№ 13015
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110136707 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 188244/30.06.2023 г. на
Н. А. Б., с която ищецът е предявил срещу б конститутивни искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със
Заповед № ОТОС – НО17 от 31.03.2023 г. на изпълнителния директор на б, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност – „главен специалист“ в отдел „Здравеопазване на животните“ в
ОДБХ Кърджали при БАБХ, както и осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 9378 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 03.04.2023
г. до 03.10.2023 г. и с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за заплащане на сумата в размер на
4689 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на
ищеца за периода от 03.05.2023 г. до 09.08.2023 г.
Ищецът твърди, че въз основа на трудов договор от 04.11.2021 г. с ответника се
намирали в трудово правоотношение, по силата на което изпълнявал длъжността „главен
специалист“ в отдел „Здравеопазване на животните“ в ОДБХ Кърджали при БАБХ, в който
имало предвиден срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Сочи, че трудовият
договор бил прекратен със заповед от 28.04.2022 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Поддържа,
че впоследствие между страните бил сключен нов трудов договор от 31.10.2022 г., по силата
на който бил назначен отново на длъжност „главен специалист“ в отдел „Здравеопазване на
животните“ в ОДБХ Кърджали при БАБХ, без да е налице разлика в трудовите функции
между двете длъжности. Твърди, че същият бил прекратен с оспорваната заповед от
31.03.2023 г. също на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Счита, че между новата длъжност и
заеманата преди това по трудовия договор от 04.11.2021 г. няма съществена разлика, поради
което намира, че включената в новия трудов договор клауза за изпитване с нов шестмесечен
срок е недействителна поради нарушение на закона. Отделно от това твърди, че трудовата
му книжка се съхранявала при работодателя и била незаконосъобразно задържана от него,
поради което предявява иск за обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка.
По така изложените доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира
разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Възразява за изтекла погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 2
КТ на предявените искове по чл. 344, ал. 1 КТ, като твърди, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение от 31.03.2023 г. била връчена на 03.04.2023 г., съответно срокът
за нейното оспорване бил изтекъл на 03.06.2023 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от неоспорените и приети по делото писмени
доказателства се установява, че страните са се намирали в трудово правоотношение въз
основа на сключен помежду им трудов договор от 31.10.2022 г., по което ищецът е заемал
длъжността „главен специалист“ в отдел „Здравеопазване на животните“ в ОДБХ Кърджали
при БАБХ с основна месечна заплата 1563 лева. Между страните не се спори, че същото е
било прекратено със заповед № ОТОС – НО17 от 31.03.2023 г. на изпълнителния директор
на б, връчена на ищеца на 02.05.2023 г., което обстоятелство е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване с доклада по делото в първото открито заседание, поради което
и на основание чл. 153 ГПК съдът приема същото за установено.
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства –
трудов договор от 04.11.2021 г. и заповед № ОТОС-16/28.04.2022 г., връчена на ищеца на
29.04.2022 г., се установява, че в периода от 04.11.2021 г. до 29.04.2022 г. страните са се
намирали в трудово правоотношение въз основа на посочения трудов договор, по което
ищецът е заемал също длъжността „главен специалист“ в отдел „Здравеопазване на
животните“ в ОДБХ Кърджали при БАБХ. Установява се, че същото е било прекратено от
ответника с посочената заповед № ОТОС-16/28.04.2022 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ – в
срока за изпитване.
Видно от отбелязванията в двата трудови договора същите са сключени на основание
чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70, ал. 1 КТ с отбелязване „в полза на работодателя“, т.е. със срок за
изпитване уговорен в полза на работодателя, което обстоятелство не е и спорно между
страните.
Между страните не се спори и че трудовата книжка на ищеца се е намирала в
ответника, който я е върнал на ищеца на 10.08.2023 г. Това обстоятелство е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото, поради което и на основание
чл. 153 ГПК съдът приема същото за установено.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Първият спорен по делото въпрос е относно спазването на предвидените в чл. 358 КТ
давностни срокове за предявяване на разглежданите искове предвид изрично направеното
възражение от ответника, че същите не са спазени.
Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ исковете по трудови спорове се предявяват в
едномесечен срок - по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или
служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“ и в случаите по чл. 357, ал.
2, съгласно т. 2 в 2-месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, изменение на мястото и характера на работата и
прекратяване на трудовото правоотношение и съгласно т. 3 - 3-годишен - по всички останали
трудови спорове. В чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ е предвидено, че сроковете по ал. 1 започват да
текат за искове за отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и
характера на работата - от деня, в който на работника или служителя е била връчена
съответната заповед, а при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение - от
деня на прекратяването.
Следователно в разглеждания случай давностният срок за предявяване на иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ е двумесечен. Следва да бъде отбелязано, че същият е и срокът за
предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в какъвто смисъл е ТР № 1/12.05.2015 г. по т.д.
№ 1/2014 г. на ОСГК на ВКС, в което изрично е разяснено, че искът за възстановяване на
заеманата преди уволнението работа е един от исковете за защита срещу незаконно
2
уволнение, т. е. иск свързан с прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото без
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна правото на възстановяване на
предишната работа не съществува и следва да се предяви в двумесечния срок по чл. 358, ал.
1, т. 2 КТ. За останалите предявени искове е приложимо правилото на чл. 357, ал. 2, т. 3 КТ,
съгласно което срокът за предявяването им е тригодишен.
Потестативното право на работника или служителя да иска отмяна на незаконното
уволнение възниква с настъпването на правния ефект на акта за прекратяване на трудовото
правоотношение. Когато трудовият договор подлежи на прекратяване без предизвестие,
заповедта за уволнение поражда действие от връчването и освен, ако в нея не е посочено
друго, когато преценката за законността й се прави към този момент. В този смисъл е и
трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 275/07.11.2013г. по гр.д. № 2221/2013
г., III ГО, ВКС, Решение по гр. д. № 2356/2008 г., IV ГО, ВКС, Решение по гр. д. №
1757/2009 г., IV ГО, ВКС, Решение по гр. д. № 5163/2008 г., II ГО, ВКС.
В разглеждания спор по делото се установява, че процесната заповед е връчена на
ищеца на 02.05.2023 г. Следователно срокът за предявяване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1
и т. 2 КТ изтича на 02.07.2023 г. Исковата молба обаче е подадена на 30.06.2023 г., с което с
оглед правилото на чл. 116, б. „б“ ЗЗД срокът се счита прекъснат. При това положение се
налага извод за неоснователност на възражението на ответника за погасяване по давност на
предявените искове, поради което същите следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ, когато работата изисква да се провери
годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа
може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Съгласно разпоредбата
на чл. 70, ал. 5 КТ за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също
предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.
В практиката на ВКС е изяснено, че трудовият договор със срок за изпитване е
самостоятелен вид трудов договор. Договорът със срок за изпитване се сключва, когато
работата изисква да се провери годността на работника да я изпълнява или когато той желае
да провери дали работата е подходяща за него - чл. 70, ал. 1 КТ. В този случай окончателното
приемане на работата може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца.
С включването на клаузата за изпитване страните по трудовото правоотношение имат
възможност да преценяват в определен срок доколко е целесъобразно окончателното им
обвързване от трудов договор. Уговорката за изпитване може да има само веднъж при
първоначалното сключване на трудовия договор. Свободата на страните по трудовото
правоотношение да уговарят срок за изпитване е ограничена с разпоредбата на чл. 70, ал. 5
КТ, според която за една и съща работа, с един и същ работник или служител, в едно и също
предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Това
ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване - да се провери годността на
работника или служителя да изпълнява точно определена трудова функция и съответно
последният да провери дали работата е подходяща за него. Изменение на трудов договор в
такъв с уговорка за изпитване е допустимо само ако едновременно с това се промени и
трудовата функция на работника или служителя.
Няма обаче възможност за сключване на втори и въобще последващ трудов договор със
срок за изпитване със същия работник или служител за същата работа. Ограничението по чл.
70, ал. 5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при
съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор
за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по
естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече
е проверена (в този смисъл Решение № 261/07.11.2014 г. по гр.д. № 1477/2014 г., IV ГО, ВКС,
Решение № 118/04.06.2015 г. по гр. д. № 6968/2014 г., III ГО, ВКС, Решение №
366/28.04.2010 г. по гр. д. № 1023/2009 г., IV ГО, ВКС, Решение № 338/27.09.2011 г. по гр. д.
№ 64/2011 г., IV ГО, ВКС и др.).
Разглежданият случай е именно такъв. По делото не се спори, че преди процесното
трудово правоотношение страните са се намирали в трудово правоотношение въз основа на
трудовия договор от 04.11.2021 г., по което ищецът е заемал длъжността „главен специалист“
в отдел „Здравеопазване на животните“ в ОДБХ Кърджали при БАБХ, като същото е
3
прекратено именно на основание чл. 71, ал. 1 КТ на 29.04.2022 г. – в срока за изпитване. По
процесното трудово правоотношение въз основа на трудовия договор от 31.10.2022 г.
ищецът отново е заемал длъжността „главен специалист“ в отдел „Здравеопазване на
животните“ в ОДБХ Кърджали при БАБХ. Не се твърди и не са ангажирани никакви
доказателства от ответната страна, които да сочат, че заеманата от ищеца длъжност по
процесния трудов договор е различна от тази по предходния такъв. При така събраните
доказателства се налага извод, че заеманата от ищеца длъжност по двата трудови договора е
била идентична. При това положение следва да се приеме, че предвидената в процесния
трудов договор клауза със срок за изпитване е уговорена в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 70, ал. 5 КТ, което налага извод за недействителност на същата поради
заобикаляне на закона (в този смисъл и Решение № 118/04.06.2015 г. по гр. д. № 6968/2014 г.,
III ГО, ВКС, Решение № 96/15.06.2018 г. по гр. д. № 4048/2017 г., III ГО, ВКС и др.).
В тежест на работодателя е да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да
прекрати трудовото правоотношение, т.е. че е налице валидно уговорена между страните
клауза със срок за изпитване, което по делото не се установява. Ето защо се налага извод, че
трудовото правоотношение между страните се е превърнало в безсрочно и работодателят не
е имал право да го прекрати на приложеното основание за уволнение – чл. 71, ал. 1 КТ.
Следователно уволнението на Н. А. Б., извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ със Заповед
№ ОТОС – НО17 от 31.03.2023 г. на изпълнителния директор на б се явява незаконно само
на това основание и като такова подлежи на отмяна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
С оглед изхода на спора по главния иск основателен се явява и обусловеният иск по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност –
„главен специалист“ в отдел „Здравеопазване на животните“ в ОДБХ Кърджали при БАБХ
при ответника. В случая не е налице пречка за възстановяването му на работа, тъй като
същият е работил по безсрочно трудово правоотношение, а не по срочно такова, срокът на
който да е изтекъл.
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
следва да са налице следните три предпоставки: 1/ уволнението на работника или служителя
да е признато за незаконно; 2/ да е налице вреда, съизмеряваща се с пропуснатото от
работника или служителя за времето след уволнението, през което е останал без работа, но
за не повече от шест месеца, брутно трудово възнаграждение и 3/ причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането на служителя без работа. Ако липсва която и да е от
трите предпоставки, така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
В конкретния случай уволнението е признато за незаконно и като такова следва да бъде
отменено. Искът по чл. 225, ал. 1 КТ е предявен за период от 6 месеца – от 03.04.2023 г. до
03.10.2023 г. По делото обаче се установява, че правоотношението е прекратено на
02.05.2023 г., когато на ищеца е връчена процесната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните и именно от този момент възниква правото на ищеца да
претендира обезщетение за оставане без работа на основание чл. 225, ал. 1 КТ.
По делото не са налице данни, а и от представените писмени доказателства и
извършената в проведеното на 12.06.2024 г. съдебно заседание констатация по представената
в оригинал трудова книжка на ищеца, се установява, че за периода от датата на прекратяване
на правоотношението до крайната дата на периода на претендираното обезщетение –
03.10.2023 г. ищецът не е получавал доходи от друго трудово правоотношение.
Следователно с оглед установените обстоятелства и диспозитивното начало в гражданския
процес в полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за оставане без работа за
периода от 03.05.2023 г. до 03.10.2023 г.
Обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се определя на базата на полученото от работника
или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е
предвидено (чл. 228, ал. 1 КТ).
4
В случая между страните не се спори, а и от представените по делото фишове за
заплата се установява, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение е в
размер на 1563 лева. При това положение обезщетението за оставане без работа за периода
от 03.05.2023 г. до 03.10.2023 г. възлиза на сумата в размер на 7815 лева. Именно до този
размер и период предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен размер от 9378 лева и за периода от 03.04.2023 г. до
02.05.2023 г. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ:
Съгласно чл. 226, ал. 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят
солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради
незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било
прекратено. Следователно основателността на иска по чл. 226, ал. 2 КТ се предпоставя от
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: прекратено трудово
правоотношение; незаконно задържане на трудова книжка; наличие на причинени вреди и
причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 2.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г., ОСГК на
ВКС незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице,
когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за
вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя
възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него и
от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от
работника или служителя, като обезщетението се дължи до предаването на трудовата
книжка. В разглеждания случай не се спори, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение – 02.05.2024 г., трудовата книжка на ищеца се е намирала у работодателя.
По делото се установява (предвид отделените за безспорни обстоятелства), че трудовата
книжка е върната на ищеца на 10.08.2023 г. От друга страна непредаването на трудовата
книжка на работника от страна на работодателя препятства работника да постъпи на работа
при друг работодател, съответно - да реализира трудов доход, поради което законът
презумира настъпилите от незаконното задържане вреди. Съгласно чл. 226, ал. 3, пр. 2 КТ
обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка на работника след прекратяване
на трудовото правоотношение е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на
прекратяване на трудовия договор до предаване на трудовата книжка, т. е. размерът на
обезщетението е нормативно определен (така Решение № 519 от 09.01.2012 г. по гр. д. №
1741/2010 г. на ВКС, ІV ГО, цитираното в него Решение № 606 от 27.10.2009 г. по гр. д. №
908/2009 г. на ВКС, ІV ГО, Решение № 133 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2734/2018 г. и
др.). От представените по делото фишове за заплата се установява, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца е в размер на 1563 лева. Следователно дължимото обезщетение за
незаконно задържане на трудовата книжка за процесния период от 03.05.2023 г. до
09.08.2023 г. възлиза на сумата в размер на 4 960,83 лева. Предявеният от ищеца иск е в по-
малък размер от установения дължим такъв, поради което същият следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски
съразмерно на уважената част от исковете. Същият претендира такива за платено адвокатско
възнаграждение в общ размер на 780 лева, което определено съразмерно на уважената част
от исковете възлиза на сумата в размер на 747,50 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Същият претендира такива за юрисконсултско
възнаграждение, което съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. Наредбата за заплащането на правната
помощ е в размер на 100 лева. Същото определено съразмерно на отхвърлената част от
исковете възлиза на 11,11 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът Българска агенция за безопасност на
храните следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса в
размер на 660,16 лева, определена съразмерно на уважената част от исковете.
5
Воден от горното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на Н. А. Б., с ЕГН **********,
извършено със Заповед № ОТОС – НО17 от 31.03.2023 г. на изпълнителния директор на б,
БУЛСТАТ ,, с която на основание чл. 71, ал. 1 КТ е прекратено трудовото му
правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Н. А. Б., с ЕГН ********** и
адрес гр. Крумовград, ул. „Никола Йонков Вапцаров“ № 3, на длъжността „главен
специалист“ в отдел „Здравеопазване на животните“ в ОДБХ Кърджали при б, БУЛСТАТ ,.
ОСЪЖДА б, с БУЛСТАТ , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Пенчо Славейков“ № 15-А, да заплати на Н. А. Б., с ЕГН ********** и адрес гр.
Крумовград, ул. „Никола Йонков Вапцаров“ № 3, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ сумата в размер на 7815 лева, представляваща обезщетение за оставането му без
работа за периода от 03.05.2023 г. до 03.10.2023 г., както и на основание чл. 226, ал. 2 КТ
сумата в размер на 4689 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на
трудовата книжка на ищеца за периода от 03.05.2023 г. до 09.08.2023 г, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за оставането му без работа за разликата над уважения
размер от 7815 лева до пълния предявен размер от 9378 лева и за периода от 03.04.2023 г. до
02.05.2023 г.
ОСЪЖДА б, с БУЛСТАТ , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Пенчо Славейков“ № 15-А, да заплати на Н. А. Б., с ЕГН ********** и адрес гр.
Крумовград, ул. „Никола Йонков Вапцаров“ № 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 747,50 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. А. Б., с ЕГН ********** и адрес гр. Крумовград, ул. „Никола Йонков
Вапцаров“ № 3, да заплати б, с БУЛСТАТ , и със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Пенчо Славейков“ № 15-А, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 11,11
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА б, с БУЛСТАТ , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Пенчо Славейков“ № 15-А, да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 660,16 лева – държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6