№ 1163
гр. Бургас, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. КараС.
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. КараС. Въззивно гражданско дело
№ 20232100501643 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на Р. И. Й. от с.*** ,общ.***
–ищец по гр.д. № 130/2022 г. по описа на Царевския районен съд против
решение № 53/03.07.2023 г. постановено по същото дело ,с което е
отхвърлен предявения иск на въззивницата против Ж. П. Й. на осн.чл. 31 ал.
2 от ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 10 197,11
лв. –обезщетение за лишаване от правото й на ползване на съсобствените
имоти в гр.*** ул.*** №** и ул. *** „,заедно с лихва в размер на 1448,93 лв. –
за периода от 19.06.2019 г. до 31.03.2022 г. ,ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба-04.04.2022 г.до окончателното
изплащане на главницата .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
твърди ,че е неправилно и необосновно ,постановено в нарушение на закона
и в противоречие със събраните по делото доказателства .
Подробно се анализират представените по делото писмени и гласни
доказателства ,като се счита за доказан фактът,че на 03.06.2018 г. ,заедно с
единствения свидетел по делото В.К. , ищцата е отишла в процесния имот ,за
1
да поиска документа си за собственост ,както и да вземе лични документи от
семейното си жилище ,но не е била допусната в дома си –първоначално не е
могла да отключи с ключа,който е ползвала ,докато е живяла постоянно в
къщата на ул. „*** „ №** , а на другия ден – не е била допусната от ответника
Ж. Й. и К.Д. ,за което още същия ден ищцата е подала сигнал до МВР-
Царево .Този сигнал е приложен по делото ,но не е бил обсъден по никакъв
начин от първоинстанционния съд ,нито пък е обсъдено постановлението за
отказ за образуване на досъдебно производство по преписка № 578/2018 г.
на РУ-Царево.
Сочи се ,че дадените показания на свидетелите на въззиваемия ответник
,че ищцата не е посещавала къщата повече от 20 години ,са неверни
,напротив – посещавала е къщата няколко пъти през последните години –през
януари 2016 г. по повод 40 дни от смъртта на съпруга си ,през 2018 и 2019 г. –
със свид. К. да си вземе личните вещи и документи .Въпреки това
първоинстанционния съд необосновано кредитира показанията на ответната
страна .Освен това , за да защити правата си , ищцата е изпратила две
нотариални покани до ответника ,от текста на които се установява ,че тя не е
била допускана до собствения си имот ,поради което и отправя поканите за
плащане на обезщетение .Свид. К. потвърждава всичко твърдяно от
ищцата , а и той е единствения свидетел на заплахите , обидите от страна на
К.Д. и Ж. Й. ,както и отказа им да й дадат ключ от къщата .По делото не е
представено нито едно доказатерлство ,че въззиваемият е осигурил достъп
на ищцата да ползва поне една стая от къщата , или да е осигурил достъп до
дворното място,което не е станало дори и след получаване на нотариалните
покани.По делото е представено писмо от К.Д. до въззивницата Й. ,но с
официален документ от Български пощи в с.*** е било установено ,че такова
писмо не е пристигало и не е било получавано от въззивницата.
Безспорно е било установено по делото ,че ответникът – въззиваем
ползва целия съсобствен имот и както той,така и *** му са лишили ищцата
от достъп до имота ,не са я допускали да си вземе дори личните вещи .
Първоинстанционният съд е отхвърлили исковете само на основание
свидетелските показания на въззиваемата страна ,чиито свидетели не са
присъствали на конфликта между страните ,а не са обсъдени единствено
достоверните показания на свид. В.К. ,който е присъствал на изгонването от
2
имота на ищцата .Не са обсъдени и писмените доказателства .В края на
краищата не са представени никакви доказателства ,че на ищццата е бил
осигурен достъп до имота,нито пък че ответникът е отправил писмена покана
за предоставяне на възможност за ползване .В крайна сметка разпоредбата на
чл. 31 ал. 2 ЗС обвързва задълженето за плащане на обезщетение пряко
само с осъществяването на ползване на цялата вещ само от единия
съсобственик ,без да е необходимо доказване ,че другия съсобственик не е
допускан до имота ,както е в настоящото дело .
Затова се моли за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което
се уважат предявените искове ,като относно размера се вземе предвид
заключението на вещото лице по назначената икономическа експертиза .Не
се сочат нови доказателства по делото . Претендират се разноски пред двете
инстанции.
Въззивната жалба е допустима ,подадена от процесуално легитимирано
лице ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт .
В отговор по реда на чл. 263 от ГПК ответникът ,чрез процесуалния си
представител , оспорва въззивната жалба и счита ,че съдът не е допуснал
визираните нарушения.Сочи ,че в случая ,макар и страните да са
съсобственици на процесното дворно място ,липсвали документи за
собственост на жилищните сгради ,поради което не можело да претендиращ
за нещо ,което не съществува .На практика в този незаконен имот живеели
много съсобственици/като дъщерята на зета на Недко недков ,които
постоянно живеят в него / и неоснователно се твърди от ищцовата страна ,че
единствено ответникът ползвал целия имот/ .Това е установено и СТЕ,която
установява ,че жилищната сграда е разделена на два дяла ,макар за такова
разпределение да не е представен документ .Независимо от това ,от
събраните по делото доказателства според въззиваемата страна се доказва ,че
ответникът не е възпрепятствал ищцата да ползва вещта по предназначение
.Ответникът не ползва лично общата вещ ,а и има по-голям дял от имота.
На изпратената на 19.06.2019 г. нотариална покана до К.Д. /**** на
ответника/ е отговорено от Д.,че ищцата може да ползва имота си .Затова се
счита ,че неоснователно е искането за обезщетение за лишаване правото на
ползване от 19.06.2019 г. до 01.04.2022 г.
Излагат се доводи относно описания от ищцата инцидент на 03.06.2018
3
г.,когато ищцата с нейния пълномощник за първи път от 14 години са
посетили имота и до около 23,15 часа ,като се сочи ,че случилото се не е
основание за твърденията й ,че била прогонена от имота .
Подчертава се и че ответникът е получил само една нотариална покана –
на 24.02.2022 г./предишната е била отправена до К.Д. / и не е било доказано
,че към този момент ищцата е била възпрепятствана да ползва имота си
.Доколкото обезщетението се дължи само за период ,следващ поканата за
плащане на обезщетение ,то за периода 19.06.2019 г. до 01.04.2022 г.
ответникът не дължи гакова обезщетение ,защото не е бил поканен .
Затова се счита ,че претенцията е неоснователна и недоказана ,като без
значение е характерът на личните взаимоотношения между страните ,тъй като
факт е явно нежеланието на ищцата да ползва имота ,но не и обективно
създавани пречки за ползването му .
Затова се счита ,че атакуваното решение е правилно и се настоява за
потвърждаването му ,както и да присъждане на разноските по делото
И двете страни не сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
доводите на страните , Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен е бил иск с правно основание чл. 31 ал.2 ЗС.
Няма спор по делото ,че през 1990 г. ищцата е сключила брак с Й. П. Й.
/видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак/,който е
починал през 2015 г. и оставил за наследници ищцата /негова преживяла
съпруга / и *** си К.Д. .**** К.Д. пък е починала през 2021 г. и оставила за
свой наследник **** си – ответника Ж. Й. . /вж. представените
удостоверения за наследници /.Двамата **** – Ж. и Й. ,заедно с *** си К. Д.
са наследници на своя **** и **** П. Й. Д. ,поч.през 2013 г.
Няма спор също и че с нот. акт №**/**.**.19** г. на нотариус Т.Томов
при БРС П. Й. Д. заедно с Н.Ж.Н. са закупили от Я.Д.Н. 401 кв.м. дворно
място ,подробно описано в нотариалния акт ,което по настоящия плен на гр.
Царево е процесното дворно място –поземлен имот с идентификатор
48619.503.259 ,с адрес – гр.*** ул.***“ и ул.“*** „ №**.В дворното място е
построена двуфамилна триетажна жилищна сграда ,с идинтификатор
48619.503.259.1,състояща се от първи етаж ,разделен на два дяла-източен /с
4
вход от общото стълбище от изток ,състоящ се от кухненски кът ,спалня и
коридор и западен – с вход от западната част на жил. сграда /;втори етаж –
самостоятелно жилище с вход от общото стълбище от изток и от изграденото
външно стъплище от западната страна ,състои се от дневна ,две спални ,кухня
,баня и тоалетна с предверие ,коридор и тераси ;трети етаж-самостоятелно
жилище с вход от общото стълбище от изток ,състои се от дневна ,две спални
,кухня ,баня и тоалетна с предверие ,коридор и тераси ;както и обща част –
подпокривно пространство с достъп от стълбището на сградата и ползваща се
като склад /вж. заключението на вещото лице по назначената техническа
експертиза /.Към източния дял на първия етаж е построеа второстепенна
постройка –която се ползва като кухня ,със санитарен възел и входно антре ,а
до кухнята ,на изток е построена стопанска постройка .Поземленият имот е
разделен на два дяла за ползване – източен и западен ,със самостоятелни
входове .За изградената жилищна сграда и пристройки и допълнителни
постройки в поземления имот липсват документи –както за построяването
/разрешения за строеж и др. строителни документи /,така и за разделянето на
сградата на самостоятелни обекти – жилища.Вещото лице сочи ,че при огледа
е установило ,че къщата се ползва както и ответника и семейството му ,така и
от трето лице/което не е страна по делото /.
При това положение твърдяло се е от ищцовата страна ,че приживе на
съпруга й Й. Д. заедно са живели на половината от третия етаж от къщата
,където е било семейното им жилище,а другата част от етажа се е ползвала от
ответника Ж. Й. .Първият етаж от къщата пък бил разделен между две
фамилии –Д. и Н. и в обособената като малко жилище част от първия етаж
са живели ****** й и свекър й-К. и П. Д. . От 2005 г. ищцата е напуснала
имота и се е върнала да живее в родната си къща в с.*** ,общ.***/за да гледа
болната си *** /,но не била прекъсвала връзката със съпруга си до неговата
смърт през 2015 г.През 2018 г. ищцата решила да се завърне в имота ,но при
завръщането й ****** й – К.Д. и **** й – ответникът Ж. Й. не са я
допуснали да влезе в къщата и са я изгонили .
Твърденията са ,че след смъртта на съпруга й ,чиято наследница се
явява и ставайки съсобственик на ид.части от имота ,целият имот се е
ползвал единствено от ответника и от неговата ***,а след нейната смърт –
само и единствено от ответника .Затова отправила нотариална покана до К.
Й. от 14.06.2019 г.,както и до Ж. Й. –от 14.02.2022 г.,с които поискала
5
заплащане на обезщетение за лишеното й право на ползване на имота ,или за
осигуряване на достъп до него .И след получаването на поканите от
останалите съсобственици в имота ищцата не била допускана до него ,поради
което е предявила исковата си претенция за заплащане на обезщетение за
периода от 19.06.2019 г. до 31.03.2022 г- в размер на исковата сума от 10197
лв. ,ведно с мораторна и законна лихва за сочения период .
За да отхвърли така предявената претенция ,първоинстанционният съд е
приел ,че от събраните по делото доказателства не се е установило
ответникът да създава пречки на ищцата за ползване на съсобствения имот
,като не се установява ответникт да е заключил сградата ,дворната врата на
имота ,или етажа на къщата /напратив – от показанията на свидетелите се
установило ,че бравата не е сменяна и ключът е същия /,не се установява
ответникът да създава пречки за ищцата да не влиза в имота ,нито по какъвто
и да е начин се е установило ответникът да ползва дворното място за друго
,освен за преминаване /в каквото насока са и приобщените към делото
материали от проверката по досъдебното производство ,образувано по жалба
на ищцата ,от които било видно ,ме на ищцата не е бил отказан достъп до
имота /.Индиция ,че ищцата не е била ограничавана от достъп и ползване е и
изпратеното до нея писмо ,получено в ПС-Дупница на 28.06.2019 г. ,с което
същата е поканена от К. Д. да си ползва имота ,както пожелае /ако и да е
било получено лично от ищцата /.Затова и не можело да се направи
категоричен извод ,че ответникът е лишил ищцата от право да ползва общата
вещ,още повече ,че и в хода на производството било направено предложение
от ответника за сключване на споразумение с ищцата за общо ползване на
имота ,но самата ищца е отказала ,като е заявила ,че желае парично
обезщетение.Затова и с оглед на обстоятелството ,че на съсобственика е
дадена възможност да ползва общата вещ с ползващия съсобственик ,съдът е
приел ,че не е възникнало правото на обезщетение по чл. 31 ал. 2 ЗС и
претенцията е била отхвърлена .
Настоящият съдебен състав счита решението за правилно .
Както правилно е посочил първостепенният съд ,съгласно разпоредбата на чл.
31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да
си служат с нея според правата им. Неползващият съсобственик има право на
6
обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС.
Разпоредбата обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с
осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да
е необходимо неползващият съсобственик да поиска реално да я ползва и да
доказва, че не е допускан до нея. Както е посочено в ТР № 7 от 2.11.2012 г. по
тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, решение № 119 от 11.03.2009 г. по гр. д.
№ 3204/2008 г., ВКС, ІІ г. о., решение № 820 от 20.09.2011 г. по гр. д. №
1009/2009 г., ВКС, І г. о., решение № 516 от 11.01.2011 г. по гр. д. №
1385/2009 г., ВКС, III г. о. и решение № 4 от 18.02.2016 г. по гр. д. №
3322/2015 г., ВКС, ІІ г. о. вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС съставлява право и
имуществен коректив за онзи съсобственик на една обща вещ, който е лишен
от възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи
обем права, който притежава в съсобствеността. Причина за разместването на
блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от
единия ползване на съсобствената вещ, а не наличието или липсата на
изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата
си. Не претендиращият обезщетението следва да поиска възможност да
ползва вещта, а ползващият вещта съсобственик следва да предостави на
неползващия такава възможност, която последният да е отказал да приеме.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия
съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика,
лишен от възможността да ползва общата вещ, от който момент ползващият
съсобственик изпада в забава при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието на
писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС. Достатъчно е писмената покана да е
достигнала до своя адресат – ползващия имота съсобственик /напр. решение
№ 121 от 7.04.2014 г. по гр. д. № 3230/2013 г., ВКС, IV г. о., решение № 112
от 2.07.2013 г. по гр. д. № 1011/2013 г., ВКС, II г. о. /. Веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
В конкретния случай на първо място се установява по делото ,че част от
процесната жилищна сграда не се ползва от ответника /респ. от неговата ***
преди смъртта й / ,а от трето лице –сем. Н. ,което не е страна по делото ,като
не е изяснено каква точно част от къщата се ползва лично от ответника и
каква – от третото лице и семейството му.С други думи – не се установява ,че
7
ответникът ползва лично съсобствената вещ в цялост .Освен това не се
установява по категоричен начин ответникът да е възпрепятствал ищцата да
полза част от имота по предназначение .Напротив – какво пред полицейските
служители в досъдебното производство /образувано във връзка с подадената
жалба от ищцата /,така и в настоящото производство ответникът заявява ,че
ако желае ,ищцата може да ползва имота ,като й предостави една стая от него
.От друга страна –претенцията на страната е за заплащане на обезщетение за
лишеното й право на ползване от 19.06.2019 г. до 01.04.2022 г.,доколкото на
19.06.2019 г. тя е изпратила покана до К.Д. ,**** на ответника ,за заплащане
на обезщетение .На тази покана й е отговорено от Д. ,че може да ползва
имота си ,не й е нарушено правото на ползване ,което писмо е е изпратено до
адреса на ищцата в с.*** /лист 192 от делото /,община Дупница и е получено
в пощенската служба на гр.Дупница на 28.06.2019 г. и е предадено за доставка
на служителя в ПС Крайници /за което ищцата твърди ,че не е получила на
адреса си /
В решение № 129/1986 г. на ОСГК на ВС е прието, че претенцията по чл.
31, ал. 2 ЗС е основателна при наличието на отправена до ползуващия
съсобственик писмена покана, при което последният има право да предложи
на този, който му е отправил поканата да му предостави възможност да
ползува общата вещ, за да се освободи от отговорност. Прието е, че няма
право на обезщетение този, който отказва да приеме такава възможност, т. е.
не претендиращият обезщетението следва да поиска възможност да ползува
вещта, а ползуващият вещта съсобственик следва да предостави на
неползуващия такава възможност, която последният да е отказал да приеме.
Аналогично разрешение се съдържа и в решение № 721/28.10.1992 г. по гр. д.
№ 580/1992 г. на I ГО на ВС, в което е прието, че при отправена по реда на чл.
31, ал. 2 ЗС писмена покана, ако ползуващият съсобственик отговори, че
предоставя ползуването на общата вещ в съответствие с правата на
съсобственика, който не я ползува и той откаже, обезщетение не се дължи. В
решение № 163/20.03.2002 год. по гр. дело № 622/2001 год. на I ГО на ВКС
пък е прието, че претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС
е неоснователна, ако претендиращият съсобственик през исковия период е
имал възможността да ползува вещта, но не е упражнил правата си.
В случая от събраните по делото доказателства /свидетелски показания и
8
преписка по досъдебното производство / се установява ,че за пълви път от
14 години ,след като е напуснала семейното жилище и без по никакъв начин
да се е интересувала от имота , ищцата е посегила процесния имот късно
вечерта /около 23,15 часа /,със свид. К. и без да предупреди някого ,като след
като излиза **** на ответника К. започват да й искат пари за обезщетение и
се скарват .След това ищцата и К. напускат сградата и завеждат жалба срещу
К.Д. за самоуправство в РП –Царево .След извършване на проверка
прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство ,тъй като се
установило ,че бравата на жилището на Д. /в което живее и ответникът / не е
била сменяна , а вещите ,които се намирали в него Д. твърди ,че са закупени
отпреди брака на ищцата със **** й Й. и не са нейна собственост .След това
ищцата подала жалба и до кмета и до Агенцията по кадастър.Свид.С. заявява
в съдебно заседание ,че баба К. много държала на снаха си Р. и след смъртта
на **** си й е предоставила двете стаи от етажа /в които живеели ищцата и
мъжът й/,които били непокътнати /“Даржеше ги като музей“/,предназначени
за снахата ,но ищцата никога не е искала да се връща и да живее в тази къща
.През 2018 г. ,когато станал инцидента и се скарали баба К. била много
изплашена ,защото ищцата и придружителя й я „гонили във вътрешната стая
„ да искат пари .Бабата била готова да даде 5000 лв.,но ищцата искала
повече .Никога не е ставало дума за предоставяне ползване на имота на
ищцата и тя никога не е предявявала искане да го ползва-това категорично
заявяват всички разпитани по делото свидетели на ответната стран ,които са
били обсъдени от първоинстанционния съд . Фактическото разделяне на
етажите, при което всеки от съсобствениците е установил самостоятелна
власт върху конкретен имот, установяването на **** на ответника , а след
това и на неговото семейство в процесното жилище, където живеят от
десетилетия със знанието и без възражение на ищцата и при липса на спорове
относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисването
на самостоятелните етажи,обстоятелството ,че приживе на **** на ответника
двете стаи ,които са представлявали семейното жилище на ищцата ,са били
отделени и запазени за ползване от снахата,установява ,че претенцията по чл.
31 ал. 2 от ЗС е неоснователна .Освен това – ответникът е получил покана за
плащане на обезщетение на 24.02.2022 г. Поканата от 19.06.2019 г. е била до
**** К.Д. ,която веднага след получаването й изпраща писме ,с което
уведомява ищцата ,че е готова да предостави ползването на имота съобразно
9
предназначението му /макар и непотърсено и неполучено от ищцата /.Не се
установява и че ответникът е ползвал целия имот през сочения период ,а и от
всички доказателства ставя ясно ,че ищцата не е имала желание да ползва
имота ,достъпът до който не й е бил забранен ,нито пък е възпрепятствана по
друг начин.
Затова атакуваното решение следва да бъде потвърдено.Неоснователни
са изтъкнатите във въззивната жалба нарушения за неправилна преценка на
приложените по делото доказателства –и по-специално за кредитирането
единствено на показанията на свидетелите на ответната страна,за
необсъждане на данните по подадените от ищцата сигнали до МВР-Царево
и до кмета на Общината ,както и некредитирането на показанията на
единствения свидетел на инцидента между ищцата и **** на ответника –
свид. К..Всъщност във въззивната жалба е направен подробен разказ на
случилото се на 03 и 04.06.2018 г. при посещението на ищцата в
имота.Единственото доказателство на изложеното от ищцата са показанията
на свид. К. ,които противоречат и на останалите данни по делото .
С оглед изхода на спора на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски ,които
възлизат на сумата от 600 лв. – платено адвокатско възнаграждение за един
адвокат .
Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 53/03.07.2023 г. постановено по гр.д. №
130 /2022 г. по описа на Районен съд –Царево .
ОСЪЖДА Р. И. Й. ,ЕГН **********,с адрес – с.*** ,общ.*** ,ул. „*** „
№ * ,обл. *** ,съд. Адрес – Бургас ,ул. „Цар Симеон !“ № 102,ет. 1 ап. 1 –чрез
адв. Андонова да заплати на Ж. П. Й. ,ЕГН ********** от гр.*** ,ул. „*** „
№** сумата 600/шестотин /лева- разноски по делото пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
10
касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11