Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно заседание при закрити
врата, проведено на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 1954 по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е образувано по молба на Национална
агенция за приходите по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че държавата има
изискуеми публични вземания за данъци срещу длъжника „К.п.“ ЕООД в общ размер
от 14101429.35 лева, произтичащи от следните влезли в сила актове: ревизионен
акт № *********/14.05.2014 г., издаден от ТД на НАП-Велико Търново, с който са
установени задължения за данък върху добавената стойност за периода от
01.08.2013 г. до 31.10.2013 г. в размер на 36377.02 лева и лихви, изчислени към
14.05.2014 г. в размер на 5221.47 лева; ревизионен акт №
22221014000318-091-001/23.03.2015 г., издаден от ТД на НАП-Велико Търново, с
който са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на
2500 лева и лихви, изчислени към 23.03.2015 г. в размер на 492.05 лева и
задължения за корпоративен данък в размер на 75 лева и лихви, изчислени към
23.03.2015 г. в размер на 15.07 лева /като дължими по този акт в молбата на
кредитора се сочат единствено задълженията за лихви/; ревизионен акт №
22221015007674-091-001/21.01.2016 г., издаден от ТД на НАП-София, поправен с
ревизионен акт за поправка № П-22221016048048-003-001/16.03.2016 г., с които
актове са установени задължения за данък върху добавената стойност за периода
от 01.11.2013 г. до 31.05.2015 г. в размер на 3107763.88 лева и лихви,
изчислени към 21.01.2016 г. в размер на 302608.96 лева; ревизионен акт №
22221016001760-091-001/10.03.2017 г., издаден от ТД на НАП-София, , с който са
установени задължения за данък върху добавената стойност за периода от
01.06.2015 г. до 29.06.2016 г. в размер на 9183672.04 лева и лихви, изчислени
към 10.03.2017 г. в размер на 1342427.66 лева; декларация по чл. 92 от ЗКПО с
вх. № 1200И0016728/04.03.2014 г., с която са декларирани задължения за
корпоративен данък за 2013 г. в размер на 7363.34 лева; декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2210И0190037/02.03.2015 г., с която са декларирани задължения за
корпоративен данък за 2014 г. в размер на 611.75 лева и декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2210И0263421/16.02.2016 г., с която са декларирани задължения за
корпоративен данък за 2015 г. в размер на 114876.11 лева. Поддържа, че липсата
на изпълнение от страна на длъжника на тези негови задължения, обосновава
извод, че дружеството не е в състояние да изпълни изискуемо публично-правно,
поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ се намира в състояние на
неплатежоспособност. Освен това поддържа, че е налице и хипотезата на чл. 608,
ал. 2 от ТЗ, тъй като длъжникът не е заявил за обявяване в търговския регистър
годишните си финансови отчети за последните три години. Моли Съда да открие производство по
несъстоятелност на „К.п.“ ЕООД с решение по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСТК
на ВКС, процесуалният ред, по който се развива производството
по молба по чл. 625 ТЗ, депозирана от кредитор, при подготовката й за
разглеждане в открито съдебно заседание, е редът, предвиден в специалните норми
на чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ, а не редът, предвиден в общите норми на чл. 131 -
133 ГПК. Ето защо делото е
насрочено в открито съдебно заседание, като е разпоредено на длъжника да се
връчи препис от молбата на кредитора и приложенията към нея, с указание, че до
първото по делото заседание може да вземе становище по молбата и да поиска
събирането на доказателства във връзка с нея. Препис от молбата е връчен на
длъжника по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, като
същият не взема становище по молбата в хода на производството.
Съдът, след като
взе предвид доводите на молителя и прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
„К.п.“ ЕООД е вписано като търговско дружество в
Търговския регистър на 18.11.2010 г., като му е предоставен ЕИК ******.
Представени са: ревизионен акт № *********/14.05.2014 г.,
издаден от ТД на НАП-Велико Търнов; ревизионен акт №
22221014000318-091-001/23.03.2015 г., издаден от ТД на НАП-Велико Търново;
ревизионен акт № 22221015007674-091-001/21.01.2016 г., издаден от ТД на
НАП-София, поправен с ревизионен акт за поправка № П-22221016048048-003-001/16.03.2016
г. и ревизионен акт № 22221016001760-091-001/10.03.2017 г., издаден от ТД на
НАП-София, заедно с части от данъчните преписки по съставянето им.
С ревизионен акт № *********/14.05.2014 г., издаден от ТД
на НАП-Велико Търново са установени задължения за данък върху добавената
стойност за периода от 16.01.2013 . до 31.10.2013 г. и корпоративен данък за
2012 г. По жалба на длъжника срещу този акт, е постановено решение № 336/19.08.2014 г. на
директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново
при ЦУ на НАП, с което е отменен
ревизионния акт в частта за данъчни периоди м. 03. 2013 г. и м. 06.2013 г. и в
частта по корпоративния данък, като е потвърден ревизионният акт в останалата
част. По повод потвърдената част на ревизионния акт е подадена жалба пред съда
от длъжника, във връзка с което са постановени решение № 332/07.10.2015 г. на
Административен съд - Велико Търново, по адм. дело № 710/2014 г. и Решение №
13073/02.12.2016 г. на ВАС, по адм. дело № 12941/2015 г. С решението на ВАС
жалбата на длъжника не е уважена и е потвърден ревизионния акт в обжалваната
час. В молбата по чл. 625 от ТЗ кредиторът претендира по този акт задължения за
ДДС за периода от 01.08.2013 г. до
31.10.2013 г. в размер на 36377.02 лева и лихви, изчислени към 14.05.2014 г. в
размер на 5221.47 лева;
Ревизионен акт № 22221014000318-091-001/23.03.2015 г.,
издаден от ТД на НАП-Велико Търново, въз основа на върната с решение №
336/19.08.2014 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Велико Търново при ЦУ на НАП
преписка в частта по отношение данъчни периоди за ДДС за м. 03. 2013 г. и м.
06.2013 г. и корпоративен данък за 2012
г. С този акт са установени задължения
за данък върху добавената стойност в размер на 2500 лева и лихви, изчислени към
23.03.2015 г. в размер на 492.05 лева и задължения за корпоративен данък в
размер на 75 лева и лихви, изчислени към 23.03.2015 г. в размер на 15.07 лева.
Този акт е връчен на длъжника на 30.03.2015 г. и е влрязъл в сила, като
необжалван. В молбата на кредитора като дължими по този акт се сочат единствено
задълженията за лихви.
С ревизионен акт за поправка №
П-22221016048048-003-001/16.03.2016 г. се поправя очевидна фактическа грешка в ревизионен
акт № 22221015007674-091-001/21.01.2016 г., издаден от ТД на НАП-София, с които актове са установени задължения за
данък върху добавената стойност за периода от 01.11.2013 г. до 31.05.2015 г. в
размер на 3107763.88 лева и лихви, изчислени към 21.01.2016 г. в размер на
302608.96 лева. Ревизионният акт от 21.06.2016 г. е потвърден с решение №
688/26.04.2016 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ София при ЦУ на НАП. Подадената от длъжника жалба срещу този ревизионен акт, потвърден с
решението от 26.04.2016 г., е отхвърлена с решение № 1293/28.02.2017 г. на
Административен съд – София град, по адм. дело № 5264/2016 г., потвърдено с
решение № 14937/06.12.2017 г. на ВАС, по адм. дело № 4400/2017 г.
С ревизионен акт № 22221016001760-091-001/10.03.2017 г.,
издаден от ТД на НАП-София, са установени задължения за данък върху добавената
стойност за периода от 01.06.2015 г. до 29.02.2016 г. в размер на 9183672.04
лева и лихви, изчислени към 10.03.2017 г. в размер на 1342427.66 лева. Този
ревизионен акт е изпратен електронно на длъжника на 10.03.2017 г. и връчен
електронно на 13.03.2017 г., когато е е активирана електронната препратка към
съобщението за електронно връчване и документът е изтеглен от представения от
длъжника имейл адрес – арг. от чл. 30, ал. 6 от ДОПК. Ревизионният акт е
потвърден с решение № 826/29.05.2017 г. на директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП. Подадената от длъжника
жалба срещу този ревизионен акт, потвърден с решението от 29.05.2016 г., е отхвърлена
с решение № 4964/23.07.2018 г. на Административен съд – София град, по адм.
дело № 7153/2017 г., потвърдено с решение № 6799/08.05.2019 г. на ВАС, по адм.
дело № 14347/2018 г.
Представени са и подадените от длъжника ГДД по ЗКПО за
периода от 2013 г. до 2015 г. След 2015 г. длъжникът не е подавал ГДД. С декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. №
1200И0016728/04.03.2014 г. са декларирани задължения за корпоративен данък за 2013
г. в размер на 7363.34 лева. С декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2210И0190037/02.03.2015
г. са декларирани задължения за
корпоративен данък за 2014 г. в размер на 611.75 лева, а с декларация по чл. 92
от ЗКПО с вх. № 2210И0263421/16.02.2016 г. са декларирани задължения за
корпоративен данък за 2015 г. в размер на 114876.11 лева.
За дължимите суми по гореописаните
ревизионни актове са
наложени обезпечителни мярки запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки и 2 бр. МПС. Срещу длъжника има образувано изпълнително дело № 1702571/2017
г. Има започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК срещу длъжника.
От изготвената служебно на 16.10.2020 г. от служител на Софийски градски
съд справка в Имотния регистър, е видно, че за периода от 01.01.1991 г. до
16.10.2020 г. в регистъра не са отразени вписвания, отбелязвания и заличавания
по отношение на длъжника.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се
установява, че в централна база на АИС-КАТ към 21.10.2020 г. има данни за
регистрирани на името на длъжника ППС.
С доклада по делото, Съдът изрично е указал на страните,
че му е известно, че последният обявен в Търговския регистър ГФО на длъжника е
този за 2014 г. След това длъжникът не е подавал заявления образец Г2 за
обявяване на следващи ГФО.
Длъжникът не е изпълнил възложеното му от съда с
определението за насрочване на делото задължение да представи годишните си
финансови отчети за периода от 2013 г. до 2019 г. На длъжника изрично е
указано, че при неизпълнение на това задължение ще бъде приложена разпоредбата
на чл. 161 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, Съдът
достигна до следните правни изводи:
Производство по несъстоятелност
поради неплатежоспособност се открива при наличието на установените в чл. 608,
ал. 1 от ТЗ материалноправни предпоставки: длъжникът да има има качеството на
търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, като
това задължение следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или
представлява публичноправно задължение към държавата и общината, свързано с
търговската дейност, или частно държавно вземане. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за
разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на
плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието
неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от
изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ. По делото
се установи, че длъжникът притежава
качеството „търговец“ по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ. В случая от
ангажираните от молителя доказателства се установи наличието на негови изискуеми вземания спрямо длъжника, а именно публичноправни задължения на ответника към държавата, свързани с търговската му дейност, които задължения са установени с влязъл в сила акт. Ето защо в настоящия случай,
длъжникът е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1,
т. 2 от ТЗ, поради което на
основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е
налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника. В тежест на
длъжника е да обори презумпцията на чл.
608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане
на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на
длъжника, от който да се изведе способността му да погасява задълженията си. Ответникът не е изпълнил изрично възложеното му от Съда процесуално задължение да представи по делото годишните си финансови
отчети за периода от 2013 г. до 2019 г., с
което свое поведение сам е създал пречки за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза, която да установи
финансово-икономическото му състояние към момента на приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция, както и да установи дали този търговец
притежава към тази дата краткотрайни активи,
включително парични средства, които да са достатъчни за погасяване на неговите
краткосрочни задължения. Ето защо съдът следва да приложи чл. 161 ГПК и да
приеме за доказано, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите. Доказване на
противното по делото не е проведено, поради което съдът приема, че презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ не е оборена и е
налице установено състояние на неплатежоспособност.
Следва да се отбележи още, че с измененията на ТЗ, обн. В
ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г., е въведена нова презумпция за
неплатежоспособност, а именно чл. 608, ал. 2 от ТЗ, съгласно която се предполага,
че търговецът не е в състояние да
изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за
откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в
търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. В
случая длъжникът не е изпълнил административното си задължение да заяви за
обявяване в ТР-АВ ГФО за последните три години преди подаване на молбата по чл.
625 от ТЗ. След 2014, длъжникът не е заявявал за обявяване годишни финансови
отчети. Затова следва да се приеме, че е налице установената в чл. 608, ал. 2 от ТЗ презумция за наличие на неплатежоспособност, която не е оборена от събраните
по делото доказателства.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност
следва да бъде уважена.
По отношение на началната дата
на неплатежоспособността съдът не е обвързан от посочената такава в молбата, а
следва да прецени същата съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е
константна, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е
обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни
паричните си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му
финансово състояниекъм момента на постановяване на съдебното решение /така
решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение №
549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. № 169/2010 г.,
за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да
не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го
изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова
състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение. Началната дата е
най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от
фактическия състав на неплатежоспособността. Тя се определя според най-ранния
падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този
момент са налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото
икономическо състояние на длъжника така решение № 787/15.12.2011 г. по т.д. №
1119/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г.
на ВКС, І т.о. и др. Видно от съдържанието на ревизионните
актове, които кредиторът посочва в молбата по чл. 625 от ТЗ като основание за
откриване на производството по несъстоятелност, най-ранното неплатено задължение на ответника за ДДС е за м. 08.2013 г. /в молбата по чл. 625 от ТЗ кредиторът сочи като дължими по ревизионен акт
№ *********/14.05.2014 г., издаден от ТД на НАП-Велико Търново задължения за
ДДС за периода от 01.08.2013 г. до
31.10.2013 г/. Падежът на задължението за ДДС
за м. август 2013 г. е настъпил след изтичане на срока за подаване
на –справката-декларация за този данъчен период, а този срок е до 14-то число
на следващия месец – чл. 89, ал. 1 и чл. 125, ал. 5 ЗДДС. Следователно,
задължението за м. 08.2013 г. е станало изискуемо на 15.09.2013 г. При това
положение началната дата на неплатежоспособността следва да се определи на 15.09.2013 г.
При този изход на производството, длъжникът следва да
бъде осъден да плати по сметка на съда сумата от 250 лева, представляваща
дължимата държавна такса, от заплащане
на която молителят кредитор НАП е освободен.
Не се установява да е налице реално бързоликвидно налично
имущество на длъжника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за
развитие на производството по несъстоятелност в дадения от съда срок, поради
което по отношение на длъжника следва да бъде постановено решение по чл. 632,
ал. 1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ,
Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „К.п.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 15.09.2013 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника „„К.п.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „К.п.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА „К.п.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, в
несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „К.п.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***.
ОСЪЖДА „К.п.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
по сметка на бюджета на Съда дължимата държавна такса по производството в
размер на 250 лева.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 1954/2020 г. по описа на СГС,
ТО, 22 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на
решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е
налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ
не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати
производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от
търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия: