№ 5677
гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Г.а
Д. Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Д. Ковачев Въззивно гражданско дело №
20221100507762 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „В..Бг“ЕООД (предишно наименование
„4Ф.“ЕООД) срещу Решение № 20018371/03.03.2022г., постановено по гр. д. №
21298/2021г. по описа на Софийски районен съд, 33 с-в, в частта с която е уважен иск
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, предявен от Д. Е. П. до размер на сумата от 159,36
лева-платена при начална липса на основание като „такса експресно разглеждане“ във
връзка с договор за заем.
Изложени са оплаквания, за недопустимост на решението поради неправилно
определени брой и цена на кумулативно съединените искове, които били няколко, а не
един и съответно несъбрана държавна такса. Изложени са оплаквания за неправилност
на решението поради съществени процесуални нарушения- СРС възложил в тежест на
ответника да доказва претенцията на ищеца.
Не се касаело за такса, а за възмездна допълнителна услуга.
Постъпил е отговор на жалба с който се иска оставянето без уважение и
потвърждаване на решението.
След служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК СГС намира, че обжалваното
решение е валидно като постановено от надлежен състав и в предвидената от закона
1
форма и реквизити.
Решението не е недопустимо в обжалваната му част. Не е налице кумулативно
съединяване на искове. Искът е само един и е за връщане на парична сума получена
при начална лиспа на правно основание. Интересът който се защитава с иска е само
един – връщането на недължимо платена парична сума и дължимата държавна такса
съгласно правилото на чл. 72, ал. 1 ГПК е само една и тя е в размер на 50,00 лева и е
заплатена. Включително и след увеличаването на размера на иска платената такса от
50,00 лева покрива дължимата такава след увеличаването.
Не е налице неяснота на исковата молба и невъзможност на ответника да
разбере срещу какво трябва да се брани. Ясно са заявени твърдения за нищожност на
договора за заем и анексите към него и на отделни негови клаузи и искане за връщане
на пари. Не е въвеждан петитум за установяване на тази нищожност. Касае се
следователно за искане за произнасяне преюдициално само в мотивите и не са налице
повече от един иск.
При иск по чл. 55 ЗЗД в тежест на ответника е да докаже наличие на валидно
правно основание за получаване на сумите. Именно тази тежест СРС е възложил на
ответника по иска в пълно съответствие със закона и трайната съдебна практика. В
жалбата и не се сочи конкретно за кои факти и обстоятелства бил поставен
жалбоподателя в положение на процесуална изненада и му било възложено в
нарушение на правилата за разпределяне на доказателствена тежест да доказва. По
същество няма никакви конкретни оплаквания срещу изводите на СРС за нищожност
на клаузите отнасящи се до „такса експресно разглеждане“,а въззивния съд не дължи
проверка извън конкретно изложени оплаквания, каквито в случая няма.
За пълнота следва да се добави, че трайната практика на съдилишата възприема
клаузи от типа на процесната като нищожни поради нарушение на закона чл. 10а, ал. 2
от ЗПК. Съгласно предвиденото в ОУ на ответното дружество такса за експресно
разглеждане се дължи за допълнителна, но незадължителна услуга, по искане на
кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на
кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя
за отпускане на кредит и/или допълнителна сума по кредита при сроковете и условията
в ОУ. С оглед формулировките на ОУ следва извод, че услугата по експресно
разглеждане на документи се изчерпва с приоритетно разглеждане на искането за
кредит и изплащане на разрешения кредит преди искания на други потребители, при
принципно общо задължение на този доставчик да отпусне кредита след довършване
на писмената форма на договаряне по подписан от клиента договор, съставен и
предложен от самия доставчик на финансова услуга за подписване след
първоначалното отправено от клиента искане /т. 3. 2 от ОУ/. Естеството на така
уговорената "допълнителна" услуга налага предоставянето преди окончателното
2
сключване на договора за кредит, тъй като тя е предназначена да осигури именно
приоритетно одобрение на кандидата. Настоящият въззивен съдебен състав счита, че
предметът на тази услуга е непосредствено свързан със самия кредит, а доводите на
въззивника относно обособяването на тази престация като отделна услуга, отличаваща
се от типичната престация на търговец, кредитиращ потребители, са необосновани.
Видно от съдържанието на клаузите в ОУ, регламентиращи заплащане на такса за
експресно разглеждане, е че предлаганата от кредитодателя незадължителна услуга
представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение и по същество
касае обещано поведение от страна на кредитора при изпълнение на основното му
задължение при кредитиране на ФЛ, изразяващо се в отпускане на кредит след
извършване на предварителна оценка за кредитоспособността на клиента, като
същевременно чрез така предлаганата срещу допълнително заплащане услуга на
практика кредитодателят прехвърля върху потребителя финансовата тежест за
изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл. 16 ЗПК за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит лица. С
оглед изложеното въззивният съд намира, че естеството на услугата по експресно
разглеждане на искането на кредитополучателя за отпускане на кредит изключва
квалификацията като допълнително благо, за което е обосновано насрещно
възнаграждение за търговеца и то в размер, равняващ се на около 1/6 от стойността на
същинската престация. Предвидената такса за експресно разглеждане на документи е
свързана с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която
предвижда дължимостта, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2
ЗПК. В този смисъл претенцията за заплащане на тази такса противоречи на закона и
като такава е нищожна. Посочената клауза се явява и неравноправна, доколкото
възлага допълнителна финансова тежест за потребителя, оскъпява "цената на кредита"
и по съществото си представлява реализирана за кредитора печалба.
Поради пълно съвпадане на изводите на настоящият състав с тези на СРС
решението следва да се потвърди.
Жалбата в частта и касаещи разноските е разгледана по реда на чл. 248 ГПК и
актът на СРС не е обжалван, а поради отхвърлянето на жалбата по съществото на
делото не може да се преразглежда въпросът за разноските при липса на частна жалба
срещу определението по чл. 248 ГПК.
По разноските: само въззиваемия има право на разноски, като в случая искането
е за присъждане на хонорар за един адвокат и следва да се уважи, като плащането е
доказано чрез представения ДПП.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
3
Потвърждава Решение № 20018371/03.03.2022г., постановено по гр. д. №
21298/2021г. по описа на Софийски районен съд, 33 с-в, в частта с която е уважен иск
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, предявен от Д. Е. П. срещу „В..БГ“ЕООД (предишно
наименование „4Ф.“ЕООД) до размер на сумата от 159,36 лева-платена при начална
липса на основание като „такса експресно разглеждане“ във връзка с договор за заем
**********/29.11.2019г. и Анекси към него от06.12.2019г.; 10.12.2019г. ; 12.12.2019г.;
14.12.2019г.
Осъжда „В..БГ“ЕООД с предишно наименование „4Ф.“ЕООД с ЕИК ********
ДА ЗАПЛАТИ на Д. Е. П. с ЕГН ********** сумата от 400,00 лева за адвокатски
хонорар за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4