Решение по дело №592/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 459
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 3 декември 2021 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Жекова
Дело: 20213100900592
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 459
гр. Варна, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20213100900592 по описа за 2021 година
Производството е образувано молба с правно основание чл.625 и сл. от ТЗ. Със
сезиращата молба длъжникът „ДАНИЕЛИ 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, жк „Младост“, бл. 147, вх. 2, ап. 19, е отправил искане за обявяване
неплатежоспособността му и откриване на производство по несъстоятелност. Излага, че
търговската дейност е преустановена към 30.03.2021 г. като към тази дата
неплатежоспособността на дружеството е била факт. Сочи, че дейността на дружеството е
била заведение за обществено хранене, която първоначално е била финансирана от
собственичката. През лятото на 2019 г. оборотът на заведението паднал, въпреки
обстоятелството, че заведението имало 6 бр. външни маси. Сочи, че ограничителните мерки
наложени на заведенията за обществено хранене през 2020г. засегнали изключително много
дружеството. В края на 2020г. дружеството направило опит да предоговори наемната цена за
ползваното помещение, но поради непостигнато съгласие с наемодателите, се стигнало по
прекратяване на сключения договор. Последното довело до спиране на дейността. Твърди,
че дружеството не разполага със средства, за да погаси задълженията си, формирани към
единствения кредитор – НАП. Сочи, че публичните задължения на дружеството към датата
на депозиране на молбата били в размер на 28050.09 лв., от които сумата 12237.05 лв., за
ДОО, сумата 4534.78 лв., ЗО, сумата 8377.61 лв., ДДС, сумата 2804.27 лв. ДОД и сумата
98.38 лв., корпоративен данък. Сочи, че единствените активи на дружеството са на стойност
6475.00 лв. и 166.05 лв., средства по каса, с които не е в състояние да плати задълженията
си. На посочените обстоятелства основава отправеното искане. В съдебно заседание молбата
се поддържа. Твърди се, че към датата на съдебно заседание, поради изплащане на част от
задължение към наемодател, и посочената в молбата парична сума вече не е налична.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната
1
съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна.
Съобразно изпратените и приобщени по делото справки от ТД на НАП – Варна,
данъчните задължения и задължения за осигурителни вноски на „ДАНИЕЛИ 2“ ЕООД, ЕИК
********* към 23.09.2021г. възлизат в общ размер на главницата от 24387.29лв. и лихви в
размер от 3815.51лв. Падежът на най-старото задължение е 25.10.2018г. Посочено е в
съпроводителното писмо, че през 2019г. е образувано изпълнително дело с номер *********
по данни на Дирекция „Събиране“, по което има наложени обезпечителни мерки върху
имуществото на длъжника.
В Централен регистър на особените залози няма вписвания досежно молителя.
Съобразно постъпилата справка изх. номер 4028/13.10.2021г. от Регистъра на
длъжниците към Камарата на ЧСИ, няма регистрирани висящи изпълнителни дела с
длъжник „ДАНИЕЛИ 2“ ЕООД, ЕИК *********.
В информационния масив на Дирекция „Местни данъци“, Община Варна,
„ДАНИЕЛИ 2“ ЕООД, ЕИК *********, няма декларирани МПС и недвижими имоти в
Община Варна.
Няма вписвания, отбелязвания и заличавания за „ДАНИЕЛИ 2“ ЕООД, ЕИК
*********, за периода 01.01.1991г. до 20.09.2021г. съобразно служебно извършена справка в
Агенция по вписванията.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
На основание чл. 607а ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец,
който е неплатежоспособен, както и при свръхзадълженост на дружество с ограничена
отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. То се инициира,
съгласно чл.625 ТЗ, по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от
ликвидатора, или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната
агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините,
свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане.
В нормата на чл.608, ал.1 ТЗ е дефинирано понятието неплатежоспособност, като е
регламентирано, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане.
За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи, че
невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените,
е обективно състояние, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от
съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично
задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за
търговеца. Извод за това дали е налице неплатежоспособност, се прави при изследване на
цялостното икономическо състояние на длъжника, посредством коефициентите на
2
ликвидност, събираемост и финансова автономност, в това число и дали той притежава
достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни,
съответно текущи задължения.
От събраните по делото доказателства съдът формира извода, че молбата е подадена
от легитимирано лице по смисъла на чл.625 ТЗ, длъжникът е търговец по според чл.1 от
същия, като се установи наличието и основанието неплатежоспобност.
Налице е изискуемо публичноправно задължение към държавата от страна на
длъжника в размер на 28202.80лв. по чл.608, ал.1, т.2 ТЗ.
Според презумпцията, предвидена в чл.608, ал.3 ТЗ, неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията си по някое от групите вземания,
изброени в чл.608, ал.1, т.1, 2 и 3 ТЗ.
В настоящият случай към датата на подаване на молбата длъжникът е спрял
плащанията на изискуеми публични задължения към НАП, поради което на основание
чл.608, ал.3 ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение
на длъжника.
На следващо място, съдът при преценка състоянието на неплатежоспособност
изследва показателите за ликвидност, които представляват количествени характеристики на
способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните текущи
активи, както и показателите за финансова автономност и задлъжнялост, които
характеризират степента на финансова независимост на предприятието от кредиторите.
Съобразно данните от обявените годишни финансови отчети на дружеството в Търговския
регистър, през 2018г. коефициентите, изчислени от съда, са както следва: обща ликвидност
– 1.25, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност – 0.25. Коефициентът за финансова
автономност е 0,25 при препоръчителна стойност по-голяма от единица, а на задлъжнялост –
4 при препоръчителна стойност по-малка от единица. През 2019г. коефициентът за обща
ликвидност е 0.33; бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са с нулеви стойности.
Финансовата автономност вече е „-2“. През 2020г. коефициентът за обща ликвидност е 0.21.
Бързата, незабавна и абсолютна ликвидност са със съвпадаща стойност от 0.04. Финансовата
автономност е 0.57, а задлъжнялостта е 12.
Гореизложените цифрови показатели, ведно с обстоятелството, че не се установява
понастоящем търговецът да разполага с дейност и имущество, с които да преодолее
влошеното финансово състояние, сочат, че състоянието на длъжника понастоящем е дълбоко
и необратимо и е налице обективното състояние на неплатежоспособност.
Началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на
трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към
кредиторите по чл. 608 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова
автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на окончателно спиране
на плащанията, като външен белег на проявление неплатежоспособността. В практиката на
3
ВКС трайно и непротиворечиво се възприема разрешението, че релевантен за определяне
началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се
изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не
спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори,
поради което на съобразяване подлежи не само факта на спирането на плащанията, а
причините за това – липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за
покриване на краткосрочните задължения. Касае се за обективно обусловена невъзможност
за изпълнение, а не резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или
нежелание на длъжника /Решение №20/07.02.2018г. по т.д. 758/2017г. на ВКС, I т.о./.
Гореизложените данни за показателите за ликвидност, автономност и задлъжнялост
обуславят извод за влошаване на показателите на дружеството още в края на годината на
регистрацията му – 2018г. В рамките на тази година и към края й, все пак обаче основният
коефициентът за обща ликвидност е в рамките на препоръчителните стойности. Видно е от
справката от ТД на НАП – Варна и че в този период все още не са натрупани изискуеми
публични задължения в големи размери, при което би могло да се счете, че предприятието е
могло да покрива тези задължения. Към края на 2019г. обаче, всички коефициенти са извън
препоръчителните стойности, от отчета на дружеството и справките от НАП е видно, че
публичните задължения към края на годината са вече в значителен размер /по отчет
13 000лв./, а активите са в размер на едва 5000лв., формирани изцяло от суровини и
материали, при липса на каквито и да е парични средства. В рамките на 2019г. е образувано
и изпълнително дело от публичния изпълнител. Видно от справката на НАП, към средата на
2019г. е започнало натрупването в по-значителен размер на задължения към държавния
бюджет. В своята уточняваща молба молителят също сочи, че през лятото на 2019г.
оборотът на заведението е паднал. При това положение, с оглед събраните доказателства,
съдът приема, че с изтичането на календарната 2019г. невъзможността на търговеца да
изпълнява изискуемите си публични задължения е вече със сигурност добила окончателен
характер, респективно приема за начална дата на неплатежоспособността 01.01.2020г.
В случая липсват доказателства за имущество, чиято стойност да покрие разноските
по производството по несъстоятелност. Декларираните материални активи не биха могли да
послужат за начални разноски в несъстоятелността, доколкото се изисква трансформирането
им в парични средства. По този начин, с откриването на производството по несъстоятелност
не би се реализирала неговата цел, формулирана в чл.607, ал.1 ТЗ, а именно да се осигури
справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на
предприятието на длъжника.
В указания от съда по реда на чл. 629б ал.1 ТЗ срок, заинтересовани лица, както и
длъжника, не са изявили желание да предплатят необходимата сума от 7000.00лв. за
разноски по производството, поради което длъжникът следва да бъде обявен в
несъстоятелност и производството да бъде спряно в хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ.
Имуществото, което ще бъде открито след решението по чл. 632, ал.1 ТЗ следва да бъде
запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане целите на производството, поради
4
което е необходимо да се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.
На осн. чл.620, ал.1 ТЗ, вр. с чл.24, ал.1, т.2 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, дружеството – молител, следва да бъде осъдено да
заплати дължимата за производството държавна такса в размер от 250лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ДАНИЕЛИ 2“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, жк „Младост“, бл. 147, вх. 2, ап. 19, с начална
дата 01.01.2020г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „ДАНИЕЛИ 2“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, жк „Младост“, бл. 147, вх. 2, ап.
19.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „ДАНИЕЛИ 2“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, жк „Младост“, бл.
147, вх. 2, ап. 19.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „ДАНИЕЛИ 2“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, жк „Младост“, бл. 147, вх. 2, ап.
19.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „ДАНИЕЛИ 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, жк „Младост“, бл. 147, вх. 2, ап. 19.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „ДАНИЕЛИ 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, жк „Младост“, бл. 147, вх. 2, ап. 19, при обявяване на
фирмата си да прибави добавката "в несъстоятелност".
СПИРА производството по несъстоятелност на „ДАНИЕЛИ 2“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, жк „Младост“, бл. 147, вх. 2, ап.
19, на основание чл. 632, ал.1 ТЗ.
УКАЗВА на основание чл. 632, ал.2 ГПК на заинтересованите лица /длъжника или
кредитор/, че в срок от една година от вписването на решението в търговския регистър
производството може да бъде възобновено, ако молителят удостовери, че е открито
достатъчно имущество или ако депозира сума в размер на поне 7000 лв. за покриване на
текущи и начални разноски.
УКАЗВА на длъжника „ДАНИЕЛИ 2“ ЕООД, ЕИК *********, че в едномесечен срок
от вписване на решението следва да изпълни задълженията си по чл.632, ал.6 ТЗ.
ОСЪЖДА „ДАНИЕЛИ 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, жк „Младост“, бл. 147, вх. 2, ап. 19, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна държавна такса в размер от 250лв.
5
/двеста и петдесет лева/, на осн. чл.620, ал.1 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър, воден от Агенция по
вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията служебен препис от настоящото
решение, на основание чл.624, във вр. с чл. 622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски апелативен
съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър, на основание чл.633, ал.1, във
вр. с чл.613а, ал.1 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 634 ТЗ.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на молителя.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящият съдебен акт в книгата по чл.634в ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6