Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 01.02.2021 година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, І-ви състав
в закрито заседание на първи февруари през 2021 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина
Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 5995 по
описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по
жалба, подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу разпореждане от 10.06.2020 г. по изпълнително
дело № 202084000400354 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ с район на
действие СГС, с което е отказано намаляването на размера на приетите разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя до размера от 100 лева. В жалбата се
излагат подробни съображения за незаконосъобразността на този отказ, като се
прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл.436, ал.3 от ГПК взискателят В.К.К.е подала възражение, с което оспорва
жалбата на длъжника като неоснователна, като излага подробни съображения. Поддържа,
че размерът на адвокатското възнаграждение е реално заплатен и съобразен с
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение. Претендира присъждане на
деловодни разноски по делото като прилага списък по чл.80 ГПК.
По делото е
представено копие на изпълнителното дело, както и мотивите на съдебния
изпълнител във връзка с обжалваните действия.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в заноустановения за това срок от надлежна
страна и срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител по
смисъла на чл. 435, ал.2, т. 7 от ГПК, като следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна,
предвид следното :
Производството
по изпълнително дело № 20208400400354 на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ и район
на действие СГС е образувано по молба наВ.К.К.от 03.06.2020 г., подадена чрез
пълновощника й – адвокат С.Р.срещу „Т.С.“ ЕООД. С молба било направено искане
за събиране на вземането по представения изпълнителен лист, в това число и
разноските по изпълнението, сред които и адвокатско възнаграждение в размер на
350 лева. Възложено било на съдебния изпълнител, едновременно с връчване на
поканата за доброволно изпълнение, да наложи запор на всички банкови сметки на
длъжника, както и да извърши всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Към молбата бил
представен изпълнителен лист от 01.06.2020 г. издаден по гражданско дело № 43011/2018
г. по описа на Софийски районен съд, 76-ти състав в полза наВ.К.К.,
с който в тежест на жалбоподателя „Т.С.“ ЕАД била възложена сумата от 1127,32 лв.,
представляваща сторени разноски, както и
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между
взискателя К. и адвокат Р.на 14.05.2020 г., с който последният бил упълномощен
да се снабди от нейно име с изпълнителен лист по посоченото делото, като
образува изпълнително дело за събиране на сумата.
Видно от
приложена сметка от 03.06 г., в тежест на длъжника били възложени разноски в размер
на 84,00 лв. с ДДС, а именно т. 1, 5 и 9 от Тарифата, като същите били авансово
внесени от взискателя.
Частният съдебен
изпълнител поканил длъжника „Т.С.“ ЕАД да изпълни доброволно задължението си,
за което му била изпратена покана за доброволно изпълнение, която последният
получил на 04.06.2020 г. В същата покана извън сумата по посочения изпълнителен
лист били посочени 84 лв. – разноски по изпълнителното дело, 165,83 лв. такси по
Тарифата към ЗЧСИ, както и адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, дължими
към 03.06.2020 г.
Видно от
представената справка, лист 18 от изпълнителното дело, на 08.06.2020 г., по
сметката на съдебния изпълнител постъпила сумата от 1727,15 лева, с която
задължението по изпълнителното дело е изцяло погасено.
В срока за
доброволно изпълнение, длъжникът възразил по отношение на разноските, сторени
от взискателя за адвокатско възнаграждение над минималния размер от 100 лева,
както и по отношение на изчисляването на таксите по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ.
С обжалвано
разпореждане от 10.06.2020 г., съдебният изпълнител намалил размера на приетите
по изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение от 350 лева на 200
лева, а дължимите такси по т. 26 от Тарифата от 165,83 лева на 151,43 лева.
Горното
разпореждане било съобщено на длъжника на 11.06.2020 г., а жалбата срещу него
била подадена на 17.06.2020 г.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е
основателна.
Отговорността за
разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл. 79 от ГПК,
както и по глава VII (чл. 78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители
(ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от
28.04.2006 г.
Съобразно чл.
78, ал. 1 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на
изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно, ал. 2
размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на
Министерски съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване
с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или
повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият
от които се връчва на задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се
събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Съгласно чл. 79
от ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато делото се прекрати, съгласно разпоредбата на чл. 433 ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда; или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни
способи, които не са приложени.
Минималният
размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
актуалната й към момента на образуване на изпълнителното дело е 100 лв. за
образуване на делото и за по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело.
Извън посоченото
в така очертаната законодателна рамка, разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя се дължат единствено в случая, когато такива са сторени. Горното
означава не само те да са договорени между взискателя и съответния адвокат,
осъществяващ процесуалното му представителство в изпълнителното производство,
но и да са реално платени. В случая от представения по делото договор може да
се направи извод, че взискателят реално е заплатил на пълномощник си адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв.. Доколкото в срока за доброволно изпълнение
по сметка на съдебния изпълнител е постъпила цялата сума, то взискателят има
право само на възнаграждението по чл. 10, т. 1 от Наредбата. В случая, същото
към този момент е било в размер на 100 лева, поради което обжалваният отказ за
намаляване на адвокатското възнаграждение до този размер е незаконосъобразен. Доводите,
че договорът за правна защита и съдействие е сключен при условията на
Наредбата, в нейната редакция от 22.01.2019 г. са несъстоятелни. Следва да се
отбележи, че същият договор не се ползва с достоверна дата, а релевантната дата
към която следва да се извърши преценка за приложимото право е датата на
образуване на изпълнителното производство, респективно датата на произнасянето
на съдебния изпълнител по направеното искане.
Що се отнася до окончателната такса по
т. 26 от ТТР на ЗКЧСИ в размер на 151,43 лв., настоящият съдебен състав намира
същата за неправилно определена от ЧСИ. Същата е следвало да бъде е определена
върху материален интерес от 1127,32 лв., включващ неолихваемо вземане по представения
изпълнителен лист. Съгласно т. 26, б. „в" от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на
парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 1000 до
10000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за разликата над 1000 лв. Според забележка 4 към
т. 26 от ТТРЗЧСИ, в размера на паричното вземане не се включват авансовите
такси. В този размер не следва да се включват никакви такси и разноски по
самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, т.е. в случая сумата 1127,32 лева. Предвид това дължимата такса по т. 26,
формирана върху главница от 1127,32 лева, възлиза на 132,23 лева с ДДС, т.е /100+10,19+22,04
/ДДС /, и до този размер се дължи от длъжника, а не до определения от ЧСИ
размер от 151,43 лева.
По изложените аргументи съдът намира, че
жалбата против процесните изпълнителни действия в тази си част е основателна и
като такава следва да бъде уважена.
По
разноските:
Претенция за
присъждане на сторените в настоящето производство разноски има от двете страни,
като претенцията на взискателя се явява също неоснователна, предвид изхода на
делото и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Независимо от
изхода на спора, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, претенцията на
частния жалбоподател се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Тук следва да се подчертае, че по отношение на него, нормите на чл.
78 от ГПК не намират приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в
изпълнително производство чрез подадената частна жалба същият реализира правото
си на защита. Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по
обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за
присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така,
защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на
действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект
на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи
за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той,
обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и
актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и
имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни
действия и актове на съдебния изпълнител.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на „Т.С.“, ЕАД, Разпореждане от 10.06.2020 г. по
изпълнително дело № 202084000354 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 на КЧСИ и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА размера на разноските на взискателяВ.К.К.за адвокатско възнаграждение
от 200 лева на 100 лева.
НАМАЛЯВА пропорционална такса по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ, събирана от длъжника по изпълнително дело № 20208400400354 от 151,43
лв. на 132,23 лв. с включен ДДС.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на страните за присъждане
на сторените по водене на настоящото дело разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Препис от
настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
………… ЧЛЕНОВЕ: 1. ………… 2. …..………