Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 05,07,2022год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, І 14 състав в открито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр.дело №6701 по описа за 2017год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял Първи, Глава Дванадесет от
ГПК.
Образувано
е по предявени от „Б.Д.“ЕАД срещу Д.Ю.Д. обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
следните суми по Договор за кредит от 18,09,2008г.: главница – 69942,65евро; възнаградителна лихва за
периода 04,12,2015год – 29,05,2017год.
– 8331,17евро; неустойка за забава,
съгласно т.18.1, б.“б“, за периода 19,12,2015год.
до 29,05,2017год. – 104,53 евро, сума в размер на 153,22 евро,
застрахователна премия на осн.чл.24 от
договора/молба вх.№94076/12,07,2017год./, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 30,05,2017год. до окончателното изплащане на вземането.
Релевират
се доводи за сключен договор за кредит от 18,09,2008год., по силата на който
„Банка ДСК“ АД се е задължила да предостави на Д.Ю.Д. кредит в размер на
87000,00евро за покупка на описани в договора недвижими имоти. Предвиден е срок
за издължаване на кредита от 240 месеца. Уговорена е възнаградителна лихва от
7,50%, формирана от базов лихвен процент на банката от 4,19% и надбавка в
размер на 3,31 %. Твърди се, че кредитът е бил погасяван редовно до
19,11,2015год., като частично е заплатена и вноската за 12,2015год., след което
плащанията са преустановени. С уточнение от 11,08,2017год. е посочено, че от
претендираната главница от 69942,65 евро, 4707,83евро представлява падежирала
главница, за периода от 12,2015год. – 05,2017год., а 65234,82 евро – предсрочно
изискуема главница. Неустойката за забава е начислена на осн.чл.18,1, б.“б“ от
договора.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
В
указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от
ответника Д.Ю.Д., чрез особен представител, в който е изложено становище за
неоснователност на предявените искове. Поддържа, че не е осъществено законовото
изискване за обявяване на предсрочната изискуемост по отношение на длъжника
преди предявяване на исковата молба. Това настъпва от момента на получаване на
длъжника на изявление на кредитора, че счита неизплатения остатък от кредита за
предсрочно изискуем, при наличието на останалите обективни обстоятелства,
предвидени в договора. По делото не са представени доказателства за изрично
волеизявление на кредитора в тази насока като предсрочна изискуемост не може да
бъде обявена на длъжника посредством назначен особен представител. Твърди, че
не дължи заплащане на възнаградителна лихва след обявяване на предсрочната
изискуемост.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно между страните, а и от приложените писмени доказателства се установява
наличието на сключен договор за кредит за покупка на имот от 18,09,2008год., по
силата на който „Б.Д." ЕАД, в качеството си на
кредитодател, предоставя на Д.Ю.Д., в качеството на кредитополучател, кредит в
размер на 87 000 евро. Срокът за издължаване на кредита е 240 месеца от
дата на неговото усвояване - т. 2 от договора, с падежна дата за издължаване на
месечните вноски – 19-то число на месеца.
Съгласно т. 5 от договора, кредитът се погасява
чрез разплащателна сметка №93000016048604 с месечни вноски, съгласно погасителния
план към договора.
Видно от погасителния план /л.11/, неразделна
част от договора за ипотечен кредит, месечната погасителна вноска за първите 239
месеца е в размер на 700,87евро, а последната изравнителна 240-та вноска е в
размер на 698,70евро. Лихвата по кредита е
определена като БЛП за този вид кредит, определян от кредитора по чл.21,3 от
договора, и надбавка. Към датата на сключване на договора БЛП е 4,19%,
стандартната надбавка е в размер на 3,31 процентни пункта или лихвеният процент
по кредита е общо 7,50- т. 7.
В т. 16 е уговорено задължението по кредита да
бъде обезпечено с ипотека на недвижим имот – Ателие №27 и склад №26, находящи
се в с.Приселци, област Варна.
Съгласно т. 30, неразделна част от договора са условията на кредитора за предоставяне на жилищни
кредити на физически лица /ОУ/, с които кредитополучателят е запознат.
В т. 21,1 е предвидено кредитополучателят да
заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Б.Д.”
ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента /Тарифата/, а когато кредитополучателят не внесе същите с размера
им се увеличава дълга.
Съгласно т. 21,3, страните са уговорили право на
кредитора да извършва изменения в лихвения процент и таксите, за което
уведомява кредитополучателя по подходящ
начин.
Съгласно чл.18,1, б.б от договора /л.8/, при
забава на плащането на месечната вноска за главница, невнесената дължима сума
се олихвява с прилагания лихвен процент по т.7,1, увеличен с наказателна надбавка от 10
процентни пункта, считано от падежната
дата.
В чл. 18,1, б.а от договора е предвидено, че
при допусната забава в плащанията на лихва остатъкът от кредита се
олихвява с прилагания лихвен процент по
т.7,1, увеличен с наказателна надбавка
от 3 проценти пункта, считано от падежната
дата.
Съгласно чл.18,2 при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90
дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10 процентни пункта.
Предпоставките, при които кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно
изискуем, са посочени в чл. 19,1 от договора.
Съгласно чл. 21.3. кредиторът има право да
променя лихвен процент, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин.
От изслушаното заключението на допуснатата Съдебно-счетоводна
експертиза /л.321/,
неоспорено от страните и
прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебен
акт, се установява, че заемната сума в размер на 87000 евро е усвоена от
ответника посредством плащане на В.Г.ЕООД на 19,09,2008год. Общо платените суми
от кредитополучателя възлизат на 63199,82евро. С постъпилите суми
са погасени:
= главница : 17 057.35 евро,
от вноски с настъпил падеж за периода от 19.09.2008г. до 19.11.2015г.;
=
възнаградителна лихва : 45 715.03 евро, от вноски с настъпил падеж за периода от
19.09.2008г. до 19.11.2015г., и частично лихва от вноска с падеж 19.12.2015г.;
= санкционна лихва (върху просрочена
главница): 173.73 евро;
= застраховки на обезпечение : 253.71 евро. Последно постъпилата сума за погасяване на кредита е с дата
10.11.2015г. С постъпилата сума е погасена изцяло вноска с падеж 19.11.2015г. и
част от вноска с падеж 19.12.2015г. - погасена лихва в размер на 232.92 евро.
След
посочената дата не са постъпвали суми по разплащателната сметка с титуляр Д.Д.,
от която се погасява кредита. Към 30.05.2017г. забавата е 527 дни.
По
кредита е имало еднократна промяна на лихвения процент на 21.10.2008 година
съгласно решение на КУАП на Банката, като лихвения процент е променен от 7,5 на
8%. Месечната вноска е променена от 700.87 евро на 727.83 евро, считано от 3-та
погасителна вноска с падеж 19.12.2008г.
В Приложение № 2 към заключението с постъпилите суми,
отразени в колона 16 от справката, е видно извършено погасяване по
първоначалния погасителен план при годишна лихва 7.5% и месечна вноска в размер
на 700.87 евро. В колона 7 са отразени погасените главници, а в колона 8 -
погасените възнаградителни лихви.
С постъпилите суми, общо в
размер на 63199.82 евро се погасяват задължения по първоначалния
погасителен план, както следва:
= главница : 18 610.50
евро, от месечни вноски за периода от 19.10.2008г. до 19.02.2016г. вкл.
= възнаградителна лихва : 44
163.27 евро, за периода от 19.10.2008г. до 19.02.2016г. и част от вноската
с падеж 19.03.2016г.
= санкционни лихви: 172.34
евро.
В
съдебно заседание вещо лице посочва
размер на възнаградителната лихва
за периода от 04,12,2015год. до 29,05,2017год.-6176,61евро, неустойка за забава
за периода от 09,12,2015год. до
29,05,2017год. и застрахователни премии
за периода от 13,01,2016год. до 13,01,2017год. в размер на 153,22евро;
При така изложената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимост на исковата
претенция:
На осн.чл.28 от КМЧП съдът
намира да е международно компетентен по спора, както с оглед общата норма на
чл.4, ал. 1, т.2 от КМЧП, така и с оглед разпоредбата на чл.16, вр.чл.95 от
КМЧП. Ответникът е физическо лице, гражданин на Руската федерация, поради което
и с оглед данните по делото е видно да
има качеството потребител на финансова услуга, а именно страна по договор, по
силата на който едната от страните е лице, което придобива
стоки, ползва услуги или получава кредит за свои нужди или за нуждите на свои
близки, а не за продажба, производство или упражняване на занаят. В
този случай приложимото съгласно чл.95, ал.2 от КМЧП е избраното от страните
право. Изборът на приложимо право не трябва да лишава потребителя от защитата,
която му осигуряват повелителните норми на държавата, в която се намира
неговото обичайно местопребиваване, когато: 1. сключването на договора в тази държава е
предшествано от конкретна покана към потребителя или от реклама и потребителят
е предприел в същата държава всички необходими за сключване на договора
действия, или 2. другата страна по
договора или неин представител са получили поръчка от потребителя в тази
държава, или 3. договорът се отнася до
продажба на стоки и продавачът с цел да убеди потребителя да направи покупка на
стоки е организирал пътуване на потребителя в друга държава, в която
потребителят е направил поръчката. В конкретната хипотеза страните при сключване на договора са
избрали за приложимо българското законодателства-т.30 от договора.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и вр. чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
По делото се установява, че на 18,09,2008год.
между „Б.Д.“ ЕАД и Д.Д. е възникнало валидно договорно правоотношение по предоставяне
на кредит, по което Банката е изпълнила задължението си да предаде на
кредитополучателя договорената сума, чрез превод по банкова сметка, ***.
С оглед Решение № 23/07,07,2016 г. по т.д. № 3686/2014 г. на
ВКС, ТК, І ТО, съдът служебно следи за наличието на фактически и/или правни
обстоятелства обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. С
доклада по делото на страните е указано, че евентуална неравноправност на
клаузите на процесния договор и в частност чл. 21,3 от договора ще бъде обект
на преценка, като им е дадена възможност
да изразят становище в тази насока.
В чл. 21,3 от договора е предвидено банката да променя
едностранно приложимия за договора лихвен процент и такси.
Настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е
с характер на потребителски договор на основание § 13, т. 1 от ЗЗП. Съгласно сочения
текст, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не се предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Не са
налице данни опровергаващи потребителския характер на договора за финансиране и
задоволяване на нуждата от потребителски блага, поради което освен приложимите
правила на чл. 58 от Закона за кредитните институции (ЗКрИ), които се прилагат
към всички договори за кредит и уреждат императивни правила към клаузите за
определяне на лихвата по тях, нормите относно тълкуване на договорите извлечени
от чл. 20 ЗЗД, изискването за добросъвестност в оборота, което може да бъде
извлечено от нормата на чл. 12 ЗЗД, намират приложение и правилата на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са посочени някои
неравноправни клаузи. Същите, съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП са
нищожни, с изключение на тези, които са индивидуално уговорени, а предвид ал. (2)
на визирания текст не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
От страна на банката не са наведени твърдения, че
изследваните клаузи са индивидуално уговорени. Това обстоятелство не се и
установява. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, в тежест на доставчика или
търговеца е да докаже, че дадена клауза е индивидуално уговорена. Такова
доказване по делото не е проведено. Действително, възможността за едностранна
промяна на дължимата възнаградителна лихва е предвидена в договора. Включването
на уговорката в самия договор само по себе си не предопределя характера ѝ
на индивидуално уговорена и съдът продължава да дължи потребителска защита по
отношение на нея. Ако посоченото обстоятелство - подписване на договора от
потребителя, би освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите
са били индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване
на защитата при всички потребителски договори –Решение № 98 от 25.07.2017 г. по
т. д. № 535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.
Предвид
горното и доколкото настоящия състав приема, че спорните клаузи не са
индивидуално уговорени, то следва да
се извърши
преценка дали същите са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, респективно
нищожни на осн.чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Договорът за банков кредит е
финансова услуга по смисъла на чл. 144 от ЗЗП вр. с § 13,т.12 , буква
„б” от ДР на ЗЗП/ред.бр.36/2008/, съгласно
който "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни
институции, застрахователни компании и инвестиционни фирми, като отпускане на кредит, в т.ч. потребителски
кредит или кредит, обезпечен с ипотека. Съществен елемент от договора за кредит е размерът на лихвата по този кредит. Същата представлява цената
на услугата, предоставена от банката. По отношение на процесния договор спорната клауза на т. 21,3
от договора за промяна на лихвения
процент следва да се тълкува във връзка с основанията в б.“а“ до б.“ж“
от т.21,3.
Проверяваната клауза има за предмет размера на
възнаградителната лихва по договора.
Възнаградителната лихва представлява „цената“ по договора за кредит, заплащана
срещу престацията на банката да предостави за ползване кредитните суми за
определен период то време. В този смисъл, тази клауза има отношение към
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и
услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна по
смисъла на чл. 145, ал. 2, пред. второ от ЗЗП и не може да бъде извършвана
преценка за нейната неравноправност, в случай че тя е ясна и разбираема. Това
изискване включва яснота и разбираемост на клаузите не само от граматическа
гледна точка, но прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на правата
и задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа
на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици -
Решение № 98 от 25,07,2017год. по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
т. 45 от Решение на СЕС по дело С-186/16год. В договора по никакъв начин не
става ясно при какви условия подлежи на промяна базовия лихвен процент на
банката за определени кредити, като компонент на приложимия по договора лихвен
процент. Липсва и яснота относно методиката и математически способ за формиране
на едностранно променената лихва. С оглед на това не може да се приеме, че
клаузата на чл. 21,3 от договора е уговорена по ясен и разбираем начин и по
тази причина същата подлежи на преценка досежно нейната неравноправност.
Преценката на спорната клауза би могла да се разглежда в
контекста на т.10 и т.12 от чл.143 от ЗЗП.
Хипотезата
предвидена в чл. 143, ал.1, т. 10 от ЗЗП
сочи на неравноправна
клауза, когато
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в
него основание. Липсват данни как „промяната на условията по б.а до б.ж на т.21,3
би повлияла на лихвата по договора. Липсва яснота относно методиката и
метаматически способ за формиране на
едностранно променената лихва. Съобразно изложеното предвиденото изменение
отговаря на условието на чл.143, т.10 от ЗЗП-клаузата в посочената част е неравноправна, съответно нищожна на основание чл.146 от ЗЗП.
По отношение неравноправност на спорната клауза съобразно разпоредбата на чл.143, т.12 от ЗЗП, съгласно
която неравноправна клауза е тази, която дава
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора: По делото
се установява, че с промяната на базовия лихвен
процент, цената на услугата, тоест лихвата която ще се плаща, за срока на договора се завишава многократно.
При така установеното съдът приема, че е налице значително
завишаване на
цената в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора. Установява се и че за потребителя не е предвидена
нарочна възможност при такава хипотеза да се откаже от договора за кредит. Т.е. така
изложеното е в съответствие с условието на чл. 143, т.12, предл. 2 от ЗЗП и процесната клауза е неравоноправно и по смисъла на тази
разпоредба.
Нормата на чл.144,
ал.3, т.1 от ЗЗП сочи, че
не са неравноправни тези договорни клаузи, които макар и да осъществяват
състава на чл.143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Посочените в основания за
изменение на лихвата са такива стоящи извън волята на търговеца, предизвикани
от въздействието на свободния пазар и регулатора на банкова дейност. За да се
приложи изключението на сочената
разпоредба, необходимо условие е условията за изменение да бъдат формулирани по
ясен и недвусмислен начин, както и потребителят следва предварително да е получил информация как търговецът/Банката/ може едностранно да промени
цената, за да може да реагира по-най уместния начин/решение на СЕС от
21,03,2013год. по дело С-92/11/. Съдът не следва да допълва
неравноправните клаузи с цел да отстрани
порока/решение на СЕС 14,06,2012год. по дело С-618/10/ като при съмнение има
право да тълкува тези клаузи по
благоприятен за потребителя начин
/чл.147, ал.1 и ал.2 от ЗЗП/, поради което настоящия състав намира да не е
налице изключението на чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП. /.
По изискуемостта:
Относно обстоятелството досежно
настъпването на предсрочната изискуемост на вземането на кредитора по договора
за банков кредит е налице задължителна съдебна практика по ТР № 4/18,06,2014 г.
на ОСГТК и конкретно указанията по т. 18 от същото. Съобразно даденото
задължително тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предмет на
делото по установителния иск по чл. 422 ГПК е вземането, основано на представения
документ - извлечението от счетоводните книги на банката за вземане,
произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са
определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване
и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. На общо
основание посоченото разбиране е
приложима и относно осъдителна искова претенция на кредитора по договора за
банков кредит.
Предсрочната изискуемост на
вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че
прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените
в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Исковата
молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. С
решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на ВКС, І т.о. е прието, че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник. В
този смисъл и решение №86/27,10,2020год. на ВКС, постановено по
т.д.№2118/2019год- допуснато до касационно обжалване по въпроса - произвежда ли материалноправен ефект
волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, обективирано
в исковата му молба по чл.430, ал.1 ТЗ, връчена на особен представител на
ответника по чл.47, ал.6 ГПК.
Съобразно изложеното по предявения иск, съдът следва да
изследва настъпване на изискуемостта на претендираното вземане, като отчете
извършени ли са от кредитора действия по упражняване на правото му да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Когато, както е и в процесния случай, в
договора е уговорено настъпване на предсрочна изискуемост при настъпването на
определени обстоятелства или същата се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 Закон
за кредитните институции кредиторът следва да е упражнил правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
По делото няма данни за извънсъдебно отправено волеизявление
на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Въпреки това и с оглед
горните мотиви съдът намира предсрочната изискуемост да е обявена с връчване на
препис от ИМ и приложенията на особен
представител по чл.47, ал.6 от ГПК на 10,09,2021год.
От назначената по делото експертиза
се установява, че последната погасена вноска по кредита е тази от 10,11,2015год.
като е погасена вноска с падеж
19,11,2015год. и част от вноска м.12,2015год.Т.е. към датата на ИМ е налице
забава с 527дни. Като се вземат предвид, надвнесените суми, поради завишения от
банката лихвен процент, за последно погасена вноска по кредита следва да се
счете тази от м. 02,2016год. В този смисъл, към деня на връчване на съобщението
за обявяване на предсрочната изискуемост на договора/10,09,2021год./ ответникът
е в забава над 90 дни по отношение на
задълженията за плащане на вноски по договора от 19,03,2016год. По този начин е
налице обективният факт на забавата, обуславящ част от елементите от
фактическия състав на предсрочната изискуемост по чл. 18.2. от договора – допусната
забава в плащания на главница и/или лихва над 90 дни.
По определяне размера на
задължението:
Размерът на задължението по договора за кредит за главница
предвид задължение по първоначален погасителен план 87000евро и извършено
погасяване в размер на 18610,50евро е
68389,50евро, от които 20488,91евро-просрочена главница и 47900,59евро-предсрочно изискуема/ стр.331/.
С оглед основателност на вземането за главница върху същата
се дължи законна лихва, която върху просрочената до датата на ИМ
главница-4096,91евро е дължима от 30,05,2017год., върху главницата с падеж
настъпил в хода на делото законната лихва е дължима от деня следващ датата на
падежа, а върху предсрочна изискуемата главница в размер на 47900,59евро от
датата на обявяването и -10,09,2021год.
На осн.чл.430, ал.2 от ТЗ кредитополучателят дължи договорна
лихва за ползване на паричния ресурс. С
оглед установеното по делото едностранно изменение на лихвения процент от
страна на банката основано на неравноправна клауза от договора, съдът приема,
че размерът на задължението следва да бъде определен съобразно първоначално
договорените между страните условия, в частност лихвен процент от 7,5% като
бъдат съобразени извършените от ответника погашения. От ищеца, чиято е доказателствената тежест на
са ангажирани доказателства за погасяване на задължението.
Ищецът претендира заплащането на възнаградителна лихва за
периода от 04,12,2015год. до 29,05,2017год. Тъй като релевирания период е преди
обявяване на предсрочната изискуемост, то претенцията е основателна. Дължимата възнаградителна
лихва е в размер на 6176,61евро като
видно от приложение №2 на ССчЕ е начислена за периода от 19,03,2016год. до
29,05,2017год., поради което съдът не кредитира становище на вещо лице в
съдебно заседание да е дължима за периода от 04,12,2015год. до 29,05,2017год. Ето защо за разликата над
6176,61евро до 8331,17евро и за периода от 04,12,2015год. до 18,03,2016год.
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По претенцията за неустойка начислена
на осн.чл.18,1, б.б от договора в размер на 104,53евро за периода от 19,12,2015год.
до 29,05,2017год.
Върху
неплатената месечна вноска за главница съобразно
чл. 18,1, б.б от договора се
начислява наказателна лихва, в
размер на договорената лихва увеличена
с 10 пункта. С оглед заключение на
ССчЕ с оглед извършените погашения е дължима за периода от 19,03,16год. до
29,05,2017год. и е в размер на
102,57евро, в който размер исковата претенция следва да бъде уважена и
отхвърлена за разликата до 104,53евро и за периода от 19,12,2015год. до
18,03,2016год.
По претенцията за заплащането
на застрахователни премии на осн.чл.24 от договора.
Дължимата на
осн.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.т.24 от договора сума от 153,22евро, видно от
заключението на Съдебно икономическата експертиза съставлява – заплатена от
банката премия по договор за застраховка на 13,01,2016год. и 16,01,2017год.,
поради което претенцията е основателна.
По разноските:
Предвид
изхода от спора, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в
размер на 9014,73лв. от общо 9489,19лв., от
които 6223,60лв.-д.т., 500.00лв.-в.л., 100.00лв.-юрк.възнаграждение,
2300,79лв.-ОП и 364,80лв.-разноски за
превод на съдебни книжа.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Д.Ю.Д., гражданин на Руската федерация, живущ ***, роден на *****.
с документ за самоличност №*****да заплати на „Б.Д.“
ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес *** на осн. иск с пр.кв. чл.79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1,
ал.2 от ТЗ и чл. 92, ал.1 от ЗЗД, следните суми: 68389,50евро - главница по договор за кредит от 18,09,2008год., 6176,61евро- възнаградителна лихва, за
периода от 19,03,2016год. до 29,05,2017год.,
102,57евро - неустойка на основание т.18,1, б.б от договор от 18,09,2008год., за периода 19,03,2016год до 29,05,2017год., сума в
размер на 153,22евро, представляваща
платени застрахователни премии на основание т.24 от договор за кредит на 18,09,2008год.,
ведно със законна лихва върху просрочената главница в размер на 4096,91евро
от датата на исковата
молба-30,05,2017год., върху главницата с настъпил падеж в хода на
делото/16392евро/ от деня следващ падежа на всяка вноска, върху предсрочно
изискуемата главница от 47900,59евро от 10,09,2021год. до изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции за разликата от 68389,50евро до пълния предявен размер от 69942,65евро
– главница, за разликата от 6176,61евро до 8331,17евро и за периода от 04,12,2015год.
– 18,03,2016год. – възнаградителна лихва, за разликата от 102,57евро до пълния
предявен размер от 104,53евро – неустойка за забава по чл.18,1, б.б от договора
и за периода от 19,12,2015год. до 18,03,2016год. като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.Ю.Д., гражданин на Руската федерация, живущ ***, роден на *****.
с документ за самоличност №*****да
заплати на „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 9014,73лв.- разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: