№ 266
гр. Велико Търново, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАЯ ПЕЕВА
Членове:АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ И.А
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И.А Въззивно гражданско дело №
20254000500384 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 215 / 28.04.2025 г. по гр. д. № 783 / 2024 г. по описа на ОС –
Велико Търново е осъдено ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати на
А. Х. К., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД, следните
суми:
- сумата в размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от настъпило на
04.10.2021г. застрахователно събитие - ПТП, предизвикано от застрахования
водач на лек автомобил „Мерцедес S500“, с рег. № ВТ56****, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 03.02.2023 година до окончателното
изплащане,
сумата в размер на 6 741.33 лв. /шест хиляди седемстотин четиридесет и
един лева и тридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди, вследствие същото ПТП, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 03.02.2023 година до окончателното
изплащане,
като са отхвърлени, като неоснователни, предявените от А. Х. К. срещу
ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД искове над горепосочените присъдени
размери до пълните претендирани такива, а именно: за сумата в размер на 20
000 лв. /двадесет хиляди лева/ - обезщетение за претърпените неимуществени
1
вреди и за сумата в размер на 137 лв. /сто тридесет и седем лева/ -
обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 03.02.2023 година до окончателното им изплащане.
Присъдени са разноски.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез
процесуалния му представител, против горепосоченото решение, в
осъдителната му част за сумата над 60 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху него, като неправилно
– постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и необосновано. Релевира се оплакване
за неправилно приложение на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като
се твърди, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 100
000 лева било завишено. Не били правилно преценени датата на ПТП и
социално – икономическото положение в страната към тази дата,
претърпените болки, възстановителния период и факта, че по-голямата му
продължителност не била в причинна връзка с ПТП - то, както и липсата на
отражение в психиката на ищеца, наличието на пълно възстановяване от
травмите. В процесния случай не била налице загуба на функциите на
крайника, нямало данни за наличие на дефицит в обема на движения и към
момента ищецът бил пълно възстановен, като по – продължителният период
на възстановяване се дължал на неправилно лечение и по – високото му тегло.
Коментират се събраните по делото доказателства в тази връзка. Не било
доказано и ищецът да е претърпял остра стресова реакция или да е изпаднал в
депресия. Релевират се и възражения за принос от страна на пострадалия за
настъпване на уврежданията му - усложненията при него били в резултат на
неправилно лечение и наличните при ищеца състояние (затлъстяване) и
съпътстващи заболявания, както и на собствените му действия. Искането до
въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от другата страна - А.
Х. К..
Горепосоченото съдебно решение досежно предявения иск за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди, не е обжалвано, нито в осъдителната
му, нито в отхвърлителната му част, поради което по отношение на този иск е
влязло в законна сила. Решението, в частта, с която e уважен искът за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди до сумата от 60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
03.02.2023 г. до окончателното изплащане, както и в отхвърлителната му част
над сумата от 100 000 лева до пълния претендиран размер от 120 000 лева,
също е влязло в законна сила, поради необжалването му. Предвид това,
решението в тези части е изключено от въззивна проверка.
В открито съдебно заседание застрахователното дружество, редовно
2
призовано, не изпраща представител. Упълномощеният от него адвокат е
депозирал становище и писмена защита, с които заявява, че поддържа
въззивната жалба. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия
А. Х. К. оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено в обжалваната част, като правилно. Претендира разноски. Прави
възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на
някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
При извършената служебна проверка съдът намира, че
първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част - и
допустимо.
Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на
правилността на решението, в обжалваната му част, съобразно правомощията
си.
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ и с
правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от А. Х. К. срещу ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, за заплащане на следните суми:
сумата в размер на 120 000 лева /след допуснато увеличение на размера
на иска с протоколно определение от 28.03.2025г./, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от причинените му телесни увреждания, както и психически
страдания, вследствие ПТП, настъпило на 04.10.2021г., в град Лясковец на ул.
„Оборище“ до № 12, причинено виновно и противоправно от П. Й. Х., при
управление на лек автомобил „Мерцедес S500“, с рег. № ВТ56****, по
отношение на който е действала валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП – то със
застраховател - ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД,
както и за заплащане на сумата в 6 878,33 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
разходи за лечение, вследствие гореописаното ПТП,
ведно със законните лихви върху обезщетенията, считано от 03.02.2023 г.
до окончателното им изплащане.
Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка
с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:
3
Видно от приложеното НОХД № 170/2024 г. по описа на РС – Горна
Оряховица, производството по делото е образувано по внесен обвинителен
акт, с който П. Й. Х. е предаден на съда, за това, че на 04.10.2021 г. в град
Лясковец на ул. „Оборище“ до № 12, движейки се в посока град Горна
Оряховица, при управление на МПС - лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел S500, с рег. № ВТ56****, нарушил правилата за движение по пътищата
по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като при избиране скоростта на движение на
управляваното от него ППС превишил допустимата скорост на движение от 50
км/ч в населено място и се движел със скорост 98.5 км/ч и в резултат на
неправилно избрана скорост допуснал пътнотранспортно произшествие с лек
автомобил „Хонда ЦРВ“, с рег. № ВТ80****, управляван от К. С. К., и
причинил по непредпазливост на пътника в лекия автомобил „Мерцедес“ А.
Х. К. средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на костите на дясна
подбедрица и лява бедрена кост, които довели до трайно затрудняване на
движението на десен и ляв долен крайник - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП. С влязло в законна сила на
22.06.2024 г. определение от 28.05.2024 г. по НОХД № 170/2024 г. на РС –
Горна Оряховица, наказателното производство е прекратено, на основание чл.
250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, вр. чл. 343, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, б. „б“
НК /по искане на пострадалия/.
От събраните от първоинстанционния съд доказателства - Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 198 от 04.10.2021г., заключение на
съдебната автотехническа експертиза /неоспорено от страните/ и
свидетелските показания на К. С. К. и П. Й. Х., се установява следния
механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно: На 04.10.2021
година, около 14.30 часа, на път в град Лясковец, ул. „Оборище“ до № 12, в
светлата част на денонощието, лек автомобил, марка и модел „Мерцедес
S500“, peг. № ВТ56****, управляван от П. Й. Х., с возещ се в него на предна
дясна седалка пътник А. К., се е движил по ул. „Оборище“ от юг към север в
източната (полагащата му се за движение) пътна лента със скорост от 98.5
км/ч., при ограничение на скоростта, въведена с пътен знак В26 „Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената“ с цифрово означение 40. В
същото време по отбивка към предприятие „Троя Стил“, намиращо се източно
от пътя, се е движил лек автомобил, марка и модел „Хонда CR-V“, peг. №
ВТ80****, управляван от К. С. К.. Автомобилът, марка „Хонда“, е навлязъл на
платното за движение в източната му лента и продължил движението си на
север, без водачът да се съобрази с поставен знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“. Скоростта му на движение, при
навлизането върху платното е била 15 км/ч, като ускорил до 37.4 км/ч.
Предприел завой наляво към затревения остров, разделящ двете платна за
движение. Вследствие това, са се пресекли траекториите на движение на
автомобил, марка „Хонда“ и лек автомобил, марка „Мерцедес“ и е настъпил
ударът между тях. Ударът бил страничен за лек автомобил, марка „Хонда“, с
лява предна странична част - и челен, кос, ексцентричен удар за лек
4
автомобил, марка „Мерцедес“. След удара последният се отклонил наляво,
преминал през северния ръб на острова, разделящ двете платна за движение,
достигнал до бетонен постамент (фундамент), изграден върху острова с
размери 240x150х20 см., като се ударил челно в него с предна част. При удара
си в постамента, лек автомобил, марка „Мерцедес“, съборил изградената
върху него метална конструкция, завъртял се на 270° по часовниковата
стрелка, преминал през западното платно и се установил на мястото, където
бил намерен при огледа. След удара лек автомобил, марка „Хонда“, се
придвижил в посока север, като при това движение се завъртял около
вертикалната си ос на повече от един пълен оборот по часовниковата стрелка
и се установил върху източното платно с предна част към север.
Основната причина за настъпване на ПТП - то, от експлоатационно
техническа гледна точка, според вещото лице по САТЕ, била пресичането на
траекторията на движение на лек автомобил, марка „Мерцедес“ от лек
автомобил, марка „Хонда“, а допълнителна такава - движението на лек
автомобил, марка „Мерцедес“, със скорост от 98.5 км/ч.. Според автоексперта
водачът на лек автомобил, марка „Мерцедес“, със скоростта, с която се
движил, не е разполагал с достатъчно време и разстояние да спре преди
мястото на удара. При движение обаче с максимално разрешената скорост за
пътния участък - 40 км/ч, той е имал такава. Водачът на лек автомобил, марка
„Хонда“, е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП при
пропускане на движещия се по пътя с предимство лек автомобил, марка
„Мерцедес“.
От свидетелските показания на К. С. К. и П. Й. Х. (водачи на двата
автомобила) се установява още, че вследствие гореописаното ПТП пострадал
е пътникът А. К.. Свидетелят Кирилов казва, че след удара чул викове -
„дишай, не спирай да дишаш“ и тогава вече видял, че по стъклото на другата
кола имало кръв, набрал тел. 112 и отишъл с цел да помогне. През това време
спрели коли, дошли линейка, пожарна и полиция. Свидетелят Х. пък разказва,
че се наложило да извади езика на А., тъй като го бил глътнал. А. припаднал -
будел се, идвал в съзнание за няколко секунди и пак изпадал в безсъзнание.
Казва, че и двамата с А. били с предпазни колани. А. бил с два счупени крака
и си бил вкъщи, 6 - 7 месеца, не можел да ходи, бил на легло, а през месец май
започнал да се придвижва с патерици. Преди това работел в Германия като
тираджия, но напуснал, защото нямало как да работи. Върнал се на работа на
следващата година септември – октомври. Възстановил се много трудно.
Психически бил зле. Ходил на психиатър.
За претърпените от ищеца болки и страдания са събрани от
първоинстанционния съд писмени доказателства /медицински документи –
епикризи, амбулаторни листове, резултати от образни изследвания, документи
от изследвания и прегледи в Германия/, изслушани са съдебно – медицинска
експертиза /СМЕ/ и съдебно - психологична експертиза /СПЕ/, както и е
разпитана св. Т. (живуща на семейни начала с ищеца).
5
От приетото от първоинстанционния съд заключение на СМЕ, се
установява, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил следните
травматични увреждания: закрито многофрагментно /дислоцирано/диафизно/
счупване на лява бедрена кост на нивото средна/горна една трета, закрито
счупване /дислоцирана/диафизна/ на дясната фибула /малък пищял/ в долна
една трета, закрито счупване /дислоцирана/ на тибиалния малеол /вътрешен
глезен на големия пищял/ с луксация на дясната талукрурална става и на
долната тибио-фибуларна синдезмоза /мембрана/, които осъществяват медико
– биологичния признак на средни телесни повреди, както и разкъсно-контузна
рана на брадичката /хирургически обработена/, охлузни рани по гърба на
китката и пръстите на лявата ръка, върху меките тъкани в зоната на лявата
гърда с кръвонасядане на меките тъкани около тях, мозъчно сътресение - лека
степен /проявено като зашеметяване и дезориентация за време и място/, които
осъществяват медико – биологичния признак на леки телесни повреди.
Според вещото лице обичайните срокове на възстановяване клиничното
здраве на пострадалия, при правилно протичащи възстановително -
оздравителни процеси, са: около 8-10 месеца за закритото счупване на лявата
бедра кост в горна/средна трета и в рамките на около 7-8 месеца за закритото
счупване в долната една трета на големия и малък пищял /тибия и фибула/ с
увреда на външния и вътрешен глезен на дясната подбедрица. От
заключението и от 2 броя Епикризи, издадени от МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“
АД се установява, че след ПТП – то пострадалият е бил хоспитализиран в
МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД, като в Отделение по ортопедия и
травматология е пролежал от 04.10.2021г. до 25.10.2021г., след което е
преместен в Отделението по физиотерапия и рехабилитация за периода от
25.10.2021г. до 01.11.2021г., от което е изписан в състояние, посочено в
Епикризата „не може да сяда самостоятелно, не може да се изправя и да
осъществи походка.“ Докато е бил в Отделение по ортопедия и травматология
поетапно са му били извършени оперативни интервенции в порядък: на
11.10.2021 г. е била извършена оперативна интервенция - открито наместване,
репозиране и фиксиране под рентгенов контрол на лява бедрена кост с
поставянето на реконструктивен бедрен пирон и на 18.10.2021 г. е била
извършена оперативна интервенция - открито наместване на дислоцираната
диафизарна фрактура на тибия и фабула със синтезиране на 1/3 тубуларна
плака. Според вещото лице по СМЕ острият период на протичане на
получения травматичен шок от пострадалия е бил от около един месец, след
който се наблюдавал затихващ с овладяване на болковия синдром по време на
възстановително оздравителния процес, който бил строго индивидуален.
Видно от Епикриза, издадена от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ АД, ищецът е
бил хоспитализиран за нова трета оперативна интервенция за периода от
09.02.2022г. до 14.02.2022г., поради възникнала псевдоартроза на лявата
бедрена кост в зоната на счупването й, като е извършена екстракция на част от
синтезираните средства - т.нар. „деминизация на синтезата. Настъпилата
псевдоартроза на лявата бедрена кост /установена рентгенологично/ с
6
липсваща консолидация и липсата образуване на калос и възстановяване на
анатомичната цялост на лявата бедрена кост при пострадалият К., според
вещото лице, е вероятен резултат на проведеното лечение, нестабилна
фиксация на фрагментите на бедрената кост /“констатиран тънък медуларен
пирон - Кюнчер“/, както и ранно натоварване на крайника/. В заключението на
СМЕ е посочено още, че възстановително - оздравителният процес по
отношение на закритото счупване на лявата бедрена кост в горна/средна трета
протичал със забавяне - възникване и образуване на псевдоартроза и
пациентът не е възстановен. Вещото лице е анализирало медицинската
документация от Клиника по ортопедия и травматология в Нортхайм,
Германия и е посочило, че при проведени компютърни томографии на лявото
бедро е установено „Псевдоартроза с неправилна, циркулярна фрактурна
цепнатина с ширина до 2 мм. Циркулярно се показва също образуване на
калос, костна консолидизация не е дадена никъде...Няма признак за
разхлабване на пирона. Лека атрофия на мускулатурата на бедрото../“ След
извършените прегледи на пострадалия е било предложено „адитивна стабилна
пластинна остеосинтеза. По този начин може да бъде изравнен и посочения
варус. Накрая трябва да бъде възможно пълно натоварване...Алтернативно би
била възможна и смяна на пирона с пробиване“. Според вещото лице,
извършването на посочените препоръки от Клиниката по Ортопедия и
травматология в Нортхайм-Германия, ще предотвратят инвалидизиране на
долния ляв крайник и възстановяване на опорно-двигателната функция. В
единия от медицинските документ, издадени от ХЕЛИОС Алберт-Швайцер-
клиника Нортхайм, Германия, е посочено, че на 16.09.2022 г. е било
извършено пълно отстраняване на импланта на дясното бедро, както и
покрита стабилна пластинна остеосинтеза с отстраняване на серклажи на
лявото бедро, поради оплаквания от пациента.
В заключението на СМЕ е отразено още, че за К. било посочено, че
страдал от Артериална хипертония и затлъстяване /Обезитас/. Констатираните
заболявания и последствията от неправилно проведено адекватно
инструментално лечение удължили и възпрепятствали възстановително -
оздравителния процес при пациента. В съдебно заседание вещото лице е
обяснило, че данните за хипертония и затлъстяване ги е взело от една от
Епикризите, но при прегледа си е констатирало, че пострадалият К. бил
„някъде около 100-110 кг.“, при височина 1.80 м.- стандартен, добре сложен
човек, поради което не можело да се говори за затлъстяване. Нямало и
необходимата медицинска документация, от която да каже, че той е бил с
хипертония. Това не влияело върху самото възстановяване след инцидента,
тъй като той имал нарушение на костната система и мускулатурата.
Според заключението на СМЕ констатираните две охлузни рани над
гръдната кост с кръвонасядане на меките тъкани на лявата гърда, могат да
бъдат получени при притискане/натиск от поставен предпазен обезопасителен
от пострадалия. Настъпилите телесни увреждания на ищеца биха били
получени при и без поставен предпазен колан, поради притискане с немалка
7
сила в борд таблото на лекия автомобил. Липсата на други тежки травматични
увреждания и тяхната локализация върху двата долни крайника, показвали, че
такъв е бил поставен.
От заключението на приетата по делото съдебно-психологична
експертиза се установява, че към момента на изготвянето му, психо-
емоционалното състояние на ищеца продължавало да е силно повлияно от
настъпилото на 04.10.2021 г. ПТП. Психологът е констатирал, че при ищеца е
наличен променен образ за себе си и начин на изпълнение на функционалните
роли - на съпруг, баща, работник, поради изгубения контрол, здраве и сила.
Силните преживявания продължавали да се преработват в мисленето -
постоянно връщане към събитието и последиците, както и през тялото –
сънуване на кошмари. Срамувал се от неспособността да се самообслужва, не
може да приеме зависимостта и слабостта си, тежко преживявал срутения
образ за себе си. Страхувал се за бъдещето от перспективата да е „сакат“,
непълноценен баща и глава на семейството. В опит за справяне е променил
религиозните си виждания и мироглед за света и собственото си
съществуване. Според вещото лице катастрофата на 04.10.2021 г. е
макротравматично събитие, повлияло всички аспекти на личността и живота
на ищеца. Налице била психологическа травма, свързана със загубата на
контрол, физическа цялост, образ за себе си и загубени жизнени планове.
Тежките преживявания на страх, безпомощност, зависимост, безнадеждност,
безсилие, малоценност, неспособност, физически болки и ограничения, които
не изчезвали с времето, довели до депресивна нагласа и към бъдещето.
Периодът на възстановяване зависел от резултатите от провежданите лечения
и рехабилитации и степента на подобрение на физическото функциониране и
здраве, както и от подкрепящата социална среда и контакт с близките, от
възможността да работи пълноценно и издържа семейството си. Все още бил в
процес психически да се адаптира към променените реалности и загубени
възможности. В проведеното на 28.03.2025 г. вещото лице допълва, че по
делото се съдържат данни от медицински преглед при психиатър и назначено
медикаментозно лечение. Видно от представените амбулаторен лист и
медицинско удостоверение, издадени от д-р Д. /психиатър/ от 26.11.2021г..
същият е посетил дома на пострадалия във връзка с негови оплаквания и е
поставил диагноза – смесено тревожно – депресивно разстройство, като са
били предписани медикаменти – Алора и Деанксит /антидепресивен
медикамент/.
От свидетелските показания на Ю. С. Т. се установява, че след ПТП – то
тя видяла съпруга си в Бърза помощ - лежал на носилка, краката му били в
неестествено положение, бил покрит с чаршафи и бил в безсъзнание, а между
устната и брадичката имал дупка и му се виждали зъбите. Останал в
болницата около месец след инцидента, където му направили операции - на
единия крак от таза до коляното му сложили имплант, а на другия крак в
глезена - два импланта. След това го изписали и се прибрал вкъщи, като
продължил лечението на легло. Не можел да се храни с нормална храна, а с
8
каши и със сламка заради травмата на устата. Бил на легло около осем месеца,
като на четвъртия – петия месец започнал да идва рехабилитатор три - четири
пъти седмично, за да му помага да се раздвижва. Рехабилитаторът започнал
раздвижване първо в леглото, защото му били атрофирали мускулите. След
два - три месеца от началото на рехабилитацията /не си спомня точно/,
започнал леко да сяда и да ходи до тоалетна. Започнал да става и ходи с
проходилка. После бил с патерици, с бастун, но все още не се бил
възстановил. В началото съпругът й не можел да се завърти в леглото, понеже
двата му крака били счупени и спял само по гръб. Не можел да става, да сяда,
да ходи до тоалетна и всичко било в легнало положение, включително
ежедневният му тоалет. През този период ходили за прегледи до болницата, за
рентген, за което ползвала помощ на познати, тъй като не можела да се справи
сама. Наела и жена да й помага. Разказва, че заради усложнения се наложила
още една операция в гр. Плевен - да му сменят импланта, който му сложили в
левия крак от таза до коляното, който не можел да зарасне. Свидетелката казва
още, че скоро направили една операция, при която от десния му крак махнали
двата импланта и сега му предстояла още една операция на левия крак. И към
настоящия момент изпитвал болки в краката, трудно се придвижвал,
използвал бастун. Сънувал кошмари, събуждал се, често изпадал в депресии, а
преди инцидента бил весел човек, излизали, играел с детето, нормално. След
него станал много нервен, не можел да спи от болки, вземал лекарства за тези
болки, а докато бил на легло за всяко нещо се заяждал и нервирал. В дома им
идвал психолог, който му изписал лекарства. Свидетелката разказва, че преди
инцидента съпругът й работел като шофьор на камион и може би около
година след това, опитал да започне работа, но изпитвал затруднения и два
пъти го гонили от работа, а към настоящия момент работил и карал камион,
който бил пълен автоматик и се управлявал само с компютър - настройвал
адреса и просто държал волана.
Въззивният съд също кредитира обсъдените по – горе заключения на
трите съдебни експертизи, като пълни, ясни и съответни на писмените
доказателства по делото. Дава вяра и на изслушаните от първоинстанционния
съд свидетелски показания, като еднопосочни и взаимодопълващи се,
пресъздаващи преки и непосредствени впечатления на свидетелите,
кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал, като тези на св.
Т. прецени и през призмата на чл. 172 ГПК. По делото не са събрани
доказателства, които да ги оборват или да поставят под съмнение тяхната
достоверност.
По делото не е спорно, че към датата на ПТП – то по отношение на
управлявания от П. Й. Х. лек автомобил, марка и модел „Мерцедес S500“, рег.
№ ВТ56****, е действала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застраховател - ответникът, както и че на 02.11.2022 г.
ищецът е отправил застрахователната си претенция за изплащане на
обезщетения пред застрахователя.
Събрани са от първоинстанционния съд и други доказателства, но
9
доколкото те касаят единствено и само имуществените вреди, като досежно
тях решението не е обект на въззивен контрол, то не следва да бъдат
обсъждани от настоящия съдебен състав.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 във
връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения, а именно: претърпени вреди, противоправно и виновно поведение
на деликвента, причинна връзка между вредите и поведението. Съгласно чл.
498, ал. 3 КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана
с наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и изтичането на срок не по -
дълъг от три месеца от предявяването на претенцията пред застрахователя или
негов представител, в който застрахователят не плати, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение.
Тъй като първоинстанционното решение е влязло в законна сила в частта
относно присъденото обезщетение за имуществени вреди и в частта, с която е
уважен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до сумата
от 60 000 лева, то обективните предели на силата на пресъдено нещо (СПН)
обхващат основанието на предявените осъдителни искове, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които
правоотношението произтича/.
Следователно в случая отговорността на застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде
ангажирана.
Всъщност правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с
въззивната жалба, се свежда до това дали първоинстанционният съд правилно
е приложил критериите за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД при определяне
размера на заместващото обезщетение за неимуществени вреди и налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
10
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Посочената задължителна за съдилищата практика е доразвита в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение № 295 от
20.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 1394/2023 г., IV г.о, решение № 60112 от
01.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., решение № 3 от 28.01.2022
г. на ВКС по т. д. № 121/2021 г., I т. о., решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д.
№ 2908/2015 г., II т. о., решение № 95 от 24.10.2012 г. на ВКС по т. д. №
916/2011 г., I т. о., решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС,
II т. о., и други, в които е прието, че правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД, при
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на деликт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застраховател, е
обусловено от съобразяването на следните общи критерии: характерът и
тежестта на увреждането, обстоятелствата, при които е получено,
интензитетът и продължителността на търпените физически и психически
болки и страдания, възрастта на пострадалия, конкретните икономически
условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за
последните – нивата на застрахователно покритие към същия момент, макар
последните да нямат самостоятелно значение, както и следва да бъдат
съобразени обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи.
Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и
обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им
оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди.
Предвид горното, като изходи от:
- обстоятелствата, при които са причинени уврежданията /ПТП, като
пострадалият е бил пътник на предна дясна седалка в автомобила/;
- възрастта на пострадалия към датата на ПТП – то – 36 годишен, като
същият дотогава е водил активен и интензивен начин на живот, бил е шофьор
на тежкотоварен камион (ТИР);
- характера и степента на уврежданията – две средни телесни повреди,
изразяващи се в счупвания и на двата долни крайника, както следва: закрито
многофрагментно /дислоцирано/диафизно/ счупване на лява бедрена кост на
нивото средна/горна една трета, закрито счупване /дислоцирана/диафизна/ на
дясната фибула /малък пищял/ в долна една трета, закрито счупване
/дислоцирана/ на тибиалния малеол /вътрешен глезен на големия пищял/ с
луксация на дясната талукрурална става и на долната тибио-фибуларна
синдезмоза /мембрана/, както и леки телесни повреди - разкъсно-контузна
рана на брадичката /хирургически обработена/, охлузни рани по гърба на
китката и пръстите на лявата ръка, върху меките тъкани в зоната на лявата
11
гърда с кръвонасядане на меките тъкани около тях, мозъчно сътресение - лека
степен /проявено като зашеметяване и дезориентация за време и място/;
- начина на лечение - оперативно и консервативно - по отношение на
счупванията на двата долни крайника до момента се извършени четири
операции: на 11.10.2021 г. е била извършена оперативна интервенция -
открито наместване, репозиране и фиксиране под рентгенов контрол на лява
бедрена кост с поставянето на реконструктивен бедрен пирон, на
18.10.2021 г. е била извършена оперативна интервенция на десния крайник
- открито наместване на дислоцираната диафизарна фрактура на тибия и
фабула със синтезиране на 1/3 тубуларна плака, на 10.02.2022г. - оперативна
екстракция на част от синтезираните средства на левия крайник, поради
възникнала псевдоартроза на лявата бедрена кост в зоната на счупването, на
16.09.2022 г. в Германия е било извършено пълно отстраняване на импланта на
дясното бедро, както и покрита стабилна пластинна остеосинтеза с
отстраняване на серклажи на лявото бедро, поради оплаквания от пациента.
Първата хоспитализация на лицето е продължителност близо 1 месец в
МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД, като в Отделение по ортопедия и
травматология е пролежал от 04.10.2021г. до 25.10.2021г., след което е
преместен в Отделението по физиотерапия и рехабилитация за периода от
25.10.2021г. до 01.11.2021г.. По време на този престой, освен операциите на
двата крайника, хирургично е била обработена и раната на лицето.
Следващият болничен престой е петдневен в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“
за периода от 09.02.2022г. до 14.02.2022г. Провеждани са продължителни
медикаментозни и физиотерапевтични лечения, видно от данните от
медицинските документи и свидетелските показания на Т.;
- период на възстановяване, болки и страдания вследствие телесните
увреждания – според заключението на СМЕ, при правилно протичащи
възстановително - оздравителни процеси, възстановяването от закритото
счупване на лявата бедра кост в горна/средна трета е за около 8-10 месеца, а за
закритото счупване в долната една трета на големия и малък пищял /тибия и
фибула/ с увреда на външния и вътрешен глезен на дясната подбедрица е
около 7-8 месеца, което обаче при ищеца не се е случило. Заради
продължаващи оплаквания, на 16.09.2022г. (близо година след инцидента) в
Германия е било извършено пълно отстраняване на импланта на дясното му
бедро, а по отношение на лявото му бедро, видно от медицинските документи
и от заключението на СМЕ, е настъпило усложнение - псевдоартроза и лека
атрофия, с препоръки от немските специалисти за извършване на още една
операция. Според вещото лице по СМЕ, ако бъдат изпълнени препоръките за
това, би могло да се предотврати инвалидизиране на долния ляв крайник и
възстановяване на опорно-двигателната функция. Всичко това е било
съпроводено със силни болки и страдания, най – критични и интензивни,
според заключението на СМЕ, през първия месец, които с времето са
намалявали. Обичайно и естествено е да са се засилвали при всяка оперативна
интервенция, неизчезнали напълно и до днес, предвид актуалното състояние
12
на ищеца. Ищецът не е възстановен и се придвижва с бастун;
- отражение на инцидента върху психическата сфера на пострадалото
лице – след близо едномесечен болничен престой след инцидента, ищецът е
бил посетен от психиатър в дома си и му е била поставена диагноза смесено
тревожно – депресивно разстройство, като са му били предписани
антидепресанти. Психологът, изготвил СПЕ по делото, е констатирал, че и
понастоящем А. Х. К. не е преработил травмата, като тежките преживявания
на страх, безпомощност, зависимост, безнадеждност, безсилие, малоценност,
неспособност, физически болки и ограничения, са довели до депресивна
нагласа и към бъдещето. Според вещото лице периодът на възстановяване
зависи от резултатите от провежданите лечения и рехабилитации и степента
на подобрение на физическото функциониране и здраве, както и от
подкрепящата социална среда и контакт с близките, от възможността да
работи пълноценно и издържа семейството си;
- настъпила промяна в начина на живот на пострадалото лице вследствие
на уврежданията, вид и продължителност – пострадалият е спазвал „постелен
режим“ в продължение на около 6 месеца, бил е обездвижен, на легло, дори
спял само по гръб, поради невъзможност да се обърне, бил изцяло зависим от
чужда помощ (основно на жената, с която живее на семейни начела и на
специално наета за целта друга жена) за най – елементарни ежедневни
дейности – хранене, преобличане, ходене до тоалетна, къпане и др.
Първоначално се е хранил с течна храна и каши, предвид раната на лицето.
Постепенно, с помощта на рехабилитатор, започнал да сяда в леглото, да се
изправя, да се придвижва първо с проходилка, след това с патерици, и сега е с
бастун. По данни от амбулаторните листове от м.април 2022г. (т.е. на 7 – мия
месец от инцидента), той се придвижва с канадка. Сънувал кошмари,
събуждал се, често изпадал в депресии, бил нервен, заядлив, а преди
инцидента бил весел човек, излизал, играел с детето си. Загубил работата си
като международен шофьор, година по – късно започнал такава, но бил
уволнен заради здравословното му състояние, от половин година управлявал в
Германия камион чрез компютър (показания на св. Т. и св. Х.). Тези показания,
освен съответни на медицинските документи и на заключението на СМЕ,
намират опора и в заключението на СПЕ, според което процесното ПТП е
повлияло на всички аспекти на личността и живота на ищеца. Изцяло
променен бил образа за функционалните му роли в живота - на съпруг, баща,
работник. В опит за справяне променил религиозните си виждания и мироглед
за света и собственото си съществуване;
- и като взе предвид конкретните икономически условия, а като ориентир
и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент, макар последните да не са
самостоятелен критерий за размера на обезщетението, а именно към дата -
04.10.2021г.;
- и като съобрази обичайно присъжданите обезщетения в аналогични
13
случаи (доколкото пълната идентичност е невъзможна, то изхождайки от
спецификите на настоящия случай – костни счупвания, оперативни
интервенции, нетипична продължителност на възстановяването, остатъчно
усложнение в оздравителния процес - псевдоартроза, налагащо бъдеща
операция, биха могли да бъдат посочени като ориентир определените именно
при такова усложнение – псевдоартроза обезщетения в определение № 929 от
21.03.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2638/2024 г./100 000 лева към 2019г./,
определение № 1220 от 16.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2835/2024 г., I т. о. /170
000 лева към 2022г./),
въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е
определил справедливото обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД на сумата от 100
000 лева. Следва да се има предвид, че тъй като неимуществените вреди,
които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага,
не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Горното обосновава несподелимостта на оплакването на застрахователя,
че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за
неимуществени вреди над сумата от 60 000 лева се явява завишен. Цитираната
в писмената защита на застрахователя съдебна практика не касае аналогични
случаи, а напротив – различни счупвания само на единия крайник, с протекли
възстановителни процеси без усложнения. Настоящият случай не е такъв.
Касае се за няколко леки телесни повреди и за две средни телесни повреди –
счупване на двата долни крайника, които са протекли изключително тежко,
като ищецът не само, че не е възстановен напълно, но и се налага поредна
операция на ляво бедро с цел избягване на доживотна инвалидизация, като
всичко това е намерило сериозно отражение върху психиката на ищеца, с
налична психологическа травма, с промяна на личностната нагласа и на
живота му като цяло. Изложените твърдения във въззивната жалба, че ищецът
е можел да се придвижва с помощни средства след изписването си от
болницата, че е възстановен, както и че липсва психологическа травма, се
опровергават категорично от подробно обсъдените по – горе доказателства.
Съображенията на застрахователя, че тъй като ищецът бил международен
шофьор следвало по – леко да преживее инцидента, не държат сметка, че
точно обратното – в случая са засегнати крайниците на К., което затруднява
изпълнението на трудовите му функции и неприключилото възстановяване
създава неяснота за бъдещата му трудова заетост в тази сфера. За трудностите
при намирането на работа свидетелства Т..
Ирелевантно за размера на обезщетението е, че настъпилото и налично
понастоящем усложнение – псевдоартроза и лека хипотрофия на левия
крайник в областта на счупването, се дължат и на неправилно инструментално
лечение в България, какъвто довод навежда въззивникът. Дори и да е налице
лекарска грешка, това не води до намаляване отговорността на застрахователя
на деликвента, предвид регламентираната в чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност
14
на причинителите на вредата, в който смисъл е и цитираната от
първоинстанционния съд съдебна практика на ВКС. Следващото възражение
на въззивника, че невъзстановяването на ищеца се дължи и на наднорменото
му тегло и хипертонията, от които страда, се опровергава от казаното от
вещото лице по СМЕ в съдебно заседание, че пострадалият К. бил „някъде
около 100-110 кг.“, при височина 1.80 м.- стандартен, добре сложен човек,
поради което не можело да се говори за затлъстяване, нито че е бил с
хипертония, което не влияе върху самото възстановяване, тъй като ищецът
имал нарушение на костната система и мускулатурата. Усложненията от
счупването на лява бедрена кост - псевдоартроза и лека мускулна атрофия на
ляво бедро са в пряка причинно - следствена връзка с ПТП – то, установимо и
от медицинска документация и от заключението на СМЕ, поради което и това
възражение е неоснователно.
Така, че искането във въззивната жалба да се приеме „принос“ на
пострадалия, чрез негови „собствени действия“ се явява неоснователно.
Отделно от горното, и доколкото първоинстанционното решение, в частта, с
която съдът се е произнесъл по иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, не е обжалвано (нито в осъдителната му, нито в
отхвърлителната му части), и е влязло в законна сила, то се ползва със сила на
пресъдено нещо, не само досежно правопораждащите факти на спорното
материално право, но и досежно правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника. Възражението за
съпричиняване е правоизключващо, респ. правонамаляващо, възражение,
относимо към размера на дължимото застрахователно обезщетение и същото
се обхваща от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила
първоинстанционно решение за имуществените вреди (прието е, че липсва
съпричиняване) и този въпрос не може да бъде пререшаван в настоящото
въззивно производство по отношение на неимуществените такива (в този
смисъл решение № 50108/17.02.2023 г. на ВКС по т.д. №638/2022 г., I т.о.,
решение № 705/26.11.2024г. на ВКС по к.гр.д. № 609/2023 г., IV г.о. и др.).
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение в обжалваната
му част, следва да бъде потвърдено, като правилно.
Относно разноските:
При този изход на делото – неоснователност на въззивната жалба,
застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. М. –
процесуален представител на въззиваемия, адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал.2 ЗА, предвид направеното искане в този смисъл.
Настоящият съдебен състав, изхождайки от разрешенията, дадени в решение
от 25.01.2024г. на СЕС по дело С - 438/22 г., определение от 15.02.2024г. по
т.д. №1990/2023г. на ВКС, определение от 16.02.2024г. по т. д. № 1908/2022г.
на ВКС, и др., които са в насока, че Наредба № 1/2004 г. не следва да бъде
прилагана, тъй като не съответства на правото на ЕС, като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото /пренесеният пред въззивната
15
инстанция спор касае само размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, като
обжалваемият интерес е 40 000 лева/ и като отчете обема на извършената
работа от адвоката /явяване в открито съдебно заседание, в което е депозирана
писмена защита и не са събирани доказателства/, намира, че справедливият и
обоснован размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция следва да бъде определен на
1500 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 215 / 28.04.2025 г. по гр. д. № 783 / 2024 г.
по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в обжалваната част, с която
ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъдено да заплати на А. Х. К.
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 60 000
лева до присъдения размер от 100 000 лева, вследствие ПТП, настъпило на
04.10.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.02.2023 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ № 7, ет. 5, да
заплати на адв. М. М. М., САК, със служебен адрес: град София,
************, сумата в размер на 1500 лева, представляваща определено,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на А. Х. К., ЕГН **********, пред
въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при предпоставките чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16