РЕШЕНИЕ
№ 1145
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Татяна Димитрова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско дело
№ 20211100511211 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20139602 от 15.06.2021 г. по гр. д. № 63850/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, 153 състав, е признато за установено по реда
на чл. 422 ГПК, че Т. К. ВЛ., ЕГН **********, дължи на "Т. С." ЕАД, ЕИК
*******, както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149
ЗЕ, сумата от 1186,72 лв., представляваща стойността на доставената
топлинна енергия за периода 01.06.2017 г. – 30.04.2018 г. и сумата от 36,08 за
дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 06.08.2020 г. до окончателното плащане, и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 158,13 лв., представляваща обезщетение
за забава върху цената на топлоенергия за периода 15.09.2018 г. – 27.07.2020
г., за аб. № 158885 за следния топлоснабден имот: апартамент № 43, находящ
се на адрес гр. София, ж.к. „**********, като е отхвърлен искът за главница
за разликата до пълния предявен размер над 1186,72 лв., за лихва за разликата
до пълния претендиран размер над 158,13 лв., както и акцесорния иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
31.08.2017 г. – 29.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 35835/2020 г. на СРС, 153 състав.
периода от 1.05.2015 г. до 31.01.2016 г. Осъдени са страните да заплатят
съдебни разноски, съобразно с уважената и отхвърлената част от исковете.
Решението на първоинстанционния съд е постановено при участието на
"Т.С." ЕООД, привлечено от ищеца като трето лице подпомагаща страна.
1
Срещу решението в частта, с която исковете са уважени, в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответницата Т. К. ВЛ.. Изложени
са съображения за неправилност на решението в частта, с която е уважен
искът за сумата над 900 лв. до присъдените 1186,72 лв. – цена на топлинна
енергия, за сумата от 36,08 – цена за дялово разпределение, ведно със
законната лихва за забава, както и за сумата от 158, 13 лв. – обезщетение за
забава. Твърди се недопустимост на първоинстанционния акт в частта
относно вземането за дялово разпределение. Съображенията за сочената
недопустимост са основани на твърдения, че в исковата молба ищецът
посочил, че услугата е предоставена от третото лице – помагач, сключило
договор с ЕС, поради което и вземането за възнаграждение за така
извършената услуга принадлежало на третото лице – помагач. Сочи се, че
ищецът бил предявил чуждо право в тази част. Във връзка с уговорката от
общите условия на договора за доставка на топлинна енергия, съгласно която
възнаграждението за услугата дялово разпределение се плаща от длъжника на
ищеца, се излага, че тя не можело да обвърже трети неучастващи страни по
този договор, била нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗЗД. Твърди се, че в
производството пред районния съд не било проведено пълно и главно
доказване на основанието и размера на претенцията за разпределение. Не
било доказано и ищецът да е заплатил услугата дялово разпределение, за да
встъпи в правата на третото лице – помагач. Излага се, че цената на
топлинната енергия за периода след второто тримесечие на 2017 г. не била
определена правилно от топлофикационното дружество, което прилагало
цената, определена по Решение № Ц-6/07.04.2017 на КЕВР, което било
отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение №
15147/08.10.2020 г. по адм. Д. № 172/2019 г.по описа на ВАС, трето
отделение. Във връзка с последното се твърди, че дължимата цена за
топлинна енергия била в размер от 900 лв., а не както СРС приел – 1186,72 лв.
Сочи се и че обезщетението за забава било определено неправилно. По
изложените съображения въззивницата отправя искане до съда
първоинстанционното решение да бъде частично обезсилено – в частта
относно вземането за дялово разпределение, и частично отменено – в
останалата обжалвана част и исковете да бъдат върнати, респективно -
отхвърлени. Претендират се разноски.
В законоустановения срок не е подаден писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца "Т.С." ЕАД. Преди откритото съдебно заседание е постъпила
бланкетна молба от въззиваемото дружество, с която е поискано въззивната
жалба да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено.
Претендира се присъждането на съдебни разноски за въззивното
производство.
Решението в частта, с която предявените по реда на чл. 422 ГПК искове
са отхвърлени, като необжалвано е влязло в сила. Решението е влязло в сила и
в частта, с която исковете са уважени за главница на цена за доставена
топлинна енергия за сумата до 900 лв.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
2
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество то е
правилно в обжалваната част, поради което на основание чл. 272 ГПК
въззивният съд препраща към установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и правни изводи. Правилно районният съд е
установил, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди
в имота през процесния имот. От приетото заключение по СТЕ е установен
фактът на предоставяне на ТЕ в обема, съответстващ на претендираната цена.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и
възражения на страните, въззивният съд намира следното:
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че претенцията за
такса дялово разпределение е недопустима, тъй като тя се дължала не на
ищцовото дружество, а на фирмата за дялово разпределение, конституирана
на негова страна като трето лице помагач в процеса. Твърдението в исковата
молба, че ищецът е носител на вземането на такса дялово разпределение е
достатъчно да обуслови неговата процесуална легитимация и допустимостта
на предявения иск, а дали е основателен е въпрос, свързан с
материалноправната му легитимация като носител на това право.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, а начинът за извършването му е регламентиран в чл.
139 - чл. 148 от ЗЕ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в редакция - изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г. /, дяловото
разпределение на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. След изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия се възлага само на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата
"дялово разпределение на топлинната енергия" е определен в ЗЕ - съгласно
чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор
за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които
се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 - лицето
по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда - етажна собственост,
самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в
който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово
разпределение. От друга страна, според чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на
ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с
3
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР клиентите заплащат цена за
услугата “дялово разпределение”, извършвана от избран от Клиентите
Търговец, като стойността й се формира от: 1. цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена
за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота
на Клиента. 3. допълнителна цена по ценоразпис, определен от Продавача, за
отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от Търговеца
дати, като според ал. 2 редът и начинът на заплащане на услугата “дялово
разпределение” се определят от Продавача, съгласувано с Търговците,
извършващи услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ
начин на Клиентите.
Анализът на горепосочената нормативна уредба сочи, че услугата
дялово разпределение се извършва от фирма за дялово разпределение, но
цената й се дължи на топлофикационното дружество ищец и в този смисъл то
е материално легитимирано да го претендира. В случая по делото
безпротиворечиво се установява от СТЕ и приложените от третото лице
помагач изравнителни сметки, че такава услуга е извършвана и се дължи
нейното заплащане.
По отношение на възражението срещу размера на таксата за дялово
разпределение следва да се подчертае, че с отговора на исковата молба е
оспорено само основанието на това задължение и изрично е заявено, че няма
спор относно размера му, пради което възражението в тази му част следва да
се определи като преклудирано, т.к. е заявено за първи път с въззивната
жалба.
По възражението за неправилност на определената цена за топлинна
енергия след второто тримесечие на 2017 г. настоящият състав намира, че
същото е неоснователно. С Решение № 15147/08.12.2020 г., постановено по
адм. д. № 172/2019 г. на трето отделение на ВАС, е отменено Решение № Ц-
6/07.04.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което са
увеличени цените, считано от 07.04.2017г. В същото време с последващо
Решение № Ц – 18 от 01.07.2017 г. на КЕВР е определена цената на
топлинната енергия от 01.07.2017 г. Именно цената, определена с това
Решение № Ц – 18 от 01.07.2017 г. и последващите решениена КЕВР, е
дължима за процесния период, очертан от въззивницата – след второто
тримесечие на 2017 г., поради което възражението, основано на
отменителното решение на ВАС е неотносимо, т.к. касае Решение на КЕВР,
приложимо през предходен период – преди началото на третото тримесечие
на 2017 г.
Поради тези съображения въззивната жалба следва да се остави без
уважение, а решението на Софийския районен съд следва се потвърди като
правилно в обжалваната част.
Във въззивното производство всяка от страните претендира разноски.
Въззиваемата страна прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от въззивниците за въззивното производство.
Предвид изхода на спора в полза на въззивниците не следва да се
присъждат разноски за въззивното производство.
В полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски за
4
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство, тъй като
същата не е подала отговор на въззивната жалба, не е била представлявана в
откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, а единственото
действие, извършено от процесуалния й представител, е подаването на
бланкетна молба преди откритото съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20139602/15.06.20121 г., постановено по
гр. д. № 63850/2020 г. по описа на СРС, 153 състав, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на "Т. С." ЕООД като трето
лице – помагач на страната на "Т. С." ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5