Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 370 / 28.09.2019 г., гр.Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V състав в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
При участието на секретаря Ирена
Димитрова като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 238 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.Н.К. *** срещу Решение от 12.03.2018 г.,
издадено от гл. архитект на община Балчик с което е отказано издаването на
удостоверение за търпимост за строеж „Дървен навес към едноетажна масивна
сграда“, отразена в КК на гр. Балчик с идентификатор №02508.62.641.7.
В жалбата се твърди, че
отказът е незаконосъобразен. Посочва се, че административният
орган е направил отказа, като е обвързал възможността за издаване на
удостоверение за търпимост с издадена заповед за премахване на незаконен
строеж. Релевира се, че тези доводи са неправилни, като се твърди, че
удостоверението за търпимост се издава при наличие на визираните в §127 от ПЗР
на ЗУТ условия и не е обвързано с преценката на други органи, още повече, че в
административното производство по издаване на заповедта за събаряне не е
изследван въпроса дали строежа е търпим. Моли да се отмени атакувания
административен акт и се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В с.з. процесуалния представител на
жалбоподателите поддържа подадената жалба. В хода по същество се излагат
доводи, че видно от заключението на техническата експертиза се установява, че
както сградата към която принадлежи навеса, така и той отговаря на изискванията
за строителните правила и норми, както по време на построяването, така и към
настоящия момент. Поради това макар да не е отделен строеж, навесът е търпима
постройка.
Ответникът - Гл. архитект на
Община Балчик не изразява становище по жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Със
Заявление вх. №94Д-1653-1/13.02.2018 г., подадено до Главния архитект на община
Балчик от Д.Н.К., е направено искане за издаване на Удостоверение за търпимост,
съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, за строеж - "Дървен навес към
едноетажна масивна сграда", находящ се в УПИ с идентификатор 02508.62.667
по плана на гр. Балчик, местността Тузлата. Посочено е, че удостоверението
следва да послужи пред нотариус. Към заявлението са представени следните
документи: документ за собственост, скица, декларация за период на извършване
на строежа, конструктивно становище и актуални снимки на обекта.
Съгласно Договор за продажба на дървена барака от 21.03.2000 г. се
установява, че Д. Г.Ж.продава на Д.Н.К. дървена барака, състояща се от три стаи
и коридор с обща площ от 48 кв.м., находяща се в местността „Тузлата“ гр.
Балчик. С нотариално заверена декларация Д. Г.Ж.декларира, че при сключване на
договора за продажба на дървената барака не е отразено, че пред лицевата страна
на същата има изграден навес, покрит отгоре и странично.
С Нот. Акт №101 от 06.10.2005 г. Д.Н.К.
*** е признат за собственик на масивна сграда на един етаж с монолитна
стоманобетонова основа, със застроена площ от 64 кв.м., с идентификатор на
сградата 02508.62.14.6, построена в поземлен имот в местността „Тузлата“ гр.
Балчик с идентификатор 02508.62.14.
Съгл. представеното към заявлението
Конструктивно становище, изготвено от инж. Я.Д.Р.– стр. инженер се установява,
че се касае за дървена сграда /барака/, изградена преди 1994 г., а вероятно и
преди 1989 г. За обекта няма издадени строителни книжа. Пред сградата от изток
на запад има веранда, също дървена. Покрива на сградата е двускатен, като южния
скат е по-голям, защото покрива и верандата. В заключение е записано, че
сградата е с дървена носеща конструкция и е в много добро техническо състояние.
Тя е „лека“ и не понася големи
инерционни сили при сеизмично въздействие. Налице са всички предпоставки
сградата да се охарактеризира като търпим строеж по смисъла на §127, ал.1 от
ПЗР към ЗУТ.
По делото е изслушана и приета без
оспорване от страните съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като
обоснована и кореспондираща с останалите доказателства по делото.
От представената и приета като
доказателство по делото Заповед №233/28.03.2017 г., издадена от Кмета на община
Балчик, е видно, че на основание чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ е разпоредено да
бъде премахнат незаконен строеж: "Пристройка – лятна тераса от около 16
кв.м. към съществуваща едноетажа сграда с идентификатор 02508.62.641.7“ по КК
на гр. Балчик, собственост на Д.Н.К..
С оспореното в настоящото съдебно производство
Решение, с което отказано издаване на
удостоверение за търпимост на Главния
архитект на община Балчик, на жалбоподателият е отказано издаване на
Удостоверение за търпимост за строеж "Дървен навес към едноетажна масивна
сграда“, отразена в КК на гр. Балчик с идентификатор 02508.62.641.7. От
фактическа страна отказът е обоснован с влязла в сила Заповед №233/28.03.2017
г. на Кмета на община Балчик за
премахване на незаконен строеж "Пристройка – лятна тераса, към
съществуваща едноетажна сграда, описана като сграда с идинтификатор
02508.62.641.7“ по КК на гр. Балчик, което обстоятелство е възприето от
решаващия административен орган като материално правна пречка за издаване на
заявеното удостоверение за търпимост за строеж. В решението е посочено, че в
процеса на издаване на Заповед №233/28.03.2017 г. на кмета на община Балчик не
е извършено изследване на статута на строежа по смисъла на §53 от ПЗР ЗИД на
ЗУТ, във връзка с §16, ал.1 и §127, ал.1 от ПЗР ЗИД на ЗУТ.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.
146 от АПК, намира за установено следното от правна страна:
Оспорването, като направено от заинтересовано
лице - адресат на постановения отказ за издаване на удостоверение за търпимост
за строеж, в предвидения от закона срок и против индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 214, т. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл. 215 от ЗУТ, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството
пред органа е образувано по реда на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, с оглед
искането в подаденото от жалбоподателя заявление и установената година на
изграждане на строежа, преди 2001 година.
Съгл. §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ строежи,
изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби, съгл. този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са
овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти – главните архитекти
/чл.144, ал.3 във връзка с чл.145, ал.1 от ЗУТ/, че строежите са търпими.
Оспореният отказ е постановен от
материално и териториално компетентния административен орган - Главния архитект
на община Балчик.
Процесният отказ е издаден в писмена
форма, но същият е незаконосъобразен, поради неспазено изискване на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК да съдържа обосновани фактически съображения за отсъствието на
предпоставките по §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. В оспореното решение единственият
посочен мотив за отказ за издаване на удостоверение за търпимост е влязлата в
сила Заповед №233/28.03.2017 г. за премахване на строеж „Пристройка – лятна
тераса към съществуваща едноетажна сграда с идентификатор 02508.62.641.7“ по КК
на гр. Балчик.
Настоящият съдебен състав намира, че
влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж не може да бъде
пречка за извършване от административния орган на проверка дали са налице
изискванията на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, още повече, че в самото решение е
посочено, че в административното производство по издаване на заповедта за
премахване не е изследван статута на строежа по смисъла на §16, ал.1 и §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. От друга страна Заповед №233/28.03.2017 г. касае обект "Пристройка – лятна тераса, към
съществуваща едноетажна сграда, описана като сграда с идинтификатор
02508.62.641.7“ по КК на гр. Балчик, а е отказано издаването на удостоверение
за търпимост на строеж „ Дървен навес към едноетажна масивна сграда“, отразена
в КК на гр. Балчик с идентификатор
02508.62.641.7. В решението на административния орган липсват каквито и
да е други мотиви, мотивирали извода му защо приема, че строежът не отговаря на
нормите на закона. Липсата на мотиви е пречка за преценка волята на органа и
представлява нарушение на административнопроизводствените правила от
категорията на съществените, които засягат правото на защита на лицето,
сезирало с искане административния орган. Последният е длъжен, при неуважаване
на отправено до него искане, да изложи ясно своите мотиви, защо не уважава
искането. Административният орган е бил длъжен да установи дали са налице
предпоставките, посочени в нормата на закона, за търпимост на строежа, като
само при липсата им може да откаже да издаде исканото удостоверение за
търпимост. Изложените в административния акт съображения са неотносими към
търпимостта на незаконен строеж. В ЗУТ точно и конкретно е установено кои са
критериите за търпимост на незаконни строежи. Задължението за изследване на
предпоставките по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ е на органа – чл.35 от АПК, който
следва да мотивира тяхното приложение, респ. отсъствие с конкретни фактически и
правни съображения – чл.59, ал.2, т.4 от АПК като част от изискването за форма
на административния акт. Производството по чл.225 ЗУТ за премахване на строежа
не може да е само по себе си фактическо основание за отказ за издаване на
удостоверение по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /още повече, че не става ясно дали
се касае за един и същи строеж/. Самото изграждане на строежа без строителни
книжа е основание на подаденото заявление по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, за
чието приложение следва да бъде изследван статута му по ПУП-ПРЗ към момента на
изграждането и по действащия ПУП на гр. Балчик, с оглед разпоредбите, които са
действали по времето, когато е извършен, или по действащите разпоредби на ЗУТ.
Затова и като немотивиран съобразно изискванията за произнасяне на органа с
мотивирано решение, като част от формата на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, и
издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила –
чл.35 от АПК, оспореният изричен отказ следва да бъде отменен на осн. чл.146,
т.2 и т.3 от АПК. След отмяната му, тъй
като естеството на акта не позволява решение по същество, преписката следва да
бъде върната на органа за ново произнасяне по заявление вх.
№94Д-1653-1/13.02.2018 г., съобразно мотивите на решението.
С
оглед изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по
делото следва да бъде уважено като своевременно направено и основателно, като
Община Балчик следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя сумата от 775
лева - 10 лева – ДТ, 165 лева, депозит на вещи лица и 600 лева
адвокатски хонорар.
С оглед на горното и на осн. чл.222,
ал.2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Добрич, V състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 12.03.2018 г., издадено от гл.
архитект на община Балчик с което е отказано издаването на удостоверение за
търпимост за строеж „Дървен навес към едноетажна масивна сграда“, отразена в КК
на гр. Балчик с идентификатор №02508.62.641.7, собственост на Д.Н.К..
ИЗПРАЩА
преписка на главния архитект на община Балчик за произнасяне по заявление вх. №94Д-1653-1/13.02.2018
г., при спазване на дадените
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА община Балчик да заплати сторените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 775 /седемстотин седемдесет и пет / лева
на Д.Н.К. ЕГН ********** ***.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България чрез
Административен съд - Добрич, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: