Р Е Ш Е Н И Е
№ 439
гр.Враца, 10.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Враца, V-ти състав, в
открито заседание на 10.11.2021 г. /десети
ноември две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
Административен съдия: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря
Маргаритка Алипиева, като разгледа докладваното от съдия Раденкова адм. дело № 479 по описа на съда
за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на А.Н.К. *** против Решение № 1012-06-55-2/23.07.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е потвърдено Разпореждане № **********/22.02.2021
г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Враца.
Твърди
се, че оспореното решение неправилно и незаконосъобразно, като постановено при
неправилно приложение на материалния закон и несъответно на целите му. Иска се неговата отмяна по съображения
изложени в жалбата.
В с.з.
жалбоподателят, лично и чрез процесуалния си представител адв. П., подържа
жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
- Директора на ТП на НОИ
– Враца, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител -
юрисконсулт Ц. оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Развива подробни
съображения по наведените в жалбата възражения.
При така изложеното, след като обсъди доводите
на страните и доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна и в
законоустановеният срок. Оспорения акт е връчен на адресата на 28.07.2021 г., а
жалбата е входирана в АО на 09.08.2021 г., при което срокът за депозирането
ѝ е спазен и същата е допустима.
С Разпореждане № **********/22.02.2021
г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Враца – л. 43
от делото, на жалбоподателя А.Н.К. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 03.11.2020 г., пожизнено, в размер на
831,82 лева, по заявление вх. № Ц2113-06-1236/03.11.2020 г. – л. 34, при
навършена възраст 64 години и 1 месец и общ осигурителен стаж, превърнат към
III категория труд в размер на 39 години 08 месеца и 18 дни, като на основание чл. 95, ал. 1, т.
4 от КСО е спряна личната му пенсия за инвалидност поради общо
заболяване от 03.11.2020 г.
Разпореждането е обжалвано с жалба вх.
№ 1012-06-55/01.07.2021 г. пред Директора на ТП на НОИ – Враца, който
се е произнесъл с
оспореното пред съда Решение № 1012-06-55-2/23.07.2021 г., с което е приел
жалбата за неоснователна и е потвърдил разпореждане № **********/22.02.2021 г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ - Враца, като е изложил подробни мотиви в тази
насока.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Страните нямат спор по фактите
относно трудовият и осигурителен стаж и размера на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Спорът по делото е правен и е относно
определянето на началната дата, от която е следвало да бъде отпусната пенсията.
Касае тълкуването и съответно правилното прилагане на относимите правни норми. Според
жалбоподателя, правото му на лична пенсия е възникнало на 30.12.2016 г., когато
по отношение на него са изпълнени условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Настоящият състав на съда
намира, че оспореното решение е постановено в съответствия с приложимия
материален закон.
Предмет на оспорване е
решение на директора на ТП на НОИ – Враца постановено по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, който акт е издаден от административен орган, разполагащ с
материална и териториална компетентност. Същият е издаден, при спазване на
изискуемата форма, като е мотивиран и в него са изложени подробно и ясно
фактите, които административният орган е приел за осъществени, както и правното
основание за неговото издаване.
Правото на пенсия е субективно
материално право на осигуреното лице, което възниква при наличието на
определени предпоставки и се упражнява в предвидено в КСО административно
производство с конкретно разписани срокове.
Установено е, че при
подаване на заявлението – 03.11.2021 г., А.Н.К.
е бил на възраст 64 години и 1 месец, т. е. достигнал
е изискуемата възраст по чл.
69б, ал. 2 от КСО.
Началната дата на пенсията за осигурителен
стаж и възраст е нормативно установена по чл. 94 от КСО, а срокът е пожизнен.
В чл. 94 от КСО
са обособени самостоятелни разпоредби за датата на отпускане на пенсията. Съгласно чл.
94, ал. 1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата
на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено
в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на
2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се
отпускат от датата на подаването им.
Настоящият съдебен състав
намира, че административният орган правилно е приложил закона, като е определил
датата 03.11.2020 г. като начална дата за отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случая административния орган правилно е разграничил
условията за придобиване правото на пенсия от правилата за датата на нейното
отпускане. Безспорно жалбоподателят придобива право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст на 30.12.2016 г., когато е разполагал със сбор от осигурителен
стаж и възраст 100, съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО. Двумесечният срок по чл.
94, ал. 1 от КСО е изтекъл на 28.02.2017 г. Заявлението, с което е
поискано отпускането на пенсията, е подадено от К. лично в ТП на НОИ на 03.11.2020
г.
В случая е неотносимо предходно
подадено от жалбоподателя заявление с вх.
№ 31356/08.12.2014 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, производството по което е приключило с
влязъл в сила административен акт.
С подаването на ново заявление на 03.11.2020
г. административния орган е сезиран от правоимащото лице, че са били изпълнени
материалноправните предпоставки за отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО, за което и ръководителя на „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ – Враца е издал оспореното разпореждане. В изпълнение
разпоредбата на чл.
94, ал. 1 от КСО /в относимата редакция/, пенсията е отпусната от
датата на подаване на заявлението – 03.11.2020 г., след като двумесечният срок
е изтекъл на 28.02.2017 г., а правото е упражнено на 03.11.2020 г.
Обективираните в жалбата
възражения не намират опора в приложимото право.
С оглед на този извод и
предвид изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Поради изхода от спора
жалбоподателят няма право на деловодни разноски.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК
и чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ жалбоподателят дължи заплащане на
ТП на НОИ - Враца на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.К. *** против Решение №
1012-06-55-2/23.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е
потвърдено Разпореждане № **********/22.02.2021 г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ - Враца.
ОСЪЖДА А.Н.К. *** ДА ЗАПЛАТИ на ТП на НОИ – Враца юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
На основание чл. 138, ал.
1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: