РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Силистра, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Търговско дело №
20213400900160 по описа за 2021 година
Ищецът – Н.Ю. И. с ЕГН ....., чрез адв. И.С. Р. - А.от Силистренска Адвокатска
Колегия, с ЕГН ........., съдебен адрес: Град Силистра, ул. „Христо Ботев“ 2 , офис № 2 , за
адв. Р., желае съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, да заплати на Н.Ю. И. с ЕГН ........., сумата от 60000.00 /Шестдесет
хиляди / лева като част от общата сума от 150000.00 /Сто и петдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - морални болки
и страдания от загубата на майка й Г. Р. А., починала на 15.-10.2021г. в резултат на ПТП,
ведно със законната лихва от 10.06.2021г. - датата, на която е предявил цялостното си искане
пред ответника, до окончателното изплащане, както и разноски за делото, включително
разноски за адвокат, при условията на чл. 38 от ЗА, на адв. И. Р.а от Силистренска адв.
Колегия, при условията на чл. 38 от Закон за адвокатурата, съобразно наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните адв. възнаграждения, като моли съда да има предвид, че
същата като свободна професия — адвокат, е регистрирана по ЗДДЦ и възнаграждението
следва да е съобразено с параграф 2 от тази Наредба , по банкова сметка Райфайзенбанк
/България /ЕАД - IBAN : BG 34RZBB91551991877249, BIC: RZBBBGSF.
Ответникът –„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Княз Александър Дондуков“ 68, ЕИК ....... Намират исковите
претенции за допустими, но неоснователни. Оспорват размера на претенцията, като се
твърди съпричиняване от страна на покойната близка на ищеца. Ответникът намира иска за
завишен и несъразмерен с действително преживените от ищеца неимуществени вреди, като
приема, че изплатеното вече извънсъдебно обезщетение в размер на 90 000 /деветдесет
хиляди/ лева е напълно справедливо и достатъчно.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното от
фактическа страна:
На 15.10.2020 г, при ПТП, причинено от Р. Р.А., с автомобил с Д.К. № СС .......... АМ,
е загинала съпругата на ищеца - Г.Р. А.. Инцидентът е станал в град Дулово, на кръстовище,
образувано от улиците „Шуменско шосе“ и ул. „Байкал“ на посочената дата около 12.50
1
часа. ПТП е между автомобила управляван от Р. Р. А. и автомобил, марка „АУДИ“ модел Q7
с peг. № Сс...... АТ, в който покойната съпруга на ищеца е пътувала, като пасажер. От удара
на място загинали двама души - тъща на ищеца .- Х. А.на 67 години и съпругата му Г. Р.А.
на 52 години, а детето - А. Е., негово внуче, е ранено.
Ищцата твърди, че загубата й била неизмерима и било твърде трудно да бъде
преодоляна.
Ищцата депозирала искане до ответника, изпратено на 28.05.2020г. за заплащане на
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ - полица № BG /08/120001860089 от
06.07.2020г. за понесените от него неимуществени вреди. Заявява, че към настоящият
момент е получил сумата от 90000.00 лева на 20.07.2021г. но приема, че изплатения размер
не е справедлив и не може да възмезди загубата му.
От заключението на вещото лице – психиатър може да се установи, че ищцата и
покойната й майка са били в близки отношения помежду си до настъпването на ПТП.
Експертът приема, че след загубата ищцата е загубила емоционална устойчивост, все още
тъгува за майка си, което води до извод за голям интензитет на травмата и скръбта от
загубата и по настоящем не е отшумяла.
От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СМЕ може да се
установи, че смъртта на майката на ищцата се дължи на тежка несъвместима с живота
гръдна травма довела до масивен кръвоизлив в гръдния кош, както и закрита черепно
мозъчна и шийна травми. Експертът сочи, че е налице причинно следствена връзка между
смъртта на Г. А.и процесното ПТП. Експертът сочи, че според събраните по делото
доказателствени средства починалата Гюлсевим е била с поставен предпазен колан при
сблъсъка довел до смъртта й, което е установено и от данните от извършената аутопсия.
От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда АТЕ може да се
установи, че причина за произшествието са незаконосъобразните действия на водача на
автомобил Форд, в който е пътувала покойната съпруга на ищеца. Експертът сочи още, че
автомобила в който е пътувала покойната Гюлсевим е бил оборудван заводски с предпазни
колани и същата е била с поставен обезопасителен колан при удара с другия автомобил.
Между временно в хода на настоящото производство е приключило и производството
по нохд № 189/2021г. по поса на ОС – Силистра, по което с Присъда № 13 от 22.12.2021г. Р.
Р. А. е признат за виновен, за това че на 175.10.2020г. е нарушил правилата за движение при
управление на МПС и е допуснал по непредпазливост ПТП довело до смъртта на Г. Р. А. и
Х. М. А..
От свидетелските показания събрани в хода на процеса се установява, че ищцата и
покойната й майка били в близко роднински отношения макар последните години да не
живеели заедно. Ищцата била студентка в България, а покойната й майка живеела в
кралство Белгия, но двете се виждали при всеки удобен случай и постоянно поддържали
лични контакти по телефон и интернет средства за комуникация. Всички свидетели са
единодушни, че след смъртта на майка й ищцата променила коренно начина си на живот
отишла да живее в република Турция и преживявала тежко загубата.
От правна страна:
Правната квалификация на исковите претенции е по чл. 429, и чл. 432 от КЗ, и чл. 86
от ЗЗД.
Ищцата заявява, че платеното й до този момент застрахователно обезщетение не би
могло да обезщети внезапната загуба на майка й, като желае съда да осъди ответника да й
заплати допълнително сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева.
Ответникът оспорва твърдения от ищцата механизъм на процесното
пътнотранспортно произшествие, както приема, че загиналата Г.Р.А.е пътувала без поставен
обезопасителен колан, което е допринесло за вредоносния летален резултат от ТПП,
2
респективно – следва се по ниско по размер обезщетение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди, тъй като
намира, че същото не съобразено с критерия за „справедливост", по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД.
Между страните няма спор относно наличието на ПТП виновно причинено от Р. Р. А. и
отговорността на ответника в качеството му на застраховател да обезщети пострадалите
вследствие произшествието лица. Тези обстоятелства се потвърждават и от приключилото в
хода на процеса наказателно производство.
Спорният въпрос в настоящият процес е наличието на твърдяното от ответника
съпричиняване на вредоносния резултат обосновал ищцовите претенции.
Според процесуалният представител на ответника покойната майка на ищцата е
пътувала без поставен обезопасителен колан, като по този начин сама се поставила в
опасност при наличие на ПТП да получи увреда в по – голяма степен.
Съдът не споделя ответниковите възражения, като приема, че са налице всички
елементи за формиране на отговорност за непозволено увреждане - действие, вина във
формата на непредпазливост, причинна връзка и вреди. Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента, който реално е починал в следствие ПТП. Налице е валидно застрахователно
правоотношение, което ангажира отговорността на ответника по силата на чл. 432, ал. 1, от
КЗ.
Съдът не кредитира ответниковото възражение за съпричиняване поради непоставен
обезопасителен колан от страна на загиналата Гюлсевим. Напротив заключенията и на двете
вещи лица опровергават категорично това ответниково възражение.
По тези съображения съдът не кредитира възраженията на ответника, като приема, че
липсват данни за съпричиняване, които евентуално да обусловят редуциране на деликтната
отговорност с която пък функционално е обвързана тази на ответника в качеството му на
застраховател.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, /ППВС № 4/1968 год./, включително настъпилите в страната в
обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата
/Решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата
конюнктура на даден етап от развитието на обществото /Решение № 749/05.12.2008 год. по
т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на
ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално
застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования
неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./.
При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние
в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на психически болки и
страдания, стрес и свързаните с тях промени в начина на живот и в ежедневието причинени
на ищцата от загубата на нейната майка. Действително по делото се установи, че през
последните години те не са живеели в едно домакинство, и докато ищцата следвала в
България майка й живеела в Белгия, което е довод на ответника за оспорване на ищцовите
претенции по размер. Ответникът оспорва размера на претенциите и позовавайки са на
твърдяното обстоятелство, че установеното от вещото лице психиатър травматично,
психическо състояние на ищцата се дължи и на загубата на нейната баба загинала при
същото ПТП.
От събрания доказателствен материал се установи, че ищцата и покойната й майка са
3
били емоционално много близки макар вече да не живеели заедно в едно домакинство.
Съдът съобрази факта, че ищцата е завършила висшето си образование и по настоящем
работи в Турция, което води на извода, че занапред не се нуждае от материална родителска
подкрепа, което евентуално би обусловило нуждата от по голямо материално обезщетение.
Ето защо съдът формира вътрешно убеждение за наличие на такива преживени от
ищцата неимуществени вреди получени, като резултата от коментираното ПТП, което го
мотивира съобразно възприетия с чл. 52 от ЗЗД, принцип на справедливостта и предвид
степента на родство да присъди обезщетение в размер от 30 000 /тридесет хиляди/ лева,
което ведно с изплатеното вече от застрахователя обезщетение от 90000 /деветдесет хиляди/
лева да възмезди ищцата по справедливост.
Предвид основателността на основният иск такава е и акцесорната претенция за лихви
дължими върху размера на присъдената главница от датата на уведомяването на
застрахователя - 10.06.2021г. до окончателното изплащане на сумите.
Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 38, ал. 2, и § 2а от ЗА, съдът намира, че следва да осъди ответника да
заплати на процесуалният представител на ищеца сумата от 2823 /две хиляди осемстотин
двадесет и три/ лева представляващи 2796 /две хиляди седемстотин деветдесет и шест/ лева
с ДДС адвокатски хонорар, 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева платена държавна такса и
450 /четиристотин и петдесет/ лева платени депозити за възнаграждения на вещи лица, като
общата сума е редуцирана съобразно уважената част от исковите претенции.
Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съдът намира, че следва да осъди ищцата да заплати на ответника сумата от 320 /триста и
двадесет/ лева представляваща 540 /петстотин и четиридесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение изчислено по реда на чл. 25, ал. 1 и 2 от НАРЕДБА за заплащането на
правната помощ, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, и 100 /сто/ лева
платени депозити за възнаграждение на вещи лица, като общата сума е редуцирана
съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Водим от гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА –„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Княз Александър Дондуков“ 68, ЕИК ...., да заплати на Н.Ю.
И. с ЕГН....., сумата от 30000 /тридесет хиляди/ лева обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди - морални болки и страдания от загубата на майка й Г.Р. А., починала
на 15.10.2020г. в резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от 30000
/тридесет хиляди/ от 10.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА –„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Княз Александър Дондуков“ 68, ЕИК *********, да заплати
на Н. Ю. И. с ЕГН ..., сумата от 2823 /две хиляди осемстотин двадесет и три/ лева деловодни
разноски съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА Н. Ю. И. с ЕГН ....., да заплати на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Княз Александър Дондуков“ 68,
ЕИК *********, сумата от 320 /триста и двадесет/ лева деловодни разноски съобразно
отхвърлената част от исковите претенции.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част.
Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
5