№ 281
гр. С., 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
С. Ил. Светославов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500395 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 347/17.05.2022г. постановено по гр.д. № 1566/2022г. на Районен
съд С., с което е настанен малолетния К. И. Ц., роден на 29.11.2021г. в гр.Бургас с ЕГН-
********** за отглеждане в професионалното приемно семейство на Д. М. А. с ЕГН-
********** и Х. К. А. с ЕГН-*********, двамата от гр.С., ул.“Б." **-*-*, за срок от една
година или до настъпване на други основания за изменяване или прекратяване на мярката за
закрила на детето. С решението е предоставенона малолетния К. И. Ц. правото да ползва
при необходимост услугата „заместваща грижа”.
Против решението е подадена жалба от заинтересованата И. К. Ц., майка на детето, която
твърди, че решението е неправилно и необосновано. Решение е немотивирано и не са
посочени в него на какво се базират правните изводи на съда, за да постанови настаняване
на детето в приемно семейство. Излага аргументи за основната причина да не се върне в
гр.С. да потърси детето си. В социалните доклади присъстват твърдения, че страда от
психично заболяване, но съдът не назначил съдебно психиатрична експертиза за
установяване на действителното физико-психично състояние. Твърди, че всеки месец и се
поставя еднократно инжекционно медикамент и това я прави годна и психически здрава
жена, която може да се грижи за детето си. Към настоящият момент работи по трудов
договор от 17.06.2022г. като камериерка към „Холидей Бургас“ ЕООД. Разполага със
служебен транспорт и винаги при нужда може да се прибера при детето си. Може да разчита
1
на помощ за грижите на детето си от майка си, която не работи и е в къщи постоянно.
Притежава съсобствено с брат й жилище, в което има устроена стая за детето. Брат й е
трайно установен в чужбина и живеят двете с майка й. Получава доходи от инвалидна
пенсия в размер на 360 лева и трудово възнаграждение в размер на 760 лева, които ще са
достатъчни да задоволява нуждите на детето. Освен това, видно от Епикриза на родилка,
издадена от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение- Бургас“АД, е че
детето е с вродена „Таласемия“, за което следва да се правят редовни медицински
изследвания и евентуално да се мисли за лечение със стволови клетки. Никой друг освен нея
не би могъл да помогне на детето. В обобщение се иска да се отмени решението. Направени
са доказателствени искания за разпит на свидетел и назначаване на съдебно психиатрична
експертиза за установяване на психо-физическото състояние и годност й да бъда родител и
възможността да се грижа за детето си.
Останалите страни не са взели становище по жалбата.
В с.з за въззивницата се явява представител по пълномощие, който поддържа жалбата.
Представителят на въззиваемата страна изразява становище за основателност на жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде
отменено.
От фактическа страна няма спор по фактите, а именно че детето К. Цветков е родено на
29.11.2021г. в гр. Бургас. Бащата е неизвестен, а майката И. Ц. страда от заболяване. Детето
е приемано за лечение през зимата на 2022г. в болнично заведение, като майката е отказала
да го придружи и до изписването му от болницата не го е търсила. Не са установени близки
или роднини, които да са в състояние и да желаят да се грижат за малолетното дете.
Със заповед от 18.03.2022г. детето е настанено временно в професионалното приемно
семейство на Д. и Х. А.и, които разполагат с необходимите условия и възможности за
неговото отглеждане.
От изискания и изготвен по делото социален доклад от настоящата инстанция, е установено,
че след постъпило заявление от майката - И. К. Ц., до директора па ДСП Бургас, относно
реинтеграция на малолетното дете и насочване на същата към социална услуга "Подготовка
и подкрепа на детето и семейството за осъществяване на реинтеграция в семейна среда" в
ЦОП, обш. Бургас, е издадено направление № НП/Д-А-107/05.05.2022 г. Екипът на ЦОП,
2
общ. Бургас е сключил договор за предоставяне на социална услуга на 27.05.2022 г. В
първоначалните срещи на специалисти от ОЗД и ЦОП Бургас правело впечатление, че г-жа
Ц. е тревожна, телесно напрегната, трудно овладявала емоциите си и реагирала бурно на
моменти. По време на работата по предоставянето па социалната услуга, екипът на ЦОП
Бургас е отчел, че г-жа Ц. съдействала в процеса на предоставяне на социалната услуга,
отговорно спазвала и се явявала на договорените срещи и изпълнявала даваните й от
специалисти насоки. Споделяла за изградена с детето емоционална връзка, за срещи с него
два пъти в месеца и за желанието си да полага грижи за него в семейна среда. При
извършеното социално проучване и в проведената среща - разговор е изразявала страдание
от раздялата с детето си. Категорично заявявала, че има желание и възможност да полага
грижи за детето в семейна среда, като споделяла, че подкрепа в грижите за детето ще й
оказва нейната майка - К. А.. По време на извършеното социално проучване се установило,
че майката притежава ЕР на ТЕЛК и е поставена диагноза "Шизофрения". Назначена
поддържаща терапия – лекарство чрез ампула, която й се поставя ежемесечно, с протокол от
ЦПЗ, гр. Бургас.
При извършеното социално проучване и от докладът на доставчика на социалната услуга се
установило, че въззивницата е подкрепяна от своята майка, с която съжителства. В
проведена среща - разговор с майката същата споделила, че поддържа добри
взаимоотношения е братята си - С. и В.. Същите и оказвали финансова и морална подкрепа.
В хода на социалното проучване се установило, че от извеждането на малолетното дете от
семейната среда, връзката му с майката, И. К. Ц. не е прекъсвана. Същата споделила, че
отговорно спазвала и се явявала на договорените срещи за контакт с детето си и
изпълнявала даваните й от специалисти насоки. Споделя за изградена с детето емоционална
връзка, за срещи с него два пъти в месеца и за желанието си да полага грижи за него в
семейна среда.
При извършеното социално проучване и в проведената среща - разговор е изразила
страдание от раздялата с детето си. Категорично заявява, че има желание и възможност да
полага грижи за детето си в семейна среда, като споделяла, че подкрепа в грижите за детето
ще й оказва нейната майка - К. А..
Към настоящия момент, екипът на ЦОП откроява положителни предпоставки за успешна
реинтеграция на детето К. в семейството на неговата майка - И. К. Ц.. Отчита се отговорно
отношение от страна на майката към поставените й задачи. Наблюдава се старание от нейна
страна за осигуряване на безопасни и подходящи условия на живот за детето и.
При реализиране на реинтеграция на детето К. в биологичното му семейство, се препоръчва
съпътстваща социална услуга с цел оказване подкрепа за неговата адаптация в семейната
среда и специализирана подкрепа за майката в процеса на родителстване.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в
неговата семейна среда по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗЗДт (чл. 3, т. 2, чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4
3
ЗЗДт), като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако
важни причини налагат това и това е в негов интерес. Целта на закона е във всички случаи с
оглед конкретните обстоятелства да бъде преценяван най-добрият интерес на детето по
смисъла на § 1, т. 5 ДР ЗЗДт.
Съгласно чл.9 от Конвенцията за правата на детето държавите - страни по
Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля,
освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и
процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за
висшите интереси на детето. Такова решение може да бъде необходимо в някои особени
случаи, като например малтретиране или изоставяне на детето от родителите, или когато
родителите живеят разделени и трябва да се вземе решение относно местоживеенето на
детето.
Настоящият състав намира, че всяко дете има право да бъде отглеждано на първо място в
семейство. В случая обаче е безспорно, че детето е оставено без грижите на своята майка.
Майката не се интересувала от детето до момента на иницииране на съдебната процедура за
настаняването му в приемно семейство. В случая мярката за закрила е необходима, тъй като
не е установена емоционална връзка между майката и детето. От друга страна в приемното
семейство, с оглед на доказателствата, детето е спокойно и уверено в реакциите си.
От доказателствата по делото са установени възможности за реинтеграция на детето в
семейна среда. Майката, която е единственият известен родител, живее в условия, които да
осигурят отглеждането на детето в негов интерес и е с възможност да полага необходимите
грижи за него. Желанието на майката да отглежда и възпитава детето си не е отчетено от
районния съд и неправилно е преценено, че към настоящия момент липсват условията за
реинтеграция на детето в семейни условия. Предприети са мерки за това и е ясно, че
резултати могат да бъдат постигнати с усилията на майката. Освен това следва да бъдът
отчетени и обстоятелствата, че майката може да бъде подпомагана от други членове на
семейството.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 347/17.05.2022г. постановено по гр.д. № 1566/2022г. на Районен съд
С. изцяло като вместо това:
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на Дирекция „Социално подпомагане” гр. С. ул. „Попска“ № 11,
представлявана от директора В. М. за настаняване на детето К. И. Ц., роден на 29.11.2021г. в
гр.Бургас с ЕГН-********** за отглеждане в професионалното приемно семейство като
неоснователно.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5