№ 3686
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110174082 по описа за 2021 година
Предявени са от „ФИРМА“ЕАД установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва:
3961,45 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
от м. 05.2017г. до м. 04.2019г. , ведно със законна лихва от 17.09.2020г. до
окончателно изплащане на вземането ; 535,93 лв., представляваща лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 04.09.2020 г.; 44,55 лв., представляваща цена на такса за
услуга дялово разпределение за периода от м. 08.2017г. до м.04.2019 г.,ведно
със законна лихва от 17.09.2020г. до окончателно изплащане на вземането ,
както и 9,39 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена
на такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до
04.09.2020 г., за които суми по ч. гр. дело № 44798/2020 г. по описа на СРС,
69 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника
П. Г. Д. .
Доколкото в хода на делото е починала длъжника и ответник по
производството П. Д., на базата на справка за наследници, с Разпореждане №
106617/04.11.22г. в качеството на ответници по делото са конституирани
наследниците й по закон- П. В. Ц. и И. В. Ц., до размера на наследствената
им квота – по ½ от задължението.
Ищецът „ФИРМА“ ЕАД поддържа да е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответниците въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
1
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. АДРЕС , аб. № ****** , като
купувачите не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цена на такса за услуга дялово разпределение.
Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат
най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно
общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 30-дневен срок от датата на
публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, а съгласно
тези от 2016 г., в сила от 10.07.2016 г., в 45-дневен срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон, което
ответниците не са сторили, поради което претендира същите. Твърди, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и обезщетение
за забава върху всяка от главниците. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците П. Ц. и И. Ц. са представили
удостоверения за вписани откази от наследството на техния наследодател П.
Д.. В депозираните по делото отговори оспорват пасивната си процесуална
легитимация по делото с твърдение , че нямат качеството на собственици или
вещни ползватели по отношение на имота и не следва да отговарят за
задължения по отношение на същия. Иска се отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По реда на чл. 410 и сл. от ГПК, въз основа на подадено на 17.09.2020 г.
заявление, срещу длъжника П. Г. Д. в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на задължение за заплащане на цената на доставена ТЕ
/включително лихви и разноски/ за претендираните с исковата молба суми .
С Разпореждане на съда от 24.11.21г. по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от
ГПК са дадени указания на заявителя за предявяване на установителни искове
срещу длъжника , което обуславя правния интерес на ищеца от предявяване
на настоящите искове за установяване на оспорените вземания.
Доколкото след завеждане на делото ответника П. Д. е починала, на
нейно място са конституирани наследниците й по закон- ответниците П. Ц. и
И. Ц..
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по
исковете за главницата – че оспореното договорно правоотношение между
страните е възникнало и съществувало валидно в рамките на процесния
период, реално доставена в конкретен обем топлинна енергия до имота на
ответниците за процесния период, както и нейната стойност; че са
2
възникнали главните вземания , както и че е настъпила тяхната изискуемост.
В конкретния случай ответниците оспорват качеството си на битови
клиенти на ищцовото дружество с доводи за липсата на валидно
облигационно правоотношение, поради липса на качеството на собственици
или ползватели по отношения на процесния топлоснабден имот, доколкото са
ангажирали доказателства за отказа си от наследство на наследодателя.
Предвид направеното оспорване, по делото, от страната , чиято е
доказателствената тежест за това, не бе установена собствеността и правото
на ползване от страна на ответниците при посочените с исковата молба квоти
върху процесния имот. Облигационната връзка по силата на публикувани
общи условия възниква между доставчика на топлинна енергия от една
страна, и ползвателя по силата на вещно или облигационно право на ползване,
от друга. Ето защо следва да се приеме, че през периода, посочен в исковата
молба, правоотношението, за което говори ищецът, не е съществувало с
ответниците по делото , или съответните задълженията през този период за
заплащане стойността на доставената топлинна енергия не са възникнали и за
двамата, доколкото след смъртта на наследодателя , ответниците са се
отказали от наследството, като отказът проявява своето действие, считано от
откриване на наследството, или от 21.03.2021г., когато е починал ползвателят.
Ето защо последните не са носители на задължения по наследство.
С оглед на гореизложеното и при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът
приема че между страните не съществува облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, респективно не е
налице пасивна материалноправна легитимация на ответниците и същите не
дължат на ищеца претендираните главници , а при липса на главно вземание
– и на обезщетенията за забава в размер на законната лихва като акцесорни
вземания.
Поради неоснователност на главните искове при приложение на
правилото на чл. 154, ал.1 ГПК , на отхвърляне подлежат и акцесорните.
При горните мотиви и само на това основание исковете подлежат на
отхвърляне като неоснователни и недоказани, без да следва да бъдат
обсъждани всички останали доводи и възражения на ответниците.
Предвид изхода от спора, следва на ответника П. Ц. да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 700лева – за заплатено
адвокатско възнаграждение за исковото производство с оглед представения
по делото договор за правна защита и съдействие . По делото не са
ангажирани доказателства за извършване на други разноски от страна на
ответниците, поради което такива не им се следват .
Ищецът също няма правото на разноски по производството с оглед на
изхода на делото между страните .
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, искове с правно основание чл.
415 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл. 86 от
ЗЗД, за установяване, че ответниците П. В. Ц. с ЕГН ********** и И. В. Ц. с
ЕГН ********** дължат в качеството си на наследници на П. Г. Д. с ЕГН
**********, на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 44798/2020г.
по описа на СРС, 69с-в, ДО РАЗМЕР НА ½ всеки от тях, както следва:
- 3961,45 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г. до имот с аб. № ******,
представляващ ап.52 в гр. АДРЕС, ведно със законна лихва от 17.09.2020г. до
окончателно изплащане на вземането ; 535,93 лв., представляваща лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 04.09.2020 г.; 44,55 лв., представляваща цена на такса за
услуга дялово разпределение за периода от м. 08.2017г. до м.04.2019 г.,ведно
със законна лихва от 17.09.2020г. до окончателно изплащане на вземането ,
както и 9,39 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена
на такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до
04.09.2020 г.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС, да заплати на П. В. Ц. с ЕГН ********** , сумата от
700 лв. за разноски в исковото производство, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, за
заплатено адвокатско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ФИРМА“ ЕООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, в двуседмичен срок
от получаване на препис от същото, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4