Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1565

 

гр. Пловдив, 18 ноември 2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                                                                            ЗДРАВКА ДИЕВА,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                                                                                            МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА,

НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Гергана Георгиева и с участието на прокурора Иван Перпелов, като разгледа докладваното от чл. съдията Н. Бекиров административно, касационно дело №2255 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), образувано по жалба на А.К.Х.,***, против Решение №1643 от 10.09.2010г. по НАХ дело №3598 по описа на Районен съд- Пловдив за 2010г., VІІІ-ми наказателен състав. Претендира се отмяна на решението, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №33281-S000514 от 17.03.2010г., издадено от заместник директора на териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което на А.К.Х. е наложена глоба в размер от 100,00 лева, поради неправилност и постановяване на решение по същество, с което да се отмени процесното НП.

Ответникът по делото- ТД на НАП- Пловдив, представлявана от юрисконсулт Мария Бозова- пълномощник, представя писмено становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Иван Перпелов, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка със соченото касационно основание, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. А разгледана по същество е основателна.

Съдът намира за безспорно установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на възложена с Резолюция №915705 от 15.12.2009г. проверка относно спазването на осигурителното законодателство от страна на “Кабелтрейд” ЕООД, в качеството му на осигурител, било установено, че А.Х.- управител на “Кабелтрейд” ЕООД и длъжностно лице по смисъла на КСО, начислила възнагражденията на работещите по трудови правоотношения лица в дружеството за месец април на 2009г., съгласно представените при проверката справки от търговското дружество и Декларация образец №6 с Вх.№163580926861 от 29.04.2009г. Наред с това обаче, Х. не била внесла дължимите осигурителни вноски за ДОО (държавно обществено осигуряване) за работещите в дружеството по трудови правоотношения лица за периода 01.04.2009г. – 30.04.2009г. до 31.05.2009г.

За резултатите от проверката бил съставен Протокол с №915705 от 29.12.2009г. По-късно, на 22.02.2010г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №S000514, с който деянието на Х. било квалифицирано като административно нарушение по смисъла на чл.7, ал.3 от КСО, след което последвало издаването на процесното НП.

Предвидените от ЗАНН срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по нейното реализиране, тъй като неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, представляващо абсолютна пречка за развитието на административнонаказателно производство, и има за последица отмяната на постановения в едно такова производство акт. Според чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Т.е. моментът, от който започва да тече срокът по чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, е този на откриването на нарушението и нарушителя. Разбира се, процесуалният закон прави разграничение между понятията "откриване" на нарушението /нарушителя/ и "установяване" на нарушението, като последното се извършва със съставянето на АУАН. Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност, които действия са последващи откриването на нарушението и представляват част от дейността по установяването на административните нарушения и налагането на административните наказания.

В случая, както в АУАН, така и в НП е изрично посочено, че нарушението е установено въз основа на Декларация образец 6 с Вх.№163580926861 от 29.05.2009г. и резултатите от извършена проверка на “Кабелтрейд” ЕООД, документирана с протокол №915705 от 29.12.2009г. Посочената Декларация образец 6 представлява Приложение №4 към чл.2, ал.2 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-8) и съгласно чл.3, ал.3, т.1 от Наредба №Н-8, в редакция към 29.12.2009г., се подава в съответната компетентна ТД на НАП от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения - не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими осигурителните вноски, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данъкът по чл. 42 ЗДДФЛ (Закон за данъците върху доходите на физическите лица). Според точка 8. от указанията за попълване на “образец 6”, с код “2” в полета от 8.1 до 8.4 от декларацията се отбелязва начислено, но неизплатено възнаграждение за месеца, а според точка 7. от указанията, Декларация образец № 6 се коригира само след изрични указания на НАП. По делото не са ангажирани доказателства за извършена корекция в подадената от дружеството Декларация образец 6 за месец април на 2009г., поради което следва да се приеме, че обстоятелството за начислените, но неизплатени възнаграждения за месец април на 2009г. е станало известно на контролните органи на 29.05.2009г.

На следващо място, задължителните осигурителни вноски се внасят по съответната сметка на компетентната ТД на НАП чрез съответните банки, лицензиран пощенски оператор или поделенията им, като се ползва единния идентификационен код (чл.7, ал.7 от КСО). Направените плащания по сметката на ТД на НАП задължително се отразяват в данъчно-осигурителната сметка по смисъла на чл.87, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) на регистрираното лице (чл.87, ал.2, т.4 от ДОПК), а внесените в НАП вноски се прехвърлят в съответните сметки на държавното обществено осигуряване в Националния осигурителен институт (НОИ) до края на всеки работен ден (чл.179, ал.1 от ДОПК).

Процесното нарушение от обективна страна представлява проявено бездействие за периода от датата на начисляване на възнагражденията за месец април на 2009г. /28.05.2009г./ до края на месеца, следващ месеца през който е положен трудът /май 2009г./, когато възнагражденията не са изплатени. Следователно, след 01.06.2009г. невнасянето на осигурителните вноски за месец април на 2009г., представляващо съставомерно деяние по чл.7, ал.3 от КСО, е било налице и това обстоятелство е било известно на ТД на НАП- Пловдив от тази дата, предвид посоченото задължение за агенцията по чл.179, ал.1 от ДОПК. Нарушителят също е бил известен на контролните органи и срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е започнал да тече от следващия ден /02.06.2009г./ като съответно е изтекъл на 01.09.2009г.

При така описаната фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че съставянето на АУАН на 22.02.2010г. представлява съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразността на издаденото въз основа на него НП, и като е потвърдил същото, районният съд е постановил неправилно решение. От своя страна, неправилното решение ще следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго такова по същество.

Ето защо и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Решение №1643 от 10.09.2010г. по НАХ дело №3598 по описа на Районен съд- Пловдив за 2010г., VІІІ-ми наказателен състав, като вместо това постановява:

            ОТМЕНЯ наказателно постановление №33281-S000514 от 17.03.2010г., издадено от заместник директора на ТД на НАП- Пловдив, с което на А.К.Х. е наложена глоба в размер от 100,00 лева.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:   1………………

 

2………………