№ 469
гр. София , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500436 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 29.04.2020г по гр.д. № 10144/2018г СГС, ГО, І-25 състав е уважил
частично предявения осъдителен иск от С. М. И. против Гаранционен фонд, като е
осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 21 000лв, обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от произшествие, предизвикано от водач на трактор
Кубота с прикачено ремарке тип Микс при работа с ремаркето, на осн.
чл.288,ал.1,т.2,б“а“ от КЗ/отм/, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от
42 000лв. Съдът е приел, че дължимото се обезщетение на ищцата за причиненото
увреждане е установено безспорно – 210 000лв, като спорен е размера на
съпричиняването и е определил обем на съпричиняването от 40%. С решението си
съдът е възложил разноските съобразно изхода от спора.
Решението на СГС в осъдителната си част е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищцата С.И., представлявана от адв.
Т. , в отхвърлителната част. Въззивницата поддържа, че съдът неправилно е приложил
материалния и процесуалния закон. Поддържа, че съдът неправилно е ценил
1
доказателствата по делото и изводите му противоречат на чл.51,ал.2 от ЗЗД. Поддържа,
че не оспорава, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди е в размер на 210 000лв, но неправилно съдът е възприел,че
съпричиняването на увреждането от страна на ищцата е в обем на 40%. Поддържа,че
съпричиняването е в обем на 30% и моли решението на СГС да бъде отменено в
обжалваната отхвърлителна част и предявеният иск да бъде уважен изцяло , като
претендира заплащането на още 21 000лв- обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът пред СГС, въззиваем пред настоящата инстанция, депозира писмен
отговор , с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
В о.с.з. въззивникът С.И. се представлява от адв. Т., която поддържа жалбата на
ищцата и моли съдът да определи съпричиняване на увреждането на ищцата в обем на
30%, а не на 40%, както е възприел първоинстанционния съд. Претендира разноски по
делото, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Въззиваемата страна Гаранционен фонд не се представлява в о.с.з. Депозира
молба, с която заявява, че оспорва въззивната жалба. Счита,че решението на СГС е
правилно и законосъобъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира
разноски за юрк. възнаграждение.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно в обжалваната части и като краен резултат не
следва да бъде отменено.
Предявен на осн. чл.288,ал.1, т.2, б”а” от КЗ/отм/ - претендира се заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от водач на МПС, чиято
отговорността не е валидно застрахована по застраховка "Гражданска отговорност". За
да възникне задължение за Фонда да заплати обезщетение за вреди причинени от ПТП
2
следва да се установят, освен основанията по чл.288, ал.1,т.2,б”а” от КЗ/отм/ за
ангажиране на неговата отговорност , но и предпоставките на закона за ангажиране
деликтната отговорност на виновния за инцидента водач – да се установи, че същият
виновно и противоправно е причинил вреда на ищеца, причинната връзка между
деянието и вредата, както и размера на обезщетението, което би компенсирало
претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото / решението на СГС е
влязло в сила в осъдителната си част за сумата от 21 000лв / се установяват със сила на
пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на
Фонда за заплащане на обезщетение на ищцата за ПТП, настъпило на 08.01.2014г , при
което е пострадала ищцата . Установено е по обвързващ начин, а и по същество е
безспорно между страните , че Гаранционен фонд дължи на ищцата заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило на 08.01.2014г
от водач на МПС, който не се ползвал от договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Пред настоящата инстанция не са развити оплаквания във връзка с приетия
размер на дължимото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди- 210 000лв,
не се спори и относно наличието на принос при увреждането от страна на ищцата.
Спорен е единствено обема на съпричиняване, определен по реда на чл.51,ал.2 от ЗЗД.
С отговора на ИМ застрахователят навежда своевременно възражение за
съпричиняване на увреждането от страна на ищцата като поддържа, че въпреки, че е
предупреждавана многократно от собственика на фермата да не работи с машините
ищцата по своя воля и желание се качва в ремаркето по време на работа на ножовете и
така сама застрашава своето здраве.
По делото се установява, че към момента на ПТП ищцата е била 16 годишна.
Установява се безпротиворечиво механизма на увреждането й.
Виновното противоправно поведение на водача на трактора е установено с влязла
в сила споразумение по НОХД № 1721/2015г по описа на Районен съд- Монтана.
Наказателинят съд е установил и това обвързва на осн. чл.300 от ГПК гражданския съд,
че с поведението си водачът на трактора, при работата си с него и с прикаченото към
него ремарке, е нарушил правилата за безопасна работа, изискващи всеки работник да
се грижи освен за своето здраве и безопасност, също и за здравето и безопасността и на
другите лица, пряко засегнати от неговата дейност , с което е причинил увреждания на
ищцата.
В о.с.з. на 26.09.2019г е изслушана СТЕ, изготвена от в.л. Г., неоспорена от
3
страните, съгласно заключението на което експертиза ремаркетата от типа на това, при
работата с което е пострадала ищцата, се експлоатират от един оператор – водачът на
трактора, от който се задвижва ремаркето. Водачът на трактора е длъжен да не допуска
други лица до ремаркето по време на работата на машината. Според вещото лице
ремаркето се зарежда с фураж само през задния капак и не трябва да работи, докато се
зарежда, а ако работи, зареждането трябва да бъде чрез транспортна лента. По време на
работа на машината операторът следва да се намира в кабината на трактора, като не
трябва да се качва върху машината и не трябва и други лица да се намират върху
машината по време на работата ѝ и въобще в близост до нея.
С молба от 10.07.2019г ищцата уточнява исковата си молба като сочи, че е
инцидента е настъпил като се е качила в ремарке, прикачено към трактор Кубота с
въртящи се шнекове, по време когато се е миксирал фураж. Крайниците на ищцата
попадат надолу и режещите валове захващат краката й.
Видно от протокола за разпит на ищцата от 14.01.2014, носещ нейния подпис,
ищцата установява , че преди инцидента не е работила без баща си на трактора, както
и че И. В.- собственик на фермата- й е казвал да не работи там със сестра си.
Документът е частен, но доколкото е подписан от ищцата и в него се установяват
факти, неблагоприятни за нея следва да се приеме, че същият е доказателство за
удостоверените в него факти.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
От гореизложените установени факти съдът приема,че ищцата е съпричинила
своето вреждане в обем на 40%. До този извод съдебният състав стига като съобразази,
че ищцата е била в детска възраст, но все пак достатъчно голяма, за да може да
съобрази опасността, която представлява работещото ремарке. Действително
възрастта на ищцата – 16 години – се характеризира с лекомислие, недостатъчно
сериозно възприемане на опасностите в живота, самонадеяност и липса на житейски
опит. Въпреки това опасността , която представлява стъпването и натиска с крака
върху фуража, при работещи валове- ножове- на ремаркето е дотолкова очевадна ,че
би следвало да бъде възприета и от едно дете, дори и на по-ниска възраст от тази на
ищцата. Следва да се съобрази и обстоятелството, че ищцата е била предупреждавана
за опасността, която представлява работещата машина. При съобразяване на
възможността на ищцата да се ориентира относно опасностите при работа с машината
4
следва да се отчете и обстоятелството, че ищцата не за първи път вижда трактора и как
работи , макар и за първи път да работи на него без надзора на баща си.
С оглед изложеното съдът приема,че ищцата е имала представа за това, как
работи процесното ремарке и въпреки по-несериозното отношение на детето към
опасността, то тази опасност е била толкова очевадна , че е следвало да бъде възприета
от ищцата. Ищцата е била предупреждавана и е следвало да разбере опасността да
тъпчеш с крака фуража към работещите валове, поради което следва да се приеме,че
макар е без да е изкарала инструктаж за безопасна работа с машината, същата е била
наясно с опасностите и с условията за безопасна работа с ремаркето. Несъобразяването
на тези условия , не само от страна на водача на трактора , но и от страна на ищцата е
основанието да се приеме наличие на съпричиняване, което не е спорно по делото.
Очевадността на опасността на действията , които е предприела ищцата, е основанието
съдебният състав да приеме съпричиняване от обем на 40%.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски пред настоящата инстанция има
въззиваемата страна. Гаранционен фонд претендира разноски за юрк. възнаграждение,
което съдът определя на 100.00лв, която сума следва да се възложи върху
въззивницата.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.04.2020г, постановено по гр.д. № 10144/2018г
по описа на Софийски градски съд , ІГО, 25-ти състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА С. М. И. с ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд сумата от
100.00лв – юрк. възнаграждение, на осн. чл.81 вр. чл. 78,ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6