№ 82
гр. София, 03.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело №
20221110162130 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.126 и сл АПК вр.чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ
Образувано е по жалба вх.№249810/16.11.2022 г. по описа на СРС (подадена направо в
съда в нарушение на чл.152, ал.1 АПК) на Й. Б. А. чрез пълномощника му адв.Св.Б. срещу
Решение №7829/21.10.2022 г. на хххххх.
В жалбата се сочи, че оспореното решение е нищожно, неправилно, незаконосъобразно и
издадено при нарушение на чл.18д ППЗСПЗЗ.
От служебно изисканата преписка на хххххх се установява, че оспореното решение е
постановено по преписка, образувана по заявление вх.№С188/13.02.1992 г. (л.126 от
делото), подадено от Й. Г.А. като наследник на Г.А. А..
От приложените в преписката удостоверение за наследниците на Г.А. А. изх.№РВТ21-
УГ01-6488/26.05.2021 г. (л.147-149 от делото), издадено от район В. С. О., се установява, че
жалбоподателят Й. Б. А. не е наследник на Г.А. А..
От приложеното към жалбата удостоверение за наследници изх.№РВТ21-УГ01-
1275/19.02.2016 г. (л.6 от делото), издадено от район В. С. О., се установява, че
жалбоподателят Й. Б. А. е наследник по закон на Б.А.А..
От приложеното в преписката Решение №10725/26.04.2007 г. по гр.дело №1957/2004 г. на
СРС-41 с-в, влязло в сила на 11.02.2015 г. се установява, че между двете групи наследници
за имота-предмет на оспореното решение, е водено и приключило производство по иск по
чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ; за същия имот е било подадено заявление от наследниците на Б.А.А., по
което е образувана преписка вх.№С127/1992 г.
Съдът намира, че жалбоподателят няма правен интерес от подадената жалба по чл.14, ал.3
ЗСПЗЗ и не е легитимиран да оспорва посоченото решение-нито с искане за прогласяването
му за нищожно, нито с искане за неговата отмяна.
В производството по възстановяване правото на собственост върху земеделски земи пред
1
ОСЗ, както и в съдебно-административното производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, участват
само заявилите искането за земеделска реституция (или техните наследници) и
административният орган, но не и трети заинтересовани лица. Производството пред
административния орган е образувано по заявление вх.№С188/13.02.1992 г. за
възстановяване право на собственост на наследниците на Г.А. А.; жалбоподателят по
настоящото дело не е негов наследник (видно от удостоверенията за наследници на това
лице), а и не твърди да има такова качество.
Активно легитимирани да подават жалба срещу решения на ОСЗ са заявителят (лицето,
депозирало искане пред административния орган за възстановяване на имот по реда на
ЗСПЗЗ) или който и да е от останалите наследници, в чиято полза е подадено заявлението;
трети лица, претендиращи права върху имота, не са легитимирани да искат прогласяването
на постановените от административния орган решения за нищожни, доколкото между него и
лицата, в чиято полза е възстановен имотът възниква спор за материални права, който спор
следвало да бъде решен по общия исков ред съгласно чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ-спор за правото на
собственост не може да бъде решен в административното производство нито от
административния орган, нито от съда, разглеждащ жалба срещу издадения от последния
административен акт (константна съдебна практика по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ: Определение
№5584/22.04.2013 г. по адм.д.№3599/2013 г. на ВАС-III отд. и мн.др.). Такъв спор за право
материално право е налице и в хипотезата на твърдения за застъпване между възстановения
по реда на ЗСПЗЗ с оспореното решение имот и имот на жалбоподателя и е решен с
влязлото в сила решение на СРС-41 с-в.
Съгласно ТР №5/2011 г. по тълк.дело №8/2011 г. на ВАС: „Граждани и организации, с
изключение на претендиращите възстановяване на правото на собственост върху земеделски
земи и подали заявление за това, не могат да обжалват по реда на АПК заповедите на
кметовете на общини по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ за определяне на застроената част от
имоти, намиращи се в границите на урбанизирани територии“; отделно от това в мотивите
на тълкувателното решение ясно е посочено, че „В това производство - по възстановяване на
собствеността, съгласно практиката на Конституционния съд, на ВКС и на ВАС, която е
категорична и единна, не могат да участват трети лица извън заявителите на реституция и
административния орган“. Следователно жалбоподателят не е можела да участва като
заинтересовано лице в административното производство поред ОСЗ, образувано по
заявление вх.№С188/13.02.1992 г., по което е постановено оспореното решение, като
напълно правилно и законосъобразно административният орган не го е уведомил за
неговото постановяване, не я конституирал като страна и съответно-не я уведомил за
постановеното решение (видно от приложената преписка). След като жалбоподателят няма
качеството на заинтересована страна в административното производство по постановяване
на оспореното решение, той няма и правен интерес от жалба до съда срещу това решение по
реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.
Правният спор относно вещни права върху имота-предмет на оспореното решение на ОСЗ
е решен с влязло в сила съдебно решение в исковото производство по иск по чл.14, ал.4
2
ЗСПЗЗ-след влизането в сила на съдебното решение по този иск административният орган
следва да постанови решения по преписките, образувани по заявления на двете групи
наследници (ако такива решения не са били постановени до решаване на спора за
материално право), или да измени своите вече постановени решения по тези преписки
съобразно влязлото в сила решение по иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ-то обаче не легитимира
жалбоподателят да обжалва пред съд решение на адм.орган в производство, по което
жалбоподателят не е страна.
Ако жалбоподателят поддържа, че административният орган не се е съобразил със
съдебното решение по иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, той следва да обжалва решението на ОСЗ,
постановено по подаденото от него или друг негов сънаследник заявление, а не решенията
на ОСЗ, взети по заявленията на другата група наследници.
По изложените мотиви и на основание чл.159, т.4 АПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№249810/16.11.2022 г. по описа на СРС
(подадена направо в съда в нарушение на чл.152, ал.1 АПК) на Й. Б. А. чрез пълномощника
му адв.Св.Б. срещу Решение №7829/21.10.2022 г. на хххххх.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №62130/2022 г. на СРС-161 с-в.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен съд- София-
град в 7-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3