РЕШЕНИЕ
№ 1437
гр. В., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20213110110398 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *****************************, със седалище и адрес
на управление: *****************************, с която против М. В. Г.,
ЕГН **********, с адрес: *****************************, е предявен иск
по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК, за установяване дължимостта на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №15020/2020 г. по описа на ВРС, а именно: 161,91
лв. - главница - дължимa сумa по договор за електронни съобщителни услуги,
сключен на 09.05.2017 г., между М. В. Г., ЕГН ********** с клиентски номер
***************************** и „Б.т.к.“ ЕАД, ЕИК
*****************************, за периода от 15.10.2017 г. до 14.12.2017 г.,
вземането, по който е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК
***************************** с договор за цесия от дата 16.10.2018 г., по-
късно прехвърлено в полза на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК
*****************************, с договор за цесия от дата 01.10.2019 г.
Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Твърди се наличие на възникнало облигационно правоотношение между
„Б.т.к.“ ЕАД и ответника по делото, въз основа на сключен между тях, на дата
09.05.2017 г., договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, за
абонат с клиентски номер *****************************, мобилен номер
*****************************, при условията на тарифен план Smart L+ с
1
месечен абонамент 29,99 лева. Срокът на договорът е 24 месеца - до дата
09.05.2019 г. Въз основа посочения договор ищецът издава следните фактури
№№ **********/15.11.2017 г., **********/15.12.2017 г.,
**********/15.01.2018 г., **********/15.02.2018 г., като сумите по същите са
начислени за периода от 15.10.2017 г. до 14.02.2018 г. В настоящото
производство ищецът претендира да бъде установена дължимостта само на
сумата от 161,91 лева, начислена за периода от 15.11.2017 г. до 14.12.2017 г. –
фактура № **********/15.12.2017 г., като в същата е начислено и вземане за
предходен период, в размер на 32,18 лева, за което е издадена фактура №
**********/15.11.2017 г., за отчетен период 15.10.2017 -14.11.2017 г.
Поради незаплащане в срок, операторът прекратява едностранно
предоставянето на услугите и абонаментът на ответника е деактивиран на
03.01.2018 г. Деактивацията се генерира автоматично по вградената
електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличие на
незаплатени суми, след изтичане на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент.
Вземането на оператора е прехвърлено двукратно, с последователното
сключване на два договора за цесия. С договор за цесия от 16.10.2018 г.
операторът прехвърля в полза на „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК
*****************************, вземането което има срещу ответника. С
последващ договор за цесия „С.Г. Груп“ ООД цедира придобитото вземане в
полза на ищеца в настоящото производство. Твърди се, че ответникът е
уведомен за извършените цесии, като най-късно това е осъществено с
връчване на препис от исковата молба и приложенията към същата. До датата
на подаване на исковата молба, ответникът не е извършил частично или
пълно плащане на дължимите суми.
Въз основа заявление на ищеца по чл.410 ГПК, пред ВРС е образувано
ч.гр.д № 15020/2020 г. по описа на съда. Издадена е заповед за изпълнение на
парично задължение. Заповедта е връчена на ответника, по реда на чл 47, ал.5
ГПК, като с разпореждане по делото, на заявителя е указана възможността да
предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В
изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът представя искова
молба, с която предявява иск за установяване на вземането си по издадената
заповед.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез особен представител, представя
отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения
иск. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Оспорва
истинността на обективираните в процесните фактури данни; ответникът да е
ползвал сочените от ищеца услуги, както и правото на последния да
претендира обезщетения и неустойки. Оспорва процесните фактури да са
предявени на ответника за плащане, като намира, че основанието за плащане
не са фактурите, а престация, която не е била извършена. Сочи, че достъп до
мрежата на оператора не е бил предоставен на ответника. Издадените от
2
ищеца месечни сметки за потребление не са подписани от ответника, поради
което същите не могат да му бъдат противопоставени. Оспорва правото на
оператора да получава в срок дължимите от абоната месечни такси и суми.
Отрича между страните да е уговорен срок, в ползваните услуги да бъдат
начислявани и заплащани. Оспорва ответникът да е приел Общите условия на
„БТК“ АД, както и че вземането, което последното дружество е имало към
ответника, е предмет на двата последователни договори за цесия. Възразява
срещу твърдението на ищеца, че е уведомен за извършването на цесиите.
Оспорва активната материална легитимация на ищеца. При горните доводи
настоява за отхвърляне на иска.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК. В полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 261818/24.11.2020 г. по ч.гр.д. № 15020/2020 г. на ВРС. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е
указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока
по чл.415 ГПК. Въз основа на искова молба на кредитора, подадена в
законоустановения едномесечен срок, е образувано настоящото производство
за установяване дължимостта на сумите по горепосочената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Ищецът представя и по делото, като писмено доказателство, е приет
сключеният между „Б.т.к.“ ЕАД и ответника, договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги, за клиентски номер
***************************** от дата 09.05.2017 г., за номер
*****************************, при условията на тарифен план Smart L+, с
месечен абонамент 29,99 лева. От същия се установява, че дружеството -
оператор е поело задължението да доставя на ответника далекосъобщителни
услуги срещу насрещното задължение на последния, ежемесечно и в срок, да
заплаща възнаграждение за потребени услуги. Определеният срок на договора
е 24 месеца - до дата 09.05.2019 г.
По делото са представени следните фактури /месечна сметки/ №№
**********/15.11.2017 г., за сумата от 32,18 лева, начислена за периода от
15.10.2017 г. до 14.11.2017 г., с падеж – 02.12.2017 г.; **********/15.12.2017
г., за сумата от 161,91 лева, начислена за периода 15.11.2017 г. до 14.12.2017
г., с падеж – 01.01.2018 г.; **********/15.01.2018 г., за сумата от 227,12 лева,
начислена за периода 15.12.2017 г. до 14.01.2018 г., с падеж – 01.02.2018 г. и
**********/15.02.2018 г., за сумата от 228,56 лева, начислена за периода
15.01.2018 г. до 14.02.2018 г., с падеж – 04.03.2018 г.
Видно от приложената по делото декларация /л.21/, ответникът е
получил екземпляр от Общите условия, като е декларирал, че приема и е
съгласен със същите. Авторството на подписите, положени в процесния
договор и в декларацията за приемане на Общите условия на оператора не е
3
оспорено от страна на ответника.
С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ № ********** от
16.10.2018 г. „Б.т.к.“ ЕАД прехвърля на „С.Г.Г.“ ООД, вземания произтичащи
от договори, описани в Приложение № 1 към договора за цесия. Съгласно
уточнението направено с чл.1.7, в това приложение се съдържа
списък/таблица с информация за вземанията и за длъжниците, като за
последните се вписват следните данни: име, ЕГН или ЕИК/Булстат, адрес,
фактурирани вземания на цедента и дължима сума. Приложението
представлява неразделна част от договора за цесия. Уговорено е, че считано
от датата на подписване на договора, цесионерът следва да се счита за
упълномощен да уведоми всички длъжници, чиито вземания са прехвърлени,
за сключения договор за цесия /чл.5/.
Цедентът „БТК“ ЕАД издава Потвърждение за прехвърляне на вземане
по чл.99, ал.3 ЗЗД, с което потвърждава, че с договор за цесия от 16.10.2018 г.
в полза на цесионера „С.Г.Груп“ ООД, е прехвърлено вземането, което има
към ответника, в общ размер на 228,56 лева. По делото е представено и
пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера да уведоми
длъжниците с прехвърлени вземания, за сключения договор за цесия. До
ответника е изпратено уведомление за прехвърляне на вземането, като не се
представят доказателства, а и не се твърди, същото да е било получено.
На 01.10.2019 г., в гр. София, между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, е
сключен последващ договор за цесия, по силата на който, цедентът
„С.Г.Груп“ ООД прехвърля на ищеца, вземанията, получени по договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г., сключен с „БТК“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи.
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.
422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД. Същите са
допустими, поради което съдът дължи произнасяне относно основателността
им.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно
възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на
което е задължението на ответника да престира на посочените падежи
определена парична сума, на соченото от ищеца основание, при
неизпълнението на това задължение от страна на ответника. По отношение на
твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като
отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на
дължимо поведение от страна на ответника – заплащане на дължими суми, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва
– точно изпълнение или погасяването му.
4
Съдът намира за безспорно установено, че страните по делото се
намират във валидно облигационно правоотношение. Същото е възникнало
въз основа на сключен, на дата 09.05.2017 г., между ответника и „БТК“ ЕАД,
договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, за клиентски
номер *****************************, номер
*****************************, вземането, по който е прехвърлено на
ищеца с два последователни договора за цесия. Авторството на положените
от ответника подписи в сключения договор, както и декларацията за
приемане на Общите условия на оператора, не е оспорено, поради което
следва да се приеме, че именно ответникът, в качеството на потребител, е
сключил, с оператора, договора за предоставяне на далекосъобщителни
услуги.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че „БТК“ ЕАД не е
предоставило услугите, за които е издало процесните фактури. С исковата
молба се претендира заплащане единствено на сумата от 161,91 лева,
начислена за периода 15.11.2017 г. до 14.12.2017 г., с падеж – 01.01.2018 г., за
която е издадена фактура /месечна сметка/ № **********/15.12.2017 г. Видно
от приложеното към фактурата извлечение по услуги, през периода
15.11.2017 г. - 14.12.2017 г., потребителят е провел следните разговори: 19 бр.
- в мрежата на оператора, с обща продължителност 37 минути; 57 бр. - към
други мобилни оператори, с обща продължителност 241 минути; 2 бр. - към
фиксирани номера; 26 бр. – международни, с обща продължителност 577
минути; изпратил е 6 съобщения – 2, от които – международни; предоставени
са му допълнителни услуги, като същите не са таксувани. Видно от
фактурата, ответникът има задължение от предходен период, в размер на
32,18 лева. Представена е детайлизирана справка на потреблението, в която са
посочени и номерата – мобилни и фиксирани, към които са извършени
повиквания от предоставения мобилен номер на ответника – в страната, във
ФР Германия и в Република Кипър. Предоставянето на електронни
съобщителни услуги от страна на оператора, в сочения от ищеца обем, е
установено по безспорен начин, поради което възражението на ответника се
явява неоснователно.
Неоснователно е възражението въведено от особения представител на
ответника, че уведомленията за сключените договори за цесия не са връчени
на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето на
вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато
то е съобщено на последния от предишния кредитор. Законът не указва в
каква форма следва да бъде извършено съобщаването, но то следва да
достигне до длъжника. Цесията следва да се приеме за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК/. Договорите за цесия,
както и уведомленията до ответника за сключването им са приложени към
5
исковата молба и са надлежно връчени на назначения особен представител,
поради което, най-късно на датата на връчване на исковата молба,
уведомленията за прехвърляне на вземането се считат за достигнали до
адресата. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск за установяване
дължимостта на прехвърленото вземане, следва да се приеме за валидно
извършено.
Този извод не се променя от обстоятелството, че съдебните книжа са
връчени на ответника чрез назначения му от съда особен представител.
Последният може да извършва множество процесуални действия, извън тези,
за които се изисква изрично упълномощаване. Приемането от особения
представител на материалноправно изявление по чл.99, ал.3 ЗЗД, адресирано
до отсъстващ ответник е допустимо, тъй като то не е с оглед личността на
длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни права /така
определение №72/05.02.2021 г. по т.д. №1188/2020 г. на ВКС, I т.о./. Отделно,
не се твърди ответникът да е изплатил претендираните суми на цедента и/или
на цесионера, поради което не е налице опасност той да изпълни
задължението два пъти, а дори да е сторил това, то той разполага със
защитата по чл.75, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 29 от Общите условия /ОУ/ на „БТК“ АД, приети по
делото като писмено доказателство, предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца следващ този на ползването им. Периодът
на заплащане е 15 дни от издаване на сметката /фактурата като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число
на месеца. Издадените фактури могат да бъдат оспорени пред оператора, в
течение на шестмесечен срок от издаването им, като оспорването не
освобождава абоната от задължението за заплащането им /чл.41/. По делото
не се твърди потребителят да се е възползвал от това право.
По постигнатото съглашение с оператора „БТК“ ЕАД, за ответника е
възникнало задължението да заплаща в срок начислените месечни
абонаментни такси, като по делото не се установи същото да е било
изпълнено. Към датата на настъпване на крайния падеж /09.05.2019 г./, както
и към датата на предявяване на иска, ответникът не е заплатил начислените от
оператора суми за предоставените му мобилни услуги.
При горните доводи, съдът намира, че ответникът не проведе успешно
доказване на въведените правоизключващи възражения, като по делото не се
представиха или ангажираха доказателства, чрез които да се установи, че
претендираната от ищеца сума е заплатена или същата е недължима.
Твърденията на ищеца, събраните по делото писмени доказателства, както и
неуспешното доказване на възраженията от страна на ответника, обосновават
извод, че ответникът е останал задължен по сключения между него и „БТК“
ЕАД, договор, вземането, по който е прехвърлено в полза на ищеца.
При горните доводи, съдът намира, че предявеният иск се явява
6
основателен и същият следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца се следват сторените от него разноски общо в размер на 505 лева,
съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В съгласие с т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. В полза на ищеца се следват сторените от него
разноски в заповедното производство в общ размер на 205 лева.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка: IBAN: BG94BPBI79421020577201, „Юробанк Българя” АД.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415,
ал.1 ГПК, в отношенията между страните по делото, че М. В. Г., ЕГН
**********, с адрес: *****************************, ДЪЛЖИ НА „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *****************************, със седалище и адрес на
управление: *****************************, вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
261818/24.11.2020 г. по ч.гр.д. № 15020/2020, а именно: 161,91 лв. - главница
– дължимa сумa по договор за електронни съобщителни услуги, сключен на
09.05.2017 г., между М. В. Г., ЕГН ********** с клиентски номер
***************************** и „Б.т.к.“ ЕАД, ЕИК
*****************************, за периода от 15.10.2017 г. до 14.12.2017 г.,
вземането, по който е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК
***************************** с договор за цесия от дата 16.10.2018 г., а
по-късно същото е прехвърлено в полза на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК
*****************************, с договор за цесия от дата 01.10.2019 г.
ОСЪЖДА М. В. Г., ЕГН **********, с адрес:
***************************** да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*****************************, със седалище и адрес на управление:
*****************************, сумата от 505 лева, представляваща
разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от
205 лева - разноски по ч. гр. дело № 15020/2020 г. по описа на ВРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба пред Окръжен съд -
В., в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7