Р Е
Ш Е Н
И Е № 222
Гр.
Стара Загора, 27.05.2022 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, осми състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретар Николина Николова
Като
разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова адм. дело № 140 по описа за 2022
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 268 ал. 1 вр. с чл.267 ал.2 т.5 от ДОПК, образувано по жалбата
на П.Л.С. против Решение № 30/08.02.2022г., с което Директора на ТД НАП Пловдив
оставя без уважение жалбата му против Разпореждане
№С220024-137-0000069/12.01.2022г. за отказ да бъдат погасени по давност
публични вземания по Изпълнителен лист №722/19.12.2011г., издаден от РС
Казанлък за наложена глоба в размер на 200лв. и задължение по Фиш № В0070349/13.02.2012г.,
издаден от МВР Стара Загора с наложена глоба в размер на 20лв.
Решение
№ 30/08.02.2022г. на Директор ТД на НАП Пловдив е връчено на С. на 16.02.2022г.
лично /стр.22/, с указания, че може да бъде обжалвано в 7-дневен срок пред
Административен съд Стара Загора.
Жалбата
е подадена на 23.02.2022г. в рамките на 7-дневния срок за обжалване и срещу
решение, посочено изрично в чл.268 ал.1 от ДОПК като подлежащо на съдебен
контрол за законосъобразност, поради което е допустима.
С
жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон,
въз основа на следните фактически основания: Срещу С. е образувано изпълнително
дело №24130000736/2013г., но съобщение
за доброволно изпълнение №0736-000001/05.06.2013г. не му е връчвано. С
постановление №С210024-022-0096193/17.12.2021г. публичният изпълнител налага
запор върху вземането му от трето задължено лице ОД на МВР Стара Загора, с
указание за правото да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му. Това
постановление не му е връчено преди изпращането на запорно съобщение
№С220024-137-0000069/12.01.2022г. до ОД на МВР Стара Загора, с което е
препятствана възможността да се защити срещу това действие по принудително
изпълнение, извършено от публичния изпълнител. На 12.01.2022г. е издадено
разпореждане №С220024-137-0000069/12.01.2022г, което е получил лично на
19.01.2022г. На 05.01.2022г. е подадено Възражение за изтекла погасителна
давност по чл.171 от ДОПК относно процесните две глоби в общ размер от 220лв.,
но въпреки това е издадено на 12.01.2022г. запорно съобщение до ОД на МВР Стара
Загора, като в резултат същото е изпълнено на 22.01.2022г., когато третото
задължено лице превежда по сметка на публичния изпълнител сумата от 220лв. С. е
поискал още на 10.01.2021г. от ОД на МВР Стара Загора да изпълни паричното си
задължение спрямо него в размер на 300лв. по изпълнителен лист №842/16.06.2020г.
издаден от РС Казанлък, но първо получава съобщение от 16.12.2021г. / стр. 39/,
че молбата му не може да бъде изпълнена, тъй като не представя оригинал на
изпълнителния лист, а само копие. На 04.01.2022г. се снабдява с оригинала на
изпълнителния лист и го предоставя на ОД
МВР Стара Загора, но на 11.01.2022г. следва отново отказ да бъде платена
сумата по него в размер на 300лв., поради това, че на 17.12.2021г. е получено
постановлението за налагане на обезпечителни мерки за събиране на публични
задължения, и ако възражението за изтекла давност по отношение на държавните задължения
в размер на 220лв. бъде уважено, то следва сумата да се иска от ТД на НАП
Пловдив, а не от длъжника по посочения изпълнителен лист №842/16.06.2020г.
издаден от РС Казанлък в полза на С. ***.
След като към 17.12.2021г. ОД на МВР Стара Загора не са разполагали с
оригинала на изпълнителния лист № 842/16.06.2020г на РС Казанлък, то и ТД на
НАП Пловдив не биха могли да наложат запор върху това му вземане от трето лице.
Оригиналът на изпълнителния лист е предоставен на ОД МВР Стара Загора едва на
04.01.2022г., поради което преди тази дата ОД на МВР Стара Загора няма
качеството на трето задължение, освен това на 05.01.2022г. е подал и възражение
за изтекла погасителна давност спрямо глобите в общ размер от 220лв. В обжалваното пред Директор на ТД НАП Пловдив
Разпореждане №С220024-137-0000069/12.01.2022г. се твърди, че на 23.12.2021г.
задълженията в размер на 220лв. са погасени, след изпълнителни действия по налагане
на запор до трето задължено лице ОД на МВР Стара Загора, наложен на
17.12.2021г. Този извод се оспорва, защото видно от справка за общите
задължения към ТД на НАП Стара Загора към дата 21.02.2022г. задълженията на С.
са в размер на 220лв. и не са погасени, въпреки подаденото възражение. От съда
се иска да бъде отменено Решение №30/08.02.2022г. на Директор ТД на НАП Пловдив
и да се постанови друго за отмяна на Разпореждане
№С220024-137-0000069/12.01.2022г. на публичен изпълнител, с което се отказва
прилагане на чл.171 от ДОПК спрямо задължения за глоби в размер общо на 220лв.,
като се приеме, че преди да влезе в сила Постановление №С210024-022-096193/17.12.2021г.
за налагане на запор върху вземането му от ОД на МВР Стара Загора, публичното
вземане е погасено по давност.
Ответникът
Директор ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител в писмено
становище иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна,
поддържайки изложението в Решение №30/08.02.2022г. фактически и правни доводи,
а именно: Задължението в размер на 220лв. е платено в резултат на изпълнението
върху вземане на длъжника от трето лице, поради което с Постановление
№С210024-024-0041963/31.12.2021г. на публичния изпълнител са отменени
наложените обезпечителни мерки – запор от 17.12.2021г. върху вземането на С. ***
до размер от 220лв. Публичният изпълнител е основал отказа си от 12.01.2022г. за
прилагане института на погасителната давност с довода, че на 23.12.2021г.,
преди да бъде направено възражението за изтекла давност, публичните задължения
в размер на 220лв. вече са платени. Давността по чл.171 ал.1 от ДОПК не се прилага
служебно, а абсолютната 10-годишна давност по чл.171 ал.2 от ДОПК, не е изтекла
към декември 2021г., тъй като започва да тече от 01.01.2012г. по отношение на
вземането в размер на 200лв., представляващо глоба по АНД №722/19.12.2011г, за
събирането на която е издаден изпълнителен лист от 02.12.2011г. С налагането на
обезпечителни мерки върху вземането на длъжника от трето лице, извършено на
17.12.2021г. давността се спира. Същите правила уреждат и въпроса за погасяване
по давност на вземането в размер на 20лв., представляващо глоба, наложена с Фиш № В0070349/13.02.2012г.,
издаден от ОД на МВР Стара Загора.
Главният довод на ответника касае
момента на възражението за изтекла погасителна давност по чл.171 ал.1 от ДОПК –
5 години, от първи януари на годината следваща тази, през която задължението е
трябвало да бъде платено, а именно 05.01.2022г., когато публичните задължения,
за които се иска не провеждане на принудително изпълнение са платени.
Претендират се разноските по делото.
Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на
страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:
Жалбата
е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, като изложените в нея
оплаквания касаят факти, които не отричат правното значение на момента, в който
се възразява за изтекла давност за извършване на действия по принудително
изпълнение, визирана в чл.171, ал.1 от ДОПК.
На
първо място липсата на оригинал на изпълнителен лист № 842/16.05.2020г. издаден
въз основа на Решение №78/28.02.2020г. по АНД №1396/2019г. е пречка да бъде
изплатено вземането, което С. има към ТД на НАП Пловдив, с оглед снабдяване на
длъжника с оригинала на писмения документ, удостоверяващ неговата принудителна
изпълняемост, като притежаването на оригинала на този документ доказва факта на
изпълнението. По аргумент от чл. 230, ал.2 от ДОПК /изпълнение срещу трети
лица, които не са банки/, вземането на длъжника от трето лице е ликвидно и
изискуемо, когато бъде признато пред публичния изпълнител или когато е
установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с
ценна книга, но издадена от третото лице. Текстът е граматично ясен, не се
нуждае от телеологично тълкуване, за да се направи извода, че вземането на
длъжника от трето лице се установява като годен предмет на изпълнение –
принадлежи към положителното имущество на длъжника, въз основа на изчерпателно изброените
документи и актове, а сред тях е и съдебното решение. На следващо място,
постановлението за налагане на обезпечителни мерки действително е издадено след
като е изтекла давността по чл.171, ал.1 от ДОПК – пет години, считано от първи
януари на 2012г. или към и след 01.01.2018г. публичния изпълнител не следва да
извършва действия по принудително изпълнение, сред които категорично не са
образуването на изпълнително производство и изпращането на покана за доброволно
изпълнение, но само ако преди да предприеме действие по осребряване на
имуществото е сезиран с възражение за прилагане на кратката пет годишна
изпълнителска давност. Ето защо, невръчването на съобщение за доброволно
изпълнение няма правно значение, но и невръчването на постановлението за
налагане на обезпечителни мерки, което препятства изтичане на срока за неговото
обжалване, също няма ефекта на релевантен факт, който да отрича валидността на
действията на публичния изпълнител, извършени преди 05.01.2022г. Това е така,
защото постановлението за налагане на обезпечителни мерки подлежи на
предварително изпълнение, поради което и жалбата срещу него е лишена от
суспензивен ефект, но и при обратно законово разрешение, валидността на
обезпечение, извършено преди възражението по чл.171, ал.1 от ДОПК не би била
засегната. След 05.01.2022г. – датата на възражението, публичният изпълнител не
е извършвал никакви действия по принудително изпълнение върху сумата от 220лв.,
но тя е платена, постъпила е по неговата сметка като не отразяването на тази
сума като платена в Удостоверението за наличието или липсата на задължения по
чл.87 ал.6 от ДОПК с № 24020220036949/22.02.2022г. е въпрос на вярност на
неговото съдържание, проверимо по административен ред за обжалване съдържанието
на удостоверителни документи. Третото задължено лице е изпълнило задължението
си да преведе в 3-дневен срок сумата по нареждането за плащането, тъй като към
31.12.2021г., публичният изпълнител издава постановление за отмяна на
наложените обезпечителни мерки – запор върху вземането на С. *** в размер на
300лв., но за сумата от 220лв. Публичният изпълнител може валидно да извърши
разпределение на платените суми и видно от Справка за общите задължения на С.
към 21.02.2022г. /л.15/ – за задълженията, плащанията, по които подлежат на
разпределение от публичния изпълнител, глобата от 200лв. по Изпълнителен лист
№722/02.12.2011г. на РС Казанлък е платена, но не е разпределена, като същото
важи и за глобата в размер на 20лв. по Фиш № В0070349/13.02.2012г. Възражението
за давност е уважено, видно от същата справка спрямо публични задължения,
установени по декларации за данък върху доходите на ФЛ по чл.50 от ЗДДФЛ в
размер на 341.05лв., и задълженията от 6.87лв., 17.35лв. и 16.80лв. по три броя
декларации 7/здравно осигуряване, подадени на 12.01.2015г., но със срок за
плащане до 25.05.2015г., до 26.06.2015г. и до 21.07.2015г., тоест ответникът
правилно прилага съдържанието на правната норма по чл.171, ал.1 от ДОПК и
отразява като погасени по давност и задълженията за данък по ЗДДФЛ и за здравно
осигуряване за три месеца от 2015г. в размер на 382.07лв., тъй като към
01.01.2021г. е изтекъл срок от пет години, считано от 01.01.2016г. и за тяхното
събиране вече не могат да се предприемат действия, имащи за резултат
осребряване на имущество или събиране на вземания на длъжника от третото лице.
Правилото,
че давността по чл.171 ал.1 от ДОПК, която погасява правото на производство по
принудително изпълнение, не се прилага служебно, означава, че до момента, в
който длъжникът основателно възрази, публичният изпълнител може в рамките на
периода на материалната давност от 10 години валидно да извършва действия по
същинско принудително изпълнение, с тази разлика, че след изтичане на петте
години по чл.171 ал.1 от ДОПК извършването на такива действия няма способността
да спира или прекъсва срок, който вече е изтекъл.
С
оглед изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на
разноски, като жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НАП
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв., поради липса на правна и
фактическа сложност по делото, на основание чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 268 от ДОПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.Л.С. против Решение №30/08.02.2022г. на Директор ТД на НАП
Пловдив.
ОСЪЖДА П.Л.С.
ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Национална агенция за приходите
сумата от 100лв. /сто лева/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по
адм.д.№140/2022г. по описа на АС Стара Загора.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268 ал.2 от ДОПК.
Препис от решението да се връчи
на страните за сведение.
СЪДИЯ: