№ 37497
гр. София, 18.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110159900 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от 25.07.2024г., подадена от А. В. Г., за изменение на
решението в частта за разноските. В молбата е посочено, че размерът на присъдените на
ответника разноски следва да бъде намален. Сочи, че извършените от процесуалния
представител на ответника действия са изготвяне и депозиране на отговор на искова молба с
представяне на два писмени документа като доказателства, както и явяване в единственото
открито съдебно заседание по делото на 15.04.2024г. като в хода по същество е изложил
становище за отхвърляне на иска. На следващо място бил предявен един иск. Поддържа, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Твърди, че приложение следва да
намери Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. Искането към съда е да намали
възложените в тежест на ищеца разноски под минималния размер, определен в чл. 7, ал. 4
НМРАВ.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна- Етажните собственици на сграда,
находяща се в гр. София, ***, затворен комплекс * са посочили, че направеното искане е
неоснователно. Изложени са съображения, че зачитайки решението от 25.01.2024г. на СЕС
по дело С-438/2022г. всеки национален съд може да не прилага ограничението по чл. 78, ал.
5 ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.
Твърди, че изграждането на правна защита на доверителя му и провеждането на съдебно
производство не следва да се свеждат само до проучване и анализ на една разпоредба в
определен нормативен акт. Искането към съда е да остави без уважение молбата.
Съдът като съобрази становището на страните и наличните по делото доказателства,
намира следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – страна в производството, която е
представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 55 от делото/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С Решение № 13450 от 08.07.2024г., постановено по делото, съдът е отхвърлил
предявения от А. В. Г. срещу Етажна собственост на жилищен комплекс „*“ с адрес: *** иск
с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на Решение № 3 по т. 2 от дневния ред на
провелото се на 16.10.2023г. Общо събрание на ЕС на комплекс „*“ с административен
адрес: ***, в частта му относно разпределението на приетия бюджет по перо за портиер -
5070 лева месечно, съобразно процента идеални части, който всеки собственик притежава. С
1
цитираното решение е осъдена А. В. Г. да заплати на Етажна собственост на жилищен
комплекс „*“ с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1100 лева,
представляваща сторените разноски в производството.
На първо място, съдът счита, че определеното с решението възнаграждение
съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на цената на предявения
иск. Относно изложените от молителя съображения за приложение на Решение на СЕС по
дело С-438/22 от 25.01.2024г. съдът намира, че с цитираното решение СЕС е постановил, че
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На следващо
място, СЕС са посочили, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. На последно място е
уточнено, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение на СЕС и
размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи съобразно
фактическата и правна сложност на делото, както и цената на предявените искове. В
конкретния случай следва да се посочи, че по делото са приети едиствено писмени
документи като не са разпитвани свидетели и не са допускани експертизи. На следващо
място делото е приключило в едно съдебно заседание с участие на представители на
страните, т.е. делото не се отличава с фактическа сложност. Съдът намира, обаче, че делото е
с правна сложност, доколкото спорният по делото въпрос касае нова редакция на ЗУЕС, по
която към датата на постановяване на решението не е била постановена съдебна практика.
Така предмет на делото е бил анализ на действащата нормативна уредба и нейното
тълкуване по реда на чл. 46 ЗНА, което обуславя по-висока от обичайната за този тип дела
правна сложност. Поради което съдът намира, че определеният с решението размер от 1100
лева съответства на описаните критерии.
Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. В. Г. за изменение в частта за разноските
на Решение № 13450 от 08.07.2024г., постановено по гр.д. № 59900/2023г. по описа на СРС,
25-ти състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
2
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3