Решение по дело №9/2023 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 62
Дата: 24 октомври 2023 г.
Съдия: Кремена Иванова Краева
Дело: 20233400900009
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Силистра, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Търговско дело №
20233400900009 по описа за 2023 година
ИЩЕЦЪТ – Д. С. Ц., ЕГН: ********** е предявила срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД
с ЕИК ********* осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във
вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД, за присъждане на следните суми: сумата от 80
000.00 лева, /след допуснато увеличение на частично предявен иск за 60 000
от 100 000.00 лв./, представляваща обезщетение за търпени неимуществени
вреди за изпитани болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП от
05.05.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
уведомяване на ответното застрахователно дружество респ. на предявяване
доброволната претенция (29.12.2022 г.) до окончателното й изплащане;
сумата от 5 949.75 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
съставляващи направени разходи по лечение и възстановяване за
закупуването на импланти, подлога, ортеза, проходилка, патерици и канадка,
транспортиране до болнично заведение, медицински консумативи и
медикаменти, потребителски такси, рехабилитация и балнеолечение и
настъпили в резултат на ПТП от 05.05.2021г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на уведомяване на ответното
застрахователно дружество респ. на предявяване доброволната претенция
(29.12.2022 г.) до окончателното й изплащане.
Претендира разноски за производството.
В исковата молба се сочи, че на 05.05.2021 г. около 10:30 ч. в гр.
Тутракан, на Т-образното кръстовище между ул. „Х.Б.“ и ул. „И.“ е
реализирано пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с участието на лек
автомобил „Рено Меган“ с per. № СС **** СК, пешеходецаД. С. Ц. и
паркирания лек автомобил „Ауди“ А4 с per. № Р **** КМ. ПТП настъпва
изцяло по вина на 84-годишния водач на л.а. “Рено Меган“.
1
В резултат на настъпилото ПТП 48-годишният пострадал пешеходец Д.
Ц., видно от медицинската документация, е получил следните травматични
увреждания, а именно: Тежко и многофрагментно счупване на дясната
подбедрица в гор- ната й трета с фрактура на латералния и медиалния кондил
на тибията (голям пищял) и фрактура на главичката на Фибулата (малък
пищял) със засягане на колянната става и последващи открита репозиция с
вътрешна Фиксаиия с импланти и остеопластика; Хематом в колянната
област.
Непосредствено след настъпилото ПТП ищцата е транспортирана и
приета по спешност в Клиниката по ортопедия и травматология към МБАЛ
„Канев“ АД - гр. Русе с оплаквания от и обективно констатирани силни
болки, оток, деформация и невъзможност за движение в областта на дясното
коляно с увредена функция в проксималната трета на дясната подбедрица и
на дясната колянна става, видно от Епикриза по ИЗ № ****/2021 г. По време
на болничния престой са направени комплексни изследвания - клинична и
микробиологична лаборатория, рентгенографии на дясната подбедрица и на
дясната колянна става, както и на бял дроб и сърце, КТ на скелетно-мускулна
система и др. Предвид тежкото посттравматично състояние на пациента и
след съответното обсъждане от лекуващите лекари, същият е подготвен за
оперативно лечение и е осъществена, видно от извадката от Оперативен
протокол от 12.05.2021 г., сложна оперативна интервенция под обша
анестезия - открити ре- позиции с вътрешни фиксации с плаки и винтове,
както и остеопластика (въз-становяване дефект на костта чрез използване на
друга кост) и поставяне на гипсова шина с назначена медикаментозна терапия
по схема. На 19.05.2021 г. е изписана за продължаващо лечение в
домашни условия с препоръки за смяна на превръзките и за ненатоварване на
долния десен крайник, както и за прием на медикаменти.
В деня на дехоспитализацията ищцата постъпва във Физиотерапевтична
болница „Медика“ - гр. Русе за постоперативна рехабилитация на
травмирания.По време на болничния престой – до 26.05.2021г., са извършени
специализирани изследвания - гониометрия и сантиметрия на дясната колянна
става с установени отклонения от нормата.
Впоследствие, около две седмици по-късно, на 29.07.2021 г.
пострадалата по-стъпва в Клиниката по физикална и рехабилитационна
медицина към УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД - гр. Варна с оплаквания от
болки и скованост в травмираната област, видно от Епикриза по ИЗ №
*****/2021 г. При снемане на локалния обективен статус на пациента са
констатирани анталгична походка с помощни средства (проходилка и
впоследствие две патерици), оток на десните подбедрица и колянна става,
болка в медиалната ставна цепка и ограничен обем на движение в ставата.
Предвид състоянието на пострадалата по време на болничния престой е
назначен курс от физиотерапевтични процедури - магнит, ултразвук, СМУ,
подводна гимнастика и др. Пациентът е изписан на 05.08.2021 г., макар и с
известни подобрения, с невъзможност за самостоятелно придвиджване и с
препоръки за спазване на хи гиенно-двигателен режим.
2
С Експетно решение № ***** от 137/20.07.2022 г. на ТЕЛК при „МБАЛ
Силистра" АД, след преглед и освидетелстване на пострадалата й е
определена 10% трайно намалена работоспособност в резултат на получената
травма на дясната подбедрица и впоследствие развилата се вторична
гонартроза с произтичащите от това необратими последици и необходимост
за продължителна рехабилитация за симптоматично повлияване на
оплакванията.
Предвид постравматичното обективно състояние на ищцата и към
настоящия момент продължават оплакванията и симптоматиката в
травмираната област на десния крак, както и провеждането на рехабилитация.
В резултат на причиненото й телесно увреждане, ищцата търпи както
чисто физически болки и страдания, така и тежки психически страдания,
както и други негативни изживявания, свързани с неудобства от битов
характер, които е била принудена да изпитва.
Вследствие на ПТП Д. Ц. е претърпяла и имуществени вреди,
съставляващи направени разходи по лечение и възстановяване, а именно за
закупуването на импланти, подлога, ортеза, проходилка, патерици и канадка,
транспортиране до болнично заведение, медицински консумативи и
медикаменти, потребителски такси, рехабилитация и балнеолечение на обща
стойност от 5 949,75 лева.
По случая е образувано Досъдебно производство № 362зм-93/2021 г. по
описа на РУП на МВР - Тутракан, пр.пр. № ТОТ-1249/2021 г. по описа на РП -
Силистра, като след приключване на разследването преписката е внесена от
наблюдаващия прокурор в PC - Тутракан с предложение по чл. 78а НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба, въз основа на което с Решение №
9/25.01.2022 г., постановено по АНД № 312/2021 г. по описа на PC - Тутракан,
влязло в законна сила на 10.02.2022 г.. обвиняемият водач на лек автомобил
„Рено Меган“ с per. № СС **** СК е признат за виновен за извършване на
транспортно произшествие.
Ответникът по делото- ЗК „ЛЕВ ИНС” АД отговаря за вредите,
причинени на трети лица, тъй като към датата на настъпване на събитието
отговорността на водачите на лек автомобил „Рено Меган“ с per. № СС ****
СК е застрахована в ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, със застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/22120001363100 с период на застрахователното пок¬ритие от 20.05.2020
г. до 20.05.2021 г.
Предвид това ищцата предявила Претенция с вх. № 13028/29.12.2022 г.
по реда на чл. 380 КЗ към „ ЗК Лев Инс“ АД за изплащане на застрахователно
обезщетение, по повод на която е заведена щета с номер 0000-1000-03-22-
7891 по описа на застрахователното дружество. Във връзка с подадената
претенция застрахователят с писмо от 28.03.2023г, изпратено по електронната
поща, ответникът определил застрахователни обезщетения за претърпените
от ищцата неимуществени и имуществени вреди в размери съответно за
сумата от 20 000 лв. и за 4 320,57 лв., като за изплащането им предложил
3
подписване на извънсъдебно споразумение, каквото към момента не е
сключвано, респ. застрахователно обезщетение не е изплащано на ищцата.
Счита, че така определеният размер на дължимото в настоящия случай
застрахователно обезщетение не е в състояние да поправи изцяло и в пълен
обем търпените от ищцата неимуществени вреди.
Поради това предявява исканията си пред съда.

ОТВЕТНИКЪТ – ЗК „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК ********* оспорва
предявените искове изцяло, по основание и размер. Счита, че ищецът не е
доказал възникването на отговорността на ЗК „Лев Инс” АД и своето право за
получаване на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от
процесното пътнотранспортно произшествие. Сочи, че в представените към
исковата молба документи, липсват данни за скоростта и траекторията на
движение на ищцата към момента на настъпване на ПТП и нейното поведение
при настъпването му. Твърди, че същата е предприела пресичане на пътното
платно не на пешеходна пътека, а на нерегламентиран и забранен за
пресичане участък от пътното платно, без да се съобрази с приближаващите
се пътни превозни средства и то чрез внезапно навлизане на платното за
движение, което се намира в разрез с разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл.
114, т. 1 от ЗДвП.Пешеходката не само е предприела пресичане на пътното
платно в забранен участък, но е имала и възможност да възприеме и да
проследи движението на лекия автомобил, движещ се по пътното платно и да
се съобрази с неговото приближаване, без да предприема внезапно навлизане
на платното за движение. Наред с горното, твърди, че при пресичането на
пътното платно ищцата ненужно и безпричинно е удължил пътя и времето си
за пресичане, с което е допуснала и нарушение на нормата на чл. 113, ал. 1, т.
2 от ЗДвП. С оглед на гореизложеното оспорва наличието на деликтно
поведение от страна на водача на лекия автомобил, а евентуално, на
основание чл. 51, ал, 1 от ЗЗД и чл. 499, ал. 6 от КЗ навежда възражение за
принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат в размер
на 50 %. Оспорва всички твърдения по отношение вида, медико -
биологичния характер и степента на уврежданията, твърденията, свързани с
продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че
оздравителният период не е приключил. Изтъква, че по делото липсват данни
за възстановителния период на ищцата. Твърди, че ищцата не е провеждала
правилно лечение и рехабилитация, за което липсват и доказателства, както и
че ако същите бяха извършени, възстановителният период, щеше да бъде
значително намален.Твърди, че изложените в исковата молба съображения за
влошено емоционално и психично състояние на ищцата не са в причинна
връзка с настъпилото ПТП от 05.05.2021 г. Относно размера на
претендиралото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, счита
същото за прекомерно завишено с оглед твърдените телесни увреждания на Д.
С. Ц., принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната
съдебна практика и неблагоприятните последици от настъпилото
пътнотранспортно произшествие за ищцата. Твърди, че процесното ПТП,
представлява трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО и същата
4
е получила плащане от работодателя по повод процесното събитие,
представляващо обезщетение за причинените й неимуществени и
имуществени вреди. Оспорва също претенциите за изплащане на обезщетение
за имуществени вреди, относно извършеното лечение по основание и по
размер. Оспорва твърдението, че посочените разходи са действително
сторени от ищцата и че се намират в причинна връзка с инцидента.
Евентуално твърди, че определеното обезщетение за имуществени вреди
следва да се редуцира поради наличието на принос на пострадалото лице за
настъпване на вредоносния резултат, в размер на 50 %. Оспорва претенцията
по акцесорния иск за лихва, по аргумент за неоснователност на главния иск,
респ. чл. 429, ал. 3 от КЗ.

Като се запозна с депозираната искова молба, изложените фактически
обстоятелства и писмените доказателства,съдът намира за установено
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
По делото се установяват и следствие събраните доказателства не
са спорни следните факти – на 05.05.2021 г. в гр. Тутракан е реализирано
ПТП от Р.А.Ю., управлявал лек автомобил марка “Рено Меган“; при така
настъпилото ПТП по непредпазливост била причинена средна телесна
повреда на ищцата, като пешеходец на пътното платно; по образувано във
връзка с инцидента АНД № 312/2021 г. по описа на PC - Тутракан, е
постановено Решение № 9/25.01.2022 г. по чл. 78А НК, с което Р.А.Ю.
(водачът на л.а. “Рено Меган“ ) е признат за виновен за допуснатото
пътнотранспортно произшествие и причиняване по непредпазливост средна
телесна повреда на ищцата; за управлявания при ПТП л.а. има сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника, валидна
към датата на събитието; пред застрахователя е заведена щета с номер 0000-
1000-03-22-7891 и той определил застрахователни обезщетения за
претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди в размери
съответно за сумата от 20 000 лв. и за 4 320,57 лв., като за изплащането им
предложи подписване на извънсъдебно споразумение, каквото към момента
не е сключвано и застрахователно обезщетение не е изплащано на ищцата.
При тази установеност съдът намира, че деликтната отговорност на
извършителя Юмер по отношение на увредения е безспорно доказана и при
наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка ГО, за периода на настъпване на вредите, е налице основание за
ангажиране функционалната отговорност на ответника, като застраховател.
Предвид това по делото следва да се установи само размера на вредите
и евентуалният принос на пострадалата за настъпване на установения
вредоносен резултат, който следва да бъде разгледан с оглед приложението на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
За изясняване на обстоятелствата, при които е настъпило увреждането и
дали пострадалата е допринесла за това с поведението си, по делото е приета
5
автотехническа експертиза, от която се установява, че произшествието е
станало в зоната Т – образно на кръстовище. След като е достигнала
кръстовището образувано от ул.“Беласица” и ул.“Силистра” пострадалата го е
прекосила, след което е продължила пътя си по южния тротоар на
ул.”Х.Б.”.Така движейки се по южния тротоар на ул.”Х.Б.” пострадалата е
достигнала улицата с неустановено име към датата на ПТП/ посочена от в.л.
като ул. „И.“ по данни от google maps/, която е трябвало да пресече, за да
продължи движението си в посока СУ „Х.Б.“. При пресичане на улица „И.“,
т.е. при продължаване на движението си от единия тротоар на другия на
ул.”Х.Б.” е настъпил и ударът между нея и завиващият наляво л. а. “Рено
Меган” с per. № СС **** СК. На кръстовищата пешеходни пътеки са
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение - § 6,
т.54 от ДР на ЗДвП. В цитираните допълнителни разпоредби като съвсем
равностойни са дефинирани два вида пешеходни пътеки:1. такива, които са
определени от компетентните органи части от платното за движение,
очертани или не с пътна маркировка и сигнализирани с пътни знаци като
предназначени за преминаване на пешеходци и 2) прилежащи към
кръстовищата части от платното за движение, явяващи се продължение на
тротоарите или банкетите върху платното за движение. Второто изречение на
дефиницията подробно е обсъдено и в тълкуването на закона с ТР № 2 от
2016 г. на ОСНК на ВКС.Водачът на лекия автомобил “Рено Меган” е per. №
СС **** СК е потеглил от мястото си на изчакване на ул.”Х.Б.” по - рано от
момента, когато пострадалата пешеходка е навлязла, т.е. е стъпила на
платното за движение на улицата. В случая според съда това не е от
съществено значение, защото непосредствено преди настъпването на
произшествието водачът на лекия автомобил “Рено Меган” се е намирал на
ул.”Х.Б.” за да завие наляво по улицата с неустановено име / ул.“И.“/, като е
изчаквал преминаването на леки автомобили по ул. “Х.Б.” движещи се в
посока север, и дори да е чула шума от форсирането на двигателя и въртенето
на гуми от автомобила на виновния за ПТП водач – л.а. се е намирал отзад и
странично спрямо нея /л.208 – устни разяснения на експерта/, тя е имала
всички основания да смята, че ще премине безпрепятствено. В случая
предимството и е било отнето от водача, който е бил длъжен да я пропусне,
според изискването на чл.119 от ЗДвП. Поради това не може да се направи
извод, че е допринесла за настъпването на вредите.
Относно въпросите по справедливия размер на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди:
По отношение вида и степента на увреждането на ищцеца по делото е
прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, събрани са гласни
доказателства, приложена е медицинска документация. От тях се установява,
че вследствие на ПТП-то ищцата Ц. е получил травматични увреждания,
изразяващи се в следното: Контузия на дясната подбедрица с рентгенови и
клинични данни за многофрагментно дислоцирано счупване на костите на
голям и малък пищял в проксималната им част със засягане на дясната
колянна става. Според експерта медик, процесното счупване, предвид неговия
характер, е съпроводено от тежък двигателен дефицит и изразен болков
6
синдром, налагащ прием на обезболяващи, както и от по-трудно
възстановяване на счупените кости. Пояснява, че процесната фрактура
ангажира и двата кондила - медиалния и латералния, което е довело до
разместване на тибиалното плато (горната повърхност на пищяла). Видно от
заключението, в резултат на процесната травма на ищцата й е извършена
сложна и голяма по обем операция, продължаваща поначало часове, като се
наложило провеждането на остеопластика и остеосинтезис металика. Поради
отстраняването на костни фрагменти се е наложило поставянето на
автотрансплантати от собствена кост с цел по –добро костно срастване, както
и фиксирането на отделните костни фрагменти с метални детайли. В ранния
следоперативен период оперираният крак е напълно обездвижен с ортеза, като
впоследствие ищцата е провеждала няколко курса физиотерапия и
рехабилитация. При ищцата са се развили и контрактури, т.е. намаляване в
обема на движения на конянната става и атрофия на мускулатурата на
засегнатия крайник. Според вещото лице процесът на невъзможност за
движение и стъпване на десния крак е продължил не по- малко от 6 месеца
без натоваране, а след това за период от 8-10 месеца е било необходимо да се
отбременява крайникът и да не се натоварва физически, като през първите 6
месеца ищцата е била в невъзможност да се самообслужва ежедневно. В тази
връзка вещото лице сочи, че придвижването на пострадалата в началото след
операцията е ставало с две помощни средства (патерици), а впоследствие - с
проходилка с една патерица и/или бастун.
На ищцата е извършен личен преглед от вещото лице за целите на
експертизата през 06.2023 г. (около две години след процесния инцидент),
при който обективно са констатирани накуцваща и нестабилна походка без
помощни средства с оток, болка и ограничени движения в областта на дясната
колянна става и невъзможен клек в дясно коляно, като в резултат на тежкото
вътреставно счупване е последвала деформация на долната ставна повърхност
на дясната колянна става, което води до засилване на болката, увеличаване на
отока и ексцесивно износване на хрущялните повърхности. По мнение на
експерта в резултат на процесната травма при ищцата се е развило
дегенеративно ставно заболяване - вторична гонартроза, което допълнително
компроментира дясната колянна става и води до засилване на болката и
ограничаване в обема на движенията в ставата. Нещо повече, според вещото
лице към момента на изготвяне на заключението засегнатият крайник
функционално не е възстановен, като предвид настъпилата промяна в
конфигурацията на колянната става с депресия ( пропадане ) на зони от
тибиалното плато до пълно възстановяване на десния крак няма да се
достигне. Занапред също е необходимо отбременяване на крайника, а при
всяко ексецивно натоварване ще са налице болки, оток, нестабилност.
При изслушването в о.с.з. на вещото лице д-р Т. И. и след запознаване с
допълнително постъпилата по делото медицинска документация същото
пояснява, че след извършения от него личен преглед на ищцата е
осъществена допълнителна оперативна интервенция, при която са отстранени
част от поставените импланти. Вещото лице е скептично, че тази операция ще
има съществен ефект поради депресията на тибиалното плато, което
7
абсолютно компроментира дясната конянната става, като тепърва отново ще
се появи много силна болка и блокаж в ставата - ищцата няма как да стъпи на
този крак и да го използва активно в движенията, което най-вероятно ще
наложи смяна на колянната става.
От разпита на водените от ищцовата страна свидетели, които
възпроизведоха свои лични възприятия за посттравматичното състояние на
ищцата, се установи, че пострадалата все още не може да се възстанови
напълно от травмите, които е получила, не само физически, но и психически,
тъй като не се справя с по същия начин с дейностите, с които се е занимавала
до инцидента. При ищцата възстановителният период е бил дълъг и труден,
като за всички ежедневни грижи продължително време е разчитала на
помощта на близките си. Минчо Цвятков - съпруг на ищцата, споделя, че след
изписването и прибирането й у дома пострадалата изпитвала постоянни
болки, които налагали непрекъснат прием на обезболяващи, като около три
месеца била на легло. По думите на св. „всичко ставаше в леглото - храна,
хигиена, тоалетна" с мокри кърпи и салфетки, като за първи път е влязла в
банята на четиридесетия ден с помощта на съпруга й, подпирайки се по
стената и сядайки на стол в банята с увит в найлони крак. След третия месец
ищцата е започнала да се изправя много трудно с проходилка, а впоследствие
се е придвижвала с патерици и канадка, която се наложило да използва за
период около една година. През този срок пострадалата е излизала веднъж
месечно от вкъщи единствено за извършване на съответните контролни
прегледи, като всеки път е пренасяна на ръце. Освен това св. излага, че в
резултат на инцидента след връщането си на работа, като учител, ищцата
изпитва сериозни затруднения и неудобства при изпълнение на служебните
си задължения, като се провалили редица професионални проекти, в които е
следвало да вземе участие и е била затруднена с възможностите за кариерно
развитие. Според свидетеля към настоящия момент болките в коляното
продължават, като дори се наложило наскоро да посетят спешното отделение,
като там се установило, че част от имплантите след слягането на ставата
започват да нарушават костта и хрущяла в коляното и това наложило
извършването на планова операция на 18.07.2023 г. за премахване на част от
имплантите с подготовка за ендопротезиране. Наред с това св. посочва, че
към днешна дата травмираният крак е видимо по-тънък и по-слаб, като
мускулатура и обем, а клякането до каквото и да е ниво е напълно
невъзможно. На следващо място, св. споделя, че преди инцидента ищцата е
била много физически активна, като процесното ПТП се отразило сериозно и
на отношенията между съпрузите. По отношение на психо-емоционалното
състояния на пострадалата посочва, че същото значително се влошило, като
след връщане на работа ищцата системно посещавала училищния психолог.
Според показанията на свидетелката Габриела И.а - дъщеря на ищцата, преди
инцидента била активен човек и спортна натура. Отдадена на работата си –
активен учител, участвала с учениците си в множество училищни проекти,
подготвяла и придружавала децата си за състезания. След инцидента целият
живот бил изцяло променен. Все още продължава да изпитва болки,
притеснява се, когато трябва да се качи в кола.
8
Горното установява по безспорен начин претърпени от ищцата
неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с произшествието и за
които ответникът дължи заплащането на обезщетение.
При съобразяване вида на така описаните сериозни травматични
увреждания - посочени по-горе и преценени като обективен критерий;
извършването на две оперативни намеси съпътствани от значителни
страдания и неудобства; невъзможност за движение и стъпване на десния
крак не по- малко от 6 месеца без натоваране, а след това за период от 8-10
месеца е било необходимо да се отбременява крайникът и да не се натоварва
физически; неблагоприятната медицинска прогноза за възстановяването й;
немалък период на постелен режим, ползване на проходилка и патерици,
ползване на чужда помощ; трайни изменения във физическото и здраве и
емоционално състояние; множество ограничения в социалния и живот за
дълъг период от време след настъпване на събитието; наличните и към
момента нарушения в движенията, обуславящи ограничения в допустимите
дейности, както и съдебната практика по сходни казуси / Решение №
50119/01.12.2022г. по Дело № 1677/2021 г. по описа на I т. о., ТК на ВКС/,
справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди
следва да е в размер на общо 80 000 лв.
Искът за имуществени вреди е основателен, доказан е с представените
по делото фактури и касови бонове, а СМЕ посочва, че разходите са във
връзка с травмите получени при процесното ПТП.
Злополуката, станала с Д. Ц. на 05.05.2021г. е приета да трудова по
смисъла на чл. 55 от КСО /л.164/, но ищцата не е получила плащане от
работодателя по повод процесното събитие /л.157/ и такова не се приспада.
Сумите се дължат заедно със законната лихва, считано от считано от
датата на уведомяване на ответното застрахователно дружество (29.12.2022
г.) до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 160 лева,
представляваща сбора на реално заплатените по производството разходи за
възнаграждения за вещи лица.
По делото е представен договор с удостоверено безплатно
представителство в хипотеза на чл. 38 ал. 1, т.2 от ЗАдв. Предвид това на адв.
Я. Д. Д. се присъжда възнаграждение в общ размер на 7525,98 лв., на осн.38,
ал.1, т.2 ЗАдв. - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищеца по делото.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СОС държавна такса върху уважените искове в размер
на 3 437,99 лева.

Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с
ЕИК: ********* да заплати на Д. С. Ц., ЕГН: ********** следните суми:
сумата от 80 000.00 лева, представляваща обезщетение за търпени
неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, настъпили в резултат
на ПТП от 05.05.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 29.12.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата от 5 949.75 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи направени
разходи по лечение и възстановяване за закупуването на импланти, подлога,
ортеза, проходилка, патерици и канадка, транспортиране до болнично
заведение, медицински консумативи и медикаменти, потребителски такси,
рехабилитация и балнеолечение и настъпили в резултат на ПТП от
05.05.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано 29.12.2022 г.
до окончателното й изплащане; сумата от 160 лв. – разноски по
производството.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с
ЕИК: ********* да заплати на адв. Я. Д. Д. сумата от 7525,98 лв., на осн.38,
ал.1, т.2 ЗА
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с
ЕИК: ********* да заплати по сметка на Силистренски окръжен съд
държавна такса върху уважените искове в размер на 3 437,99 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
10