Р Е Ш Е Н И
Е
Гр.Панагюрище, 16.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Панагюрският районен съд, в публично заседание на втори март 2021
година в състав:
Председател: СНЕЖАНА СТОЯНОВА
при секретаря Нонка Стоянова, като
разгледа докладваното от районен съдия Снежана Стоянова АНД
№ 274/2020 г. по описа на Панагюрския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Културен
институт „Исторически музей-Панагюрище“ с код по булстат: *********, представляван от
директора А.Ш. против НП
№ 13-002346 от 13.11.2020 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с
чл.414, ал.1 от КТ и за нарушение на чл.153, ал.1 от КТ на жалбоподателя, в
качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с
оглед на което се иска неговата отмяна. Основното възражение е за неправилна
квалификация на нарушението. Било налице несъответствие между описанието на
нарушението и приложената правна норма, което нарушавало правото на защита на
жалбоподателя да разбере в какво точно се обвинява.
В съдебно заседание за жалбоподателя
се явява надлежно упълномощен процесуален представител, който подържа жалбата и
иска отмяна на атакуваното НП.
АНО – редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
Панагюрският районен
съд, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди
събраните по делото доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е
санкциониран за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е изплатил положения
извънреден труд с увеличение за дните 11.01.2020 г. и 12.01.2020 г. (събота и неделя) на И А Б на длъжност „главен
уредник“ на петдневна работна седмица. Нарушението било извършено на 05.02.2020 г. в гр.Панагюрище, когато е трябвало
да се изплати на служителката положения извънреден труд и е квалифицирано от
АНО в наказателното постановление, предмет на въззивен контрол като нарушение на чл.153, ал.1 от КТ.
НП било връчено на представител на жалбоподателя на 30.11.2020 г.
(л.12 в делото), а жалбата против НП била
подадена от жалбоподателя чрез наказващия орган по пощата на 07.12.2020 год. ( л.10 в делото) и следователно е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима.
При така
установеното жалбата е основателна.
Налице е драстично
противоречие между словесното описание на нарушението в обстоятелствената част
на НП и правната му квалификация.
Видно
е от обстоятелствената част на НП, жалбоподателят се обвинява в това, че в качеството си на работодател по
смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е
изплатил положения извънреден труд с увеличение за дните 11.01.2020 г. и
12.01.2020 г. (събота и
неделя) на И А Б на длъжност „главен
уредник“ на петдневна работна седмица. Дадената от АНО правна квалификация на
нарушението е чл.153, ал.1 от КТ, съгласно
който текст при петдневна работна
седмица работникът или служителя има право на седмична почивка в размер на два
последователни дни, от които единият е по начало в неделя, като в тези случаи
на работника или служителя се осигурава най-малко 48 часа непрекъсната седмична
почивка. При това драстично противоречие между словесното описание на
нарушението в обстоятелствената част на НП и дадената от АНО правна
квалификация на нарушението жалбоподателят е в невъзможност да разбере в какво
точно се обвинява: за това че не заплатил положения извънреден труд на
служеителя И.Б. или за това, че не й е осигурил минималната непрекъсната седмична
почивка. Нарушението е съществено, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя
и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. При това положение
съдът намира за безпредметно да разглежда казуса по същество.
Жалбоподателят
претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение. В този смисъл
процесуалния представител на жалбоподателя представи документ за уговореното и
изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 390 лв. (л. 61 в делото).
Разноските следва да се присъдят в тежест на юридическото лице, разпоредител с
бюджетни кредити, към което сктруктурно принадлежи ДИТ Пазарджик. В случая това
е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. От страна на ДИТ
гр.Пазарджик възражение за прекомерност на адвокатското възнагражение не е
направено.
По изложените
съображения, Панагюрският районен съд в настоящия състав и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯВА НП №
13-002346 от 13.11.2020 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Пазарджик,
с което на Културен институт „Исторически музей-Панагюрище“
с код по булстат: *********, представляван от директора А.Ш., на основание
чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ и за нарушение на чл.153,
ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция
в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ Булстат: *********, адрес: бул. „Княз
Александър Дондуков“ 3, 1000 Център, гр. София да заплати на Културен институт
„Исторически музей-Панагюрище“ с код по булстат: *********, представляван от
директора А.Ш., със седалище и адрес на управление адрес: гр.Панагюрище 4500, ул.
„Райна Княгиня“ № 28 направените
разноски за адвокатско възнаграждениие в размер на 390 (триста и деветдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: