е. липсват данни и доказателства в повече от
наличните вече по преписката, които да могат да бъдат съобразени допълнително
от административния орган.
Въпреки това съдът намира, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като неправилно е приложен
материалния закон, поради това че административният орган неправилно е ценил
събраните доказателства, без да ги анализира в тяхната съвкупност, а единствено
позовавайки се факта, че процесният стаж в трудовата книжка на жалбоподателката
е заверен без подпис на главен счетоводител и за този период липсват данни в
РОЛ.
От фактическа страна по делото не е
спорно, че във връзка с подаденото на 27.12.2019 г. от жалбоподателката заявление за
отпускане на лична пенсия за ОСВ е постановено Разпореждане № 2140-17-142/04.03.2020
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе, (л. 6 от
преписката), с което е отказано отпускане на исканата пенсия. Според
съдържанието на разпореждането, към датата на заявлението – 27.12.2019 г.
жалбоподателката е на възраст 61 години, 9 месеца и 17 дни, а от представените
документи за осигурителен стаж и данните по чл. 5, ал. 4 от КСО от РОЛ
(Регистъра на осигурените лица) й е зачетен осигурителен стаж от ІІІ категория
– 31 години, 11 месеца и 1 ден. От тези данни е направен извод ,че жалбоподателката
не отговаря на изискването за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 2 от КСО, тъй като не притежава изискуемия за 2019 г.
осигурителен стаж за жените – 35 години и 8 месеца. Доколкото недостигащият
стаж е по-малко от 5 години, на жалбоподателката е предложено да заплати
осигурителни вноски за недостигащия стаж на основание чл. 9а, ал. 2 от КСО, но
същата е отказала да се възползва от това право с изрична декларация. С тези
мотиви на Л. е отказано отпускане на пенсията.
В постановеното Разпореждане №
2140-17-142/04.03.2020 г. липсват подобни разяснения относно това какъв точно
стаж е зачетен, но от описа на осигурителния стаж на жалбоподателката, изготвен
преди произнасянето на пенсионния орган (л. 11-13 от преписката) е видно, че на
ред 13 и ред 15 от описа са посочени съответно периоди от 26.02.2003 г. до
01.01.2004 г. (10 месеца и 3 дни) и от 01.08.2004 г. до 27.07.2006 г. (1
година, 11 месеца и 27 дни), които не са зачетени за осигурителен стаж.
Л. оспорила разпореждане № 2140-17-142/04.03.2020
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване по реда на чл. 117 от КСО с
твърдения, че неправилно посоченият стаж не й е зачетен, тъй като тя като
работник не може да търпи неблагоприятни последици от некоректното поведение на
работодателя си.
Директорът на ТП на НОИ – Русе се е
произнесъл по жалбата на Л. с оспорваното в настоящото производство Решение №
2153-17-36/24.04.2020 г. (л. 1-3 от преписката) като я отхвърлил и потвърдил
разпореждането. Относно спорния стаж ответникът потвърдил извода на пенсионния
орган, че стажът не може да бъде зачетен поради нередовност на заверката на
трудовата книжка (липса на подпис на главен счетоводител) и липса на информация
за тези периоди в РОЛ, както и поради обективна невъзможност да се извърши
проверка от контролен орган при осигурителя, тъй като същият е прекратен, а
физическото лице – едноличен търговец е починало.
Пред съдебната инстанция предмет на
оспорване са единствено периодите от 26.02.2003 г. до 01.01.2004 г. (10 месеца
и 3 дни) и от 01.08.2004 г. до 27.07.2006 г. (1 година, 11 месеца и 27 дни).
Тези периоди са част от периода от 26.02.2003 г. до 27.07.2006 г., в който
според представената по делото трудова книжка № 11/01.03.2000 г. (л. 5), жалбоподателката
е работила като продавач в магазин на ЕТ „И. – С. А.“, гр. Русе. Общият стаж при
този работодател е посочен в трудовата книжка като 3 години и 5 месеца. Част от
този общ стаж в ЕТ „И. – С. А.“ (извън посочените периоди) е зачетен от
пенсионния орган като осигурителен стаж, въз основа на данни от РОЛ, видно от
описа на осигурителния стаж на жалбоподателката (на ред 14). В описа на стажа
към наименованието на осигурителя както за зачетения, така и за незачетения
стаж е посочен доклад № 2170-17-97#6/30.1 (остатъка от датата не е видим). Към преписката е
приложен доклад изх. № 2170-17-97#6 от 30.01.2020 г. от старши инспектор по осигуряването
при ТП на НОИ – Русе (л. 20 от преписката), според който проверка по разходите
на ДОО в осигурителя ЕТ „И. – С.А.“ не може да бъде извършена, тъй като
собственикът С. А. А. е починал на 24.09.2006 г. В подобен смисъл е и
съставения от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна Протокол №
ПО-03001819050096-073-001/23.07.2019 г. (л. 21-22 от преписката). От същия се
установява още, че по данни от ИС на НАП от осигурителя ЕТ „ И. – С.А.“ , ЕИК
********* е подадено уведомление по чл. 62 от КТ, с което е деклариран сключен
трудов договор с П.Д.Л., считано от 26.02.2003 г. и неговото прекратяване от
27.07.2006 г. Тази информация е потвърдена от ТД на НАП – Варна, офис Русе и
пред настоящия съд с писмо вх. № 1767/08.06.2020 г. (л. 16-17 от делото).
От страна на ответника е налице
изявление в писмо вх. № 1832/11.06.2020 г. (л. 19 от делото), че в сектор
„Осигурителен архив“ при ТП на НОИ – Русе не са предаване разплащателни
ведомости и друга трудово-правна документация от осигурителя ЕТ „И. – С. А.“ –
Русе, за който не се спори, че е прекратен без правоприемник.
Спорният по делото въпрос касае
възможността за зачитане на осигурителния стаж на жалбоподателката при
осигурителя ЕТ „И. – С. А.“ с оглед заверката на трудовата й книжка без подпис
на главен счетоводител.
Съдът намира, че неправилно
административният орган, позовавайки се единствено и само на разпоредбата на
чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) изключва
като доказателство за спорния стаж представената от жалбоподателката трудова
книжка като едновременно с това приема, че липсват каквито и да е други
доказателства да осигурителния стаж на жалбоподателката при този осигурител.
Действително, цитираната и от органа норма на чл. 6, ал. 1 от НТКТС предвижда,
че при прекратяване на трудовото правоотношение, продължителността на трудовия
стаж, придобит от работника, се записва с цифри и с думи, като се подпечатва с
печата му и се подписва от главния
счетоводител и от работодателя.
В случая при прекратяване на
трудовото правоотношение трудовата книжка е оформена с посочване на периода на
трудовия стаж – години и месеци, и е подписана от ръководителя на предприятието,
като е положен и печат. Липсата на подпис на главен счетоводител, според съда,
по скоро съставлява техническа грешка или пропуск, който не е достатъчно
основание, за да се обори удостоверителната сила на трудовата книжка съгласно
чл. 347 от Кодекса на труда и чл. 40, ал. 1 НПОС. Следва да се вземе предвид,
че трудовата книжка е подписана от представляващия предприятието – работодател,
като се вземе предвид, че длъжността главен счетоводител може да не е
съществувала в едноличния търговец, поради това, че се касае за малко
предприятие и наличието на възможност за използване на външни счетоводни
услуги, каквито са твърденията и на жалбоподателката. В унисон с този извод е и
представената по делото трудова книжка на друг работник при същия работодател
за същия период (л. 7), от която е видно, че заверката на стажа и на този
работник е извършена по същия начин – без подпис на главен счетоводител, както
и представеното допълнително споразумение към трудовия договор на
жалбоподателката (л. 6), в което също не се установяват подписи на други
длъжностни лица, ангажирани с подготовката на трудово-правна документация.
От своя страна несъхраняването на
архива на предприятието (заличено като правен субект) по надлежния ред и
смъртта на физическото лице –едноличен търговец, препятства установяването на
този факт (дали е имало назначен счетоводител или не) по неоспорим начин, но
тази невъзможност не може да бъде вменена във вина на жалбоподателката и
тълкувана в нейна вреда. В случая меродавна е разпоредбата на чл. 349 от КТ –
като акт от по-висша степен, която определя задължителното съдържание на
трудовата книжка и която не съдържа императивно изискване за подпис на главен
счетоводител като абсолютно условие и основание за валидност на трудовата
книжка като удостоверителен документ за трудовия стаж на лицето. Съгласно чл.
349, ал. 1 КТ, в приложимата му към датата на заверката редакция, в трудовата
книжка се вписват следните данни за работника или служителя: 1. име, дата и
място на раждането; 2. адрес; 3. номер на личната карта или друг документ за
самоличност и единен граждански номер; 4. образование, професия, специалност;
5. заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех,
служба); 6. уговореното трудово възнаграждение; 7. дата на постъпване на
работа; 8. дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение (член,
алинея, точка и буква от този кодекс); 9. продължителност на времето, което се
признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов
стаж; 10. изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение;
11. запорни съобщения, предвидени в чл. 395, ал. 4 от Гражданския процесуален
кодекс. Съгласно чл. 394, ал. 2 КТ, работодателят е длъжен точно и своевременно
да вписва в трудовата книжка данните по предходната алинея и настъпилите
промени в тях. Освен това съгласно чл. 350, ал. 1 от КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка
данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или
служителя.
Цитираните разпоредби на КТ съдържат
императивните задължения на работодателя по отношение съдържанието и поддържането
на трудовата книжка, като не съдържат изискване и съобразяване на изпълнението
им с наличието или липсата изрично на подпис (волеизявление) на главния
счетоводител. Последният не е предвиден в КТ като самостоятелен субект, носител
на права и задължения, свързани с трудовата книжка, отделно от работодателя,
поради което подписът му /наличието или липсата/ на такъв, не е от решаващо
значение и не е необходимо условие за възникването, изменението или прекратяването
на тези правоотношения.
В случая данните от вписванията в
трудовата книжка следва да бъдат преценявани в съвкупност с всички останали
доказателства по преписката, а от тях е видно, че за жалбоподателката е налице
надлежно регистриран в ТД на НАП трудов договор, чието сключване и прекратяване
напълно съвпада с отбелязванията в трудовата книжа. Тук е мястото да се посочи,
че дори и да са налице съмнения в редовността на заверката на трудовата книжка
по отношение на приключването на стажа в процесния работодател, то относно
останалите вписвания в нея не е налице спор и същите са напълно редовно
извършени и удостоверяват съответните обстоятелства, а именно, че Л. е
назначена на работа в ЕТ „И. – С. А.“ от 26.02.2003 г. като е била в трудови
правоотношения с него до 27.07.2006 г. със съответно посочена в книжката
работна заплата.
Отделно от изложеното, но и в негова
подкрепа, са показанията на разпитаната по делото свидетелка М.Ц., копие от
чиято трудова книжка е представена поделото, която посочва, че не знае
едноличният търговец да е имал друга дейност освен магазина в с. Бъзовец, в
който тя е работила с жалбоподателката от 2003 г. до затварянето му през 2006
г. Посочва, че едноличният търговец не е имал назначен счетоводител и е бил
обслужван от счетоводна къща. При прекратяването на трудовото й правоотношение на
нея е била предоставена само трудовата книжка, но не и друг документа за стаж.
От всички изложени до тук
обстоятелства, съдът стига до извод, че неправилно административният орган не е
зачел процесните периоди като осигурителен стаж. За спорния стаж е представена
трудова книжка, чиято удостоверителна сила не е опровергана, а точно обратното
– подкрепя се напълно и безпротиворечиво от всички останали доказателства по
делото.
Оспореното решение и потвърденото с
него разпореждане за отказ да бъде отпусната на жалбоподателката лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст следва да бъдат отменени и преписката да бъде
върната на пенсионния орган за ново произнасяне при съобразяване на
коментирания в настоящото решение осигурителен стаж. Действително данните по
административната преписка сочат, че недостигащият за отпускане на пенсията
стаж (без зачитане на спорните периоди) към датата на подаване на заявлението от
Л. е 3 години 8 месеца и 29 дни, а стажът, чието зачитане е било неоснователно отказано
от пенсионния орган е с обща продължителност 2 години и 10 месеца. С оглед
обаче на правата на лицето по чл. 9а, ал. 2 от КСО, следва да се извърши нова
преценка за недостигащия стаж, при което да се даде възможност на жалбоподателката
да прецени дали желае или не да заплати този недостигащ стаж, който би бил със
значително по-малка продължителност от този за чието заплащане тя вече е
депозирала волеизявление за отказ за плащане. Освен това, доколкото фактически
административното производство по заявлението на Л. за отпускане на пенсия се
явява все още висящо, административният орган е длъжен да съобрази и
обстоятелствата настъпили в хода на производството, ако са от значение за
придобиване правото на пенсия от Л., т.е. следва да се прецени дали в хода на
производството Л. е придобила допълнително осигурителен стаж, при което
евентуално да придобива право на исканата пенсия след датата на заявлението, но
преди датата на постановяване на административния акт по него.
При този изход на делото на ответната
страна не се следват разноски и такива не й се присъждат.
Мотивиран така и на осн. чл. 118, ал.
2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на П.Д.Л. ***-17-36/24.04.2020
г. на Директора на ТП на НОИ - Русе и потвърденото с него Разпореждане №
2140-17-142/04.03.2020 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на
НОИ-Русе, с което й е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 9а, ал. 2 и чл.
68, ал. 1 и 2 от КСО.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе за ново произнасяне по Заявление за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2170 - 17 - 97/
27.12.2019 г., при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение
указания по приложение на закона.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: