Решение по дело №1907/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 445
Дата: 28 юни 2022 г. (в сила от 28 юни 2022 г.)
Съдия: Калина Венциславова Станчева
Дело: 20221100601907
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 445
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова

Калина В. Станчева
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601907 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С определение, инкорпорирано в съдебен протокол от 29.03.2022 г.,
СРС, НО, 5-ти състав е прекратил наказателното производство по НЧХД №
13319/2021 г. на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК - поради
изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по
повдигнатите с тъжбата, подадена от ЛЮБ. В. П. срещу И.А. П., обвинения за
извършени престъпления по чл. 130, ал. 2, предл. 1 НК и по чл. 148, ал. 1, т. 4
вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 93, т. 1, б. „б“ НК.
Срещу така постановеното определение е постъпила срочна жалба от
частния тъжител ЛЮБ. В. П., чрез неговия повереник - адв. К. М., с оплакване
за неправилност на атакувания акт. Конкретни аргументи към жалбата и в
подкрепа на изложената теза не са изложени от страна на частното обвинение,
като последното отправя искане към въззивния съд за отмяна на атакуваното
определение и връщане делото за ново разглеждане.
В законоустановения срок по чл. 322 НПК е постъпило писмено
възражение срещу така подадената жалба от подсъдимия И.А. П., чрез
неговия защитник – адв. Т. Н., с което се изразява позиция за
неоснователност на иницииращата настоящото производство жалба. Сочи се,
че атакуваното определение на първостепенния съд е правилно и
законосъобразно, предвид което се отправя молба за неговото потвърждаване.
С определението за насрочване на делото по чл. 327 НПК, въззивният
1
съд е преценил, че не следва служебно да допуска въззивно съдебно
следствие, доколкото спорът не предполага допълнително изясняване
фактологията по казуса.
В съдебно заседание повереникът - адв. В.В., надлежно
преупълномощена от адв. М., съгласно пълномощно, приложено на л. 14 по
делото, поддържа жалбата.
Защитникът на подсъдимия – адв. Н., навежда, че не намира смисъл в
развитието на настоящия процес, доколкото самият жалбоподател не сочи
нито един мотив защо обжалва първостепенния акт на СРС. Счита
атакуваното определение за правилно и законосъобразно.
Подсъдимият П. в своя лична защита споделя единствено, че се
придържа към казаното от своя защитник.
В последната си дума подсъдимият И.А. П. моли определението на
СРС, чиято ревизия се претендира, да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди доводите в жалбата‚ както и
тези, изложени от страните в съдебното заседание, подложи на анализ
материалите, събрани по делото и след като провери изцяло правилността
на атакувания акт в съответствие с чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за
установено следното:
Правилно първоинстанционният съд е приложил закона за давността.
С тъжбата са били повдигнати обвинения за три деяния, извършени
съответно, както следва: 1. на 24.08.2017 г., около 17:00 часа касателно
инкриминирана престъпна проява по чл. 130, ал. 2, предл. 1 НК, 2. на
24.08.2017 г., във времето между 16:30 – 17:00 часа касателно инкриминиран
престъпен състав по чл. 148, ал. 1, т. 4 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 93, т. 1, б. „б“
НК и 3. на същата дата (24.08.2017 г.), отново във времето между 16:30 –
17:00 часа досежно инкриминирано престъпление по чл. 144, ал. 1, предл. 1
НК. Доколкото по отношение на последното престъпление по чл. 144, ал. 1,
предл. 1 НК наказателното производство не е прекратено, респективно в тази
част определението на първия съд не е обжалвано, то и извън предмета на
произнасяне на настоящата инстанция остава посочената девиантна проява.
Първите две инкриминирани деяния, извършени съответно на
24.08.2017 г., около 17:00 часа и на 24.08.2017 г., във времето между 16:30 –
17:00 часа и съобразно изложените в тъжбата изрично обстоятелства, и
съгласно разпореждането на съдията докладчик от районния съд, с който е
даден ход на тъжбата, са били квалифицирани като съставомерни по чл. 130,
ал. 2 от НК, респективно по по чл. 148, ал. 1, т. 4 вр. чл. 146, ал. 1 НК. В
санкционната част на диспозитива на правната норма на престъплението по
чл. 130, ал. 2 от НК се предвижда наказание "лишаване от свобода" за срок от
до шест месеца или "пробация", или "глоба" от 100 лв. до 300 лв. Касателно
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 4 вр. чл. 146, ал. 1 НК материалният закон
предвижда наказание „глоба“ от 3 000 лв. до 10 000 лв. и „обществено
порицание“.
2
Както, в съответствие с разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1,
т. 5 от НК, е посочил първоинстанционният съд, давността за наказателно
преследване по така повдигнатите с тъжбата обвинения е изтекла съответно
на 25.02.2022 г., доколкото и двете консумиращи престъпна съставомерност
деяния са извършени на 24.08.2017 г. с разлика от приблизително половин час
между двете. При така изтеклата давност и нарочно инвокираното от страна
на защитата възражение в същия смисъл, само по себе си навеждащо на
нежелание от страна на подсъдимия наказателното производство в тази му
част да продължи, правилно първоинстанционният съд е прекратил същото.
При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция
не констатира наличието на други основания, налагащи неговото изменение
или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови
своето решение.
Воден от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК, вр.
чл. 338 от НПК‚ Софийски градски съд, VIII-ми Въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, инкорпорирано в съдебен протокол
от 29.03.2022 г., СРС, НО, 5-ти състав, с което е прекратено наказателното
производство по тъжбата на ЛЮБ. В. П. срещу И.А. П. за престъпленията по
чл. 130, ал. 2, предл. 1 НК и по чл. 148, ал. 1, т. 4 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 93, т.
1, б. „б“ НК, извършени на 24.08.2017 г., поради изтекла давност за
наказателно преследване.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3