Решение по дело №11/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба от „Д.-АГРО“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя А.С.Д., чрез адв.Я.И.Т. ***, срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2022 и за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/7098 от 09.12.2022г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд“Земеделие“. В административния акт е обективирано прекратяване ангажимента по мярката и е определено за възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство” за кампания 2021 в размер на 53 550.94 лв, представляващо 100% от изплатеното подпомагане по мярка 11 за кампания 2021 г. във връзка с подадено от „Д.-АГРО“ООД заявление за подпомагане с УИН: 28/190521/03161 в размер на 53550.94лв.

Претендира се, че актът е незаконосъобразен, немотивиран, издаден в нарушение както на материалния закон, така и на процесуалния закон, при нарушаване фундаментални принципи на административното право и процес, в разрез с европейската правна рамка - Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (OB, L 250 от 18.09.2008.), поради което едновременно пред националната по компетентност административна съдебна юрисдикция в лицето на Административния местно компетентен съд, в случая Административен съд Ямбол, жалбоподателят е в правото си да сезира и ЕК по отношение порочните практики на националната административна юрисдикция да се произнася с три години по-късно за процесната кампания, придавайки на национални норми обратно действие без това изрично да е законово уредено. Иска се да бъде отменен или обявен за нищожен административния акт, като преписката се върне на административния орган с указания и срок за ново произнасяне.Претендират се сторените разноски по делото.

Жалбата е редовна от формална страна, депозирана е на 30.12.2022г. - в 14-дневен срок от датата на връчване на обжалвания акт /21.12.2022г./, от неблагоприятно засегнато лице при наличие на правен интерес, пред съда по седалището на жалбоподателя, съдържа и искане за прогласяване нищожност на осн. чл.149, ал. 5 АПК /без ограничение във времето/, поради което е процесуално допустима. Административната преписка е представена с писмо вх.№94/13.01.2023г. от ДФ“Земеделие“ в Административен съд Ямбол.

В съдебно заседание жалбоподателят „Д.-АГРО“ ООД с.Зимница, общ. Стралджа, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния представител на същия е постъпило писмено становище по представената съдебно-техническа експертиза и по съществото на спора.

Ответната страна Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Д.Б., редовно упълномощена. Намира жалбата за неоснователна и моли съдът да приеме, че от всички събрани по делото доказателства, както и от заключението на изслушаното вещо лице по безспорен начин се доказва, че жалбоподателят не е изпълнил изискванията на поетия през 2021 г. от него двугодишен ангажимент, за което е издаден процесният акт за прекратяване, предмет на производството. Обжалваният акт е издаден от материално компетентен орган, съгласно представената заповед за делегиране на правомощия на издателя на акта. Не са допуснати нарушения на специалните процесуални правила за издаване на акта. На жалбоподателя е изпратено писмо, с което е уведомен за откриване на производството по прекратяване на ангажимента и установяване на публичното държавно вземане, в което са изложени всички релевантни за спора факти, които впоследствие са послужили за обосновка на процесния акт, което в пълна степен е способствало за тяхното узнаване още в началния етап на стартиралото административно производство.Административният орган изцяло се е съобразил с разписаните нормативни правила в Наредба № 4/2015 г., в която са уредени условията и реда за подпомагане на земеделските стопани по мярка 11. Счита, че в достатъчна степен съвсем ясно и подробно в акта са изложени фактическите обстоятелства и съответстващите им нормативни разпоредби, като в случая е налице материалноправната предпоставка, с която законът свързва прекратяване на биологичния ангажимент в хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 17, ал. 2 от цитираната наредба, тъй като процентът на припокриване на заявените за кампания 2022 г. спрямо одобрените референтни парцели за 2021 г. възлиза на 83,12%, както правилно е определил административният орган, и съобразно прието заключение на вещото лице. Моли съдът да има предвид, че противно на твърдяното в жалбата на дружеството жалбоподател, никъде в нормативната уредба не е предвидена възможност по преценка на земеделския стопанин да се заявяват различни от референтните парцели и да се компенсират разлики, които възлизат на повече от 10%. В случая административният орган е разгледал възражението на дружеството жалбоподател, съобразил се е с представеното от него писмо, в което същият заявява, че поради сушата през 2020 г. желае да отпаднат съответните имоти. Това е недопустимо да бъде прието и допуснато, тъй като в наредбата е предвидена възможност, в чл. 7, ал. 3 от същата, подпомаганите лица да могат да променят всяка година кодовете в съответното направление, т.е. както е посочил и административният орган, при наличието на твърдените от жалбоподателя обстоятелства, същият е могъл да заяви тези площи като угар, за да спази изискването на чл. 17, ал. 2 от наредбата. Няма как да бъде прието в случая, че наличието на суша представлява изключително форсмажорно обстоятелство, което дава известни привилегии и възможности на жалбоподателя.Моли съдът да приеме, че административният орган, като е изяснил фактическата обстановка и е съобразил приложимата нормативна уредба, е произнесъл един напълно законосъобразен административен акт, който отговаря на всички изисквания, за да бъде законосъобразен, поради което не са налице твърдените от жалбоподателя основания за неговата отмяна.В тази връзка моли съдът да постанови краен съдебен акт, с който да остави жалбата без уважение. Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и за платения депозит за вещо лице. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от жалбоподателя.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема, че обжалванията акт е обективиран писмено, съдържа мотиви във вид на текст и таблица, ясна разпоредителна част, с което изпълнява изискванията за форма на акта. Компетентността на органа е безспорно установена по делото с представената Заповед №03-РД/3088 от 22.08.2022г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с която са делегирани правомощия на Владислава Казакова-заместник-изпълнителен директор на фонда да издава актове по мярка 11“Биологично земеделие“.

Съдът намира жалбата за частично основателна, като обжалваният акт преценя като законосъобразен в частта му за прекратяване на поетия ангажимент по мярка „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2022, съответно като неправилен в частта му за установяване на публично държавно вземане.Съображенията за това са по приложението на закона.

По делото не е спорно следното:

"Д.-АГРО" ООД е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) ******в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Одобрен е за участие по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 г. с направление „Биологично растениевъдство” през кампания 2021 за две години, съгласно чл. 6, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020(Наредба № 4 от 24.02.2015 г.).

Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., дейностите по направление „Биологично растениевъдство“ се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в периода на многогодишния ангажимент. Съгласно чл. 17, ал. 2 на от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., одобрената площ за извършване на дейности по направление „Биологично растениевъдство“ може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 4 и 5 от чл. 17 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.

При административни проверки, извършени на заявлението на "Д.-АГРО" ООД, които включват автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 11 „Биологично земеделие“ с направление „Биологично растениевъдство“ и тези, които са заявени по направлението през кампания 2022 в Интегрираната система за администриране и контрол са установени разлики, посочени като грешка „не са декларирани същите площи по направление „Биологично растениевъдство“ от Мярка 11, спрямо декларираните от предходната година, с които заявителят е запознат(л.182-183 от делото-Резултати от автоматични проверки). За тези разлики в обжалвания акт се сочи, че установеният процент на припокриване на площта от пресичане на заявените за 2022г. парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление „Биологично растениевъдство ” е 83.12 %.

Не е спорно също, че през първата година от ангажимента: за заявление с УИН: 28/190521/03161 за кампания 2021 на жалбоподателя е изплатена сума в размер 53550.94 лв.

Общата изплатена сума по направление „Биологично растениевъдство“, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 53550.94 лв.В тази връзка ответната страна представи и извлечение от СЕБРА за извършени плащания на 31.05.2022г. по Мярка 11 в полза на жалбоподателя.

С писмо с изх. № 01-2600/5949 от 12.10.2022 г. ДФЗ-РА е уведомил кандидата за откриване на административно производство по прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ, съгласно чл.26, ал.1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства въз основа на които е прието, че са налице основания за прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ. Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация, в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК.

С писмо с вх. № 01-2600/5949 от 26.10.2022 г. кандидатът възразява срещу откритото производство по издаване на АУПДВ. Твърди, че не е заявил парцелите, за които е поел ангажимент през 2021, поради погиване от суша на част от лавандуловите насаждения.

В обжалвания акт са изложени мотиви, че след разглеждане на възражението, ДФЗ-РА не намира основание да прекрати административното производство по прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ, тъй като съгласно чл.7 ал.3 от Наредба № 4 „Подпомаганите лица могат да променят всяка година кодовете в съответното направление по чл. 3 за периода от пет последователни години или до края на поетия ангажимент". В тази връзка бенефициентът е могъл да заяви тези площи като угар с код БР 0, за да спази изискването на чл. 17 ал. 2 от наредбата.В допълнение, чрез разпечатаните и подписани от "Д.-АГРО" ООД резултати от автоматични проверки на въведените данни, при подаване на заявлението, кандидатът е бил предупреден, че не е декларирал същите площи по направлението, спрямо декларираните от предходна година.

Във връзка с констатациите от проверките и като не е приел възражението за основателно, на основание чл. 15, ал.3, т. 1, и ал. 4, т. 2, буква „ а ” от Наредба №4 от 24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс, и чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, заместник-изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е прекратил по отношение на "Д.-АГРО” ООД, ***, ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2022 и е определил подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство” за кампании 2021 във връзка с подаденото от "Д.-АГРО" ООД заявление за подпомагане с УИН: 28/190521/03161 в размер на 53550.94 лв. (петдесет и три хиляди петстотин и петдесет лева и деветдесет и четири стотинки), на основание, чл. 15, ал.3, т. 1 и ал. 4, т. 2, буква „а” от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“.За проверка на констатациите, обосновали прекратяване на ангажимента, съдът допусна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице „геодезист“. Пред съда вещото лице представи заключение за следното:

Д.-агро ООД е декларирал за кампания 2021г. 96.26 ха, от които 6.10ха са отбелязани с код БРП 4 /в преход/, а 90.16ха са отбелязани с код БР13 - статус Биологични.

В табличен вид вещото лице представя референтните парцели по направление "Биологично растениевъдство", мярка11 "Биологично земеделие", всички засадени с лавандула и с обща площ 96.26.ха.

За кампания 2022 от Д.-агро ООД са заявени парцели по направление "Биологично растениевъдство", мярка 11 "Биологично земеделие", с обща площ 93.62.ха, също представени в табличен вид от вещото лице.

Част от заявените за кампания 2022 парцели се припокриват с референтните от кампания 2021, а именно:

Като краен резултат дава следното заключение:Площта на припокриване между заявените през кампания 2022 парцели и референтните, заявени 2021, съгласно данните от ДФЗ е 80.01 ха. Площта на припокриване, отнесена към референтната площ е: 80.01 ха. /96.26ха. = 0,83118 = 83.12 %.

В съдебно заседание вещото лице Г. Р. поддържа представеното писмено заключение и заявява, че няма какво да добави. Посочва, че е дал отговор на това какви парцели са били заявени от жалбоподателя за 2021 г. и 2022 г. и какъв е процентът на географското покриване на площите за двете кампании. По същество потвърждава констатациите, които са в обжалвания административен акт – площта на припокриване, отнесена към референтната площ, както е даден отговорът по т. 3 от заключението, изчисленията му съвпадат с тези, които са направени от ДФ „Земеделие“. Разликата, която се явява, е заради това, че са декларирани различни парцели.

Вещото лице е изготвило заключение въз основа на предоставените данни от ДФЗ вкл. шейп файлове на заявените парцели, което позволява извършването на съпоставка по местоположението на парцелите и съответно установяване на припокриването им при заявяването през двете кампании, притежава нужната квалификация „геодезист“, поради което съдът кредитира заключението му като компетентно изготвено и обосновано.

Констатациите от съдебно-техническата експертиза сочат за намаление на заявените площи през 2022г. с повече от 10% спрямо референтните площи от 2021г. Осъществена е хипотеза, която е основание за прекратяване на поетия ангажимент. При установения процент на припокриване, ответникът е преценил, че е приложима нормата на чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г., съгласно която ДФЗ едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2. В случая жалбоподателят не оспорва факта, че не е декларирал част от парцелите, заявени при предходната кампания, нито процента на припокриване на площите за двете кампании, но заявява, че за кампания 2022 е декларирал други парцели, като целта на мярката не е да се извършва биологично земеделие върху едни и същи площи, които се покриват географски. Последното е вярно, но в контекста на правилата на чл.17 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., където са предвидени възможности както за намаление, така и за разширение на поетия ангажимент.Според чл.17, ал.1 и ал.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., Дейностите по направление "биологично растениевъдство" се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в периода на многогодишния ангажимент. Одобрената площ за извършване на дейности по направление "биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 4 и 5. При определяне на процентното съотношение по изречение първо ДФЗ – РА, закръгля получения резултат до втория знак след десетичната запетая.

Площта на припокриване на заявените парцели през 2022г., отнесена към референтната площ от 2021г. е 83.12 %, което е намаление с повече от 10%.

Разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. сочи, че Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица:1. не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2. Именно такъв е конкретният случай, поради което е налице основание за прекратяване на ангажимента.Същевременно съдът счита, че разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е неправилно приложена във втората част на волеизявлението на органа за установяване на публично държавно вземане.В единен акт са обективирани волеизявлението за прекратяване на ангажимента и волеизявлението за установяване на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане. Предприемането на действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление може да бъде започнато с акта за прекратяване на ангажимента като бъде открито производство по издаване на АУПДВ, но не означава обективирано в същия акт волезявление като крайно решение за установяване.Възстановяването на помощта предполага влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента, какъвто не е настоящият случай, още повече че жалбоподателят сочи наличие на основание, което може да послужи за изключване на отговорността му, по аргумент за приложение на чл.15, ал.5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г..- В случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства поетият ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ.

Органът дължи проверка за наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства, каквато не е извършил. Според съда сушата е климатично събитие, което следва да се възприема като природно бедствие – екстремна и неконтролируема ситуация, която може да засегне неблагоприятно стопанството на земеделския производител като увреди или унищожи отглежданите растения и попада в хипотезата на §1, т.9, буква“В“- тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството.

В тази връзка съдът се позовава на Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2022 г. относно последиците от сушата, пожарите и други екстремни метеорологични явления: увеличаване на усилията на ЕС в борбата с изменението на климата (2022/2829(RSP))

https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2022-0330_BG.html.

С Резолюцията се призовава държавите членки да разглеждат като приоритет и да определят краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки за възстановяване на увредените екосистеми в резултат на екстремни метеорологични явления; освен това призовава в насоките на ЕС за плановете за възстановяване след извънредни ситуации да се определят приоритетните области за фазите на възстановяване, рехабилитация и реконструкция след бедствия, причинени от наводнения, горски пожари, горещи вълни или суши, включително препоръки за повишаване на устойчивостта и съживяване на поминъка, икономиките и засегнатата околна среда. Отправя се искане към Комисията да предостави насоки, които заинтересованите страни да могат да използват за повишаване на устойчивостта на суши както на хората, така и на екосистемите; подчертава, че е необходимо и координирано сътрудничество на европейско равнище в областта на научните изследвания и мониторинга между вече съществуващи органи като Европейската обсерватория за сушите, ЕАОС, услугата за управление на извънредни ситуации на „Коперник“ и други подходящи заинтересовани страни; подчертава, че в областта на финансирането следва да се определи подходяща финансова подкрепа в рамките на ОСП, националните планове за възстановяване и устойчивост и други регионални фондове;

Органът дължи излагане на мотиви в тази част защо приема възражението за наличие на форсмажорно обстоятелство за неоснователно.Това обстоятелство е от значение за преценката дали подлежи на възстановяване получената от земеделския стопанин финансова помощ. Предвид това Акт за прекратяване на ангажимент по мярка „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2022 и за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/7098 от 09.12.2022г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд“Земеделие“ следва частично да се отмени в частта му на установеното публично държавно вземане като преписката се върне за ново произнасяне в отменената част на акта с отделен акт, което следва да се извърши след влизане в сила на акта за прекратяване на ангажимента.

В производството пред съда и двете страни претендират разноски-жалбоподателят за платена държавна такса(50лв) и за платен адвокатски хонорар в размер 4934.00лв. съобразно материалния интерес по делото(сумата на определеното за възстановяване публично държавно вземане 53550.94лв.); ответната страна претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и за платен депозит за вещо лице в размер 530лв.Съдът счита, че в настоящото производство на страните следва да се присъдят разноските за платена държавна такса от жалбоподателя и за платен депозит за вещо лице от ответната страна, той като същите са разпоредени и платени въз основа на акт на съда.Претендираните разноски за адвокатски хонорар и за юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъждат предвид изхода на спора по същество-частична отмяна на акта и частично отхвърляне на жалбата – при спазване на принципа на равенство на страните в производството разноските в тази им част следва да се понесат от всеки от тях, както са били сторени.

Водим от горното и на осн. чл.172 и чл.173 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д.-АГРО“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Зимница, ул.***, община Стралджа, представлявано от управителя А.С.Д., чрез адв.Я.И.Т. ***, срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2022 и за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/7098 от 09.12.2022г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд“Земеделие“ в частта, в която е прекратен по отношение на "Д.-АГРО” ООД, ***, ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2022.

ОСЪЖДА Д.-АГРО“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя А.С.Д., да заплати на Държавен фонд“Земеделие“, гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136, разноски за платен депозит за вещо лице в размер 530(петстотин и тридесет)лв.

ОТМЕНЯ Акт за прекратяване на ангажимент по мярка „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2022 и за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/7098 от 09.12.2022г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд“Земеделие“ в частта, в която е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство” за кампании 2021 във връзка с подаденото от "Д.-АГРО" ООД заявление за подпомагане с УИН: 28/190521/03161 в размер на 53550.94 лв. (петдесет и три хиляди петстотин и петдесет лева и деветдесет и четири стотинки).

ВРЪЩА преписката на Държавен фонд“Земеделие“ за ново произнасяне в отменената част на акта с отделен административен акт в едномесечен срок след влизане в сила на акта за прекратяване на ангажимента.

ОСЪЖДА Държавен фонд“Земеделие“, гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136, да заплати на Д.-АГРО“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Зимница, ул.***, община Стралджа, представлявано от управителя А.С.Д., разноски за платена държавна такса в размер 50(петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд на Република България.

	Съдия:	/п/ не се чете