Р Е Ш Е Н И
Е
№…….
гр. Асеновград, 01.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд Асеновград, трети съдебен състав, в публично заседание на втори юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при секретаря Стела
Караманова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2880 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид:
Предявен
иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН.
Ищецът М.Р.А. твърди, че с ответника М.Р.А.
са единствени наследници на Рамадан Юсеинов Ахмедов, негови деца. Твърди също,
че приживе наследодателят им се е разпоредил изцяло с притежаваното от него
имущество – недвижим имот, като го е дарил на ответника. Твърди, че към
откриване на наследството не и е известно да са останали други имоти. Моли да
бъде намален до размера необходим за попълване на запазената и част дарението,
извършено от наследодателя на страните Рамадан Юсеинов Ахмедов, с НА № 158,
т.2, н.д.257/2012 г., с което същия е дарил на сина си М.А. сграда с кад.№ 00702.530.105.1, състояща се от следните имоти: 1.
СОС с идентификатор № 00702.530.105.1.3 - предназначение склад с площ 39 кв.м.,
2. СОС с идентификатор № 00702.530.105.1.4 - предназначение склад с площ 39
кв.м., 3. СОС с идентификатор № 00702.530.105.1.1 - предназначение жилище с
площ 80 кв.м., 4. СОС с идентификатор № 00702.530.105.1.2 - предназначение
жилище с площ 80 кв.м., находящи се на адрес град
Асеновград, ул.“Черно море“ № 21.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника М.Р.А., с които оспорва иска като неоснователен и моли
същият да бъде отхвърлен. Признава, че с посочения НА му е дарена сградата,
ведно с изброените СОС в същата – която по време на дарението е била еднофамилна,
двуетажна, с приземен етаж. Заявява, че не е накърнена запазената част на
ищцата М.А. от наследството на баща им Рамадан Ахмедов – починал на 02.05.2018
г. Счита, че имуществото не се изчерпва с дарения имот, сочи, че наследодателят
е притежавал акции. Освен това твърди, че приживе наследодателят е дарил на
ищеца сума, с която е закупен недвижим имот на нейно име. Твърди също, че е
спомогнал за увеличаване на наследството, като е издържал наследодателя, както
и, като е платил половината от дарения недвижим имот, освен това е извършил и
подобрения в него. Моли да бъде сформирана наследствена маса по правилата на
чл. 31 от ЗН, като се прибавят притежаваните акции, извади се увеличението на
наследството, за което е спомогнал, изразяващо се в даване на парични средства,
издръжка на наследодателя, извършване на подобрения в процесния
имот, довели до увеличение на стойността му и се добави
стойността на дарението, направено в полза на ищеца от родителите им.
В становището си по същество на делото
ищецът, чрез процесуалния си представител, счита, че искът е доказан и моли да
бъде уважен изцяло. Твърди, че средствата за закупуване на имота, който в
момента притежава в гр. Асеновград са нейни лични, трансформация на лично
имущество, от продаден апартамент нейна лична собственост, независимо, че в
нотариалния акт са били записани като собственици родителите и. Твърди, че в
нотариалния акт са посочени родителите и като собственици, тъй като е имала
финансови проблеми с кредитни институции. В този смисъл оспорва изцяло
твърденията, че е била надарена от родителите си. При евентуалност моли да бъде
съобразено, че дарението не е било извършено само от наследодателя, а и от
покойната му съпруга, поради което следва да бъде взета предвид само половината
сума. Счита, че вторият спорен въпрос по делото е стойността на дареното
имущество към датата на откриване на наследството, като смята, че следва да
бъде взета предвид първата оценка на вещото лице, която е съобразена с
фактическото ползване на имота, тъй като приземният етаж се ползва като жилище.
Ответникът, в писменото си становище по
същество, счита, че делото не е изяснено от фактическа страна и моли да бъде
отменени съдебните прения, като делото да бъде върнато за разглеждане в открито
съдебно заседание за изслушване на експертиза за стойността на жилището,
закупено на името на ищеца, със средства от дарение от родителите на страните,
към датата на откриване на наследството. Счита, че за това е следвало да бъдат
дадени указания от съда, евентуално да бъде назначена служебно СОЕ, на разноски
на страната, носеща доказателствената тежест за този
факт. Евентуално оспорва твърдяната трансформация на лично имущество, като
счита, че дарението е доказано с извънсъдебното признание на този факт от
ответника, както и от приложените към настоящото производство споразумение и
декларация по бракоразводното дело на ищеца. Счита, че е доказано увеличението
на наследственото имущество в следствие на неговия принос, който се изразява в
издръжка на наследодателя, влагане на средства за закупуване на дарения му имот
и извършване на подобрения в него. Твърди, че при спазване на правилата за
съставяне на наследствена маса, като се извади сумата, с която се е увеличило
наследството, в следствие на неговия принос и се прибави стойността на
дарението в полза на ищеца, липсва накърняване на запазената част от
наследството на бащата на страните, по отношение на ищеца. Моли за отхвърляне
на иска и за присъждане на разноски, съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК
по делото.
Съдът, като прецени събраните
доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Доколкото в отговора на исковата молба
не се правят твърдения за дарение на недвижим имот на ищеца от нейните
родители, нито такива са наведени в хода на производството, то не е необходимо
изследване на стойността на притежавания от ищеца имот към датата на откриване
на наследството, поради което и настоящият състав счита, че не се налага отмяна
на определението, с което делото е прието за изяснено от фактическа страна и е
даден ход на съдебните прения.
Между страните не е спорно
обстоятелството, че с приложения Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №
59, том №І, рег. № 422, дело № 58 от 28.02.2012 г. по описа на Нотариус Арусяк Пейчева, рег. № 605 на НК, вписан в СП при АРС под №
158, т.2, н.д.257/2012 г., Рангел Асенов Р. е дарил на сина си М.Р.А.
притежаваната от него сграда с кад. №
00702.530.105.1, с предназначение жилищна многофамилна
сграда, със застроена площ от 91 кв.м, брой етажи – два, находяща
се в поземлен имот с идентификатор 00702.530.105 по КК и КР на гр. Асеновград,
одобрени със заповед 300-5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, с
адрес ул. „Черно море“ № 21, състояща се от следните имоти: 1. СОС с
идентификатор № 00702.530.105.1.3 - предназначение склад, на едно ниво, с площ
39 кв.м., 2. СОС с идентификатор № 00702.530.105.1.4 - предназначение склад, на
едно ниво, с площ 39 кв.м., 3. СОС с идентификатор № 00702.530.105.1.1 -
предназначение жилище, на едно ниво, с площ 80 кв.м., 4. СОС с идентификатор №
00702.530.105.1.2 - предназначение жилище, на едно ниво, с площ 80 кв.м., всички
находящи се в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 00702.530.105 по КК и КР на гр. Асеновград, одобрени със
заповед 300-5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес ул.
„Черно море“ № 21.
От представения Нотариален акт №
585/1993 по описа на нотариус при РС Асеновград е видно, че Рангел Асенов Р. и
Славка Миткова А. са закупили имот – една втора идеална част от парцел от 387
кв.м при граници ул. „Елин Пелин“ и ул. „Черно море“ и М. Динков, ведно с
жилищната сграда, състояща се от приземие и два етажа, застроена върху горния
парцел на ъгъла между улиците „Елин Пелин“ и „Черно море“.
Не се спори между страните, а и е видно
от представените писмени доказателства, че Рамадан Юсеинов Ахмедов, ЕГН: **********,
както е записан в удостоверение за наследници и Рангел Асенов Р., ЕГН: **********,
както е записан в нотариален акт за дарение на недвижими имоти, са имена на
едно и също лице. Горното е видно и от представените две удостоверения за
сключен граждански брак между родителите на страните Рангел Асенов А. и Славка
Миткова А., въз основа на акт за женитба № 107/10.03.1958 г.
От представеното удостоверение за
наследници се установява също, че страните са законни наследници на Рангел
Асенов А., негови деца. Към датата на откриване на наследството – 02.05.2018
г., призовани към наследяване са само те – неговите дъщеря и син. И двамата
ищци са приели наследството, оставено от баща им, което не е спорно по делото.
Първото възражение на ответника е по
отношение на наследствената маса, като твърди, че наследодателят на страните е
оставил в наследство и друго имущество. Сочи наличност на акции от ПФ „Асенова
крепост“ АД, 25 броя обикновени поимени акции. Не се
доказа наличие на такъв актив в наследството на Рангел Р.. Не са представени доказателства
по делото – депозитарна разписка, за притежавани
акции от наследодателя, а съгласно заключението на вещото лице М. А., прието
без възражения от страните, след справка в Акционерната книга на „Асенова
крепост“ АД е установено, че в Акционерната книга на дружеството не фигурира
лице с името или ЕГН на наследодателя на страните. Поради изложеното и съдът
счита, че наследодателят Рангел А. не е притежавал акции от посоченото
дружество към датата на откриване на наследството.
Второто възражение на ответника е, че е
спомогнал да се увеличи наследството на наследодателя, като е влагал лични
средства в закупуване на имота, който му е дарен, като е заплатил половината
продажна цена, издържал е дарителя – наследодателя на страните, като е
превеждал суми за издръжката му и е полагал грижи за него, закупувал е
обзавеждане за жилището, каквото родителите му са пожелали и е направил
подобрения в имота, които са повишили стойността му.
За установяване на приноса на ответника
в закупуване на имота, дарен му от наследодателя Рангел А., са приети писмени
доказателства – декларации на страните по сделката, обективирана
в Нотариален акт № 585/1993 по описа на нотариус при РС Асеновград, с които се
установява, че заплатените суми за продажната цена на закупения имот на ул.
„Черно море“ от родителите на страните са различни от тези, посочени в
нотариалния акт. Разпитан бе и свидетел, воден от ответника – свидетелят
Димитров, незаинтересован от изхода на делото, чиито показания съдът кредитира,
като от тях се установи, че свидетелят е дал пари в заем на ответника, който е
заявил, че са за закупуване на имот от него. Свидетелят заяви, че ответникът е
участвал в сделката, като е закупил имот, което противоречи на събраните по
делото писмени доказателства. Не се установи ответникът действително да е
използвал получените в заем суми за закупуване на имота от родителите му, а
само, че е взел заем от свидетеля. Не се установи предаване на тези суми на
родителите му и влагането им в закупуване на имота. Поради това и съдът не прие
доказано това твърдение, че ответникът е участвал в закупуване на имота, като е
заплатил половината от стойността му към датата на покупката, а именно
250 000 лв.
По отношение на твърдението, че
ответникът е издържал наследодателя се представят писмени доказателства за
установяване на здравословното му състояние и удостоверение за направени
преводи на името на родителите на страните. Приета е и експертиза на вещото
лице А., без възражения от страните, кридитирана
изцяло от съда, която установява средномесечен
фактически паричен разход на едно лице за посочения период от 01.01.2004 г. до датата на откриване на наследството
02.05.2018 г., като приема, съгласно данни на НСИ, че необходимата сума за
издръжка на наследодателя на страните за този период е била 1918,66 лв. Не се
установи наследодателят да е имал нужда от издръжка, нито нейният размер,
съгласно приетите документи – епикризи, рецептурна книжка на Рангел А., не се установиха неговите
доходи, нито разходи, извън обичайните. Синът на ищцата – свидетелят Топалов, доведен
от ответника, заяви, под страх от наказателна отговорност, че Рангел Асенов Р.
е бил издържан от вуйчо му от 2005 год., като в тази му част свидетелските
показания на свидетеля противоречат с тези на сестра му – свидетелят Стаменова,
която, също предупредена да говори истината, заяви, че дядо и се е издържал
сам, работел е, въпреки, че е бил пенсионер и е взимал пенсия. Свидетелят Топалов също заяви, че дядо му е работил
след като се е пенсионирал. И двамата свидетели са заинтересовани от изхода на
делото, като това съдът взе предвид при преценката на показанията им –
свидетелят Топалов заяви, че е с влошени отношения с майка си, като е
благодарен на вуйчо си, че има жилище, благодарение на него, а свидетелят
Стаменова, като дъщеря на ищцата има евентуална заинтересованост от изхода на
делото. Поради това и съдът не прие безспорно установено твърдението, че
ответникът се е грижил за баща си и го е издържал, което е в негова доказателствена тежест, тъй като не се събраха убедителни, безпротиворечиви доказателства в тази насока. Не се оспори
удостоверението, представено с отговора на исковата молба, че ответникът е
правил парични преводи на името на баща си, поради което и съдът приема, че такива
е доказано, че са правени от ответника в полза на баща му Рангел А. през 2011
г. и 2017 г., но това само по себе си не доказва твърдението му, че е издържал
изцяло наследодателя за посочения период от 2004 г. до смъртта му 2018 г. Представена
е касова разписка за закупуване на климатична система, но не се установи къде е
поставена и дали е ползвана от наследодателя или не.
Не се доказа и твърдението на ответника,
че е извършвал ремонти в сградата, дарена му от баща му. В полза на тези
твърдения се събраха единствено свидетелските показания на свидетеля Топалов,
който заяви, че от баба си и дядо си знае, че вуйчо му много е помагал за
къщата и само той е помагал. Заяви също, че е правил необходими ремонти за
запазване на сградата, след като му е била подарена, тъй като покривът течал. В
друг смисъл са свидетелските показания на свидетеля Руканов,
бивш съпруг на ищцата, който заяви, че към извършване на посочените от
ответника ремонти е живял в сградата, заедно с ищцата, като те са правени от
бащата на бившата му съпруга. Свидетелят Стаменова свидетелства, че дограмата е
била сменена от дядо и, след смъртта на нейната баба, със средства, оставени в
наследство от нея, като за това била дала съгласие и майка и. И това възражение
не бе доказано безспорно със събраните по делото доказателства, което бе в
тежест на ответника. Поради това и съдът прие и това възражение на ответника,
за извършване на подобрения в имота от него, които са увеличили стойността на
наследството, за недоказани.
Поради изложеното съдът не прие доказани
възраженията на ответника, че е спомогнал приживе на наследодателя за
увеличение на наследството, като тази сума, изчислена чрез допуснатата СТЕ, да
бъде извадена от актива на наследството. Нормата на чл. 12, ал. 2 от ЗН визира
установената от закона възможност, ако наследникът е спомогнал за увеличаването
на имуществото на наследодателя приживе, приносът му да бъде отчетен в пари,
като имуществен коректив, основан на принципа за избягване на неоснователното
обогатяване. Фактическият състав на
разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗН, на която се позовава ответникът, сочи, че
следва да бъде отчетен приноса на сънаследника за увеличаване на обема или
стойността на имуществените права, съставляващи наследството на общия
наследодател, осъществен преди смъртта на наследодателя и изчислен към момента
на откриване на наследството, както и да бъде осъществено отрицателното условие
– наследникът да не е бил възнаграден по друг начин. Законодателят не е
дефинирал формите на увеличението, но безспорно е, че то може да намира израз
във всяко дадено имуществено благо - труд, пари, грижи, ремонти и и др. За да
се приеме обаче, че съставлява увеличение, е необходимо да е реализиран актив
на наследството, т.е. нещо в повече. При данните по делото не се установява, че
претендираните дейности по грижите и издръжката на
наследодателя са довели до увеличаване стойността на имуществото на
наследодателя. Освен недоказана, съдът приема тази претенция и за
неоснователна, защото, дори и да бе установено по делото, че с дадените
средства и помощ от страна на ответника се е увеличила стойността на
наследственото имущество, то безспорно по делото е направеното дарение на
недвижим имот, в полза на ответника, с което той е бил възнаграден от
наследодателя. Следователно, не е налице още една от предпоставките на правопораждащия фактически състав на разпоредбата на чл.
12, ал. 2 от ЗН, а именно наследникът да не е възнаграден по друг начин.
Преди да се премине към съставяне на
наследствена маса и остойностяване на имотите, следва съдът да разреши и още
един съществен спор между страните, а именно дали на ищеца са били дарени
средства за закупуване на апартамент, намиращ се в кв. Запад, гр. Асеновград,
както твърди ответникът, или същият е закупен с лични средства на ищеца,
получени след продажба на лично нейно имущество, както възразява тя. Ответникът
твърди, че родителите му са продали собствен апартамент в гр. Пловдив, на
пазарни цени, а не както е посочен в нотариалния акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 8, том ІV, дело
609/22.12.2000 г. по описа на нотариус Хаджиставрева-Стойкова,
рег. № 229 на НК, като парите са предоставили на сестра му, ищец в
производството, и със същите е бил закупен апартамент на нейно име, находящ се в гр. Асеновград, жк
Запад, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 127, том VІІ, дело № 1108/27.12.2000 г. на нотариус Светлана
Кожухарова, № 234 на НК, който също бил придобит на пазарни цени, независимо,
че в нотариалния акт била посочена данъчната оценка като продажна цена. За
доказване на тези твърдения е предоставена нотариално заверена декларация на
Димитър Руканов, оспорена от ищеца, с направено
искане за представяне в оригинал. Тъй като това не е изпълнено, съдът не я
кредитира. Освен това е представена нотариална покана от майката на страните,
Славка А., съпруга на наследодателя Рангел А., в която се твърди, от майката на
ищеца, че за покупката на жилището в кв. Запад, бл. 109, вх. А в гр.
Асеновград, парите са дарени от родителите на страните, след продажбата на
собствен апартамент в гр. Пловдив. Доколкото същата е в официално заверен
препис от нотариус има доказателствена стойност на
оригинал, поради което и съдът я обсъжда при преценката на доказателствата по
делото. От приложеното по настоящото производство гр. Дело 319/2010 г. по описа
на РС Асеновград е видно, че ищецът в настоящото производство М.А. и свидетелят
Димитър Руканов са подписали споразумение, в което
изрично са записали, че средствата за закупуване на СОС с идентификатор
00702.508.44.2.9 с НА № 127, том VІІ, дело № 1108/27.12.2000
г. на нотариус Светлана Кожухарова, № 234 на НК, вписан в СВ при РС Асеновград
под № 31, том ІХ, дело 1824/2000 г., са дарени от родителите на ищеца. Освен
изложеното и представените доказателства от ответника, от самия нотариален акт
е видно, че имотът е закупен от ищеца за сумата от 3064 лв., представляваща
данъчната оценка на имота, като продажната цена е „изплатена от родителите на
купувачката“, което е записано в нотариалния акт. Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 5
и 6 от ГПК са недопустими свидетелски показания за установяване на писмени
съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и
за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ. С
оглед тази разпоредба съдът не кредитира събраните свидетелски показания на
свидетелите Стаменова и Радичева за трансформация на
лично имущество на ищеца, използвано за закупуване на апартамента. В
нотариалния акт е посочено, че цената е заплатена от родителите и, а в
съдържащото се в бракоразводното производство споразумение ищецът изрично е
заявила, че средствата са и дарени от нейните родители. Това се подкрепя и от
изявлението на покойната и майка в приложената нотариална покана. Действително
от приложените актове се установява, че разпорежданията с имущества следва поредността, посочена от ищеца, като това се доказва и от
приложената справка, но това само по себе си не е в състояние да докаже
твърденията за трансформация на лично имущество, от което да се направи извод,
че апартамента е закупен с нейни лични средства.
Не се събраха доказателства за
твърденията на ответника, че са дарени суми, различни от тези, посочени в
нотариалния акт за покупката на жилището на ищеца в гр. Асеновград, кв. Запад.
Липсват каквито и да е доказателства, че имотът в гр. Пловдив е продаден от
родителите на страните на цена, различна от посочената в нотариалния акт, че
сумата е дарена изцяло на ищеца, както и, че апартамента, закупен от ищеца в
гр. Асеновград, кв. Запад е на стойност, различна от посочената в нотариалния
акт. Такива доказателства не се представиха от ответника, независимо,че са били
допуснати, на осн. чл. 165, ал. 2 от ГПК. Ето защо и
не взема предвид приетото без възражение на страните заключение на вещото лице М.,
което съдът възприема изцяло като компетентно изготвено, досежно
пазарните цени на тези имоти - в гр. Пловдив и в гр. Асеновград, кв. Запад, към
датата на разпореждането, съответно придобиването - 2000 година.
Съдът не приема и съждението на
ответника, че следва да се приеме, че е налице дарение на недвижим имот в полза
на ответника, от родителите на страните, тъй като те са продали свой недвижим
имот в гр. Пловдив и са закупили такъв на ищеца в гр. Асеновград. На първо
място, въпреки, че бе доказано, че имотът на ищеца е закупен със средства на
родителите и, това не може да се приеме за дарение на недвижим имот, тъй като,
за да дарят такъв, следва родителите на ищеца да са го притежавали, да е бил
тяхна собственост. Такива твърдения и доказателства по делото няма. Доказа се,
че са дарени парични средства, които са били използвани за закупуване от ищеца
на недвижим имот. Освен това, дарението на недвижим имот е формална сделка, за
каквато липсват твърдения и доказателства по делото, поради което и съдът не
приема, че е дарен недвижим имот на ищеца. Действително, направено е дарение на
парични средства от страна на родителите на ищеца, които са използвани за закупуване
на недвижим имот, като е заплатена цената на продавачите, но това не прави
дарението на парични средства дарение на недвижим имот.
При така събраните доказателства не се
установи налично имущество към смъртта на наследодателя. Не се установи и да е
имал задължения. Не се доказа увеличаване на стойността на имуществото на
наследодателя в следствие принос на ответника. Или масата по чл. 31 от ЗН
следва да се формира, като мислено се върнат в наследството направените дарения
и завещателни разпореждания. Не се представиха
доказателства за сторени завещателни разпореждания от
наследодателя на страните. Следва да се прибавят даренията според тяхното
положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване
на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряването – за движимите.
От разпитаните свидетели се установи, че ремонтите на жилищата сграда са
правени приживе на наследодателя, от него, преди прехвърляне на имота, в
какъвто смисъл бяха и отговорите на вещото лице, констатирало вида на
извършените работи, с оглед начина на извършването им, като не се доказаха
твърденията на ответника, че сградата е била в друг вид при извършване на
дарението. Поради това съдът приема, че положението на сградата към датата на
дарението е било същото, както към датата на откриване на наследството. За
стойността и към датата на наследството е приета СТЕ, която дава оценка на
сградата, както и на самостоятелните обекти в нея. Първото заключение е
оспорено от ответника с възражението, че самостоятелните обекти в първи етаж на
жилищната сграда не следва да се оценят като такива. Не се посочиха
доказателства, които да са в състояние да оспорят направеното заснемане на
сградата като такава, състоящата се от четири самостоятелни обекта, два от
които с предназначение складови помещения и два жилищни етажа. В допълнителното
заключение на вещото лице сградата е оценена отново като е взето предвид, че
самостоятелните обекти 1,3 и 1,4 са складови помещения и е обоснована
стойността им като такива. Не се събраха доказателства, че складовите помещения
се ползват като жилища, а и дори това да е така не обосновава извод, че могат
да се оценят като такива, тъй като не отговарят на техническите изисквания за
това, дори само поради липса на височина, както заяви вещото лице. Ето защо
съдът възприема допълнителното заключение на вещото лице, като по-обосновано и
мотивирано, и приема стойност на сградата, обект на дарението, направено в
полза на ответника, в размер на 118 050 лв. Към тази стойност следва да бъде
прибавено и дарението на парични средства, направено в полза на ищеца. Тук
следва да бъде уважено възражението на ищеца, че дарението е направено от
двамата родители на страните, като, доколкото се изчислява стойността на
наследствената маса, оставена от починалия и баща, следва да бъде взета
стойността на дарението на половина, което да се прибави към стойността на
дарения имот. Или следва да се прибави и сумата от 1802 лв. Това е така, тъй
като към датата на смъртта на наследодателя А., съпругата му вече се е била
разпоредила със своята част от собствеността върху паричните средства, поради
което и към датата на смъртта на наследодателя, дори да не бе извършвал
безвъзмездното разпореждане, той не би могъл да притежава повече от половината
от дарената сума. Или с други думи, за целта на образуване на наследствената
маса, съобразно императива на чл. 31 от ЗН, следва да се прибави една втора от
дарената сума. Така наследствената маса се остойностява на 119852 лв.
Съгласно нормата на чл. 28 от ЗН - когато наследодателят остави низходящи,
родители или съпруг, той не може със завещателни
разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна
запазена част от наследството. Страните, като деца на наследодателя Рангел
Асенов А., са наследници със запазена част от наследството, останало при
смъртта му, в размер, определен от нормата на чл. 29, ал. 1 от ЗН, а именно по
1/3 идеална част от наследството, тъй като наследяват сами. 1/3 идеална част от
наследството представлява и разполагаемата част от него за наследодателя,
съгласно същата разпоредба.
Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния
размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им
до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като
прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните
дарове. В полза на ищцата се установи дарение на парични средства от
наследодателя и съпругата му, като се прима, че частта на наследодателя е в
размер на една втора част от дарението, или 1802 лв. Доколкото и двете страни
са от кръга на наследниците по закон на наследодателя не е налице изискване за
приемане на наследството под опис. За
да се прецени дали е накърнена запазената част от наследството по отношение на ищцата
се образува наследствена маса, съобразно правилата на чл. 31 от ЗН, включваща
имотите, принадлежащи на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят
задълженията и увеличенията на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН и се
прибавят към нея даренията, с изключение на обичайните такива, според тяхното
положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване
на наследството. Когато
безвъзмездното разпореждане от наследодателя е извършено чрез договор за
дарение, изчисляването на размера на запазената и разполагаемата част се
извършва при спазване поредността на действията,
посочени в чл. 31 от ЗН. За определяне размера на наследствената маса следва да
се остойностяват всички имущества на наследодателя по цени към момента на
откриване на наследството, да се извадят задълженията му, за да се определи
така наречения чист актив, към който следва да се прибави стойността към датата
на откриване на наследството на извършените безвъзмездни разпореждания - завети
и дарения. Съобразно
съдебната практика, когато липсват доказателства за някои от елементите на
масата по чл. 31 от ЗН (прим.движими вещи или
задължения и др.разпореждания, както в настоящия случай) тя се формира без тях,
като липсата на доказателства не е пречка за формиране на масата. От получената наследствена маса, която представлява цифрова стойност,
се определя стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл.
28 и чл. 29 от ЗН, съобразно броя на наследниците със запазена част.
По делото се твърди, че наследодателят, към момента на смъртта си, не е
притежавал недвижими имоти. Твърди се, че наследодателят не е оставил други
имущества, няма данни за задължения, няма уважени претенции по чл. 12 от ЗН. Така
към чистия актив на наследството, което в настоящият случай е нулев, следва да
се прибави и стойността на извършените дарения, т. е. да се образува
наследствената маса така, все едно към датата на откриване на наследството
наследодателят не е се разпореждал безвъзмездно с имуществото си. Така стойността
на наследството ще бъде равна на паричната стойност на дарените от
наследодателя имоти и суми, в общ размер на 119852 лв, за да се получи стойността на
наследствената маса за целите на производството.
Размерът на запазената част за всяка от страните, както и на разполагаемата
част на наследодателя от оставеното от него наследство е по една трета, или в
стойност по 39950,66 лв. Ищцата е получила дарение от 1802 лв., която следва да
се приспадне, като се получава сумата от 38148,66 лв., която не може да получи
от наследството, или с която се накърнява нейната запазена част от наследството на баща и Рангел Асенов Р..
За удобство в пресмятането следва да се закръгли на цяло число, а именно 38149
лв., което не се отразява съществено на размера на накърнената част. Поради
това и искът за възстановяване на запазената част от наследството на
наследодателя Рангел Асенов Р. се явява основателен, като извършеното дарение
следва да бъде намалено със стойността на накърняването, след което следва да
бъде решен въпросът как да бъде възстановена реално запазената част.
Законът допуска възстановяването да се извърши съгласно разпоредбите на
чл. 32-36 от ЗН, отнасящи се до различни хипотези, като водещо при определяне
на начина следва да бъде спазването на общия принцип, на който са основани тези
разпоредби, а именно получаване в натура на запазената част от наследството,
съответно – задържане в натура на разполагаемата част, за да бъде избегнато
създаване на съсобственост вън от наследството, прекратяването на която може да
доведе до изнасяне на имота на публична продан и загуба на имота за
наследниците, респективно надарения. В случая съдът счита, че с оглед размерът
на накърнената запазена част и стойността на дареното имущество не може да се
отдели удобно част от имота, за да се допълни запазената част на наследника, който
да отговаря на размера на накърнената запазена част. В настоящият
случай и двете страни са наследници със запазена част от наследството, поради
което и следва да се прецени приложението на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗН, за да се прецени дали може ответникът да задържи имота, а ищецът да бъде обезвъзмезден парично. Съгласно цитираната разпоредба,
когато заветникът или надареният е наследник
със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не
надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно. В случай
стойността на наследствената маса е почти равна на стойността на дареното
имущество, поради което и не може имота да бъде задържан от ответника. Съдът
приема, че възстановяването на накърнената запазена част от
наследството следва да се извърши чрез отделяне на идеална част от имота,
съответна на стойността на накърнението на запазената част на наследника,
поискал възстановяването. Накърнената част за ищеца, с оглед направените
по-горе изчисления, е 38149 лв., поради което и с тази сума следва да бъде
намалено извършеното дарение от наследодателя в полза на ответника, извършено с договор за дарение,
материализиран в Нотариален акт № 59, том
І, нот. дело № 58/2012 г. на нотариус Арусяк Пейчева, нотариус № 605 по регистъра на НК, с район
на действие района на РС Асеновград, вписан в АВ, СВ при PC- Асеновград- акт № 158, том 2, дело № 2571/2012
г. Или в полза на ищеца следва да бъде възстановена запазената и част от
наследството, като бъде отделена дробна част от дарения имот в размер на 38149/118050
идеални части.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,
следва да се заплатят от ответника, доколкото има доказателства за реалното им
извършване по делото, съразмерно с уважената част от иска. Представени са
доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие, по който е
записано, че е заплатено възнаграждение в размер на 500 лв. в брой от ищеца, по
делото са налични доказателства за заплатени депозити за вещо лице, както и
държавна такса, посочени в приложен списък по чл. 80 от ГПК. Следва да бъде
уважена претенцията на ищеца за заплащане на разноски в размер на 956,50 лв.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА по предявения
от М.Р.А., ЕГН **********,***, чрез адв. К., с адрес ***, против М.Р.А., ЕГН: **********,***, с
адрес за призоваване гр. Асеновград, ул. „Трети март“ № 10, адв.
С.Н., иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, извършеното от Рангел Асенов А., с ЕГН **********, починал на
02.05.2018 г., с нотариален акт № 59, том І, нот.
дело № 58/2012 г. на нотариус Арусяк Пейчева,
нотариус № 605 по регистъра на НК, с район на действие района на РС Асеновград,
в полза на М.Р.А. дарение на дарение на собствен недвижим имот, представляващ сграда
с кадастрален идентификатор 00702.530.105.1, със застроена площ 91 кв.м.,
брой етажи : 2, с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна,
находяща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
00702.530.105, находящ се в Асеновград , общ Асеновград
, обл Пловдив , по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 30005052/08.07.2004 г. на
Изпълнителния директор на АК, с адрес: гр. Асеновград , п.к. 4230, ул. „Черно
море“ № 21, с площ на имота: 219 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, номер
по предходен план съгласно скица: 5244, кв. 3, парцел: част от парцел IV-5244,
а съгласно копие от регулационен план при Община Асеновград и данъчна оценка парцел
V-3924, при граници на имота: имоти № 00702.530.104; 00702.530.94;
00702.530.44; 00702.530.106, която гореописана сграда се състои от следните
обекти: 1.Самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор
00702.530.105.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № 30005052/ 08.07.2004г на Изпълнителния директор на АК, последно
изменение със заповед КД-14-16-2447 от 11.12.2010 г. на началника на СГКК-
Пловдив, находящ се в гореописаната сграда 1, на етаж
1 /първи/, с предназначение на обекта: За склад, със застроена площ 39 кв.м.,
брой нива на обекта 1, ниво 1, при граници: на същия етаж: 00702.530.105.1.4,
под обекта: няма, над обекта 00702.530.105.1.1, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж; 2. Самостоятелен
обект в сграда с кадастрален идентификатор 00702.530.105.1.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
30005052/08.07.2004г на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със
заповед КД-14-16-2447 от 11.12.2010 г. на началника на СГКК- Пловдив, находящ се в гореописаната сграда 1, на етаж 1, с
предназначение на обекта: За склад , със застроена площ 39 кв.м., брой нива на
обекта 1, ниво 1, при граници: на същия етаж: 00702.530.105.1.3, под обекта:
няма, над обекта 00702.530.105.1.1, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж; 3.Самостоятелен обект в
сграда с кадастрален идентификатор 00702.530.105.1.1 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 30005052/08.07.2004 г. на
Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед КД-14-16-2447 от
11.12.2010 г. на началника на СГКК- Пловдив, находящ
се в гореописаната сграда 1, на етаж 2, с предназначение на обекта: Жилище,
апартамент, със застроена площ 80 кв.м, брой нива на обекта 1, ниво 1, при
граници: на същия етаж: няма, под обекта: 00702.530.105.1.3 и
00702.530.105.1.4, над обекта 00702.530.105.1.2, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж; 4.Самостоятелен
обект в сграда с кадастрален идентификатор 00702.530.105.1.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
30005052/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със
заповед КД-14- 16-2447 от 11.12.2010 г. на началника на СГКК- Пловдив, находящ се в гореописаната сграда 1, на етаж 3, с
предназначение на обекта: Жилище, апартамент, със застроена площ 80 кв.м, брой
нива на обекта 1, ниво 1, при граници: на същия етаж: няма, под обекта:
00702.530.105.1.1, над обекта - няма, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, със сумата от 38149 лева, необходима
за възстановяване на запазената част на М.Р.А. от наследството на Рангел Асенов
А., като ВЪЗСТАНОВЯВА
запазената част на М.Р.А., ЕГН **********,
от наследството на Рангел Асенов А., с
ЕГН **********, починал на 02.05.2018 г., с
38149/118050 идеални
части от следния недвижим имот: сграда с
кадастрален идентификатор 00702.530.105.1, със застроена площ 91 кв.м., брой етажи : 2, с предназначение:
Жилищна сграда - многофамилна, находяща
се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 00702.530.105, находящ
се в Асеновград , общ Асеновград , обл Пловдив , по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
30005052/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес: гр. Асеновград
, п.к. 4230, ул. „Черно море“ № 21, с площ на имота: 219 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 метра/, номер по предходен план съгласно скица: 5244, кв. 3,
парцел: част от парцел IV-5244, а съгласно копие от регулационен план при
Община Асеновград и данъчна оценка парцел V-3924, при граници на имота: имоти №
00702.530.104; 00702.530.94; 00702.530.44; 00702.530.106, която гореописана
сграда се състои от следните обекти: 1.Самостоятелен обект в сграда с
кадастрален идентификатор 00702.530.105.1.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 30005052/ 08.07.2004г на
Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед КД-14-16-2447 от
11.12.2010 г. на началника на СГКК- Пловдив, находящ
се в гореописаната сграда 1, на етаж 1 /първи/, с предназначение на обекта: За
склад, със застроена площ 39 кв.м., брой нива на обекта 1, ниво 1, при граници:
на същия етаж: 00702.530.105.1.4, под обекта: няма, над обекта
00702.530.105.1.1, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж; 2. Самостоятелен обект в сграда с
кадастрален идентификатор 00702.530.105.1.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 30005052/08.07.2004г на
Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед КД-14-16-2447 от 11.12.2010
г. на началника на СГКК- Пловдив, находящ се в
гореописаната сграда 1, на етаж 1, с предназначение на обекта: За склад , със
застроена площ 39 кв.м., брой нива на обекта 1, ниво 1, при граници: на същия
етаж: 00702.530.105.1.3, под обекта: няма, над обекта 00702.530.105.1.1, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж; 3.Самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор
00702.530.105.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № 30005052/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, последно
изменение със заповед КД-14-16-2447 от 11.12.2010 г. на началника на СГКК-
Пловдив, находящ се в гореописаната сграда 1, на етаж
2, с предназначение на обекта: Жилище, апартамент, със застроена площ 80 кв.м,
брой нива на обекта 1, ниво 1, при граници: на същия етаж: няма, под обекта:
00702.530.105.1.3 и 00702.530.105.1.4, над обекта 00702.530.105.1.2, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж;
4.Самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор 00702.530.105.1.2
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
30005052/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със
заповед КД-14- 16-2447 от 11.12.2010 г. на началника на СГКК- Пловдив, находящ се в гореописаната сграда 1, на етаж 3, с
предназначение на обекта: Жилище, апартамент, със застроена площ 80 кв.м, брой
нива на обекта 1, ниво 1, при граници: на същия етаж: няма, под обекта: 00702.530.105.1.1,
над обекта - няма, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж.
ОСЪЖДА М.Р.А., ЕГН: **********,***, да заплати на М.Р.А., ЕГН
**********,***, с адрес за призоваване гр. Асеновград, ул. “Цар Иван Асен” № 10,
адв. К., сумата от 956,50 лв. (деветстотин петдесет и
шест лева и петдесет стотинки) направени по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно
обжалване от страните, пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от
връчването му.
Районен
съдия: