О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /12.03.2020 г., гр. П.
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на 12.03.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 1593/2019 г. по описа на РС - П., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. №
6793/14.11.2019 г., подадена от Н.С.Д., чрез адвокат Р.И., против „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, с която е предявен иск с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК – за установяване недължимостта на сумата от 3 307.62 лева,
представляваща корекция на сметката на ищеца за потребна ел. енергия за обект,
находящ се в гр. П., област Варна, ул. „х.г.” № 17, ет. 1, с клиентски № **********
и абонатен № **********, за периода от 12.10.2017 г. до 11.10.2018 г., за която
е издадена фактура № ********** от
18.09.2019 г.
С
влязло в сила определение № 1199 от 13.12.2019 г. на РС – П., постановено по
настоящото дело, производството по делото е прекратено на основание чл. 233 от ГПК по отношение на ответника „Електроразпределение Север” АД.
На основание чл. 140 от ГПК съдът
следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи
размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви
проект за доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ищеца:
В исковата
молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. П., обл. Варна, ул. х.г. 17,
ет. 1 и е абонат с клиентски № ********** и абонатен № **********, че е ицряден
потребител на електрическа енергия и най-редовно заплаща консумираната
електроенергия. С писмо изх. № 55018_КП1104819_1 от 18.09.2019 г.
„Електроразпределение Север" АД го е уведомило за извършена проверка и
съставен констативен протокол № 1104819, а с писмо изх. № 55018_КП 1104819_2 от
същата дата от „Енерго-Про Продажби" АД го е уведомило, относно
изчисляване и коригиране на сметката му за електроенергия за периода от
12.10.2017 г. до 11.10.2018 г., съгласно приложена справка и че е издадена
фактура от последното дружество за дължима от неего сума в размер на 3 307.62
лева, която следвало да заплати до 30.09.2019 г. Сочи, че от писмата и
приложенията, не било видно, дали се касае за неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване на електрическата енергия и в крайна сметка на какво
основание е коригирана сметката му. А в констативен протокол № 2064 от
10.09.2019г. - АУ- Е- 000029-57142/ 15.10.2018г. било упоменато, че при
софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на електромера, която
за типа електромер се състояла от две тарифи и че потребената електроенергия се
разпределяла и върху невизуализирана тарифа ТЗ- 017471,5 kWh., че не бил осъществяван външен достъп до електромера и че
същият сътветствал на метрологичните характеристики, отговарял на изискванията
за точност при измерване на електроенергия. Оспорва изцяло дължимата във
фактура № ********** от 18.09.2019 г. сума, като неоснователно коригирана и
начислена. На практика електроразпре-делителното дружество искало от ищеца да
заплати електроенергия, която реално не му е била доставена, не е била потребена
от него и не било ясно как е изчислена. С оглед на тези обстоятелства счита, че
не дължи обективираната във фактурата сума в размер от 3 307.62 лева. Отделно
от това, кореспонденцията и разходооправдателният документ били издадени от две
различни дружества, като по този начин електроразпределителното дружество
въвежда в заблуждение потребителите си, с които е в договорни отношения и
последните са затруднени в избора си на защита и най- вече срещу кого да я
предявят. На следващо място, практиката на Европейският съд по Директива
93/1З/ЕИО на Съвета, относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
въведена в ЗЗП с § 13а от ДР на същия, „националният съд е длъжен да разгледа
служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице
необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете такава
клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се
противопостави на това...”. С оглед практиката на ВКС, постановена по чл. 290
от ГПК, задължителна за съдилищата, констативният протокол за проверка не е
годен да установи съществуването на валидно правно основание за
електроразпределителното дружество да получи начислената в резултат на
корекцията сума, тъй като в действащото обективно право не съществува законова
норма, признаваща възможност за последваща едностранна промяна на сметките на
потребителите, ползващи електроенергия. Позовава се на практика на ВКС /
Решение № 189/2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на ВКС II т.о. и Решение №
79/11.05.2011 г. по т.д. № 582/2010 г. на ВКС II т.о./, по реда на чл. 290 от ГПК, съставляващи според разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК
на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 от ГПК. Съгласно
Решение № 1081/07.02.2008 г., постановено по търг. дело № 657/2007 г. на ВКС,
както и чл.13 от Директива № 2006/32/ ЕО от 5 април 2006 г. на Европейския
парламент, държавите-членки гарантират чрез вътрешните си нормативни механизми,
че сметките се изготвят от енергоразпределителните дружества, операторите на
разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на
реалното енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем
начин и купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално
предоставена стока. След като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане
само със специален софтуер, с който разполагат само неговият производител и
лицензираното за ползването му енергийно дружество, очевидно възможността на
абоната за контрол на показанията е възпрепятствана. Отчетът по скрит и недостъпен
за потребителя регистър бил в пряко нарушение на Общите условия на дружеството,
разпоредбата на чл. 10 ПИКЕЕ (отменен, но действал към момента на корекцията), Закона за енергетиката и Закона за защита на
потребителите, задължаващи дружеството-доставчик да осигурява на страната,
която купува или продава електрическа енергия, възможност за контрол на
показанията на средствата за търговско измерване.
Отчитащото електроенергия устройство било параметризирано да отчита
консумираната ел.енергия само по две тарифи - дневна и нощна. В настоящия
случай, електромерът било параметризирано да отчита по три тарифи, без да има
подадено за целта заявление от ищеца, като абонат-потребител. Тъй като бил
битов абонат, при липса на изрично и индивидуално уговорени условия за отчитане
по три тарифи, параметризирането на електромера да отчита по този начин не било
обвързващо за потребителя, тъй като представлявало отклонение от договора. По
изложените съображения липсвало основание за допълнително начисляване на
отчетената консумация по невизуализирания регистър 1.8.3. Такъв отчет бил
недопустим, поради липса на определени цени на върхова енергия за битови
абонати. Също така от представения протокол и експертиза липсвали данни в кой
часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър
показатели, доказателства за тарифната група, по която евентуално са
консумирани натрупаните в скрития регистър количества, т.е. дали е в часовете
за върхова енергия, както и дали изобщо потреблението е било осъществявано от ищеца
и в посочения във оспорваната от него фактура времеви период. От предоставените
му документи, а именно протокол и експертиза, не можело да се установи
извършване на софтуерната манипулация, несъответствие между данните на
параметрите на измервателната група (по три тарифни регистъра) и заявените от него
параметри за измерване (по два тарифни регистъра), причинната връзка между тези
факти, време на настъпване на несъответствието (грешката) и размерът на
разликата между отчетено и преминало количество електрическа енергия в периода
на неправилното изчисляване на енергийното потребление. Отделно от това,
ответникът не е спазил предвидените от закона процедури за извършването на
наложената корекцията, което водело до липса основание за дължимост на процесната
сума. Съгласно нормата на чл. 83 ал. 1, т. би ал. 2 от ЗЕ, устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми,
предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
издадени от Председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год.
(отменени, с изключение на чл . 48, 49, 50 и 51, с Решение № 1500 от 06.02.2017
год. по адм.д. № 2385/2016 год. на ВАС). В случая контролната проверка в обекта
на потребление била извършена при действието на чл. 47, ал. 1 от ПИКЕЕ, като
хипотезите позволяващи корекция при условията, визирани в чл. 48 от ПИКЕЕ били
неприложими, доколкото не било установено вмешателство в измервателната схема
или схемата на свързване на електромера. Фактическият състав на чл. 50 от ПИКЕЕ
предвиждал възможност за корекция при разлика в данните от паметта на
електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. Процесният електромер
не бил с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на
доставчика не постъпвала. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е
извършена по правилата, на практика лишавала потребителя от възможността да
упражни контрол върху показанията, съобразно възможността по чл. 10 от ПИКЕЕ.
Отчетът по незаявена от потребителя тарифа било в противоречие с нормативите на
чл. 11 ПИКЕЕ и чл. 120, ал.4 ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в
денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е възможно,
както в случая. Доколкото в случая била налице хипотезата на липса на нови
цялостно уреждащи процесиите отношения ПИКЕЕ, то тази празнота не можела да
бъде заместена от действащите до този момент разпоредби, доколкото такива,
съответстващи на изискванията на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ липсвали. На следващо
място, практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК въвеждала
допълнително изискване за извършване на корекция на сметките на потребителя за
минал период - крайният снабдител с ел. енергия (доставчикът) да предвиди в
общите условия на договора с потребителите ред за уведомяване на клиента при
извършена корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ,
т. е. съгласно новите ПИКЕЕ. След като след изменението си през 2012 г., чл.98 а,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ предвижда, че ОУ съдържат задължително ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата по чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ (т.е. по глава IX от ПИКЕЕ), именно това налагало допълването
на заварените към момента ОУ с изрични разпоредби, касаещи реда за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата по чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ. След корекцията на ОУ от страна на дружеството, същите
подлежали на одобряване от КЕВР, т.е. на регламентиран държавен контрол, също
на разгласяване в обществото по реда на чл. 98а, ал. З от ЗЕ (публикуване
най-малко в един централен и един местен вестник). Предвидена била и възможност
несъгласният с тях клиент да поиска специални условия - така чл. 98а, ал. 5 от
ЗЕ. Именно спазването от страна на „Енерго - Про Продажби“ АД на цялата тази
процедура, уредена в закона с цел защита на крайния потребител, налагало
нарочното регламентиране на реда за уведомяване на клиентите при извършване на
корекция на сметка съобразно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ след
приемането на ПИКЕЕ. ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД, действащи за периода от
22.03.2017 г,- 21.03.2018 г. били приети през 2007 г., т.е. преди изменението
на ЗЕ от 2012 г. и приемането на ПИКЕЕ през 201З г. Правилата по чл. 24, ал. 2
от ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД и общият ред за уведомяване, предвиден в
чл. 42 от ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД се явявали неприложими в настоящия
случай и ищецът счита, че в от ответното дружество не е извършено и редовното му
уведомяване за корекцията, поради липса на установени правила. С оглед на това
твърди, че ответникът не е установил по период и стойност реално потребление в обекта
на ищеца, като същевременно не била проведена законосъобразна корекционна
процедура. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира
разноски и на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за оказаната му безплатна адвокатска помощ.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ответника:
Твърди
се, че искът е допустим.
Оспорва
иска като неоснователен.
Твърди, че е налице правно основание за възникването на оспорваното
материално право - предмет на отрицателния установителен иск, предявен от
ищеца, а именно вземането на „Енерго - Про Продажби” АД към ищеца за потребена
електрическа енергия на стойност 3307,62 лв., конкретизирано по размер с
фактура № **********/18.09.2019 г. Процесната сума представлявала цената на
реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 17471
кВтч, и се дължала от ищеца на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД.
Не оспорва, че между
ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по
силата, на което ищеца е потребител на доставяна от ответното дружество
електрическа енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на
изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата молба
адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен
протокол.
Налице било основание
за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа
енергия: 1. ищецът и ответното дружество били страни по облигационно
правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север” АД; 2. ответното
дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява
непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в
гр. П., ул. „х.г.” № 17, ет. 1 с абонатен № ********** и клиентски № **********;
3. на 11.10.2018 г. била извършена техническа проверка на измервателната
система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север” АД, в
присъствието на двама свидетели. Дружеството нямало вменено от закон или от ОУ
на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за проверките,
които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно
предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните
въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване „Електроразпределение
Север” АД било дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление
на електроразпределителна мрежа, чрез която извършвало пренос и разпределение
на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия
за това № Л-138-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР. Дружеството било
оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.”а” от ДР на ЗЕ
и собственик на средствата за търговско измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и
имало право да извършва технически проверки на място на измервателната система
и на средствата за търговско измерване. На средствата за търговско измерване се
извършвали първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията
и нормативните актове към него. Дружеството следяло за техническото състояние
на измервателните уреди и като резултат на такава проверка било констатираното
несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от
абоната. „Електроразпределение Север” АД изпълнявало договорните си задължения
добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД; 4. за извършената проверка бил
съставен Констативен
протокол № 1104819. При проверката били извършени замервания с еталонен калибриран
уред и било установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. има
показания в размер на 17471 квтч. В регистър 1.8.1. били отчетени 1889 квтч. в
регистър 1.8.2. - 803 квтч. Процесният електромер бил демонтиран,
подменен с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба №
507430 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Констативният протокол
за техническа проверка отразявал действителното фактическо положение, същият бил
подписан от двама свидетели. Извършената проверка на електромер с фабр. №
1115031500748918, на неговата цялост и функционалност, притежавал съответната
юридическа стойност. Твърди, че в имота на ищеца е консумирана електрическа
енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил електрическа енергия в
количество, различно от отчетеното, той дължил заплащането му по силата на
договорната връзка; 5. експертизата била извършена от БИМ, Главна дирекция
„Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел - Варна. За извършената
експертиза бил съставен Констативен
протокол № 2064/10.09.2019г. При софтуерно четене била установена намеса
в тарифната схема на
електромера, наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на
17471.5 квтч. която не била
визуализирана на дисплея. Констативният протокол на БИМ, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел - Варна бил официален
свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползвал с
материална, обвързваща съда доказателствена сила;6. на 17.09.2019 г. „Електро-разпределение
Север” АД съставило становище за начисляване на електрическа енергия и
конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена
ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 - 17471 квтч. Този
тип вмешателство имало за цел част от консумираната ел. енергия да бъде
отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера. При ежемесечно
отчитане на количеството ел.енергия нямало как да се установи натрупване на
електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това ставало само със
специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат; 7. на 18.09.2019 г.
„Енерго-Про Продажби” АД издало фактура № **********, с което била определена
цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития
регистър, а именно 3307,62 лв.; 8. с писма от „Електроразпределение Север” АД
(изх. № 55018/18.09.2019 г.) и от „Енерго - Про Продажби” АД (изх. №
55018/18.09.2019 г.) били приложени констативния протокол от техническата
проверка и фактурата.
Въпреки, че е била
извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия
натрупана в невизуализираните регистри е реално доставена и потребена от
потребителя, но същата не е заплатена от него. Потребителят бил длъжен да
заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. Процесната
сума се дължала от ищцата на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД. В случай че се приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим към конкретната
хипотеза, моли съда да отхвърли иска на основание чл. 183 от ЗЗД, доколкото в
случая се касаело за установено точно количество реално потребена енергия,
чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните облигация
по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл било и Решение № 150/26.06.2019г.,
постановено по гр. дело № 4160/2018г. по описа на ВКС. Ill г.о. По изложените съображенения моли
съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Не се спори по делото, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно
правоотношение, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в
исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в
констативен протокол, че въз основа на констативния протокол е извършена корекция на
количеството потребена електрическа енергия в сметката на абоната и че
ответникът е издал фактура за процесната сума.
При
разпределение на доказателствената тежест: в тежест на ответника по
предявения против него отрицателен установителен иск е да установи при
условията на пълно и главно доказване вземането си на претендираното основание,
от което правото е възникнало, и в претендирания размер, а в
тежест на ищеца е да докаже наведените правоизключващи, правопогасяващи или
други възражения срещу правото на ответника. В тази връзка ответникът следва да установи наведените
с отговора лични и правопораждащи възражения, – в т. ч. възражението, че сумата
е начислена на валидно правно основание – цитираните правила, респ., че е
налице хипотеза за корекция на сметка поради неправомерно въздействие върху
СТИ, както и размера на претендираната сума.
По доказателствените искания на страните:
Следва да се допуснат за приемане като
писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора документи.
Искането на ответника за допускане на
съдебно – електротехническа експертиза с поставени в отговора на исковата молба
задачи е относимо и основателно и следва да се уважи.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 14.04.2020 г. от 11:15 часа, за които дата и час да се призоват
страните.
ДОПУСКА за приемане като писмени доказателства приложените към исковата
молба и отговора документи.
ДОПУСКА назначаване на съдебна – електротехническа експертиза по искане на ответника, със задача, посочена
в отговора му. Определя първоначално възнаграждение в размер на 250 лева,
вносимо от ответника в 1 – седмичен срок
от получаване на определението. Назначава за вещо лице Драгомир Драгиев, вписан
под № 405 в списъка на вещите лица към ОС – Варна, който да се призове за
работа след представяне на доказателство за внесен депозит.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба, медиация,
извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора,
последиците от които са по-благоприятни за тях.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да
бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, с адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 , в сградата, в която се помещава СИС при
ВРС.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече
от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е
връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като
при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото, обективиран в мотивите
на настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните, а на ищеца
– и от отговора на ответника с приложенията към него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: