Р Е Ш Е Н И Е
№
от 09.08.2023г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-12-ти
състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЮ ЗГУРОВ
при секретаря Ирина Василева, като разгледа
докладваното от съдия Згуров гражданско дело № 5584 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото са предявените от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******срещу ответника С.Д.Т., ЕГН **********
обективно и кумулативно съединени установителни
искове, с правни основания чл. 422 ГПК във вр. с чл.
430, ал.1 и 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, относно признаването за установени по отношение
на ответника на вземанията предмет на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 18.11.2020г. по
ч.гр.д.№53356/2020г. съгласно описа на Софийския районен съд, 35-ти състав, в размер на 102 368,52
лв., представляващи неизплатена главница по Договор за банков кредит,
продукт „Бизнес овърдрафт“, с № BL 47600 от
09.04.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2014
г. до окончателното изплащане на задължението, 2 963,91 лв., представляващи договорна лихва за периода от
21.04.2020 г. до 13.09.2020г., сумата от 249,64
лв., представляваща мораторна лихва за периода от
21.04.2020 г. до 13.09.2020г., сумата от 199,42
лв., представляваща такси, дължими по договора за периода от 21.05.2020 г.
до 27.10.2020 г., както и сумата от 120
лв., представляваща нотариални разноски за периода от 21.08.2020г. до 27.10.2020 г.
Претендираните от ищцовата
банка права произтичат от твърденията, че ответникът в качеството й на солидарен
длъжник не е изпълнила задълженията си по договора за кредит, за които
отговаря, като не е погасявала в срок
всички дължими месечни погасителни вноски, при което е настъпило просрочие в плащането на дължимите погасителни вноски за
главница и договорни лихви за период от 3 месеца, поради което в съответствие с
чл.28, б.“в“ във вр. с чл.27, б.“г“ от договора за
кредит, банката е упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно
изискуем. За това си решение сочи, че е уведомила ответника Т. с покана връчена от ЧСИ по реда на чл.47, ал.1 ГПК. За
дължимите по договора за кредит суми ищцовата банка
се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, като ответникът е депозирала в срок
пред заповедния съд възражение срещу заповедта за изпълнение, при което на
ищецът е било указано да предяви настоящите искове за установяване на вземанията
си спрямо ответника Т..
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, от
страна на ответника първо чрез назначения й особен представител, а в
последствие и чрез упълномощения й такъв постъпиха писмени отговори на искова
молба, с които предявените искове се оспорват като неоснователни. Релевирани се възраженията, че в случая ответникът има
качеството на поръчител, а не на солидарен длъжник, макар така да е посочено в
договора за кредит, поради което правата на кредитора да претендира вземанията
от поръчителя са преклудирани съгласно чл.147, ал.1 ГПК, след като не е предявил иск срещу длъжника в продължение на шест месеца от
настъпването на падежа на задължението, както и че претендираните
вземания са погасени по давност. Посочено е, че кредитът не е превърнат в
предсрочно изискуем, защото ищцовата банка не е
уведомила надлежно за това си решение ответника. Счита, че по отношение на нея
като физическо лице договорът за кредит е потребителски, при което са приложими
изискванията на ЗПК по отношение съдържанието му, като в случая той не отговаря
на тези изисквания и е недействителен. Сочи, че договорът за кредит съдържа и
неравноправни клаузи, без които той не би могъл да съществува, поради което
целият договор е нищожен и не поражда права и задължения за страните по него.
В съдебното заседание ищцовото
дружество се представлява от процесуалния му представител адв.Б.,
който поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и да присъди в полза
на доверителя му разноските по делото. Релевира
възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния представител
на ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът
С.Т. не се яви лично в съдебното заседание и не изпрати представител, като по
тази причина не изрази и окончателно становище по спора.
В
съдебното заседание третото лице-помагач „Ф.И.А.“ ЕООД се представлява от
пълномощника му адв.К., който сочи, че предявените
искове следва да бъдат уважени.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните
доказателства по делото, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От приетите като писмени доказателства по делото Договор
за банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт“ №BL47600/09.04.2014г., Нотариален акт за договорна ипотека
върху недвижим имот №88, том III,
рег.№6446, дело №388/2014г., Анекс
№1/20.03.2015г. към договора за банков кредит, Анекс №2/21.07.2016г. към
договора за банков кредит, Тарифа на „Ю.Б.“ АД за клиенти юридически лица (в
сила от 03.02.2014г.), Погасителен план от 01.09.2016г., Уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост, Уведомление по чл.47, ал.1 ГПК и
Констативен протокол от 01.09.2020г. на ЧСИ Я., които не бяха оспорени от
ответника се установява, че между ищцовата
банка като кредитодател, дружеството „П.“ ЕАД,
представлявано от изп.директор Г.Т.като
кредитополучател, Г.Р.Т.и С.Д.Т. като съдлъжници-встъпили
в дълга на дружеството (чл.10а и 10б от договора) е сключен договор за банков
кредит Продукт „Бизнес овърдрафт“ №BL47600/09.04.2014г.
Съгласно този договор банката предоставя на
дружеството във връзка с неговата професионална дейност овърдрафтен
кредит по разплащателната му сметка в размер на 160 000 лв. за посрещане
на краткосрочни оборотни нужди за срок от 60 месеца, а кредитополучателят поема
задължението да го ползва и върне заедно с дължимите лихви. Кредитното
задължение е обезпечено с учредяването на договорна ипотека върху апартамент,
който е собственост на съдлъжниците, които са
встъпили в дълга на дружеството. Съгласно чл.28, ал.1, б.“в“ и чл.32 от
договора за кредит, при неизпълнение от кредитополучателя, на което и да е от
поетите договорни задължения, банката има право да направи кредита предсрочно и
изцяло изискуем, а всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва
да бъдат извършени в писмена форма и ще се считат за получени, ако по факс,
чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с
препоръчана поща, или с телеграма достигнат до адресите на страните, посочени в
началото на договора. В случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен
в началото на договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна, като
посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление, всички
съобщения достигнали до стария адрес ще се считат за получени. В договора за
кредит, посоченият адрес на ответника Т. ***2.
Съгласно
Анекс №2/21.07.2016г. към договора, правото на кредитополучателя да усвоява
предоставеният му по силата на договора за кредит кредитен лимит се прекратява,
оставащата сума на просрочените към датата на анекса главница, лихва, такси,
комисионни и застрахователни премии по кредита се преоформя
служебно чрез натрупване към редовната главница, а кредитът следва да се
погасява на равни месечни анюитетни вноски за удължен
срок до 21.08.2026г., съгласно погасителен план, представляващ неразделна част
от анекса. Дължимата месечна такса –управление на кредита е договорено да бъде
в размер на 0,5 % върху остатъка от неиздължената главница. От погасителния
план (л.197) се установява, че месечните
анюитетни вноски за погасяване на дължимата
главница и договорна лихва по договора за кредит са определени в размер на 1649,59 лв.
Видно
от т.13.21.7 от Тарифа на „Ю.Б.“ АД за клиенти юридически лица, месечната такса
за администриране на просрочен кредит е в размер на 20 лв. за просрочие от 1 до 30 дни, още 20 лв. за просрочие
от 31 до 60 дни и още 20 лв. за просрочие от 61 до 90
дни, а след това в размер от общо 60 лв., като се начислява на десето число на
месеца.
Съгласно
уведомление за предсрочна изискуемост от 24.06.2020г.,което е изпратено до С.Т.
на адреса й посочен в договора за кредит и анексите, който съвпада и с
установения й по делото постоянен и настоящ адрес, банката е упражнила правото
си да превърне кредита в предсрочно изискуем, поради неизпълнение на
задължението на кредитоплучателя да заплаща в срок
дължимите погасителни вноски, и изпадането му в забава за плащането на три
погасителни вноски считано от 23.03.2020г. От удостоверението се установява, че
според изчисленията на банката към 18.06.2020г. задължението по договора за
кредит за просрочена и предсрочно изискуема главница е в размер на
103 450,97 лв., лихвите са в размер на 2057,83 лв., таксите в размер на
101,84 лв. Уведомлението е връчено от ЧСИ Я. чрез залепване на уведомление на
адреса на ответника, като призовкарят му е
удостоверил, че е посетил адреса три пъти в различни седмици с интервал между
първото и последното посещение от повече от месец, при което не е открил
адресата, а на адреса е установил лица, които са се представили за сем.Б..
Поради това, на 17.08.2020г. е залепено уведомление на адреса по реда на чл.47,
ал.1 ГПК. Съдебният изпълнител е установил, че адресът на който е залепено
уведомлението и регистрираният постоянен и настоящ адрес на ответника съвпадат,
при което е удостоверил, че уведомлението е връчено, считано от 01.09.2020г.
С
договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 03.11.2021г. процесните
вземания са прехвърлени от банката-кредитор в полза на цесионера
„Ф.И.А.“ ЕООД, ЕИК ******.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на
просрочената и предсрочно изискуема и усвоена главница по договора за кредит
към датата на превръщането от страна на банката на кредита в предсрочно
изискуем-20.10.2020г. (датата на която уведомлението за предсрочна изискуемост
е връчено на Г.Т.), а и към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение е в размер на 102 368,652 лв., падежиралите възнаградителни
лихви и възнаградителна лихва върху просрочена
главница за периода от 21.04.2020г. до 13.09.2020г. са в общ размер на 2961,91
лв., мораторната лихва върху редовно падежирала главница за периода от 21.04.2020г. до 13.09.2020г.
е в размер на 249,64 лв., а начислената
като задължение сума от 199,42 лв. е таксата за просрочен кредит за периода от
21.05.2020 г. до 27.10.2020 г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигана до следните правни изводи:
Съгласно чл.101 ЗЗД трето
лице може да встъпи като съдлъжник в определено
задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил
съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово
съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като
солидарни длъжници. Следователно встъпването в дълг,
когато следва от сключен между кредитора и встъпващия в дълг договор,
наподобява поръчителството, но встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на
същото правно основание, на което дължи първоначалния длъжник и солидарно с
него. От процесният договор за кредит, при тълкуване
съгласно чл.20 ЗЗД на волята на страните по него, недвусмислено се установява,
че физическите лица Г.Т.и С.Т. са солидарни длъжници
заедно с дружеството-кредитополучател, като встъпили в неговия дълг към банката,
а не като поръчители. Поради това правилата на чл.147, ал.1 ЗЗД са неприложими
към настоящия спор.
Предвид
изложеното, а и поради това, че договорът за кредит е обезпечен с ипотека,
съдът намира за неоснователни и възраженията на ответника, че договорът е
недействителен, защото не отговаря на изискванията на ЗПК, както и тези относно
нищожността му, поради наличието в него на неравноправни клаузи. Процесният договор за кредит не е потребителски, а е
сключен с дружество във връзка с неговата търговска дейност, като отговорността
на солидарните длъжници е акцесорна
на тази на кредитополучателя и те не могат да се ползват от правата на потребители.
Настоящият съд
намира, че банката е съобщила на ответника в съответствие с договореното между
тях и посочената в чл.32 от договора за кредит
презумпция, за взетото решение да превърне кредита в предсрочно изискуем. В
производството по делото се установи, че е било налице неизпълнение на договора
от страна на кредитополучателя, изразяващо се в липсата на плащания за
погасяване на дължими три месечни погасителни вноски, считано от 23.03.2020г. Уведомлението
за предсрочна изискуемост е доставено до посочения в договора за кредит и
регистриран постоянен и настоящ адрес на ответника Т. от страна на връчителя при ЧСИ Я., като в случая е без значение доколко
редовно съгласно правилата на чл.47 ГПК е осъществено това връчване. Това е
така, защото както в договора за кредит, в НБД“Население“,
а и в представените в заповедното производство и настоящото исково производство
писмени изявления от ответника Т., адресът й е посочен,
като:гр.София ул.“******. В случай, че след
сключването на договора, номерацията на адреса
на ответника е била променена от 59 на 55, както твърди последната, то за нея е
било налице задължението да извести за тази промяна ищцовата
банка. След като не се установи тя да е извършила подобно уведомяване, а
напротив въпреки това, продължава да сочи в представяните от нея писмени
изявления, че адресът й е на ул.Нишава №59, то приложение следва да намерят договерените между страните правила за кореспонденция,
съгласно които всички съобщения достигнали до адреса
посочен в договора за кредит се считат за получени.
Поради
изложеното по-горе съдът намира, че възражението на ответника за това, че
банката не е превърнала кредита в предсрочно изискуем, защото не е уведомила
редовно длъжника за това е неоснователно.
Неоснователно е
и възражението за погасяване по давност на претендираните
вземания, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано на 02.11.2020г., като до тази дата не е изтекъл нито 5-годишен по
отношение на главниците, нито 3-годишен давностен
срок по отношение на претендираните лихви, считано от
настъпване на падежа им, за да се приеме, че процесните
вземания са погасени по давност.
В производството
по делото се установи, че към датата на превръщане на кредита в предсрочно
изискуем, дължимите и неизплатени вземания за главница, договорни лихви, мораторни лихви и
такси са в размери съответно на 102 368,652 лв., 2961,91 лв., 249,64 лв. и 199,42 лв. Предвид това, съдът намира, че исковете
относно тези суми са доказани и основателни, при което следва да бъдат уважени.
Съдът
намира за неоснователен иска в частта му относно претенцията от 120 лв., представляваща нотариални разноски
за периода от 21.08.2020г. до 27.10.2020 г., тъй като поемането на подобно
задължение не е договорено в сключените между страните договор за кредит,
анекси към него, общи условия, нито е посочено в тарифата за таксите на
банката. Подобни разходи не представляват и такива по чл.78 ГПК, поради което
се налага извода, че те следва да останат за сметка на кредитора, тъй като са
направени във връзка с изпълнение на собственото му задължение да уведоми длъжниците за взетото решение да превърне кредита в
предсрочно изискуем.
Предвид
частичната основателност на предявените искове, на основание чл.78, ал.1 ГПК
съразмерно с уважената част от тях в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски по делото в заповедното и исковото производства, които възлизат общо на
8218,97 лв., от които 4231,26 лв. за внесени държавни такси, 2539,35
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, 998,87 лв. за внесени разноски за
назначаване на особен представител на ответника и 449,49 лв. за внесен депозит
за възнаграждение на вещо лице.
Съразмерно
с отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство в размер на 2 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника
в полза на пълномощника й адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
С.Д.Т., ЕГН **********, че в полза на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******съществуват
вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК от 18.11.2020г. по ч.гр.д.№53356/2020г.,
съгласно описа на Софийския районен съд, 35-ти състав, в ЧАСТТА относно сумата от 102368,52 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за банков
кредит, продукт „Бизнес овърдрафт“, с № BL
47600 от 09.04.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, 2963,91 лв.,
представляващи договорна лихва за периода от 21.04.2020 г. до 13.09.2020г.,
сумата от 249,64 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 21.04.2020 г. до
13.09.2020г. и сумата от 199,42 лв.,
представляваща такси, дължими по договора за периода от 21.05.2020 г. до 27.10.2020
г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.Б.“
АД, ЕИК ******срещу ответника С.Д.Т., ЕГН ********** иск с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 430, ал.1 ТЗ, в ЧАСТТА относно признаването за
установено по отношение на ответника на вземането предмет на издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
18.11.2020г. по ч.гр.д.№53356/2020г. съгласно описа на Софийския районен съд,
35-ти състав, в размер на 120 лв.,
представляващо нотариални разноски за периода от 21.08.2020 г. до 27.10.2020 г.
ОСЪЖДА С.Д.Т., ЕГН **********
да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******сумата от 8218,97 лв., представляваща разноски по делото в исковото и
заповедното производства.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******да
заплати на С.Д.Т., ЕГН ********** сумата от 2 лв., представляваща разноски по делото в заповедното
производство.
Решението
е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ищеца „Ф.И.А.“
ЕООД, ЕИК ******.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Апелативен съд-София.
СЪДИЯ: