№ 1890
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110202418 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №20-4332-014075/12.08.2020 г. на
началник група към СДВР, отдел «Пътна полиция»-СДВР, на Б. Г. П., с ЕГН
**********, е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179 ал.2 вр.
ал.1 т.5 пр.4 ЗДвП за нарушение на чл.25 ал. 2 ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи, че са налице процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и НП – издадени са от некомпетентен орган –
„неопределено длъжностно лице”, липсват реквизити от императивен
характер, посочени в чл.42 и чл.57 ЗАНН, нарушението е и недоказано – на
процесната дата жалбоподателят управлявал л.а. в посока от гр.София към
гр.Перник, като се движел в лявата част на пътното платно, а след него имало
автомобил, който непрекъснато сменял дълги и къси светлини, но тъй като
жалбоподателят изпреварвал други автомобили не могъл веднага да се
престрои в крайна дясна лента, като дал десен мигач и започнал да се
прибира, но водачът на л.а. „Опел Мерива” го е закачил ляв заден калник и
задна лява врата. Излагат се доводи, че именно той извикал полиция, а
другият водач напуснал ПТП. В с.з. жалбоподателят се явява лично и с адв.
К., като поддържа жалбата. Процесуалният представител излага
допълнителни доводи за допуснати процесуални нарушения – АУАН следва
да бъде съставен в присъствието на свидетели, а когато липсват очевидци – в
присъствието на двама свидетели на съставяне на акта. В конкретния случай
двамата полицейски служители не са очевидци, а актосъставителят е бил
длъжен да осигури такива. Недопустимо е да се обосновава вината на
1
жалбоподателя от показанията на другия участник в ПТП. Предлага на съда
да отмени изцяло НП като неказаконосъобразно.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
като мотивите за това са следните:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 20.07.2020 г. свидетелят Н.Л. Л заемащ длъжността
„мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР” съставил на жалбоподателя АУАН
№АА363658/20.07.2020 г. за това, че на същата дата, около 18:00 часа в
АДРЕС при управление на л.а. „Алфа Ромео” с рег.№РК 5929 ВР, собственост
на АКМ като срещу „Лукойл” - с.Мърчаево, поради частично навлизане в
съседна лява лента, не пропуска и реализира ПТП с попътно движещия се от
лявата му страна по нея л.а.”Опел Мерива” с рег.№СВ 1936 КМ, чиито водач
напуска ПТП, като в 19.00 часа се връща обратно на място.
Били попълнени декларации от двамата участници, изготвена скица на
ПТП и Протокол за ПТП №1753712/20.07.2020 г. с описани щети – по л.а.
„Алфа Ромео” – отляво 2 бр. врати, заден калник, по л.а.”Опел Мерива” –
дясна предна и дясна задна врата.
Актосъставителят Н.Л. Лозанов съставил на жалбоподателя АУАН
№АА363658/20.07.2020 г., който връчил надлежно.
Няма данни по преписката, жалбоподателят да се е възползвал от
възможността предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, наказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по
изпълнение на правомощията си по чл. 314 ал.1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН,
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, въз основа на
приложената по делото заповед за делегиране на компетентност на
2
актосъставителя и АНО, като в тази насока твърденията в жалбата, че НП е
издадено от „неопределено длъжностно лице” са неоснователни /арг. Заповед,
л.10 от делото, касаеща лицето Гергана Владимирова Борисова издала
процесното НП/.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и
чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по
чл. 44 ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН и
в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В тази връзка не се споделя възражението на процесуалния представител
на жалбоподателя, че в хода на административнонаказателното производство
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото
свидетелите по АУАН не са очевидци. Следва да се посочи, че няма
нормативно изискване контролните органи по движението по пътищата да
съставят АУАН само тогава, когато лично са присъствали на нарушението.
Най-често, с изключение на случаите на контролна проверка на водача,
контролните органи пристигат на мястото на нарушението след като то е вече
осъществено. В този случай и в съответствие с разпоредбата на чл. 40 ал. 1
ЗАНН, те съставят АУАН в присъствието на нарушителя и на свидетеля/и,
които са присъствали при извършване или при установяване на нарушението.
В настоящия случай, отбелязаните в АУАН свидетелите са именно такива при
установяване на нарушението.
Що се отнася до показанията на другия участник в ПТП –Г.Д. Х. който
съдът е допуснал като свидетел с оглед засиленото служебно начало, то
неговите показания ще бъдат обсъдени ведно с останалите събрани по делото
доказателства.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства, приобщени посредством
показанията на свидетеля Г.Д. Христов, от писмените доказателства и
доказателствени средства - декларации от двамата участници, изготвена
скица на ПТП и Протокол за ПТП №1753712/20.07.2020 г. с описани щети,
справка картон на водача, заповеди за компетентност.
3
Съгласно разпоредбата на чл.25 ал. 2 ЗДвП, при извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две
пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът
на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателят на процесната дата, при управление на л.а. „Алфа Ромео” с
рег.№РК 5929 ВР, е навлязъл частично в съседна лява лента, където в този
момент се движел свидетелят Г.Д. Х.като водач на л.а.”Опел Мерива” с рег.
№СВ 1936 КМ, като по този начин е нарушил задължението си да го
пропусне, респ. по този начин е реализирал ПТП с настъпили имуществени
вреди и за двата автомобила.
В тази връзка съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Г.Д. Х.
които се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства -
Протокол за ПТП №1753712/20.07.2020 г. и скица на ПТП, неразделна част от
протокола, с която и двамата участници са отразили собственоръчно, „че са
съгласни”. И от скицата е видно, че жалбоподателят навлиза в пътното платно
на попътно движещия се от лявата му страна лек автомобил ”Опел Мерива” с
рег.№СВ 1936 КМ.
Без значение в случая са причините, наложили подобно навлизане от
страна на жалбоподателя в лентата за движение на свидетеля, но безспорно
същият е бил длъжен да се съобрази с намиращия се вече там водач –
свидетеля Х. В тази връзка, съдът не може да възприеме и възраженията в
жалбата, че едва ли не Х.се е движел зад жалбоподателя, тъй като при това
положение не биха настъпили имуществените вреди, описани в Протокола за
ПТП - по л.а. „Алфа Ромео” – всички отляво, а по л.а.”Опел Мерива” – всички
описани щети отдясно.
Без значение в случая е и кой от водачите е извикал полиция, както и
обстоятелството, че свидетелят Г.Д. Х.е напуснал местопроизшествието, тъй
като за това нарушение, /чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП/, той е наказан с НП №20-4332-
014020/12.08.2020 г. /л.41 от делото/, не е обжалвал същото и то е влязло в
законна сила на дата 28.08.2020 г., респ. той е понесъл своето наказание.
Съдът приема, че механизмът на ПТП е установен по несъмнен начин от
съставения Протокол за ПТП, който дава представа за местоположението на
двата автомобила, посоката им на движение, мястото на удара,
местоположение на щетите и не на последно място, че и двамата участници в
4
ПТП са се съгласили, че схемата на ПТП е вярно отразена от контролните
органи.
Именно в резултат на поведението на жалбоподателя, който е навлязъл
частично в съседна лява лента, е настъпил удар между двете превозни
средства, като нарушенито е извършено по форма на вината -
непредпазливост, тъй като жалбоподателят не е искал настъпването на
вредоносните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение
на чл. 25 ал. 2 ЗДвП и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Като санкционна норма е посочена чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 ЗДвП,
която разпоредба предвижда наказание глоба в размер на 200 лв. за водач,
който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал. 1 - в случая хипотезата на т. 5 - който не спазва
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или
за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за
движението, причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не
съставлява престъпление.
В случая не са налице и основания за приложение на разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
При определяне на наказанието за нарушението по чл.25 ал.2 ЗДвП,
съдът намира, че наказващият орган правилно е посочил съответната
санкционна нормапо чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 ЗДвП, която е в абсолютен
размер от 200 лв., поради което НП като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-4332-
014075/12.08.2020 г. на началник група към СДВР, отдел «Пътна полиция»-
СДВР, с което на Б. Г. П., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на
200 лв. на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 ЗДвП за нарушение на чл.25
ал. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6