№ 560
гр. Р, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р в публично заседание на тридесет и първи юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20253330100662 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 153, ал.
1 от ЗЕ вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
С искова молба, подадена от “Топлофикация С” ЕАД с ЕИК *********,
представлявано от Александър Александров и Ивайло Ивов Епитропов, чрез
процесуален представител Катрин Симеонова, с адрес: гр. С, ул. “Ястребец”
23Б, против П. Г. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р, ул. Св. К, бл.**, ет.*,
ап.**, и А. Г. А. с ЕГН: ********** от гр. Р, ул. Св. К, бл.**,вх.*, ет.*,ап.**, в
качеството им на законни наследници на Д. А. И. с ЕГН: **********,
починала на 02.04.2024 г., се моли за осъждане на ответниците да заплатят в
условията на разделна отговорност на ищцовото дружество в общ размер на
579,48 лв., от които 418,15 лв. главница за периода май 2020 г. до април 2021 г.
и май 2022 г. до април 2023 г., 120,31 лв. лихва за периода от 15.09.2022 г. до
22.10.2022 г. върху платена главница за периода от май 2021 г. до април 2022
г., включваща и лихва за периода от 15.09.2021 г. до 26.03.2024 г. върху
главница за периода от май 2020 г. до април 2021 г. и май 2022 г. до април
2023 г. и за дялово разпределение 34,64 лв. главница за периода от август 2021
г. до април 2023 г. и 6,38 лв. лихва за периода от 16.10.2021 г. до 26.03.2024 г.,
като се претендират и направените по делото съдебни разноски и ЮВ, при
следните квоти:
П. Г. А. с ЕГН: **********, при квота 1/ 2, а именно за сумите в размер
на 289,74 лв., от които 209,07 лв. главница за периода май 2020 г. до април
2021 г. и май 2022 г. до април 2023 г., 60,15 лв. лихва за периода от 15.09.2022
г. до 22.10.2022 г. върху платена главница за периода от май 2021 г. до април
2022 г., включваща и лихва за периода от 15.09.2021 г. до 26.03.2024 г. върху
главница за периода от май 2020 г. до април 2021 г. и май 2022 г. до април
2023 г. и за дялово разпределение 17,32 лв. главница за периода от август 2021
г. до април 2023 г. и 3,19 лв. лихва за периода от 16.10.2021 г. до 26.03.2024 г.;
1
А. Г. А. с ЕГН: **********, при квота 1/ 2, а именно за сумите в размер
на 289,74 лв., от които 209,07 лв. главница за периода май 2020 г. до април
2021 г. и май 2022 г. до април 2023 г., 60,15 лв. лихва за периода от 15.09.2022
г. до 22.10.2022 г. върху платена главница за периода от май 2021 г. до април
2022 г., включваща и лихва за периода от 15.09.2021 г. до 26.03.2024 г. върху
главница за периода от май 2020 г. до април 2021 г. и май 2022 г. до април
2023 г. и за дялово разпределение 17,32 лв. главница за периода от август 2021
г. до април 2023 г. и 3,19 лв. лихва за периода от 16.10.2021 г. до 26.03.2024 г.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК, съдът е конституирал "Техем сървисис"
ЕООД с ЕИК ********* като трето лице помагач на страната на ищеца.
Твърди се, че починалата Д. А. И. за процесния период е бил клиент на
ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. С оглед настъпилата
смърт на длъжника Д. А. И., ищецът насочва претенцията си срещу нейните
наследници. Сочи се, че ответниците са битови клиенти по смисъла на
нормативните актове. Съгласно чл. 63, ал. 1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, при смърт на клиент - физическо лице,
наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за
гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено
продавача в срока по чл. 12, т. 12 (30-дневен срок), чрез подаване на заявление
за промяна на партидата. Сочи се, че продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С“ АД на
клиенти за битови нужди в гр. С, които се изготвят от “Топлофикация С” ЕАД
и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране, които влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на ТЕ без да е необходимо изричното им приемане
от страна на клиентите. Сочи се още, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Твърди се, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
(чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С” ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. С, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани
във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на
ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 бил определен редът и
срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ. Съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали
задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила
ОУ топлопреносното предприятие начислявало обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не
са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия. Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от
дружеството ни топлинна енергия за абонатен № 122962 през процесния
2
период и не са погасили задължението си. В изпълнение на разпоредбата на
чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ сградата-етажна собственост, в която се намирал
топлоснабдения имот имала сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Техем сървисис” ЕООД.
На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършило по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която
се намира имота на ответниците, сключили договор за извършване на услугата
дялово разпределение на ТЕ с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД за предоставяне
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 140, ал.
1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от
„Топлофикация С” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период били изготвени изравнителни сметки от ТЕХЕМ
СЪРВИСИС ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Твърди се, че за имота на ответниците били издадени
изравнителни сметки, приложени като доказателство. Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай че
резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавяла
към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителната сметка има сума за възстановяване, то от тях служебно се
приспадали просрочените задължения, като се започне от най-старото.
Основанието по отношение на претенцията им за цена на услугата дялово
разпределение се съдържала във валидните за периода Общи условия, където в
чл. 22, ал. 2 било инкорпорирано задължение на клиентите на топлинна
енергия да заплащат на продавача на топлинна енергия, а именно
„Топлофикация С” ЕАД, стойността на услугата. Клиентите заплащали на
продавача стойността на услугата "дялово разпределение”, извършвана от
избрания от тях Търговец. Цената на извършената услуга дялово
разпределение се формира съгласно чл. 36 от Общите условия.
В срока за отговор ответницата П. Г. А. не депозира писмен отговор.
В срока за отговор ответникът А. Г. А. изразява становище за
допустимост на предявените искове. Оспорва същите и моли за отхвърлянето
им като неоснователни и недоказани. Сочи се, че с Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 146, том II, рег. № ******, дело № 304
от **.**.**** г., Д. А. И. придобила собствеността върху недвижим имот –
апартамент № 50, находящ се в гр. С, район „М“, ж.к. „М 2“, в жилищна сграда
на блок № ***, вход В, на втори етаж, със застроена площ от 46,46 кв.м.,
състоящ се от една стая, кухня и други сервизни помещения. Д. А. И.
прехвърлила правото на собственост върху горепосочения недвижим имот -
апартамент № 50, на своята племенница П. Г. А. с Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 183, том II, рег. № 4234, дело № 303 от
30.10.2023 г. Д. А. И. починала на 02.04.2024 г., като оставила като наследници
П. Г. А. и А. Г. А.. Ответникът сочи, че доколкото П. Г. А. е собственик на
топлоснабдения имот с адрес: гр. С, район „М“, ж.к. „М - 2“, бл. ***, вх. В, ет.
2, ап. 50, то съществувало облигационно правоотношение между ищеца и нея
с предмет „продажба на топлинна енергия“ при Общи условия, с чиито клаузи
според правилото на чл. 150 от ЗЕ били обвързани клиентите, без да е
необходимо изричното им приемане. Сочи се още, че ответникът не е
наследил горепосочения недвижим имот от починалата, тъй като последната
3
го е продала на неговата страна П. А. през 2023 г., поради което ответникът не
бил съсобственик с 1/2 идеална част от процесния имот. Изтъква се, че
ответникът не е наследил 1/2 идеална част от самостоятелния обект в сградата
съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗН, тъй като процесния апартамент не бил част от
наследствената маса, доколкото не е принадлежал на наследодателя Д. И. в
момента на смъртта и. Сочи се, че ответникът А., не попада в този кръг от
наследници, тъй като не е приел наследството от своята леля, представляващо
недвижим имот, находящ се в гр. С, район „М“, ж.к. „М - 2“, бл. ***, вх. В, ет.
2, ап. 50, поради което не може да отговаря и за задълженията, с които то е
обременено. А. А. не е и не е бил собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сградата - етажна собственост, въз основа на което исковата
претенция за заплащане на сума в общ размер на 289,74 лв. (двеста осемдесет
и девет лева и седемдесет и четири стотинки) била напълно неоснователна.
Изтъква се още, че ищецът некоректно се позовава на чл. 63, ал. 1 от ОУ, тъй
като не се касае за смърт, а за придобиване на имота чрез договор за издръжка
и гледане. Според ответникът П. А. е следвало да изпълни задължението си по
чл. 61, ал. 1 от ОУ като подаде заявление промяна на партида по образец, като
се прилага съответно чл. 60, което явно не била направила. Отделно се прави
възражение на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД за погасяване по давност на
част от претендираните вземания, начислени за периода от 01.05.2020 г. до
25.06.2021 г. по отношение на претендирана главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия, доколкото исковата молба е
подадена на 26.06.2024 г., т.е. твърди се изтичане на тригодишната давност за
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 26.06.2021 г. Оспорва се
вземането, представляващо обезщетение за забава в размер на 60,15 лв.
(шестдесет лева и петнадесет стотинки), посочено в общата фактура. Изтъква
се, че не са представени доказателства за доставената топлинна енергия в
имота, количеството на реално потребената топлинна енергия, както и
стойностите на начислените за това суми и тези за услугата дялово
разпределение. Оспорва ме, че е налице възникнало задължение за плащане на
исковата сума като равностойност за консумирана топлинна енергия,
доколкото липсват документи, удостоверяващи отчети на показателите на
съответните измервателни устройства. Твърди се, че ищецът не е представил
никакви доказателства, че ответника е ползвал недвижимия имот, през
процесния период, още повече че не е собственик.
С молба от 09.06.2025 г. и след насрочване на с.з. ищецът е уточнил, че
на 14.05.2025 г. по тяхна сметка им е преведена сума от 629,48 лева, с които е
приел, че са погасени частично задълженията, доколкото не са погасени 35,00
лева за съдебни разноски и 70,47 лема за законна лихва, начислена до датата
на извършеното плащане, както и за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач е изразил становище за основателност на
исковете. Не се оспорват твърденията в ИМ. Изтъква се, че дяловото
разпределение е извършено в съответствие с действащите нормативни актове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
От приложения и приет като доказателство Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 146, том II, рег. № ******, дело № 304
от **.**.**** г. се установява, че Д. А. И. с ЕГН-********** е призната за
собственик по завещание на следния жилищен имот – апартамент № 50,
4
находящ се в гр. С, общ. Столична, район М, ж.к. „М 2“ (втора част), в
жилищната сграда на бл. ***, вх. В, на етаж 2. Със заявление-декларация от
19.10.2004 г. Д. А. И. заявила желание дружеството-ищец да и открие партида
съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, декларирала
че имотът ще бъде ползван само за жилищни нужди. По делото е приложен
протокол от проведено на 27.08.2002 г. Общо събрание на етажните
собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим
имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за услугата
"топлинно счетоводство" с „Техем Сървисис“ ЕООД. По делото е приложен
сключен договор в изпълнение на взетото решение. Представен е договор от
12.11.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Представени са справки от счетоводната система на ищцовото дружество за
издадени фактури през процесния исковия период, издадените през исковия
период общи фактури, включително индивидуална справка за отопление и
топлинна вода и протокол. Според съдържанието на Фактура № **********
от 31.07.2021 г. за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. по партидата е
доставена топлинна енергия за подгряване на вода общо 1,093442 МВтч на
стойност 72,93 лева, а за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г. общо 7,573501
МВтч общо на стойност 621,71 лева, а за двата периода с ДДС общо 833,57
лева със срок за плащане 14.09.2021 г. Издадени са кредитни известия за
периода от м. май 2020 г. до м. април 2021 г. общо за сумата 256,65 лева.
Според съдържанието на Фактура № ********* от 31.07.2022 г. за периода от
01.05.2021 г. до 30.06.2021 г. по партидата е доставена топлинна енергия за
подгряване на вода са начислени 0,121228 МВтч на стойност 9,95 лева без
ДДС, а за периода 01.07.2021 г. до 30.04.2021 г. общо 1,535971 МВтч за
отопление и за подгряване на вода на обща стойност 151,26 лева без ДДС,
всичко с ДДС в размер на 193,45 лева, към 12.08.2022 г. задължението за
плащане е в размер на 48,26 лева със срок за плащане до 14.09.2022 г.
Издадени са кредитни известия за периода от м. май 2021 г. до м. април 2022 г.
общо за сумата 749,74 лева. Според съдържанието на Фактура № **********
от 31.07.2023 г. по партидата е доставена топлинна енергия (за отопление и
подгряване на водата) за отчетен период 01.07.2022 г. – 30.04.2023 г. общо
0,779392 МВтч на стойност 117,21 лева с ДДС със срок за плащане до
14.09.2023 г. Издадени са кредитни известия за периода от м. юли 2022 г. до м.
април 2023 г. общо за сумата 119,18 лева. Общо от приложената справка на л.
10 за абонатния номер дължимите суми, представляващи главница след
отнасяне на платените суми е 452,79 лева и 126,69 лева за лихва до 26.03.2024
г.
От приложеното удостоверение за наследници се установява, че Д. А. И.
е починала на 02.04.2024 г. , оставайки като наследници децата на своя
починал брат, а именно ответниците по настоящото производство П. Г. А. с
ЕГН: ********** и А. Г. А. с ЕГН: **********. Преди смъртта и на 30.10.2023
г. тя продала на П. Г. А. с ЕГН: ********** описания по-горе жилищен имот за
сумата от 9500 лева.
От приложения на л. 27 платежен документ се установява, че на
14.05.2025 г. П. Г. А. превела по сметка на дружеството-ищец сумата от 629,48
лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
5
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за
главницата – че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между ищеца и потребителя за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че главното
парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера и възлиза на спорната сума.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Общите
условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни
след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от
клиентите. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното
предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди
като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с
продажбата на топлинна енергия. Такова правоотношение възниква по силата
на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с
въведените в тях права и задължения. Съгласно ал. 3, потребителите имат
право да предложат и специални условия, които ако са приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват
доводи и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност,
поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент,
находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за
да се приеме, че през процесния период между потребителя и ищеца е
съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия за битови нужди, без да е било необходимо сключването на
писмен договор или изрично приемане на общите условия. Имотът в
процесния период се ползва именно от домакинството на потребителя Д. А.
И.. Поради което съдът приема, че през процесния период между последната и
ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба
на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен
договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това
правоотношение през исковия период Д. А. И. е била потребител/клиент на
топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата.
Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна енергия има
значение единствено относно компонентите и размера на задължението – дали
ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за
сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното
правоотношение. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички носители на вещно право
на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 ЗЕ, на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Според ал. 2 на същия текст, когато всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
6
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване
на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.
3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването. За процесния период ищецът и Д. А. И.
са били обвързани от влезлите в сила Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от "Топлофикация С" ЕАД, одобрени с решение на
ДКЕВР. Установява се въз основа на писмените доказателства по делото,
неоспорени от ответниците, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 139,
ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ, а именно
топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. От
приложимите в отношенията между страните общи условия, публикувани в
сайта на КЕВР, клиентите имат право да предявят възражения до продавача за
начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. По делото няма данни Д. А. И. или наследниците
и (ответниците) да са се възползвали от това право. При липсата на
доказателства за направени възражения за начислените от ищеца суми съдът
приема, че разпределяната от третото лице-помагач топлинна енергия е
съобразно действащите към исковия период нормативна уредба, а в този
смисъл потребителят дължи начислените суми.
По отношение на възражението на ответника А. Г. А., че не е наследил
жилището, до което е доставена топлинна енергия и не е било част от
наследствената маса, следва да се има предвид, че съдът е указал, че
доказателствената тежест е на направилия възражението, а именно
ответникът А. следва да докаже, че се е отказал от наследството на
починалата Д. А. И.. Докладът на съда е приет без възражения на страните, а
ответникът А. не е представил доказателства за направен отказ от наследство,
поради което следва да се приеме, че доколкото задължението е на
наследодателя, наследниците отговарят пропорционално на наследствения си
дял съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗН, а именно с оглед представеното удостоверение
за наследниците двамата ответници наследяват Д. А. И. с равен дял, а именно
по 1/2 ид.ч.
С оглед изводите за основателност на предявените искове за главница за
ТЕ, следва да бъде разгледано възражението на ответниците за настъпила
погасителна давност по отношение на част от претендираните суми.
Давността е възражение, което ползва само този, който го е направил навреме.
Вземанията за топлинна енергия са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ от ЗЗД, давностният срок за тях е три години. На следващо място,
ответницата П. Г. А., която е внесла сумата от 629,48 лева, не може да се
позове на изтекла давност, тъй като съгласно чл. 118 ЗЗД плащането се счита
за редовно изпълнение и не подлежи на връщане, дори и след изтичане на
давността за събраните суми. Възражението за изтекла давност е
неоснователно, тъй като първата фактура е издадена на 31.07.2021 г., от този
7
момент тече тригодишната давност, тя изтича на 31.07.2024 г., но исковата
молба на ищеца е депозирана на 26.06.2024 г. Подаването на иска прекъсва
давността съобразно посоченото в чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
При липса на оспорване на размера на друго основание, съдът приема,
че вземането за главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот
за процесния период възлиза на: 418,15 лв. за периода май 2020 г. до април
2021 г. и май 2022 г. до април 2023 г. и за дялово разпределение 34,64 лв.
главница за периода от август 2021 г. до април 2023 г., т.е. общо 452,79 лв.
Всеки от ответниците дължи посочените от ищеца суми, представляващи
главница, а именно 209,07 лв. за периода май 2020 г. до април 2021 г. и май
2022 г. до април 2023 г. и такси за дялово разпределение 17,32 лв. за периода
от август 2021 г. до април 2023 г.
Вземането е изискуемо съобразно чл. 33 от ОУ без да е необходима
покана, поради което върху него (дължимата сума за доставена топлинна
енергия или общо дължимата от двамата ответници 418,15 лева) следва да се
начисли лихва поради забава, която ищецът претендира в размер на 120,31 лв.
за периода от 15.09.2021 г. до 26.03.2024 г. Лихва за забава в размер на
законната върху тази сума по вече изложените мотиви е дължима и за периода
от завеждане на ИМ до заплащането и.
Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто няма относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение (срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма, видно от публикуваните от
КЕВР ОУ на дружеството-ищец), длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата
се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства
за връчването на ответниците на такава покана относно заплащането на
услугата за дялово разпределение. Предявяването на исковата молба
евентуално може да се разглежда като такава покана, но само за последиците
за забава, настъпили след връчването и, не и преди това. Съобразно
посоченото ответниците не са изпаднали в забава и не дължат на ищцовото
дружество обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, или сумата от 6,38 лв. –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода за
периода от 16.10.2021 г. до 26.03.2024 г. Искът за заплащане на лихвата от 6,38
лева за периода от 16.10.2021 г. до 26.03.2024 г. следва да се отхвърли като
неоснователен. Ответниците обаче дължат лихва за забава върху дължимата
от тях сума за услугата дялово разпределение от получаването на ИМ, която в
случая играе ролята на покана за плащане (доколкото е налице разделна
отговорност тази дължимата лихва може лесно да бъде определена за всеки
един от ответниците).
Предвид текста на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да съобрази
извършеното погашение и да отхвърли като неоснователни предявените
срещу ответниците искове поради погасяване на задължението чрез плащане в
хода на производството. След образуване на производството са заплатени
629,48 лева, като съдът приема, че сумата е достатъчна за погасяване на
дължимите суми за: доставена топлинна енергия за процесния период – за
двамата ответници 418,15 лв., услугата за дялово разпределение – за двамата
ответници 34,64 лв., лихва за забава върху главницата за доставена топлинна
8
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 26.03.2024 г. в размер на 120,31 лева,
сумата от 50,09 лева, представляващи законна лихва върху 418,15 лв. за
периода от подаване на ИМ до направеното плащане, сумата от 0,37 лева,
представляващи законна лихва върху 34,64 лв. за периода от получаване на
ИМ от двамата ответници до направеното плащане. Оставащата сума от 5,92
лева може да послужи евентуално за заплащане на направени по делото
разноски.
По разноските:
На първо място, до присъждане на разноски с влязъл в сила акт,
евентуалното им плащане ще бъде извършено при начална липса на
основание. До постановяване на съдебния акт това право е условно, тъй като
зависи от изхода на спора. Затова и вземането за разноски за разноски не е
изискуемо преди да бъде определено от съда. На следващо място, разноските
следва да се присъдят съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК – в тежест
на страната, дала повод за предявяване на искове.
Към датата на подаване на ИМ ответниците не са изпълнили
задължението си за плащане на доставена топлинна енергия за процесния
период, услугата за дялово разпределение, лихва за забава върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 26.03.2024 г. в
размер на 120,31 лева. Независимо, че е извършено плащане в хода на
производството, отговорността за разноски следва да остане за ответниците.
Доколкото съдът е приел, че ищецът не може да търси лихва за забава за
задължението за дялово разпределение, то следва да се направи
пропорционално разпределение на направените от всички страни разноски.
Съдът е длъжен да изчисли разноските по съразмерност независимо дали
плащането е извършено след завеждане на делото.
Ищецът претендира направените разноски за заплатена ДТ в размер на
50,00 лева, както и юр. възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като
делото не е от фактическа и правна сложност. Ищецът прави възражение за
прекомерност на адвокатските възнаграждения на ответниците. Третото лице
–помагач не претендира разноски. Ответницата претендира направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, а ответникът –
400 лева за адвокатско възнаграждение. Съгласно решение на СЕС по дело С-
438/22 г. разпоредбите на националното право, които предвиждат
задължителни минимални адвокатски възнаграждение не могат да
препятстват съда да присъди по-нисък размер, когато това е необходимо за
спазване на принципите за съразмерност спрямо конкретния спор. В поредица
от определения ВКС присъжда възнаграждение под минималния поради
нисък материален интерес и липса на правна сложност. Въззивната инстанция
също има съдебни актове в този смисъл. В тази връзка и с оглед материалния
интерес и липсата на правна сложност преценката на съда е, че
възнаграждение в размер на 250 лева отразява положения и от двамата
защитници труд по делото, включително е спазен принципа за съразмерност.
Съобразно посоченото по-горе страните дължат за разноски следните
суми: ответникът дължи на ищеца 74,24 лева, ответницата дължи на ищеца –
68,32 лева (съдът взе предвид остатъкът от вече заплатената от нея сума),
ищцовото дружество дължи на всеки от ответниците по 2,53 лева.
Така мотивиран, Районен съд – Р
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от
“Топлофикация С” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, п.к. 1680, общ. Столична, обл. С, р-н Красно село, ул.
"Ястребец" № 23 Б, представлявано от Милена Стайкова Ценова и Петър
Руменов Петров, иск срещу П. Г. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р, ул. Св.
К, бл.**, ет.*, ап.**, за осъждане в качеството и на законен наследник на Д. А.
И. с ЕГН: **********, починала на 02.04.2024 г., да заплати на ищеца 3,19 лв.,
представляващи законната лихва за забава за периода от 16.10.2021 г. до
26.03.2024 г., изчислена върху дължимата сума за услугата дялово
разпределение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от “Топлофикация С” ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. 1680, общ.
Столична, обл. С, р-н Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б, представлявано от
Милена Стайкова Ценова и Петър Руменов Петров, искове срещу П. Г. А. с
ЕГН: **********, с адрес: гр. Р, ул. Св. К, бл.**, ет.*, ап.**, за осъждане в
качеството и на законен наследник на Д. А. И. с ЕГН: **********, починала на
02.04.2024 г., да заплати на ищеца 209,07 лв. главница за периода май 2020 г.
до април 2021 г. и май 2022 г. до април 2023 г., 60,15 лв. лихва за периода от
15.09.2022 г. до 22.10.2022 г. и 17,32 лв. главница за периода от август 2021 г.
до април 2023 г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главниците от подаване на исковата молба, КАТО ПОГАСЕНИ на
основание извършено плащане в хода на съдебното производство.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от
“Топлофикация С” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, п.к. 1680, общ. Столична, обл. С, р-н Красно село, ул.
"Ястребец" № 23 Б, представлявано от Милена Стайкова Ценова и Петър
Руменов Петров, иск срещу А. Г. А. с ЕГН: ********** от гр. Р, ул. Св. К,
бл.**,вх.*, ет.*,ап.**, за осъждане в качеството му на законен наследник на Д.
А. И. с ЕГН: **********, починала на 02.04.2024 г., да заплати на ищеца 3,19
лв., представляващи законната лихва за забава за периода от 16.10.2021 г. до
26.03.2024 г., изчислена върху дължимата сума за услугата дялово
разпределение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от “Топлофикация С” ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. 1680, общ.
Столична, обл. С, р-н Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б, представлявано от
Милена Стайкова Ценова и Петър Руменов Петров, искове срещу А. Г. А. с
ЕГН: ********** от гр. Р, ул. Св. К, бл.**,вх.*, ет.*,ап.**, за осъждане в
качеството му на законен наследник на Д. А. И. с ЕГН: **********, починала
на 02.04.2024 г., да заплати на ищеца 209,07 лв. главница за периода май 2020
г. до април 2021 г. и май 2022 г. до април 2023 г., 60,15 лв. лихва за периода от
15.09.2022 г. до 22.10.2022 г. и 17,32 лв. главница за периода от август 2021 г.
до април 2023 г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главниците от подаване на исковата молба, КАТО ПОГАСЕНИ на
основание извършено плащане в хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА А. Г. А. с ЕГН: ********** от гр. Р, ул. Св. К, бл.**,вх.*,
ет.*,ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация С” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. 1680, общ. Столична, обл. С, р-н
10
Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б, представлявано от Милена Стайкова
Ценова и Петър Руменов Петров, сумата от 74,24 лв. (седемдесет и четири
лева и 24 стотинки) за сторени в производството разноски.
ОСЪЖДА П. Г. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р, ул. Св. К, бл.**,
ет.*, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация С” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. 1680, общ. Столична, обл. С, р-н
Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б, представлявано от Милена Стайкова
Ценова и Петър Руменов Петров, сумата от 68,32 лв. (шестдесет и осем лева и
32 стотинки) за сторени в производството разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “Топлофикация С” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. 1680, общ.
Столична, обл. С, р-н Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б, представлявано от
Милена Стайкова Ценова и Петър Руменов Петров, ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. А.
с ЕГН: ********** от гр. Р, ул. Св. К, бл.**,вх.*, ет.*,ап.**, сумата от 2,53 лв.
(два лева и 53 стотинки) за сторените в производството разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “Топлофикация С” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. 1680, общ.
Столична, обл. С, р-н Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б, представлявано от
Милена Стайкова Ценова и Петър Руменов Петров, ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. А.
с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р, ул. Св. К, бл.**, ет.*, ап.**, сумата от 2,53
лв. (два лева и 53 стотинки) за сторените в производството разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца, а именно при участието на "Техем сървисис" ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. "Проф. Георги
Павлов" № 3.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
пред Окръжен съд - Р.
Съдия при Районен съд – Р: _______________________
11