№ 287
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100512357 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 20149379 от 30.06.2021 г. по гр.д. № 78037/18 г., СРС, ГО, 160 с-в
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между М. М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. *******, Н. П. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ******* и Д. И. Д.,
ЕГН **********, с адрес: с. Железница, община Столична, област София, ул. ******* на
следния недвижим имот, представляващ селскостопанска сграда с идентификатор
29150.7105.948.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Железница, община
Столична, област София (столица), одобрени със Заповед № РД-18- 36/17.06.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: с. Железница, Столична община, район
Панчарево, разположена в поземлен имот с идентификатор 29150.7105.948 и застроена
площ 852 кв.м., предназначение: селскостопанска сграда, който имот съгласно документ за
собственост, представлява Овчарник-Обор № 2 с метален навес с обща застроена площ от
1649 кв.м., без мястото, в което е построен, съставляващо парцел X (десет) по парцеларния
план на стопанския двор в с. Железница - София, цялото с площ от 2790 кв.м., при съседи:
от две страни път и парцел IX, при следните квоти: 1/5 идеална част за М. М. Е., ЕГН
********** и Н. П. Е., ЕГН **********, при режим на СИО; 4/5 идеални част за Д. И. Д.,
ЕГН **********.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника. Счита
решението за нищожно,недопустимо,неправилно,необосновано,в нарушение на материалния
1
и процесуалния закон.В производството е следвало да бъде конституиран като страна
И.В.К.,тъй като той е заменил с ищците своята иделна част от описаната сграда в
нотариалния акт,но без идеалната част от навеса.Неконституирането му прави делбата
нищожна.Съдът е допуснал до делба негоден обект,сградата е незаконно построена,липсва
разрешение за строеж.Неправилно съдът приел,че по отношение на ответника няма
настъпило давностно владение.
Моли решението да бъде отменено като неправилно и да се отхвърли исковата
претенция. Претендира разноски.
От въззиваемите страни е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата
се оспорва.Не се претендират разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима , следва да бъде разгледана по същество.
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на
СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:
Допусната е делба между ищците и ответника на селскостопанска сграда с
идентификатор 29150.7105.948.1 по одобрени със Заповед № РД-18-36 от 17.06.2011 год. на
Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри, находяща се в
село Железница , Столична община с адрес на сградата: с. Железница, район Панчарево,
разположена в поземлен имот с идентификатор 29150.7105.948 и застроена площ 852
кв.метра., който имот съгласно документ за собственост представлява ОВЧАРНИК-ОБОР №
2 с метален навес с обща застроена площ от 1 649 кв.метра, при съседи: от две страни път и
парцел XI при квоти 1/5 за ищците и 4/5 за ответника.
Първоинстанционният съд правилно е определил титулярите на правото на
собственост и техните права в съсобствеността. И.В.К. не е собственик на идеална част от
навеса, както се твърди в жалбата. На 08.11.2017 г. с правна сделка- замяна на МПС с
недвижим имот ищците са придобили собственост върху 1/5 ид.част от процесния
недвижим имот-овчарник обор 2 с метален навес, срещу което И.В.К. е придобил
собствеността върху джип Сузуки, която сделка е в предписаната от закона форма -
нотариалния акт за замяна.
Правилно съдът е приел,че съсобственият имот е годен за делба. В Акт за частна
държавна собственост № 01875, издаден на 14.12.1999 г. за имот, находящ се в гр. София,
район „Панчарево“, парцел X от стопански двор на с. Железница,в графа 13 ,забележки
изрично е посочено, че в имота е построена сграда - овчарник-обор № 2/,
С Писмо № 70-00-1183/22.10.2003 г. на министъра на регионалното развитие
и благоустройството се удостоверява ,че в „случаите, когато собствеността е възстановена
или придобита по реда на закон, съставеният преди това акт за държавна собственост
представлява безспорно доказателство за наличието на заварен строеж по смисъла на §21 от
ЗР на ЗУТ и за наличното за държавата приемане на строежа. В тези случаи е необходимо
ДНСК или РДНСК да извърши оглед на място и проверка по документи за установяване
съответствието на строежа (обекта) с вписаните данни в акта за държавна собственост по
отношение на наименование, време на изграждане, предназначение, застроена и разгърната
2
площ, етажност и височина, разпределение, конструктивна система и др. Ако при
проверката се установи съответствие на съществуващия строеж с описанието в акта за
държавна собственост, не е необходимо провеждане на нова процедура за разрешаване
ползването на строежа по сега действащите разпоредби, за което следва да се издаде
удостоверение от ДНСК/ РДНСК“.
От заключението на вещото лице по допусната, изготвена и приета в производството
съдебно-техническа експертиза е установено , че описанието на имота по кадастралните
карти и кадастралните регистри е идентично с това по нотариален акт за замяна на
недвижим имот с моторно превозно средство № 73, том V, per. № 19145, деки № 797/2017 г.
на нотариус В.И., per. № 271 в Нотариалната камара.
Въз основа на тези доказателства съдът правилно е приел,че процесният имот е
законно построена сграда, представляващ самостоятелен обект на собственост.
Неоснователно е оплакването,че след като се е разпоредил с 1/5 ид.ч.от процесния имот
въззивникът е продължил да го владее.От свидетелските показания не се установява,че
ответникът е осъществявал фактическа власт върху целия имот,нито да е отблъснал
владението на К. в периода от 1999 до 2017 г.,респективно на ищците М. Е. и Н. Е. /в
качеството им на съсобственици за периода 08.11.2017 г. до настоящия момент/ върху
притежаваните от тях идеални части от процесния имот.
Не може да се направи извод, че през заявения от ответника период същият е
упражнявал фактическата власт върху целия процесен имот. Такива твърдения се излагат
единствено от страна на свидетеля И. И., но самият той посочва, че е ползвал само част от
имота /като последният му е предоставен за ползване от ответника Д./ и то до 2007 г., като
същевременно от събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля М.Г. се
установява, че същата ползва част от процесния имот, считано от 2007 г. /за складиране на
материали и съхранение на машини/, като ползването върху тази част от имота й е
предоставено от свидетеля И. К..
В показанията на свидетелите З. и И. се съдържат обстоятелства, че са присъствали на
спор между Д. Д. и И. К., касаещи процесния имот, но не могат да обосноват извод, че Д. Д.
е отблъснал владението на И. К. върху процесния имот, доколкото в показанията не се
съдържат конкретни твърдения за факти, от които да се стигне до заключение, че Д. е
манифестирал пред съсобственика си своето желание да владее целия процесен имот само за
себе си. От показанията на свидетеля Г. се установява, че част от имота й е предоставен за
ползване от И. К., че Д. Д. е бил наясно с обстоятелството, че от страна на свидетеля Г. се
ползва част от имота, и че същият не се е противопоставял на това
ползване.Следователно,правилно съдът е приел, че не се е установило обстоятелството, че
ответникът е придобил собствеността върху 1/5 идеална част от процесния имот
/притежавана от ищците М. Е. и Н. Е./ въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност.
Не се доказаха твърдяните пороци на решението на СРС ,поради което то като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
3
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20149379 от 30.06.2021 г. по гр.д. № 78037/18 г.,
СРС, ГО, 160 с-в
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4