Решение по дело №336/2022 на Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер   325           05.10.2022 г.             град Русе

 

Административен съд – Русе, касационен състав, на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: ЙълдъзАгуш

  Членове: 1. Вилиана Върбанова

                   2. Диана Калоянова

 

при секретаря Наталия Георгиева и прокурор Добромира Кожухарова като разгледа докладваното от съдия Калоянова касационно административнонаказателно дело номер 336 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Аспект“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Нисово, ул. "Кирил и Методий" № 5, общ. Иваново, обл. Русе, представлявано от К.К.П. - управител, и адрес за съдебна кореспонденция: гр. Русе, ул. "Ниш" № 48 против Решение № 446/20.05.2022 г., постановено по АНД № 137/2022 г. на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № Р-14-ДНСК-108/09.12.2021 г., издадено от началника на Дирекция за национален строителен контрол, с което за нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на основание чл. 237, ал. 1, т. 18 от ЗУТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева.  Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно поради нарушения на материалния закони  съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, т. 1 и т. 2 от НПК. В съдебно заседание касаторът се представлява от управителя на дружеството и от неговия процесуален представител – адв. О.Басарболиев, като поддържат възраженията, изложени в жалбата. Представят писмени доказателства и претендират присъждане на възнаграждение за един адвокат.

Ответникът по касационната жалба началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), се представлява в процеса от главен експерт Ц.С., редовно упълномощена, която оспорва жалбата и представените доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването, с оглед липсата на пороци в административнонаказателното производство. Сочи, че въззивното решение е мотивирано, посочено е правилно защо съдът не е приел приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, при положение че става въпрос за дейности, които са свързани с живота и здравето на хората. Наведените съображения и представените доказателства нямат отношения към предмета на доказване в производството дотолкова, доколкото административното нарушение се отнася до норми свързани с безопасността, а не с технологията на осъществяване на строителните дейности.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на „Аспект“ ООД, ЕИК ********* против Наказателно постановление № Р-14-ДНСК-10809.12.2021  г., издадено от началника на ДНСК, с което за нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 4 от ЗУТ на основание чл. 237, ал. 1, т. 18 от ЗУТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на НП на това основание, като наказанието е правилно индивидуализирано и определено по размер.

Решението на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

   Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, функциониращ в надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

   Решението е допустимо, защото е постановено с участието на надлежни страни.

         По въпросите за авторството на  деянието; съставомерността на нарушението, липсата на допуснати съществени нарушения на процедурата по установяване на нарушението и неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН, на основание чл. 221, ал. 1, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение, които възприема изцяло.

Решението е постановено в съответствие с материалния закон.

Този съдебен състав счита, че установеното нарушение е безспорно извършено. От всички ангажирани доказателства се установява, че „Аспект“ ООД, в качеството си на юридическо лице, осъществяващо строителен надзор на обект „Електрически кабел 20 kV oт трансформаторен пост ТП „М-Газ" до трансформаторен пост тип БКТП 20/0,4kV; Зх1000 КVа – ПИ с идентификатор  63427.316.200, местност „Гърков дол", гр. Русе. Община Русе, Област Русе" не е дало въобще указания и/или възражения до възложителя и строителя във връзка с изграждането на плътна ограда около трасето на кабела. При извършената от служители на РДНСК Русе проверка във връзка със заверка на заповедната книга, е установена липсата на подобна ограда и е съставен Констативен протокол № СН-242-3/13.08.2021г.

Настоящият съд, с Определение от 31.08.2022 г., на основание чл. 219, ал. 1 от АПК във връзка  с чл. 63в от ЗАНН, изрично изиска от страните да представят в цялост Договор за строителен надзор в строителството № АС – 303/05.04.2021 г., сключен между  „Приста комерс“ ООД като възложител и „Аспект“ ООД като изпълнител, което те сториха с молба вх. № 3525/01.09.2022 г.(от жалбоподателя) и с молба вх. № 3701/16.09.2022 г.( от ответника). От т. І Общи условия на договора, т. 1.2.8 Част ПБ се установява, че възложителят е възложил, а жалбоподателя по настоящото дело в качеството си на изпълнител е приел да упражнява строителен надзор по време на строителството в частта за План за безопасност. В този смисъл, след като изпълнител е търговското дружество, без значение е дали в Заповедната книга за обекта като лице, отговарящо за надзора по тази част от строителния процес е вписано конкретно физическо лице или самото дружество. В противен случай договора за строителен надзор щеше да бъде сключен с инж. К.К.П. като физическо лице, а не като управител на дружеството или с другото сочено в жалбата лице – инж.  Г.Г.Ж., тъй като именно той е определен от управителя П. (със Заповед от 15.04.2022 г.) да отговаря за спазването на проекта по част ПБЗ във връзка със спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд.

Твърденията поотделно на управителя на дружеството и на процесуалния представител, че не е налице нарушение, тъй като поставянето на кабела е процес, който се състои от различни дейности и част от тях напълно осигуряват безопасността, а за реализирането на друга част е необходимо премахването  на обезопасителните съоръжения, е несъстоятелно. Изготвеният план за безопасност и здраве не е стандартен, а той е приложим за всеки конкретен строеж, който се реализира. Следователно, неговото спазване е задължително, независимо от извършваните технологични процеси. Всички ангажирани писмени доказателства във връзка с поставянето на процесния кабел съдът възприема като неотносими към спора.

         Касационният състав намира за необходимо да допълни следното: нарушението е правилно установено и не може да се приеме за маловажно, при условие, че изграждането на ограда изрично е предвидено в Плана за безопасност и здраве. Твърдението, че при строителството, от страна на строителния надзор многократно са давани устни указания е недоказано и в хода на административнонаказателното производство, и пред първата инстанция, и в настоящото касационно производство. Заповедната книга не е пренебрегната като доказателство – в нея не се съдържат доказателства или информация, които да водят до извода, че нарушение не е извършено.

В конкретния случай института маловажност на нарушението е неприложим, защото санкционираното деяние е свързано със защита на здравето и живота на хората. Още повече, че самата плътна ограда е изградена в периода след 19.08.2022 г., на която дата е осъществена втора поредна проверка от служители на РДНСК – Русе.

Касационният състав счита, че обжалваното първоинстанционно  решение следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно, а жалбата като неоснователна – да се отхвърли.

По делото са поискани разноски от двете страни. Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4  от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на РДНСК-Русе следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Касационният жалбоподател не е реливирал възражение относно размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 446/20.05.2022 г., постановено по АНД № 137/2022 г. на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА „Аспект“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Нисово, ул. "Кирил и Методий" № 5, общ. Иваново, обл. Русе, представлявано от К.К.П. - управител, и адрес за съдебна кореспонденция: гр. Русе, ул. "Ниш" № 48 да заплати на РДНСК – Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       

                                                                                     2.