№ 1063
гр. Плевен, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20254430102413 по описа за 2025 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба от К. Д. И., ЕГН ************
от *** и Сити Кеш ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 22 ЗПК. Съдът е
сезиран с искане да постанови съдебен акт - РЕШЕНИЕ, с което на осн.
чл.124,ал.1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на СИТИ
КЕШ ООД, че сключеният между ищеца К. Д. И. ЕГН ************ от *** от
гр.Плевен и ответното дружество договор е недействителен.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който
оспорва иска.
Ищецът в ОСЗ се представлява от адв. М. и поддържа исковата
молба. Ответникът не се представлява.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
На 31.05.2023 година между К. Д. И. ЕГН ************ от *** и „Сити
Кеш” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** сключен
Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ №*******. Процесният договор е със
следните параметри: размер на отпуснатия заем -1200 лева; начин на плащане
1
12 месечни вноски; годишен процент на разходите на заема - 47,99%;
фиксиран годишен лихвен процент 40,05%. За дата на първо плащане е
посочено 30.06.2023 година, а датата на последното плащане 31.05.2024
година. В т,3.10 е посочена обща сума за плащане - 1 539.19/ хиляда петстотин
тридесет и девет/ лева и 19 ст.В чл.6.1 на договора било предвидено
задължение на заемателя в срок от три дни, считано от датата на усвояване на
заемната сума, да предостави обезпечение при условията на чл.ЗЗ, ал.1 от
Общите условия на дружеството заемодател. Според тях обезпечението
следвало да бъде в някоя от двете форми първата - поръчителство от едно или
две физически лица, които да отговарят на следните изисквания: имат
осигурителен доход общо в размер на най-малко седем пъти минималната
работна заплата за страната; в случай на двама поръчители - осигурителният
им доход следвало да бъде най-малко четири пъти минималната работна
заплата; са не са поръчители по други договори за заем със заемателя; да не са
заематели или поръчители по други непогасени договори за заем със „Сити
кеш ООД; да нямат кредити към други банкови или финансови институции с
класификация различна от "Редовен" съгласно ЦКР при БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размера на получавания доход. Втората форма на обезпечение е предоставяне
на безусловна банкова гаранция от търговска банка, за период от датата на
сключване на договора за заем до изтичане на шест месеца след падежа на
последната редовна вноска по него, като гаранцията следва да бъде в размер
на два пъти общата сума за плащане по договора за заем. При неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение чл. 6.2 от договора предвиждал,
че заемателят дължи неустойка в размер на 1 592,81 лв., която се
начислявала автоматично, като с подписването на договора заемополучателят
се считал уведомен за нейното начисляване. Неустойката се заплащала
разсрочено, съгласно включения в договора погасителен план. Така общо
дължимото от зоемополучателя е в размер на 3122 лева.
Процесният договор е сключен от ищеца докато в качеството му на
физическо лице извън своята професионална или търговска дейност, поради
което е потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на
чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Има нарушение на чл. 11, ал.1 т10 ЗПК. Съгласно тази норма
договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване.
Видно е от погасителния план, че кредитодателят предварително е начислил
дължимата от ищеца неустойка, включвайки я в него. Заплащането на тази
неустойка е свързано с вменено на кредитополучателя поведение -
2
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, като е определен
изключително кратък срок за това, след изтичане на който е предвидено
заплащане на неустойката. Така договорената неустойка съставлява над 50%
от дължимата главница. Краткият срок за изпълнение на задължението за
обезпечаване и многобройните изисквания, на които следва да отговарят
двамата поръчители, респективно предоставената гаранция силно затрудняват
възможността за изпълнение на това задължение, което на практика е
неизпълнимо. Тези обстоятелства водят до категоричния извод, че въпросната
неустойка не съставлява разход по чл.19, ал.З, т.1 ЗПК. Съобразно този норма,
при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. Тази разпоредба има предвид неизпълнение на основно
задължение на потребителя по договора, а именно да върне предоставения му
кредит, а не неизпълнение на други задължения. Приемане на обратното
тълкуване означава, да се допусне възможност за заобикаляне на императивни
законови разпоредби чрез предвиждане в договорите на разходи за
неизпълнение на задължения - различни от това за връщане на кредита, които
разходи да не се включват в ГПР. От друга страна, непредоставянето на
обезпечение не е свързано с претърпяване на вреди от кредитора, защото
съгласно чл. 16 от ЗПК, негово е задължението преди сключване на договора
да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали
да му предостави кредит. Предвид изложеното считам, че така определената
неустойка няма присъщите за нея обезпечителна, обезщетителна или
санкционна функция, а цели да осигури на заемодателя допълнително
възнаграждение извън възнаградителната лихва. Невключването на
неустойката в годишния процент на разходите съставлява нарушение на чл.11,
ал.1 т.10 ЗПК и има за последица нищожност на целия договор по чл.22 ЗПК.
Поради това, сключеният договор е недействителен на осн. чл.22 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита. Към датата на предявяване на настоящия иск К. Д. И. е
заплатил три от дължимите вноски на обща стойност 783 лева а, но не дължи
лихва или други разходи. Ищецът дължи, но остатъка от главницата, без
лихва и неустойка.
Твърденията в исковата молба се подкрепят от приложените доказателства -
Договор за паричен заем Кредирект № ******* от 31.05.2023 година; Общи
Условия на „Сити Кеш"ООД за заеми „Кредирект;Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
По гореизложените съображения, съдът намира, че претенцията е
основателна и следва да бъде уважена. При този изход на делото,
3
ответникът следва да заплати на ищците разноските в производството,
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, признава за установено по
отношение на СИТИ КЕШ ООД, че сключеният между К. Д. И. ЕГН
************ от *** и „Сити Кеш” ООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** , ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ №
******* е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на осн.чл.22 от ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, Сити Кеш ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** , ДА ЗАПЛАТИ на РС - ПЛЕВЕН направените
разноски по делото в размер на 250 лв. за възнаграждение на вещо лице и 50 лв. за
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4