Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.09.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 11697 по
описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на И.К.Р., ЕГН **********
лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Р.Т.Р., ЕГН **********
за защита от домашно насилие срещу Т.Р.Р., ЕГН ********** (съпруг на
молителката И.Р. и баща на детето Р.Р.), Р.Д.Р., ЕГН ********** (свекър на
молителката И.Р. и дядо на детето Р.Р.) и М.В.Р., ЕГН ********** (свекърва на молителката И.Р. и баба
на детето Р.Р.).
В молбата са изложени твърдения, че молителката И.Р. и
ответника Т.Р. са съпрузи и родители на детето Р.Р., а ответниците Р. и М. ***–
родители на отв. Т.Р., респ. баба и дядо на детето. Твърди се още, че в периода
2016-2019г. отв. Т.Р. бил в затвора, като след връщането му станал много
конфликтен и заплашвал съпругата си. Конкретно са декларирани следните
релевантни актове на насилие:
На 17.07.2019г.
около 18.30-19.00часа, в семейната къща в гр. Варна, ул. ***, след спор за
лекарствата на детето, отв. Т.Р. обиждал и заплашвал съпругата си, а малко след
това я ударил силно с юмрук в лицето. В същото време отв. Р.Р. изкрещял на
молителката: „Ще те изгоня, стига си крещяла, аз лично ще те убия“. Всичко
това, включително удара и заплахите били извършени пред детето Р., което се
разревало и крещяло „оставете мама“, а самата молителка почувствала силна болка
и се уплашила много за себе си и за детето си. Малко по-късно, около 20.30часа,
след пристигане на пълнолетната дъщеря на молителката, на първия етаж от къщата
отв. М.Р., като видяла молителката, започнала да я обижда и й казала „вземай си
децата и се махай, че като те лепна…“. Молителката отново се уплашила и се
качила на своя (втория) етаж от къщата. Твърди се, че гореописаните случаи и
други извън релевантния по ЗЗДН период предизвикват страх за живота и здравето
на молителката и на детето.
От ответниците са депозирани отговори на молбата за
защита, с които същата се оспорва като неоснователна. Ответникът Т.Р. твърди, че на 17.07.2019 година сутринта отишъл при
приятел да му помогне с ремонта на жилището му. Около обяд му е звъннала
съпругата му и му казала, че към 16:00 ч. трябва да се прибере, за да гледа
дъщеря им и той се прибрал. Около 18:00 ч. молителката И.Р. му звъннала по
телефона и започнала да крещи, че трябва да отиде да купи лекарства за детето. Т.Р.
отговорил, че в момента няма пари и ще опита да взема от родителите си. Прибрал
се в дома им с детето, а съпругата му демонстративно отворила всички прозорци,
започнала да крещи и обижда по всякакъв начин и да го кара да търси пари за
лекарства. Т. слязъл да вземе пари от родителите си, които живеят на приземния
етаж на същата къща, собственост на неговия баща. Твърди, че Р.Р. му дал пари и той се е качил да вземе
рецептата, за да купи лекарствата. Тогава
молителката отново започнала да го обижда, както него, така и родителите му-
защо не били дали парите по¬рано. Той й казал да спре да вика, и ще отиде за
лекарствата. Негов приятел дошъл и го чакал в двора на жилището, като чувал виковете и обидите на съпругата му спрямо
него. След това Т. отишъл за лекарствата, а когато се върнал, тя отново продължила
да вика, да обижда и да ги гони от етажа. Твърди, че никога не е посягал на
съпругата си, дори не е повишавал тон. Сочи, че в последните две години не живее със съпругата си поради обективни
причини, а същата има извънбрачни връзки. Баща му искал тя да напусне жилището
му. Твърди, че основната идея на молителката е да ползва собствеността на баща
му, и да не бъда допуснат Т. до имота.
Ответникът Р.Р. в отговора
си твърди, че на 17.07.2019г. е бил на работа до 17:00ч. При прибирането му у дома, е чул разговор на
висок глас. В първия момент не е реагирал, понеже снаха му е избухвала често и
имала навика да крещи на децата или на съпруга си. Сочи, че Т. му поискал пари
за лекарство на малката внучка и той за да няма конфликти в семейството им, дал
пари. Дълго време след като Т. излязъл И.Р. продължавала да крещи по сина му и
да го обижда с грозни думи - „некадърник", „малоумник" и др. Изчакал
известно време, след което се качил на етажа да направи забележка за поредния
скандал и й казал, че ако продължава така, иска да напуснат жилището, тъй като
не желае повече да го огорчават, да накърняват доброто му име, да вредят на
себе си, внуците, както и на него и съпругата му, не желае да става свидетел на
постоянните й крясъци. Твърди, че след тази забележка е започнала още повече да
крещи пред малката му внучка. Оспорва се твърдението, че е използвал думите
„.... аз лично ще те убия", както и „.... аз лично ще те убия,
пребия". Сочи, че многократно И.Р. му е предлагала да прехвърли имота на
децата. Получавал е заплахи от нейна страна, че ще ги унищожи и изгони, че
синът му за нея вече е мъртъв и няма да се занимава с него.
Ответницата М.Р. твърди, че
на 17.07.2019г., след 17:00ч. от горния етаж чула разговор на висок глас.
Твърди, че молителката ежедневно
повишава тон, вдига скандали и се държи неуважително спрямо децата, съпруга си,
и към нея и нейния съпруг. Сочи, че в деня на инцидента, Т. слязъл на техния
етаж и поискал пари за лекарства. Р. му дал пари, за да няма скандали. Снаха й
продължила да вика и крещи и да обижда синът й с грозни думи. Тогава Р.Р. се
качил при нея да й направи забележка и да предуреди да спре да злепоставя
семейството, като се държи агресивно, неуважително и вулгарно. Сочи, че снаха й
започнала да се държи още по-агресивно при неговата поява.
В съдебно заседание процесуалният представител на молителката поддържа молбата.
Процесуалните представители на ответниците поддържат
подадените от тях отговори.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните
по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното
по делото удостоверение за сключен
граждански брак страните И.К.Р. и Т.Р.Р. са съпрузи от 11.12.1999г., а от представените удостоверения за раждане се установява, че същите са родители на детето Р.Т.Р. и на П.Т.Р..
В декларациите
на молителките по чл.9, ал.3
от ЗЗДН са изцяло пресъздадени твърденията от молбата за
защита, описани по-горе.
Представено от молителката е медицинско удостоверение № 704/2019г., издадено при извършен на
23.07.2019г. медицински преглед на
молителката. В графата „предварителни данни” е записано, че на 17.07.2019г. към
18.30-19.00 часа в дома, в който живее, пациентката е била ударена с юмрук в
областта на брадата от съпруга си и не е падала на земята. Обективно е
установено по кожата в областта на централната и лява половина на брадата бледо
синкавожълтеникаво кръвонасядане с размер около 2,5/1-1,5 см. И умерено изразен
травматичен оток. Заключението е, че се касае за оток и кръвонасядане по
брадата, които са резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет и отговарят
да бъдат получени в указаните време и начин. В своята съвкупност описаните травматични
увреждания са обусловили
чувство на болка и страдание.
Представени от ответника
Т.Р. са 2 броя нотариални актове.
Приета по делото
е справка за съдимост на ответника
Т.Р., видно от която същият
е осъждан няколко пъти, като му
е налагано включително
наказание „лишаване от
свобода“.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел на страната на молителите – П.Р. (дъщеря
на страните И.Р. и Т.Р.). Съгласно показанията на свидетелката майка й И. й се
обадила на 17.06., докато П.била на работа, и й казала за някаква разправия с
баща й, при което последният ударил майка й. Св. Р. побързала да се прибере
вкъщи и за около час и половина успяла да стигне. Качила се на горния етаж в
жилището, където били майка й и сестра й, които плачели. Брадата на И.Р. била
син, а езикът й бил прехапан. Детето Р. казал: „Защо всички бият мама?“ и „Тати
удари мама“. П.слязла на долния етаж при баща си, баба си и дядо си да говори с
баща си. Сочи, че когато излязъл от
затвора е обещал на дъщеря си П.да не се разправя с майка й и да не я удря.
Твърди, че през годините, когато родителите й са живели заедно, е била свидетел
на множество караници, побои и насилие от страна на баща й към майка й. На
конкретната дата при разговора с ответника Т.Р., същият пред дъщеря си отрекъл
да е удрял И.Р.. Тогава ответниците Р.Р. и М.Р. започнали да питат внучка си
защо се меси и защитава майка си, като не е била там. След това майка й също
слязла на долния етаж да извика П.горе и тогава тримата ответници започнали да
се разправят с И.. М.Р. я обиждала, замахнала с ръка и казала „Махни се, защото
ще те цапна“. През следващите дни детето Р. било много стресирано, уплашено и
без настроение. Съдът кредитира показанията на св. П.Р., предвид че същата е в
близки родствени връзки с всички страни по делото и не може да се приеме като
заинтересовано лице в полза на една от
страните, очевидец е на събитията, последвали основния инцидент, показанията й
са подробни и сравнително последователни. Действително са налице известни
вътрешни противоречия, но същите касаят предимно състоянието на детето Р. в
дните, последвали инцидента. Следва да се отчете и особеното емоционално
състояние на свидетелката, която е дъщеря на молителката И.Р. и на ответника Т.Р.
и е едва на 19 години. В този смисъл и предвид че очевидно свидетелката
пресъздава случката, описана в декларацията, а не друга такава, съдът намира,
че следва да кредитира показанията й, въпреки че посочва дата през м. юни, а на
през м. юли. Обстоятелството, че св. П.Р. подробно описва преживяванията си в
деня на инцидента, но не помни добре следващите дни, е напълно обяснимо,
предвид че случката между родителите й, нейните баба и дядо и по-малката й
сестра, се явява силно травмиращо преживяване, което е запомнящо се и житейски
логично е да надделява над преживяванията от предходните или следващите дни.
От заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено се установява, че описаните в представеното по делото
медицинско удостоверение увреждания са резултат на удар с или върху твърд, тъп
предмет. Такива биха могли да бъдат получени при удар, реализиран в посока
отпред назад в областта на брадата, респективно по начина, съобщен от
пострадалата по време на клиничния преглед и изложеното в исковата молба – удар
с юмрук, така и при самонараняване. Предвид вида и морфологичните особености на
установените травматични увреждания, може да се определи, че същите са получени
към времето, съобщено в материалите по делото, а именно 17.07.2019г. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че описаните
увреждания са могли да бъдат получени както на 17.09.2019г., така и един ден
по-рано или един ден по-късно.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Молбата за защита от домашно насилие е подадена от
легитимирано лице по смисъла на чл.3, т.1, т.3 и т.7 и по т.4 и чл.8, ал.1, т.1
в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, предвид което е процесуално допустима.
По отношение на ответника Т.Р.:
Действията на ответника, описани в молбата за защита и
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съставляват актове на домашно насилие по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН, изразяващо се във физическо насилие над молителката И.Р..
Доколкото деянието е извършено в присъствието на детето Р.Р., актът съставлява психическо
и емоционално насилие и над него по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗЗДН.
Извършването на посочените в молбата и декларацията
действия от страна на ответника се установява от декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която сама по себе си представлява доказателство в процеса, подкрепя се
напълно от показанията на св. П.Р. и заключението на съдебно-медицинската
експертиза, както и не е оборена с други доказателствени средства. Безспорно се
установи, че в деня на изготвяне на медицинското удостоверение молителката е
имала увреждания в областта на брадата, които съгласно съдебно-медицинската
експертиза е възможно да бъдат получени по начина и във времето, посочени в
молбата за защита и декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. От друга страна, св. П.Р.
категорично заявява, че в деня на инцидента е видяла нараняване на брадата на
молителката. Обстоятелството, че свидетелката сочи и прехапване на езика, което
не е описано в медицинското удостоверение, може да се дължи на факта, че въпросното
нараняване е преминало в рамките на пет дни. Св. П.е категорична също, че
малката й сестра е плачела и е казала, че „тати бие мама“.
С оглед конкретните действия по домашно насилие съдът
намира, че следва да бъдат наложени мерки за защита от домашно насилие по чл.5,
ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН, а именно задължаване на извършителя да се въздържа от
извършването на домашно насилие спрямо пострадалите и забрана на извършителя да
ги приближава на повече от 100 метра, с изключение на жилището, което обитават молителилките
на адрес гр. Варна, ***, където забраната да се
изразява в неприближаване на втория етаж от жилището, доколкото същото в цялост
е на ответника Р.Р. и Т.Р. към момента живее там (обстоятелство, което е
безспорно, а и се установява от показанията на св. П.Р.). Срокът на мярката по
т.3 за молителката И.Р. следва да бъде 12 месеца, а за Р.Р. – 3 месеца, предвид
че няма данни агресията на ответника да
е насочена пряко спрямо детето.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът следва да наложи
на извършителя глоба, като предвид конкретните действия по извършеното домашно
насилие, съдът намира за подходящ размер на глобата сумата от 300 лева.
По отношение на ответника Р.Р.:
Действията на ответника, описани в молбата за защита и
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съставляват актове на домашно насилие по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН, изразяващо се във психическо и емоционално насилие над
молителката И.Р., изразяващо в агресивни жестове – посягане да я удари и
отправени устни заплахи, включително за живота й. Доколкото деянието е
извършено в присъствието на детето Р.Р., актът съставлява психическо и
емоционално насилие и над него по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗЗДН.
Съдът намира, че следва да кредитира обстоятелствата,
изложени в декларацията за защита от домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Същата на основание чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН съставлява доказателство по
делото. Обстоятелствата в декларацията не са оборени от ответника. Самите
ответници в отговора сочат, че Р.Р. се е качил на етажа при И.Р. и детето, за
да й направи забележка. Няма данни за конкретните разменени реплики, предвид
което съдът следва да приеме изложеното
в декларацията.
С оглед конкретните действия и обстоятелството, че
насилието не е с висок интензитет, съдът намира, че следва да бъде наложена
само мярката за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, а именно
задължаване на извършителя да се въздържа от извършването на домашно насилие
спрямо молителката И.Р. и детето Р.Р..
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът следва да наложи
на извършителя глоба, като предвид конкретните действия по извършеното домашно
насилие, съдът намира за подходящ размер на глобата сумата от 200 лева.
По отношение на ответницата М.Р.:
Описаните в молбата за защита и декларацията по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН действия на ответницата се изразяват в следното: когато И.Р.
слязла на етажа на къщата, където живеят ответниците, за да види защо П.се
бави, М.Р. започнала да я обижда и да крещи срещу нея: „Вземай си децата и се
махай, че като те лепна…“ Така изложеното, освен от декларацията, се
потвърждава и от показанията на св. П.Р., която сочи, че когато майка й е
слязла, тримата ответници започнали да се разправят с нея, баба й я обиждала,
включително я нарекла „проститутка“, замахнала с ръка и казала „Махни се,
защото ще те цапна“. Въпреки това, съдът намира, че самите описани действия не
могат да се възприемат като домашно насилие по смисъла на ЗЗДН по следните
съображения:
На първо място, молителката в декларацията е вписала,
че ответницата я е обиждала, но без да конкретизира за какви обиди става
въпрос, а същите са релевантни с оглед извършване на преценка от страна на съда
дали тези думи обективно са обидни. Празнотата в декларацията не може да бъде
попълнена със свидетелски показания, а така или иначе свидетелката е посочила
само една дума: „проститутка“. Второ, очевидно е, че след пристигането на
молителката И.Р. в дома на ответниците, се е разразил скандал между всички, при
който са разменени неприятни реплики, включително М.Р. е искала да изгони
молителката от дома си. Самите данни за ситуацията не сочат на действително
намерение на ответницата да нарани физически И.Р.. Смисълът на закрилата по
ЗЗДН е да се даде защита при действия на извършителя, които са съзнателни и са
насочени към физическо, психическо или емоционално насилие над пострадалото
лице. Ситуацията на възникналия конфликт с М.Р. значително се различава от
тази, при която Т. и Р.Р. са отишли при молителката, т.е. на етажа в който
живее, и пред детето са извършили действията, а именно физически акт на удар от
страна на Т. и целенасочено емоционално насилие, изразяващо се в заплахи,
включително за убийство, от страна на Р.Р.. В този смисъл съдът намира, че
действията на М.Р., не носят интензитета на домашно насилие, а имат характера
на семеен скандал, възникнал в резултат на общото напрежение и при нежелано
посещение на молителката в дома на ответницата. Насилие над детето Р. в случая
с категоричност няма, предвид че нито се твърди, нито се доказва същото да е
присъствало на въпросния конфликт между И.Р. и М.Р..
По гореизложените съображения съдът намира, че молбата
за защита следва да бъде отхвърлена по отношение на ответницата М.Р..
С оглед изхода на делото ответниците Т.Р. и Р.Р.
следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВРС държавна такса в размер на
по 25 лева за всеки от тях.
С оглед изхода
на спора молителките следва да бъдат осъдени да заплатят направените от
ответницата М.Р. разноски за платено адвокатско възнаграждение. Ответницата
претендира и е представила доказателство за плащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева. От молителката е направено възражение за
прекомерност на същото, което съдът намира за основателно. Съгласно чл.22 от
Наредба №
1/2004г. минималното адвокатско
възнаграждение в производства по ЗЗДН е 400 лева. В настоящия случай следва да се
отчете обстоятелството, че защитата на тримата ответници е почти идентична и е свързана с
предприемането на едни и същи процесуални действия, с оглед на което
заплащането на адвокатски хонорар за всеки от тримата
ответници в размер двоен на минималния се явява на практика прекомерно. Предвид
изложеното на ответницата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
НАЛАГА следните мерки за защита срещу домашно насилие,
упражнено над И.К.Р., ЕГН **********
и Р.Т.Р., ЕГН ********** от Т.Р.Р.,
ЕГН ********** и Р.Д.Р., ЕГН **********:
ЗАДЪЛЖАВА Т.Р.Р., ЕГН ********** и Р.Д.Р., ЕГН **********
да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо И.К.Р., ЕГН **********
и Р.Т.Р., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Т.Р.Р., ЕГН ********** да приближава И.К.Р.,
ЕГН ********** на повече от 100 метра за срок от 12 месеца, с изключение на жилището,
което обитава молителилката на адрес гр. Варна, ***, където забраната да се изразява само в приближаване
на втория етаж от двуетажната жилищна сграда.
ЗАБРАНЯВА на Т.Р.Р., ЕГН ********** да приближава и Р.Т.Р.,
ЕГН ********** на повече от 100 метра за срок от 3 месеца, с изключение на жилището,
което обитава молителилката на адрес гр. Варна, ***, където забраната да се изразява само в приближаване
на втория етаж от двуетажната жилищна сграда.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, която подлежи на
незабавно изпълнение.
ОТХВЪРЛЯ молбата, подадена от И.К.Р., ЕГН **********
лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Р.Т.Р., ЕГН **********
за защита от домашно насилие срещу М.В.Р., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА Т.Р.Р., ЕГН ********** да заплати по сметката
на ВРС глоба в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Т.Р.Р., ЕГН ********** да заплати по сметка на
ВРС държавна такса в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА Р.Д.Р.,
ЕГН ********** да заплати по сметката на ВРС глоба в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Р.Д.Р., ЕГН ********** да заплати по сметка на
ВРС държавна такса в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА И.К.Р., ЕГН ********** лично и в качеството й
на майка и законен представител на детето Р.Т.Р., ЕГН ********** да заплати на М.В.Р.,
ЕГН ********** сумата от 400 лева,
представляваща направени разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ПРЕПИСИ от решението и от заповедта да се връчат на
страните, както и да се изпратят служебно на съответното РУП при ОД на
МВР-гр.Варна.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в седмодневен срок от
връчването му на страните, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: