Решение по дело №699/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по чл. 197, ал.2 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на “Български къщи 2010“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Район ”Младост”, ж.к. „Възраждане“, ул.“Блян“ № 2, партер, представлявано от управителя Е.М.Ж., чрез адвокат З.М., срещу Решение № 45/28.02.2023г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Варна.

С оспореното решение, на основание чл.197, ал.5 от ДОПК е оставена без уважение жалба с вх.№ 9086/17.02.2023г., подадена от “Български къщи 2010“ ЕООД, срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ с изх. № С210003-022-0047801/01.07.2021г., издадено от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП гр. Варна – Мариана Калудова.

С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради противоречието му на материално правни разпоредби, съществени нарушения на административно производствените правила и необоснованост. Сочи, че “Български къщи 2010“ ЕООД притежава правото на собственост върху сградата с идентификатор 72624.610.226.2, тъй като сградата на основание чл.98 от ЗС има характер на принадлежност към главната вещ – сграда за търговия с идентификатор 72624.610.226.1 и на основание чл.92 от ЗС е приращение към поземления имот с идентификатор 72624.610.226, и с оглед на това следва правото на собственост на поземления имот и на главната вещ. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Варна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Направено е искане решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Варна, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С210003-022-0047801/01.07.2021г., издадено от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП гр. Варна, на основание чл.200 и чл.205 от ДОПК, във връзка с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, срещу „Ай Ти“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена възбрана върху следния недвижим имот: Сграда, КИД 72624.610.226.2, сграда с площ 17 кв.м., находящ се в гр. Добрич, б,ул.“25-ти септември“ № 43, придобит с нотариален акт, с балансова стойност 0.00 лева. Издаването на ПНОМ публичният изпълнител е мотивирал, като е посочил, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № **********/2014г. по описа на ТД на НАП-Варна в размер на 1332901,68 лева в това число лихва 670132.99 лева, главница 662768,69 лева.

На 17.02.2023г. до директора на ТД на НАП гр. Варна е подадена жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С210003-022-0047801/01.07.2021г. С жалбата е направено искане постановлението да бъде отменено, предвид факта, че към датата на налагане на възбраната върху имота, собственик е “Български къщи 2010“ ЕООД, а не „Ай Ти“ ЕООД, за чиито задължения ТД на НАП – Варна е наложило обезпечителната мярка. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят се е позовал на Постановление за възлагане на недвижим имот вписано под Акт № 88, том ХХІІІ, вх. рег. № 10031 от 18.09.2013г. в служба по вписванията – гр. Добрич на 30.08.2013г., съгласно което “Български къщи 2010“ ЕООД е придобил собствеността върху ПИ с идентификатор 72624.610.226 и построената в него сграда с идентификатор 72624.610.226.1 на 30.08.2013г. Позовал се е и на нотариален акт за собственост на недвижим имот по приращение, вписан под акт № 190, том ІІ, дело № 311/ 2023г., вх. рег. № 825/03.02.2023г., с който “Български къщи 2010“ ЕООД е признат за собственик на сграда с идентификатор 72624.610.226.2, със застроена площ от 17 кв.м., с предназначение: постройка на допълващо застрояване, изградена в ПИ 72624.610.226, собственост на жалбоподателя.

С Решение № 45/28.02.2023г. на директора на ТД на НАП – Варна жалбата на “Български къщи 2010“ ЕООД е оставена без уважение. В решението си административният орган е посочил, че възбраненият имот към момента на налагането на възбраната е бил собственост на „Ай Ти“ ЕООД, поради което и ПНОМ се явява правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него – неоснователна.

При така установените факти, съдът достигна следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок за обжалване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът намира, че не са спазени изискванията на ДОПК за налагане на предварителни обезпечителни мерки.

Разпоредбата на чл.197, ал.3 от ДОПК указва предпоставките, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка. Анализът на посочената разпоредба налага извод, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство е ПНОМ и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно съдът, с оглед задължението си за служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл.168 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на решението и на ПНОМ са спазени всички изисквания за законосъобразност – наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.

Между страните не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган – директора на ТД на НАП – Варна. Същото се отнася и до органа, издал постановлението за налагане на обезпечителни мерки.

Според чл.195, ал.1 и ал.2 от ДОПК на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.

Съгласно чл.195, ал.7 от ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал.5. При определяне на обезпечителната мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда на публичния взискател, така и мярката да не обременява прекомерно интересите на длъжника. Изискването произтича от принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, според който административният орган трябва да упражнява възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Съгласно разпоредбата на чл.198, ал.1 от ДОПК видовете обезпечителни мерки са: възбрана върху недвижим имот или кораб; запор на движими вещи и вземания на длъжника; запор на сметките на длъжника; запор на стоките в оборот на длъжника.

Между страните е налице спор относно собствеността на възбранения имот. С ПНОМ е прието, че възбраненият имот е собственост на „Ай ТИ“ ЕООД. Според представените с административната преписка доказателства, собственик е “Български къщи 2010“ ЕООД, което както беше посочено по-горе е придобило собственост върху ПИ с идентификатор 72624.610.226 и построената в него сграда с идентификатор 72624.610.226.1 още на 30.08.2013г. Установява се, че възбраненият имот с идентификатор 72624.610.226.2 е постройка на допълващо застрояване, изградена именно в собствения на жалбоподателя имот 72624.610.226, охарактеризирана от лицензиран оценител като „външен вход към битови помещения на сграда № 1“.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.195, ал.6 от ДОПК, обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а когато такава няма – в следната последователност: 1. По данъчна оценка; 2. По застрахователната стойност; 3. По придобивната стойност на вещи – собственост на физически лица. Нормата е императивна и установеният в нея приоритетен ред за определяне на стойността на активите, служещи за обезпечение на публични държавни вземания е задължителен.

С издаденото ПНОМ органа по приходите е определил стойността на обезпечението, като е посочена балансова стойност 0.00 лева. С така посочената балансова стойност, съдът не разполага с информация за стойността на предлаганото обезпечение, поради което е лишен от възможността да извърши преценка за равностойността на наложеното обезпечение с размера на задължението. Целта на обезпечението е да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на публичните задължения ще бъде невъзможно или значително трудно. Налагането на обезпечение върху активи, за които не е определена стойност, а в същото време е наложена мярка, противоречи на преследваната с акта цел. Оспореният акт е немотивиран – не са изложени мотиви защо органът приема, че собственик на възбраненият имот е именно „Ай ТИ“ ЕООД, от друга страна липсват мотиви относно налагането на обезпечителна мярка върху активи с нулева стойност, което лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона. Това нарушение е особено съществено и е самостоятелно основание постановлението за налагане на обезпечителни мерки да бъде отменено.

С оглед изхода от спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в претендиран и доказан размер на 1310.00 лева – хонорар за един адвокат и платена държавна такса.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.197, ал.3 от ДОПК и чл.143, ал.1 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 45/28.02.2023г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Варна и потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ № С210003-022-0047801/01.07.2021г., издадено от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП гр. Варна.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Варна да заплати на “Български къщи 2010“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Район ”Младост”, ж.к. „Възраждане“, ул.“Блян“ № 2, партер, представлявано от управителя Е.М.Ж., сумата от 1310.00 /хиляда триста и десет/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Съдия: