Решение по дело №10037/2016 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 януари 2017 г. (в сила от 8 декември 2017 г.)
Съдия: Веселина Цонева Топалова
Дело: 20164200910037
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 юли 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 22

 

гр.Габрово,26.01.2017 г.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на дванадесети януари две  хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   В.ТОПАЛОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:                                                                                                    

при секретаря..В.Г. и в присъствието на прокурора...., като разгледа докладваното от съдия Топалова т.д. № 37 по описа за 2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.

            Образувано е по искова молба на Р.Р.М. против Динамо ООД гр. Севлиево.

            В исковата молба се твърди, че ищецът бил собственик на недвижим имот, придобит по наследство от неговите родители. От м. Юли 1998 г. до момента той бил лишен от правото си да ползва имота, който фактически се ползвал от ответното дружество.  Спорните  7 200 кв.м. представлявали два имота – нива в землището на гр. Севлиево м. Табите с площ 5 200 кв.м. е мараш в м. С.К.И. с площ 200 кв.м. Съгласно споразумение за прехвърляне на дялове по чл.18 от ЗППДОП от 27.07.1998 г., имота бил разположен на територията на ответното дружество, но в споразумението не било описано какво точно се прехвърля срещу дружествени дялове от капитала на ответника, които получавал ищеца, нито бил идентифициран някакъв недвижим имот. Твърди се още, че от 1998 г. до момента Р.Р. не бил получавал дивидент от печалбата на дружеството ответник, какъвто следвало да му бъде изплащат като съдружник с 44 дяла от капитала. Според ищеца дружеството реализирало печалба за 1999 г., 2000 г., 2004 г-., 2006 г., 2007 г., 2009 г.-2013 г. През 2008 г. не участвал в разпределянето на печалбата, която според него била в размер около 70 000 лв.-100 000 лв.

            Иска се да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца полагащите му се суми от разпределението на печалбата за периода от 1998 г. до момента в размер на 216 000 лв. заедно със законната лихва. При условията на евентуалност, ако дивидент не е следвало да се изплаща, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 216 000 лв., с която се обогатил неоснователно, представляваща спестени разходи за заплащане на наемна цена.

            В законният срок не е постъпил писмен отговор от ответното дружество.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото приема за установено следното:

Ищецът по делото е наследник на Р.И.М.,***.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с Протокол № 21/ 27.03.1998г. на Министерство на икономиката, на наследниците на Р.М. е определено обезщетение по реда на чл. 18 от ЗППДОбП с 88 дяла от капитала на "Динамо" ООД гр. Севлиево, за равностойността на терен от 5 200 кв.м. Представено е споразумение за прехвърляне на дялове по чл. 18 от ЗППДОбП от "Динамо" ООД гр. Севлиево, според което Министерство на промишлеността на РБългария прехвърля на Р.Р.М. безвъзмездно като обезщетение по чл.18 от ЗППДОП, собствеността върху 44 дружествени дяла с по 1000 дяла всеки, представляващи 1.5 % от регистрирания капитал на дружеството. От представените преписи от удостоверение за наследници и от кореспонденция между Министерство на икономиката на РБ и ищеца се установява че със съответния брой дялове ищецът е обезщетен за собствената на наследодателя му земя в размер на 5 200 кв.м., попадаща в капитала на дружеството ответник.

Съгласно представената по делото декларация за притежавани непокрити земеделски имоти, наследодателят на ищеца - Р.И.М., е декларирал през 1949 г. два имота с площ от 5.227 дка и 2 дка.

По решение №394/16.07.1999 г. на Общинската поземлена комисия Севлиево на н-ците на Р.И.М. е възстановен парцел 5 от масив 10 по плана за земеразделяне на землище Севлиево, представляващ пасище, мера с площ 1.8 дка в м. „Свранча", след като е приложена необходимата за землището комасация. Издадена е скица №3352/04.09.1999 г., след което с протокол №410/17.09.1999 г. М.Д.М. /майка на ищеца/ е въведена във владение на имота. От това следва, че за втория недвижим имот, посочен в декларацията от 1949 г., наследниците на Р.М. са реално обезщетени.

Както вече се посочи, с протокол №21/27.03.1998 г. на н-ците на Р.И.М. е определено обезщетение по реда на чл. 18 от ЗППДОбП с 88 дяла от капитала на „Динамо"ООД гр. Севлиево за равностойността на терен с площ 5200 кв.м.. Съгласно споразумение за прехвърляне на дялове по чл. 18 от ЗППДОП от Динамо ООД, гр.Севлиево,  на Р.Р.М. са прехвърлени 44 дружествени дяла от капитала на „Динамо"ООД, гр.Севлиево. По този начин ищецът, като собственик на 1/2 ид. част от включените в терена на ответното дружество 5200 кв.м., е получил полагащото се обезщетение за това, че имотът му не може да се възстанови реално.

С исковата си молба ищецът претендира обезщетение за 7200 кв.м. което е сбор от двата имота на наследодателя му, единият от които /2 дка/, възстановен от ПК с план за земеразделяне и за него има въвод във владение, а за останалите  ½ от 5 200 кв.м.е обезщетен с прехвърлянето на 44 дяла от капитала на ответното дружество.

По делото е допусната и приета съдебно техническа експертиза относно пазарната стойност на процесният имот, както и относно размера на средния месечен наем за имота за претендирания период.  Съгласно заключението, в дълготрайните материални активи на дружеството ответник  няма заведени имоти, бивша собственост на наследници на Р.И.М., за които с протокол № 21/27.03.1998 г. им е определено обезщетение. При изчисляване на средната пазарна цена на имота, вещото лице инж. В.Р. е взела предвид, че от 1998 г. до 2005 г. включително  гр. Севлиево е категоризиран като населено място от трети функционален тип, а от 2006 г. до настоящият момент гр. Севлиево е населено място от първи функционален тип, втора група. Допусната е и приета съдебно икономическа експертиза, съгласно заключението на която в архива на дружеството са намерени протоколи от проведени общи събрания с единствена точка – приемане на годишни финансови отчети на дружеството. При извършена проверка в счетоводните регистри, през периода 1998 г. -2015 г. е реализирана печалба с общ размер 196 000 лева. С нея е покривана загуба в други отчетни периоди. За процесният период в Динамо ООД гр. Севлиево няма решения на общо събрание на съдружниците за разпределяне на печалба. В дружеството ответник няма счетоводни документи за изплащане на печалба на съдружници, в това число и на ищеца Р.М..

При така събраните доказателства, съдът намира следното от правна страна:

По иска с правно основание чл.133 ал.1 изр. второ вр. с чл. 123 ТЗ. 

Съобразно чл. 133, ал.1 от ТЗ, съдружниците имат право на част от печалбата на дружеството, съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено. Съобразно чл. 137, ал.1 т.3 от ТЗ, общото събрание на дружеството приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане.

В конкретния случай бе установено, че ищецът притежава дялове в ответното дружество. Не бе установено обаче, в процесния период ответното дружество да е вземало решения за разпределяне на реализираната печалба между съдружниците и нейното изплащане. Напротив установи се, че с реализираната печалба е покривана загуба в други отчетни периоди, поради което няма решения на общото събрание за нейното разпределяне и изплащане на съдружниците. При липса на установяване на това обстоятелство - решение на общото събрание за нейното разпределение и изплащане, съдът намира предявеният иск за неоснователен и недоказан.

По делото е представено решение № 120/19.12.2008 г., постановено по гр.д. № 227/2008 г. по описа на Габровски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р.Р.М. иск против „Динамо” ООД гр. Севлиево за заплащане на сумата 100 000 лв., представляваща част от печалбата на дружеството, съразмерно с дела на ищеца, за периода 1998 г. – 2005 г. на основание чл.133 ТЗ. От служебна справка в деловодството на съда, съдът констатира че това решение не е обжалвано и е влязло в законна сила. Поради изложеното и на основание чл.299 ГПК, производството по делото следва да бъде прекратено в частта му относно  претенцията за периода 1998 г. – 2005 г. За този период спорът между страните е решен с влязло в сила решение и не може да бъде пререшаван.

С оглед на изложеното, съдът намери предявеният от ищеца Р.Р.М. против "Динамо" ООД - Севлиево иск с правно основание чл. 133 от ТЗ за сумата от 116 000 лв. за периода от 2006 г. - 2015 г. за неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

По иска с правно основание чл.59 ЗЗД.

Ищецът твърди, че дружеството го е лишило от ползването на собствения му недвижим имот за периода от 1998 г. – 2015 г., така и от добивите, които би могъл да получи от него. По този начин ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищеца, като обогатяването се изразявало в спестяване на разходи за заплащане на наемна цена за ползването на имота или закупуването му, а ищецът се обеднил, като не е получавал наемната цена или продажната цена от имота. Както вече се посочи,  със споразумение за прехвърляне на дялове по чл. 18 от ЗППДОП от „Динамо" ООД, гр.Севлиево  на Р.Р.М. са прехвърлени 44 дружествени дяла от капитала на „Динамо"ООД, Севлиево. По този начин ищецът, като собственик на 1/2 ид. част от включените в терена на ответното дружество 5200 кв.м., е получил полагащото се обезщетение за това, че имотът му не може да се възстанови реално. Неоснователно е искането за заплащане на обезщетение в размер на 216 000 лв., представляваща спестени от ответника разходи за заплащане на наемна цена или покупка на имота, тъй като същият е обезщетен по чл.18 от ЗППДОП/отм./ чрез прехвърляне на дялове от капитала на ответното дружество. Това означава, че ищецът не е собственик на посочения от него терен, поради което не може да претендира заплащане на обезщетение за ползването му от друго лице.

На основание изложеното, съдът

     РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Р.Р.М., ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** адв. Д.К. против "Динамо" ООД гр. Севлиево, ул."Ст.Пешев" № 92 за заплащане на сумата от 116 000 лв./сто и шестнадесет хиляди/ лева, представляващи част от печалбата на ответното дружество, съразмерно дела на ищеца, за периода 2006 г. - 2015г., на осн. чл. 133 от ТЗ, като неоснователен и недоказан.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения иск от Р.Р.М., ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** адв. Д.К. против "Динамо" ООД гр. Севлиево, ул."Ст.Пешев" № 92 за заплащане на сумата от 100 000 лв./сто хиляди / лева, представляващи част от печалбата на ответното дружество, съразмерно дела на ищеца, за периода от 1998 г. – 2005 г. на основание чл.299 ГПК.

 ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Р.Р.М., ЕГН ********** *** съдебен адрес *** адв. Д.К. против "Динамо" ООД гр. Севлиево, ул."Ст.Пешев" № 92 за заплащане на сумата от 216 000 лв./двеста и шестнадесет хиляди/ лева, представляваща неоснователно обогатяване на ответното дружество от ползването на собствения му имот за периода от 1998 г. – 2015 г. с правно основание чл.59 ЗЗД, като неоснователен и недоказан.

Решението може да бъде обжалвано пред АС-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                  СЪДИЯ: