Определение по дело №344/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 559
Дата: 1 юли 2019 г.
Съдия: Рената Георгиева Мишонова-Хальова
Дело: 20191400100344
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

Врачанският окръжен съд ,гражданско                     отделение ,в   закрито    заседание на   първи юли две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

 

   Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова

 

като разгледа докладваното от съдията Хальова

гражд.дело N` 344 по описа за  2019 г., за да се произнесе взе предвид:

   

В  указания повторен  срок  ищецът В.Г. *** ксеро копия на приложеното вече удостоверение за пенсия УПИ2/без дата/, отново старата  справка -декларация от 1999 г и копие от труд. книжка за периода 1996- 1999 г.

  В исковата молба се твърди, че е отстранен от работа като машинист/вероятно   на 21.05.1999 г както  твърди в придружителната молба/, а бил на длъжност"оператор" и още не бил освободен от  тази длъжност.Търси обезщетение за незаконно отстраняване от работа по чл.214 от КТ за периода 21.05.1999 г до 21.05.2019 г .

Твърди се ,че поради  сливане през 2007 г ,ответник по делото вече е неговия нов работодател "Кампания за инженеринг и развитие" АД гр.Мездра, ул.Брусенско шосе с ЕИК *********,но не представя  доказателства кога е работил при  този ответник.

С ИМ е представена една справка- декларация от 23.06.1999 г от" Млечна промишленост" АД за брутното труд. възнаграждение на ищеца от м. 08.1998 до м.05.1999 г и удостоверение обр.УПИ без дата.С допълнителната молба от 27.06.2019 г представя копие от труд. си книжка за периода 1996-1999 г.

  Освен това с последната молба от 27.06.2019 г  отново е направено искане за прилагане на  гр.д.№1999 г на ОС-Враца, гр.д.№1944/2001 г на РС-Враца, гр.д.№501/2012 г на ВОС и гр.д.№1455/15 г на МРСъд.

  С оглед гореизложеното  съдът на осн. чл.127 ал.1 от ГПК   приема ,че е предявен иск  с правно основание чл. 214 от КТ с цена на иска 81 000 лв , представляващ обезщетение поради отстраняване от работа за периода- 1999 г до 2019 г. Иска за  лихва за забавено плащане/мораторна лихва/ върху исковото обезщетение фактически не е предявен, тъй като не е посочена стойност на този акцесорен иск, въпреки указанията на съда към ищеца.

Исковата молба  на посоченото правно основание чл. 214 от КТ е недопустима, тъй като  не е спазена разпоредбата на чл. 127 ал.2 от КТ и не са представени писмени доказателства  за конкретните факти и обстоятелства, които ще доказва с тях. ВОС констатира,че липсват всякакви писмени доказателства във връзка с твърденията в ИМ, освен два  документа, които не са актуални.  Поискано е прилагане на други дела без уточняване защо се иска тяхното прилагане,а съдът  обаче не  събира доказателства  вместо ищеца.

  С оглед гореизложеното  ИМ  на осн. чл. 129 от ГПК е нередовна и след двукратни указания към ищеца същите не са отстранени.Затова на осн. чл. 129 ал.3 от ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА исковата молба на ищеца В.Г. заедно с приложенията към нея.

 

  Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщението до Г..

 

 

                        Окръжен  съдия: