О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 05.11.2019 г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ
състав
На пети ноември 2019
година
В закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР
ПЕТКОВ
МАРИАНА ИВАНОВА
МИЛЕН СТОЙЧЕВ
Като разгледа докладваното
от съдия ИВАНОВА
В.Ч.ГР.Д. № 236/2019 г. по описа на
съда, констатира следното:
Производството е по чл.248 ал.1 от ГПК.
По делото е постъпила молба вх.№ 3343/30.09.2019г., депозирана от „Енерго-Про
Енергийни услуги“ ЕООД гр. Варна, обективираща искане за изменение на
постановеното по делото определение № 336/20.09.2019 г. в частта му за разноските,
като на молителя бъдат присъдени разноски за адв.възнаграждение в размер на 468лв.
с включен ДДС.
В молбата е въведено оплакване, че с определението на страната са присъдени
разноски –адв.възнаграждение в размер на 390лв., след като съдът е уважил направеното
възражение от насрещната страна за
прекомерност на осн.чл. 78 ал. 5 от ГПК, но не е съобразил разпоредбата на §2а
от ДР на Наредба 1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения, поради
което и при определен размер 390лв., с ДДС възнаграждението следва да се
определи на 468лв.
В постъпилия в срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК отговор вх. №
3809/31.10.2019г. от насрещната страна „АГРО КОМЕРС“ ООД е заявено становище,
че молбата е недопустима и неоснователна. Недопустима, тъй като „Енерго-Про Енергийни
услуги“ ЕООД не е представил списък на
разноските по чл. 80 ГПК (като такъв не е представен с копие за насрещната
страна) в производството, завършило с акта, чието изменение се иска.
Неоснователна – тъй като, видно от мотивите на определението, съдът е обсъдил
размера на претендираните разноски, описани в мотивите в пълния им претендиран
размер – 468.00лв., която сума е с включен ДДС. Уважавайки възражението за
прекомерност, съдът е определил сумата от 390лв.-с ДДС (който размер надхвърля
минималния според Наредба 1). По изложените доводи, „АГРО КОМЕРС“ ООД моли съда
да остави без разглеждане както недопустима молбата за изменение на
определението в частта за разноските; в условията на евентуалност – да остави
същата без уважение като неоснователна.
По допустимостта на молбата:
Молбата е депозирана в двуседмичния срок по чл. 248 ал.1 от ГПК, от
надлежна страна, която е представила в срок списък по чл. 80 ГПК (л.38-41 от
В.ч.гр.д.№ 227/2019г. – с предмет същото определение, което е предмет на
въззивна проверка и по настоящото въззивно производство; с прекратителното определение по Вчгр.д.№ 227/19г. на ТОС
въззивният съд е върнал делото за администриране), поради което е процесуално
допустима – чл. 248 ал. 1 вр. с чл. 80 изр. 2-ро ГПК.
За да се произнесе по същество и след като се запозна с доказателствата по
делото и доводите на молителя и становището на насрещната страна , съдът
съобрази следното:
С постановеното по делото определение е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба
на „Агро комерс“ ООД с. Г.Градище, общ. Опака, обл. Търговище, депозирана чрез
пълномощник адв. Т. –САК, срещу определение № 349/20.05.2019г. постановено по
гр.д. № 394/2018г. по описа на РС-Попово, с което е прекратено производството
по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА, като „Агро комерс“ ООД, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на „Енерго-Про Енергийни услуги" ЕООД, гр.Варна, сумата от
390.00лв.- адв.възнаграждение за въззивната инстанция – на осн.чл. 78 ал. 3 и
ал.5 ГПК.
Видно от мотивите на определението на ТОС в частта относно разноските,
въззивният е приел, че с оглед неоснователността на жалбата, основателно се
явява искането на ответника за присъждане на разноски, съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК и приложения (л.38-41 В.ч.гр.д.227/2019г. на ТОС). Приел е
за основателно възражението на въззивника по чл. 78 ал. 5 ГПК, като е съобразил
следното: Претендирано е
адв.възнаграждение в размер на 468 лв. Предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 5 ГПК
във вр. с чл.78 ал. 5 ГПК, чл. 36 ЗАдв. и чл. 11 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адв.възнаграждения, при минимум 300лв. (при разглеждане
на частната жалба в открито заседание), съдът намира възражението за
основателно, като съобразявайки фактическата и правна сложност на делото,
присъжда 390лв.
Видно от представените доказателства относно договореното и заплатено адв.възнаграждение договореното възнаграждение
от 468лв., с включен ДДС, е заплатено от
страната, за което са представени фактура и платежно нареждане за 468лв.
(390лв.+ 20% ДДС-78лв.).
Съгласно §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото възнаграждение. Предвид тази разпоредба, върху минимално дължимото
според Наредба № 1 възнаграждение следва да се прибавят и 20% ДДС, които да се
присъдят в полза на адвоката.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адв.възнаграждения, е предвидено минимално възнаграждение в размер на 300лв.
(при разглеждане на частната жалба в открито заседание, какъвто е настоящия
случай). С прибавено ДДС, размерът е 360лв. В мотивите на определението си
въззивният съд е приел за основателно възражението на насрещната страна за
прекомерност на адв.възнаграждение на осн.чл. 78 ал. 5 от ГПК, като
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК е присъдил 390лв. (намалявайки претендираното от „Енерго-Про Енергийни
услуги“ ЕООД адв.възнаграждение от 468лв., с ДДС на 390лв., с ДДС), т.е. в тази
сума съдът е включил 20% ДДС, поради което не са налице основания за изменение
на определението в частта за разноските.
Предвид гореизложените доводи, молбата се явява неоснователна, поради което
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 3343/30.09.2019г.,
депозирана от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, обективираща искане за изменение на постановеното по
делото определение № 336/20.09.2019 г. в частта му за разноските, като на
молителя бъдат присъдени разноски за адв.възнаграждение в размер на 468лв. с
включен ДДС, като НЕОСНОВАТЕЛНА -
на осн. чл. 248 ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд с частна жалба, в едноседмичен срок
от връчването му на страните – на осн. чл.
248 ал. 3 от ГПК.
Препис
от определението да се връчи на страните.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
` 2.