№ 32123
гр. София, 07.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110100141 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на М. М. В. срещу „Ай Тръст“ ЕООД, която отговаря
на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С Определение № 31758/12.09.2023 г. производството е спряно до произнасяне от
СЕС по преюдициално запитване, по което е образувано дело № С-714/22 по описа на СЕС.
При служебно извършена проверка съдът констатира, че по преюдициалното запитване е
постановено Решение на СЕС от 21.03.2024 г. Следователно производството следва да бъде
възобновено на основание чл. 631, ал. 2 ГПК.
Искането на ищеца за привличане като трето лице – помагач на негова страна на
„Кредисимо“ ЕАД е неоснователно, защото дружеството няма интерес от постановяване на
решение в полза на ищеца.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК е неоснователно, защото
всички посочени документи би следвало да се намират в негово държане, поради което и
доколкото не се излагат твърдения в обратен смисъл, липсва основание за задължаване на
ответника да ги представи, а освен това ответникът не оспорва получаването на сумата от 50
лв. от ищеца. По първите съображения са неоснователни и ищцовите искания с правно
основание чл. 192, ал. 1 ГПК за задължаване на „Кредисимо“ ЕАД да представи документи и
с правно основание чл. 186 ГПК за снабдяване на съдебно удостоверение.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза подлежи на
отхвърляне, защото за съответното обстоятелство не съществува спор между страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 141/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за привличане на „Кредисимо“ ЕАД
като трето лице – помагач на негова страна.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.10.2024 г. от 09:55 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – препис и от отговора на исковата молба и неговите приложения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички доказателствени искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от М. М. В. срещу „Ай Тръст“ ЕООД при условията на евентуално
съединяване следните искове: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за
прогласяване нищожност на Договор от 20.01.2021 г. за предоставяне на поръчителство към
паричен заем № CN-2338382 поради противоречие на закона; евентуален иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД – за прогласяване нищожност на Договор от 20.01.2021 г. за
предоставяне на поръчителство към паричен заем № CN-2338382 поради липса на
основание; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожност на чл. 8, ал. 1 от Договор от 20.01.2021 г. за предоставяне на поръчителство към
паричен заем № CN-2338382 поради противоречие на закона; евентуален иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на чл. 8, ал. 1 от Договор от
20.01.2021 г. за предоставяне на поръчителство към паричен заем № CN-2338382 поради
накърняване на добрите нрави, както и кумулативно съединен с тях частичен осъдителен иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 50 лв. – част от вземане в общ размер
на 300 лв. – недължимо платени суми по Договор за предоставяне на поръчителство към
паричен заем № CN-2338382, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2023 г. до
окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че е сключил с „Кредисимо“ ЕАД Договор за предоставяне на
паричен заем № CN-2338382/20.01.2021 г., по силата на който му бил предоставен кредит в
размер на 500 лв. Сочи, че в чл. 4 от договора за кредит било уговорено, че ако той е
посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, следва да предостави на кредитора
банкова гаранция съгласно общите условия или поръчителство от две физически лица или да
сключи договор за поръчителство с одобрен от кредитора поръчител в срок 48 часа от
подаване на заявлението за отпускане на кредита, а ако е заявил кредит без поръчител,
срокът за разглеждане и одобрение е 14 дни. Излага, че е сключил Договор от 20.01.2021 г. за
предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който дружеството е поело
задължение да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по който да отговаря
солидарно с потребителя за всички негови задължения по договора за кредит срещу
възнаграждение за поръчителство. Счита, че двете правоотношения следва да се разглеждат
съвместно, защото договорът с ответника е акцесорен на договора за кредит, а и двете
дружества са свързани лица, във връзка с което изтъква, че собственик на капитала на „Ай
Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД, както и че възнаграждението за поръчителство е
разсрочено на месечни вноски за целия срок на договора за кредит заедно с месечните
2
вноски по него, включено е изначално в погасителния план, а „Кредисимо“ ЕАД е овластено
от „Ай Тръст“ ЕООД да ги събира. Счита, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит,
изискваща представяне на обезпечение, представлява необходимо условие за получаване на
кредита, като на практика той не е имал реален избор относно вида на обезпечението поради
поставените неизпълними изисквания към другите видове обезпечение, с което фактически е
насочен към избор на обезпечение от одобрено от кредитора свързано с него дружество.
Поради това сочи, че разходът по договора с „Ай Тръст“ ЕООД е бил сигурен и е бил
известен на кредитора, но възнаграждението за поръчителя не е включено в размера на ГПР,
поради което в договора за кредит в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК не е
посочен действителният размер на ГПР, който надвишава ограничението по чл. 19, ал. 4
ЗПК, и с това се затруднява потребителят да направи информиран избор дали да сключи
договора. Поради нищожност на договора за кредит счита, че е нищожен и договорът за
предоставяне на поръчителство. Излага, че последният е лишен от основание, защото на
практика в полза на потребителя не се предоставя услуга – обезпечението е в полза на
кредитора, а поръчителят има право на регрес срещу потребителя, т.е. задължението се
прехвърля между две свързани дружества. Възразява, че клаузата на чл. 8, ал. 1 от договора
за предоставяне на поръчителство противоречи на закона – нарушава ограничението по чл.
19, ал. 4 ЗПК, както и накърнява добрите нрави, защото с нея се нарушават принципите на
добросъвестност и справедливост. Акцентира, че в чл. 8, ал. 1 от договора с ответника е
уговорено възнаграждение в размер, почти равен на този на заема, което впоследствие
подлежи на разпределение като печалба на кредитора, от което следва, че с този договор не
се цели реално обезпечаване на кредита, а само допълнителното му оскъпяване, целящо да
избегне ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Като аргумент се посочват и неизпълнимите
изисквания към другите видове обезпечения, както и краткият срок за предоставяне на
обезпечението. Счита, че платените по договора за предоставяне на поръчителство суми са
платени без основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е подал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на посочените
в исковата молба договори – договор за кредит между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД и договор
за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД. Сочи, че по последния
ищецът е поел задължението да плати възнаграждение в общ размер на 256.16 лв. Признава,
че ищецът е извършил плащания за погасяване на възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство в общ размер на 50 лв., но оспорва да са направени
плащания в размер на 300 лв. Оспорва твърдението, че предоставянето на поръчителство от
„Ай Тръст“ ЕООД е било необходимо условие за сключване на договора за кредит, като
сочи, че кредитополучателят е имал право на избор. Изтъква, че договорът за предоставяне
на поръчителството е бъдещ по отношение на договора за кредит, поради което кредиторът
не би могъл да знае за възнаграждението. Поради това счита, че възнаграждението за
поръчител не подлежи на включване в ГПР. Акцентира, че свързаността му с кредитора не
обосновава различен извод, като изтъква, че предлага услугите си не само на клиенти на
„Кредисимо“ ЕАД, а плащането на възнаграждението за поръчителя чрез „Кредисимо“ ЕАД
3
е само възможност, като последното не е титуляр на вземането. Поради неоснователност на
исковете за нищожност счита, че вземането му за възнаграждение за поръчителство е
възникнало на валидно правно основание, поради което оспорва осъдителния иск. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, евентуално – на чл.
8, ал. 1 от него, е да докаже следните обстоятелства: сключването между страните по делото
на Договор от 20.01.2021 г. за предоставяне на поръчителство и неговото съдържание;
връзката му с Договор за предоставяне на паричен заем № CN-2338382/20.01.2021 г.,
сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, както и неговото съдържание; твърдяното
противоречие на договора за заем и на договора за предоставяне на поръчителство
/евентуално – на чл. 8, ал. 1 от последния/ със закона; твърдяната липса на основание на
договора за предоставяне на поръчителство; твърдяното накърняване на добрите нрави с
клаузата на чл. 8, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за съдържанието на Договор от
20.01.2021 г. за предоставяне на поръчителство и на Договор за предоставяне на паричен
заем № CN-2338382/20.01.2021 г.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения частичен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: извършена от него в
полза на ответника престация на определено благо – парична сума в размер на 50 лв.,
платена като възнаграждение по Договор от 20.01.2021 г. за предоставяне на поръчителство,
и получаване на сумата от ответника, а в тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, за
което не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключването между страните на Договор от 20.01.2021 г. за предоставяне на поръчителство
за обезпечаване на задълженията на ищеца по Договор за предоставяне на паричен заем №
CN-2338382/20.01.2021 г., сключен между него и „Кредисимо“ ЕАД; уговаряне по договора
за предоставяне на поръчителство на задължение за ищеца за заплащане на ответника на
възнаграждение в размер на 256.16 лв. чрез „Кредисимо“ ЕАД; че размерът на ГПР по
договора за заем не включва възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство; че ако в ГПР бъде включено възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство, ГПР ще надвиши 50 % от главницата по кредита; плащане от ищеца и
получаване от ответника на възнаграждение за поръчителство в размер на 50 лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
4
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението в частта, с която е отказано конституирането на трето лице –
помагач на страната на ищеца, подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в 1-
седмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част не подлежи на
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5