РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 11.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав в публично заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 134 по описа за 2022 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на „Лидл” България ЕООД енд КО” КД, с.Равно поле, подадена
от надлежно упълномощен процесуален представител, против решение № 100 от 29.07.2022
година, постановено по административно-наказателно дело № 366 по описа за 2022
година на Габровски районен съд, с което решаващият състав е изменил Наказателно постановление № Р-0048986 от 08.07.2021г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен
със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към
Комисията за защита на потребителите, като е намалил наложеното наказание имуществена санкция
от 10 000 лева на 3000 лева.
В касационната жалбата /КЖ/ се
твърди, че решението на РС е противоправно, тъй като потвърденото наказателно
постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при
съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени са доводи, че РС не е
обсъдил в голямата си част и взел предвид в решението си оплакванията в депозираната
пред него жалба за незаконосъобразност на НП, вкл. че е издадено при неясна
фактическа обстановка, че е неправилно квалифицирано и наложената санкция по
чл. 210в от ЗЗП в конкретния случай, е необоснована. В заключение се иска
отмяна на първоинстанционното решение и постановено друго, с което атакуваното
наказателно постановление се отменя изцяло.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. В депозирана от ПП ю.к. Т. молба вх. № 3924 се поддържа КЖ, с алтернативно искане
да се приложи чл.28 от ЗАНН, както и да се присъдят направените съдебни
разноски.
Ответникът - РД Русе към КЗП, редовно призован, не изпраща представител. В депозирано по делото
писмено становище жалбата за неоснователна и недоказана. Излага аргументи, че
РС е обсъдил подробно всички доказателства и всички доводи, наведени от
страните като се е произнесъл с мотивирано и законосъобразно решение. Счита, че
проблемът не е в малкото количество, доставено в двата магазина от веригата —
търговецът действително е в правото си да прецени икономическата изгода и финансовия
резултат от продажбата на определен артикул, а е в рекламирането на продукта, в
предложението, направено на голям брой потребители чрез брошурата за промоции,
което несъответства на възможността за закупуването им. Сочи, че нарушението е доказано и не е налице
маловажен случай. Претендира
присъждане на направените по делото разноски за извършените процесуални
действия на основание чл.63д, ал.З от ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във връзка с чл.143 от АПК.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч
дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и пледира да остане в
сила постановения съдебен акт, като обоснован и правилен. Счита, че правилно и
законосъобразно е ангажирана отговорност на търговеца „Лидл България ЕООД енд
Ко“ КД за неизпълнение на заповед, с
която му е било забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика
от момента на влизане в сила на тази заповед, която е преминала съдебен
контрол.
Административен съд Ловеч, в
настоящият касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства,
наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите на страните и като
извърши служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на
касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата против
решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора
основания за отмяна.
В съответствие с разпоредбата
на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния
закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение.
Въз основа на редовно събраните
по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че при извършена проверка на 29.01.2021г. в магазин
„Лидъл“, в гр.Габрово, на посочените адреси, стопанисвани от търговеца, обективирана в Констативен протокол № К-2713214 от 29.01.2021г. и
Констативен протокол №К-2713215/29.01.2021 г., от служители на КЗП бил съставен
АУАН № К – 0048986/28.04.2021г., срещу „Лидъл България ЕООД енд КО“ КД, с оглед
констатираното неизпълнение на Заповед № 226 от 23.02.2016 г. на Председателя
на КЗП по повод постъпила жалба от потребител относно заблуждаваща и подвеждаща
реклама в седмична брошура за периода 25.01.2021г. до 31.01.2021г., обявяваща,
че в магазин „Лидъл“ ще се предлага „Дъмпел, 6 диска от лят чугун, хромиран лост
от стомана с грапава повърхност, с продажна цена 39.99 лв.“, от които към
датата на проверката няма в наличност. Актосъставителят приел, че горното деяние представлява
административно нарушение на чл.210в от
Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/. По съставения акт жалбоподателят, касатор в
настоящото производство е подал писмени възражения в срок, което било преценено
от АНО като неоснователно. Въз основа на цитирания АУАН било издадено
обжалваното наказателно постановление №
Р- 0048986/08.07.2021 г., с което на основание чл.210в от Закона за защита на
потребителите /ЗПП/ е наложено на касатора административно наказание
имуществена санкция в размер на 10 000 лева за
нарушение по чл.210в от същия закон.
При така установеното от фактическа страна,
районният съд приел, че акта за установяване на административното нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентни лица, нарушението и
неговия автор са безспорно установени от доказателствата по делото и правилно
административно-наказващият орган /АНО/ е привлякъл дружеството към административно-наказателна
отговорност за извършеното нарушение, като отхвърлил възражението за допуснати
процесуални нарушения от вида на съществените, това че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, както и че
неясно е посочено какво е нарушението. Съобразявайки ангажираната в
наказателното постановление санкционна разпоредба на чл.210в от ЗЗП, предвиждаща за извършеното нарушение, административно наказание
имуществена санкция в размер от 3 000лв. до 50 000 лв., Съдът е приел, че необосновано АНО е определил размерът на имуществената санкция от 10 000лв. С горните мотиви решаващият състав
изменил оспореното пред него НП, като намалил размера на наложената санкция на 3000 лева. Счел е, че не са налице предпоставките за
приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с
конкретния случай, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на
жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото
производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния
закон.
С ангажираната от наказващият
орган разпоредба на чл. 210в от ЗЗП законодателят е предвидил
административнонаказателна отговорност за съответния правен субект при
неизпълнение на заповед по чл. 68л, ал.1 от ЗЗП или разпореждане по чл. 68л,
ал.3 от ЗЗП.
Нарушението за което е
ангажирана отговорността на търговеца е за неизпълнение на влязлата в законна
сила Заповед № 226 от 23.02.2016 г. на Председателя на КЗП, с която на „Лидл
България ЕООД енд КО“ КД е било забранено да прилага нелоялна заблуждаваща
търговска практика от този момент занапред. В процесния случай касае именно такава по смисъла на чл. 68ж, т. 5 от
ЗЗП, изразила се в покана за закупуване на стока - „Дъмбел, 6 диска от лят
чугун, хромиран лост от стомана с грапава повърхност“ на определена цена, като
не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да
осигури за процесния период обосновано количество от нея съобразно обема на
направената реклама.
По делото е безспорно установено че
нарушението, за което е санкционирано дружеството - жалбоподател е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Видно от събраните по делото доказателства
към датата на процесната
проверка „Лидл България ЕООД енд КО“ КД е приложил нелоялна заблуждаваща
търговска практика, след като това му е било категорично забранено с издадената
Заповед № 226 от 23.02.2016 г. на Председателя на КЗП. Установено е, че за
периода от 25.01- 31.01.2021 г. дружеството е отпечатало и разпространило на
територията на гр. Габрово рекламна брошура, в която било посочено, че в
магазини „Лидл“ ще се предлага цитираният артикул на цена от 39,99 лева като са
били доставени едва шест дъмбела, изчерпани веднага след стартиране на
промоцията. Разпространените 9 800 рекламни брошури с предложение за закупуване
на сочения артикул сочи, че това предложение е достигнало до изключително голям
брой лица, като доставените количества
са били изключително малки и несъответстващи.
Безспорно е налице рекламиране
на продукт, предложение от търговеца,
направено на голям брой потребители чрез брошурата за промоции, което
несъответства на възможността за закупуването им. Действително процесните
дъмбели са били планирани като артикул и поръчани за изработка през 2020 г., но
в момента, в който се предлагат за продажба през 2021 г. е следвало да бъде
отчетена променената ситуация, предполагаща завишено търсене и това да бъде
съобразено при рекламирането на стоката.
От събраните по делото доказателства и
анализа на приложимото право безспорно се установява, че извършеното от
касатора нарушение е съставомерно, и съставлява фактическия състав на
визираната в наказателното постановление законова норма. Извършеното е
основание за реализирането на административно наказателна отговорност, като по
делото не съществува спор относно административно наказателно отговорното
лице.
Касационният състав намира за
законосъобразни изводите в обжалваното съдебно решение, че наказващият орган
неправилно е определил размера на наложената санкция. За извършеното
административно нарушение, след отчитане липсата на доказателства за преценка
на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства правилно РС е изменил
наказателното постановление /НП/, като е намалил наложеното наказание
имуществена санкция по чл.210в от ЗЗП от 10000 лева на 3000 лева. При така наложената санкция се
явява необоснована преценката на наказващият орган, въз основа на какво е
приел, че следва да определи глобата в размер на 10 000 лв., при предвидения
законов диапазон от 3000 до 50 000 лв.
При установените факти
настоящият касационен състав приема, че размера на наложеното административно
наказание е определен в съответствие с разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН.
Същото е справедливо, съобразено с
извършеното, с неговата обществена опасност и е в предвиденият от закона
минимум, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.
От касационният състав не бяха констатирани
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
първоинстанционния съд. В решението са
обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел
за неоснователни.
При постановяване на решението си
районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по
закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на
база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си,
разглеждайки спорът по същество, да установи дали е извършено нарушение и
обстоятелствата, при които е осъществено.
При реализираната проверка за
съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно
основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа
обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за
законосъобразност на наказателното постановление.
Правилно и обосновано решаващият съд е
констатирал, че в случаят не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, доколкото фактическата установеност не сочи на маловажност. Касае е се за
формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да
бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не
разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид, предвид
характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга.
Възраженията в касационната
жалба, че наказателното постановление е издадено при неясна фактическа
обстановка, че нарушението е неправилно квалифицирано и наложената санкция по
чл. 210в от ЗЗП е необоснована, са
правени и пред Районния съд, който ги е обсъдил и приел за неоснователни с
мотиви, които се споделят от настоящия касационен състав, към които следва да
препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Обосновано решаващият състав е
приел, че административно наказателното производство е протекло при липса на
съществени нарушения на административно производствените правила. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, при
спазване на изискванията на чл.40 от ЗАНН, притежава изискуемите от чл.42 от ЗАНН реквизити и е подписан от съставителя, един свидетел и лицето,
представляващо санкционирания търговски субект. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган и притежава изискуемите от чл.57 от ЗАНН
реквизити. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и
издаване на НП.
С оглед на изложеното, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Габрово за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата
отмяна.
При този изход на спора и своевременно
заявеното искане за присъждане на разноски по делото, на основание чл. 63д, ал.
4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да
заплати на КЗП Русе юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от
Закона за правната помощ (ЗПП), съгласно препращащата разпоредба на чл.63д,
ал.5 от ЗАНН. В тази връзка следва да се съобрази реализираното процесуално
представителство пред АдмСЛ и това, че делото не се отличава със значителна
фактическа и/или правна сложност, поради което го определя, в минимално
предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/,
размер от 80.00 /осемдесет/ лева.
Мотивиран така и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63д ЗАНН, Ловешки
административен съд, в настоящият касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100 от
29.07.2022 година, постановено по административнонаказателно дело № 366 по
описа за 2022 година на Районен
съд Габрово.
ОСЪЖДА „Лидл България ЕООД енд КО»
КД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Равно поле, общ.
Елин Пелин, ул. „Трети март» № 1, представлявано от управителите Л.Х. и М.Д.-Д.,
да заплати на РД Русе към Комисията за защита на потребителите направените
деловодни разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.