Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 100/30.09.2004 г., постановено по гр.д. № 460/2004 г. Кърджалийският районен съд е признал за недоказано оспорването на истинността на запис на заповед от 16.08.2000 г. с издател Фахри Юсеин Емин, авалист Мелиха Байрям Емин и поемател Красимир Асенов Моллов в частта относно автентичността на положените подписи за издател и авалист. Признал е за установено по отношение на Николай Панев Панев от гр.Кърджали, ул.”Пирин” № 1, бл.”Комсомолец”, вх.”Б”, ет., ап.1, с ЕГН **********, че Фахри Юсеин Емин, с ЕГН ********** и Мелиха Байрям Емин, с ЕГН ********** и двамата от гр.Момчилград, ул.”Пазарска” № 6 не дължат по запис на заповед от 16.08.2000 г. на Николай Панев Панев, с ЕГН ********** сумата 5 561.60 щатски долара, представляваща уговорена неустойка за периода от 16.08.2000 г. до 03.06.2002 г. в размер на 0.4% за всеки ден просрочие върху неиздължената сума по записа на заповед, като е обезсилил изпълнителен лист от 05.06.2002 г., издаден въз основа на Определение № 24/03.06.2002 г. по ч.гр.д. № 405/2002 г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта, с която Фахри Юсеин Емин, с ЕГН ********** и Мелиха Байрям Емин, с ЕГН ********** и двамата от гр.Момчилград, ул.”Пазарска” № 6 са осъдени солидарно да заплатят на Николай Панев Панев от гр.Кърджали, ул.”Пирин” № 1, бл.”Комсомолец”, вх.”Б”, ет., ап.1, с ЕГН ********** сумата 5 561.60 щатски долара неустойка за периода от 16.08.2000 г. до 03.06.2002 г. Със същото решение е отхвърлен предявения Фахри Юсеин Емин, с ЕГН ********** и Мелиха Байрям Емин, с ЕГН ********** и двамата от гр.Момчилград, ул.”Пазарска” № 6 срещу Николай Панев Панев от гр.Кърджали, ул.”Пирин” № 1, бл.”Комсомолец”, вх.”Б”, ет., ап.1, с ЕГН ********** иск за недължимост на сумата 2 200 щатски долара, ведно със законната лихва от 03.06.2002 г. по Запис на заповед от 16.08.2000 г. с издател Фахри Юсеин Емин, авалист Мелиха Байрям Емин, поемател Красимир Асенов Моллов и джиратар Николай Панев Панев. Ответникът Николай Панев Панев е осъден да заплати на Фахри Юсеин Емин и Мелиха Байрям Емин направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 722 лв. Недоволни от така постановеното решение в частта, с която се признава за недоказано оспорването на истинността на запис на заповед от 16.03.2000 г. и е отхвърлен предявения иск за недължимост на сумата 2200 щатски долара, ведно със законната лихва от 03.06.2000 г. по запис на заповед са останали жалбодателите Фахри Юсеин Емин и Мелиха Ибрям Емин, които го обжалват като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Сочат, че от доказателствата по делото и от закона следвало, че ищецът нямал права по записа на заповед, поради което единственият извод бил, че сумата по записа на заповед не се дължи. Ответникът нямал правото да иска и да получи изпълнителен лист, като съществено била нарушена процедурата по издаване на изпълнителния лист по чл.242 и сл. от ГПК. Записът на заповед не представлявал основание за издаването на изпълнителен лист, поради което сумата от 2200 щатски долара и законна лихва от 03.06.2002 г. не се дължала. Молят съда да постанови решение, с което да отмени решението първоинстанционния съд в обжалваната му част и да уважи изцяло отхвърлените искове. Претендира разноски. В съдебно заседание представлявани от своя процесуален представител подържат жалбата по изложените в нея съображения. По отношение на жалбата на Николай Панев Панев се прави искане за отхвърлянето й като неоснователна. Недоволен от така постановеното решение е останал и жалбодателят Николай Панев Панев, който чрез своя процесуален представител го обжалва в частта, с която е признато за установено по отношение на него, че Фахри Юсеин Емин и Мелиха Байрям Емин не дължат по запис на заповед от 16.08.2000 г. сумата от 5 561.60 щатски долара, представляваща уговорена неустойка за периода от 16.08.2000 г. до 03.06.2000 г. върху неиздължената сума по записа на заповед, както и в частта, с която е обезсилен изпълнителен лист от 05.06.2002 г. в частта, с която Фахри Юсеин Емин и Мелиха Байрям Емин са осъдени солидарно да заплатят на Николай Панев Панев сумата от 5 561.60 щатски долара неустойка за периода от 16.08.2000 г. до 03.06.2002 г. Сочи, че решението на Кърджалийския районен съд в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост на формираните правни изводи. Твърди се, че записът на заповед е формална сделка и освен законовоизискуемите реквизити може да съдържа и допълнителни такива, а именно поето от издателя на ефекта задължение за заплащане на неустойка за вреди от забава на изпълнението. Този допълнителен реквизит бил допустим, тъй като имал характер на клауза, отбелязана от участник в менителничното правоотношение. Тази клауза изразявала волята на издателя – пряк длъжник и като било недопустимо същият да черпи права от недобросъвестното си поведение. Само отбелязвания извън изискуемите и допустимите се смятали за неписани, а в случая отбелязването за дължимост на неустойка за вреди от забава на изпълнението било допустимо. Твърди се също, че ТЗ допускал изрично да се дължи неустойка по търговски сделки каквато била записът на заповед. Нямало законова пречка да е поето задължение по процесния запис на заповед. ТЗ въвеждал ограничения във възможността за поемане на задължения върху сумата по менителничния ефект, които касаели лихва и не се отнасяли за неустойката, която обезпечавала изпълнение на задължението и представлявала обезщетение за вредите от неизпълнението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Кърджалийския районен съд в обжалваната му част като незаконосъобразно и вместо това да отхвърли изцяло предявения срещу Николай Панев ПанÕв отрицателен установителен иск по чл.254 от ГПК като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбите. Въззивният съд, при извършената проверка на атакуваното решение, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателите констатира: Жалбите са допустими, а по същество са неоснователни. Със запис на заповед издаден на 16.08.2000 г. жалбодателят Фахри Юсеин Емин се задължил безусловно да заплати на Красимир Асенов Моллов или на негова заповед сумата в размер на 2 200 щатски долара на падежа 09.09.2000 г. Като допълнително условие в записа на заповед е Фахри Емин е посочил, че дължи на поемателя за всеки просрочен ден след датата на падежа неустойка в размер на 0.4% върху неиздължената сума. Записът на заповед е авалиран от жалбодателката Мелиха Байрям Емин при посочените в него условия. На 18.04.2002 г. поемателят по записа на заповед Красимир Асенов Молбов прехвърлил (джиросал) вземането – главница и неустойки на жалбодателя Николай Панев Панев. По молба на жалбодателя Николай Панев Панев, на основание чл.242 и сл. от ГПК, във вр. с чл.237, б.”д” от ГПК и представена запис на заповед било постановено определение № 24/03.06.2002 г., постановено от Кърджалийския районен съд по ч.гр.пр. № 405 по описа за 2002 г. на същия съд съгласно което Фахри Юсеин Емин и Мелиха Байрям Емин са осъдени солидарно да заплатят на Николай Панев Панев сумата от 7 761.60 щатски долара, от които главница в размер на 2 200 щатски долара и 5 561.60 щатски долара неустойка за периода от 16.08.2000 г. до 03.06.2002 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на молбата – 03.06.2002 г. както и направените по делото разноски в размер на 329.39 лв. Въз основа на определението в полза на Николай Панев Панев бил издаден изпълнителен лист с дата 05.06.2002 г. за посочените в определението суми. От представеното като доказателство по делото писмо изх. № 70/15.07.2004 г. на Съдия изпълнителя при РС – Момчилград се установява, че изп. дело № 106/2002 г. по описа на СИС при РС – Момчилград е със страни Взискател Николай Панев Панев и длъжници Фахри Юсеин Емин и Мелиха Байрям Емин. При тези данни съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.254 от ГПК, в частта му, касаеща недължимост на сумата от 5 561.60 щатски долара, представляваща уговорена неустойка по запис на заповед за периода от 16.08.2000 г. до 03.06.2002 г. в размер на 0.4% за всеки ден просрочие върху неиздължената сума по запис на заповед от 16.08.2000 г. е основателен и доказан както правилно е приел и първоинстанционният съд, обезсилвайки изпълнителен лист с дата 05.06.2002 г. в тази му част. Поетото задължение за заплащане на неустойка върху главницата е недопустимо, тъй като по отношение на изискуемо и валидно парично задължение може да се търси единствено обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, арг. от чл.86 от ЗЗД. Подобно разбиране е прокарано и в текста на чл.502, ал.1, т.2 от ТЗ, във вр. с чл.537 от ТЗ, където изрично е посочено, че се дължи законна лихва от деня на падежа. Или, размерът на обезщетението за забавено изпълнение на парично задължение е определено с императивна законова разпоредба. Поемането на задължение за заплащане на по-висок размер на обезщетението е недопустимо и не поражда правни последици. На следващо място неустойката представлява двустранна и каузална сделка, за валидността на която е необходимо да са налице две насрещни волеизявления. Неустойката има договорен и каузален характер, което е неприсъщо на едностранна правна сделка каквато е записът на заповед. Ето защо с едностранно волеизявление по запис на заповед не може да възникне задължение за заплащане на неустойка, за което са необходими най-малко две насрещни волеизявления. В този смисъл неоснователен е доводът, изложен в жалбата на Н.Панев, че неустойката има характер на допълнителен реквизит и клауза, допустима по запис на заповед. Освен това неустойката има обезщетителен характер, а обезщетението за забавено изпълнение на парично задължение е определено в размер на законната лихва - чл.502, ал.1, т.2 от ТЗ, във вр. с чл.537 от ТЗ и е дължимо по силата на закона без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Впрочем, законна лихва от деня на падежа – 09.09.2000 г. до подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист не е била поискана, респ. не е била присъдена, въпреки дължимостта й. Обосновавайки основателността на този иск, първоинстанционният правилно е обезсилил изпълнителен лист от 05.06.2002 г., издаден въз основа на Определение № 24/03.06.2002 г. по ч.гр.д. № 405/2002 г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта, с която Фахри Юсеин Емин, с ЕГН ********** и Мелиха Байрям Емин, с ЕГН ********** и двамата от гр.Момчилград, ул.”Пазарска” № 6 са осъдени солидарно да заплатят на Николай Панев Панев от гр.Кърджали, ул.”Пирин” № 1, бл.”Комсомолец”, вх.”Б”, ет., ап.1, с ЕГН ********** сумата 5 561.60 щатски долара неустойка за периода от 16.08.2000 г. до 03.06.2002 г. По отношение на предявения иск с правно основание чл.254 от ГПК, в частта му, касаеща недължимост на сумата от 2200 щатски долара, ведно със законната лихва от 03.06.2002 г. по Запис на заповед от 16.08.2000 г. с издател Фахри Юсеин Емин, авалист Мелиха Байрям Емин, поемател Красимир Асенов Моллов и джиратар Николай Панев Панев, то обосновано и правилно Кърджалийският районен съд е приел, че същият е неоснователен и недоказан. Ищците не са представили каквито и да са доказателства за недължимост на сумата от 2200 щатски долара. Непредявяването на записа на заповед не погасява задължението и не освобождава издателя, а само осуетява възможността на приносителя да търси правата си срещу джирантите. Този извод се налага от анализа на текста на чл.495 от ТЗ, във вр. с чл.537 от ТЗ., където изрично се сочи по какъв начин платецът, респ. издателят може да се освободи от задължението си и рискът да премине върху кредитора. Нещо повече, разпоредбата на чл.514, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.537 от ТЗ посочва какви права може да загуби приносителят, ако не предяви ефекта за плащане на падежа. Или, непредявяването на записа на заповед не води до погасяване на задължението, респ. до недължимост на сумата от 2200 щатски долара, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Що се отнася до твърдението, изложено в жалбата на Фахри Емин и Мелиха Емин за допуснати съществени нарушения на процедурата по издаването на изпълнителен лист по чл.242 и сл. във вр. с чл.237 от ГПК, то следва да бъде посочено, че предмет на настоящия иск не е контрол върху законосъобразността на производството по чл.242 и сл. от ГПК. Определението, с което е допуснато издаването на изпълнителен лист подлежи на обжалване по друг ред и същото не е предмет на настоящия спор. Пред настоящата инстанция е открито производство по оспорване на истинността на Запис на заповед с дата 16.08.2000 г., с издател Фахри Юсеин Емин, авалист Мелиха Байрям Емин, поемател Красимир Асенов Моллов и джиратар Николай Панев Панев, в частта относно съдържанието на документа. Жалбодателите Фахри Емин и Мелиха Емина не са представили доказателства, обосноваващи твърдението, поради което следва да бъде признато за недоказано оспорването на съдържанието на посочения запис на заповед. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато за недоказано оспорването на истинността на Запис на заповед с дата 16.08.2000 г., с издател Фахри Юсеин Емин, авалист Мелиха Байрям Емин, поемател Красимир Асенов Моллов и джиратар Николай Панев Панев, в частта относно съдържанието на документа. Следва също да бъде оставено в сила решение № 100/30.09.2004 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 460 по описа за 2004 г. на същия съд. При този изход на делото разноските следва да останат в тежест на всяка от страните, така както са направени. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на истинността на Запис на заповед с дата 16.08.2000 г., с издател Фахри Юсеин Емин, с ЕГН ********** авалист Мелиха Байрям Емин, с ЕГН **********, поемател Красимир Асенов Моллов, с ЕГН ********** и джиратар Николай Панев Панев, с ЕГН ********** в частта относно съдържанието на документа. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2.
|