№ 454
гр. Пазарджик, 27.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
и прокурора Р. Ат. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20245220100087 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
И на второ именно повикване в 11:34 часа, се явиха:
Молителят А. Н. Я., редовно призован, чрез пълномощника си адв. Н. К., се
явява лично и с адв. К., редовно упълномощен с пълномощно приложено по
делото.
Заинтересованата страна Община Пазарджик, редовно призована, не
изпраща представител.
За контролиращата страна Районна прокуратура Пазарджик се явява
прокурор Р. П., също редовно призована.
Явяват се допуснатите по делото свидетели.
АДВ. К.: - Моля да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: - Няма пречка, моля да дадете ход.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпи към изясняване на делото
от фактическа страна.
АДВ. К.: - Поддържаме молбата. Няма да сочим други доказателства.
1
Няма да правим допълнения. Водим свидетелите м д Я.а, която е майката на
молителя и с н а, която е кмет на селото, в което живее молителят. Да си
приемат служебно изисканите писмени доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: - Да се приемат постъпилите писмени доказателства.
Към този момент няма да сочим други доказателства.
Съдът, с оглед характера на настоящото производство, а именно
безспорно охранително производство счита, че не следва да се излага
подробен доклад по делото, но единствено за процесуална яснота на страните
следва да им укаже, че предмет на настоящото дело е подадена и поддържана
в днешното съдебно заседание молба, с правно основание чл. 19 от ЗГР, във
вр. с чл. 530 и следващите от ГПК, молителят моли съдът да постанови
съдебно решение с което да бъде променено неговото собствено име от А.,
така, като е посочено в акта зараждане, на Н.. Представени са писмени
доказателства и са посочени гласни такива.
Съдът с Определение по чл. 140 от ГПК е приел представените писмени
доказателства и е уважил искането за събиране на гласни доказателства.
Освен това, следва да бъдат приобщени към доказателствения материал
по делото изисканите и представени писмени доказателства от ОД на МВР гр.
Пазарджик и от Бюро съдимост при Районен съд гр. Пазарджик, с оглед на
което, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства писмо от Бюро съдимост при
Районен съд гр. Пазарджик с вх.№ 5030/26.02.2024г. с приложена към него
справка за съдимост за молителя с рег. № 240226005000090039/26.02.2024 г. и
писмо от ОД на МВР Пазарджик с вх.№ 5124/27.02.2024 г.
ДОПУСКА до разпит като свидетели м д Я.а и с н а,
ПРИСТЪПИ КЪМ СЪБИРАНЕ НА ДОПУСНАТИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВА, С РАЗПИТ НА ДОВЕДЕНИТЕ СВИДЕТЕЛИ ОТ
СТРАНА НА МОЛИТЕЛЯ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО
СЛЕДВА:
м д Я.А: – на 76 години, българка, български гражданин, омъжена,
неосъждана, майка съм на молителя.
2
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. м Я.А: – Искам да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. м Я.А: - Обещавам да кажа истината. Ами той, аз, когато бях
бременна, моят брат не беше сигурно дали ще оживее, и родих, и викам, ще
сложим на брат ми името А.. Обаче като излязох от родилното, погалено,
погалено, като го вземах в пелените, къпем го, оправям го – „Нн“, и така си и
остана това име. Мъжът ми се казва н, вземахме само първата буква, и „**,
**, **“ и така си и отиде, и хората като идват да го търсят никой не знае А.,
„**, **, **, Н.“ и така. Когато порасна и отиде на училище, и децата така, му
викаха, и той почна да учи и в ч, взема някакви си дрехи там му дадоха
ученически, и учи там два-три месеца и си дойде, защото г и ч далече, днеска
20, 20, 20 лева – няма, и той си остана вкъщи. И две учителки дойдоха пред
портата, ама аз не ги знам, че са учителки – „Къде е А.?“, аз показвам другата
къща, има си А., някой си – комшията, отиват учителките там, А.е, защо като
учи в ч, защо не донесе дрехите?“ – „Кой, аз не съм учил в ч?“, „Е, другият“, и
учителката вика: „Госпожа, защо така се подиграваш, ние сме дошли за твоя
син.“ – „Какво искате?“, „Дрехи“, „Ооо, чакай, чакайте, аз забравих“.
Ние си го възприемаме за Н.. Роднини, всичко знае за Н.. Е, сега, имаше
приятели тука и всеки се обръща към него „**, как си?“, „Н., как си?“. Той се
възприема с името Н.. Ние сме си в една къща живеем. Това разминаване
между имената му създава проблеми. Той нали е майстор, мазач, отива да
прави нещо по комините, това онова, искат му личната карта да му направят
нещо договор, а те го знаят за майстора ** от г, а като вади личната карта
гледат А.. „Абе ти А. ли се казваш, как се казваш? Защо така? И той казва:
„Ами така са ми сложили името навремето, ама сега се водя **, и така, Н..
Той самият се възприема като Н.. Даже тия хора, където им е работил,
обаждат се на н да го поздравяват за н. Това са хора, на които той е работил в
строителството, викат: „Н., как си, що си, празнуваш ли н?
АДВ. К.: - Аз нямам други въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: - Нямам въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ ДОПУСНАТ СВИДЕТЕЛ.
3
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
с н а: - на 51 години, българка, български гражданин, омъжена,
неосъждана, без родство с молителя по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. с а: Обещавам да кажа истината. Молителят е известен сред
населението с името Н.. Аз съм кмет на селото от 2007 г. Значи, аз имам
много интересен случай с него, и с още един човек, но сега ще кажа за него.
Малко след като станах кмет, идва съобщение от някаква институция, не си
спомням, и получавам призовка за А. н Я.. А аз понеже го знам като Н., и
питам колежката, „Абе така и така, казват на н сина му“ – „н двама сина ли
има – А. и Н.?“ и тя казва: „Не, само един“, и аз казвам призовката е за А.. Тя
казва – той по лична карта е А., но, нали, всички си го знаем като Н..“
Дефакто, че лицето Н. и А. е едно и също – това искаше да ми каже.
Сега не мога да кажа точно, че всички го знаят като Н., но по-голямата
част от населението. Защото, преди това имахме заведение, около 92-93
година, той е бил малък, и са направили беля в заведението, и аз ги питам
децата: „Кой направи тази беля?“ – сега, точно ще го кажа – „Ами, онова
русото цигане“, защото той наистина беше русичък. Аз казвам: „Кое?“ –
„Ами Н.“ – „Кой Н.? – „На н“. Значи, това е било след 91-ва година, сега, дали
е 92 или 93-та, аз от заведението си го зная Н., и затова казвам, че като отидох
в кметството и получавам призовка за А. н Я. – това са моите впечатления.
От него лично, той ми е споделял, че понеже той се занимава със
строителство, при мен почти всички хора от махалата се занимават със
строителство, и ми е споделял, че когато отиде някъде, и пазари някакъв
обект, и хората го питат как се казва, той споделя, че е Н. и в момента, в
който поискат нещо или се свържат с него – по лична карта е А., и търпи
неудобство, че го имат за измамник – това са думи, които той ми е споделял,
че изпада в неудобни ситуации. Или, казал е на хората „Аз съм Н.“, а пък
отива някой, случайно и каже както е по лична карта, А., и това също му
създава неудобство, това съм го чувала от него.
АДВ. К.: - Аз нямам други въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ ПРОКУРОРА, СВ. с а: - Естествено, оформям
получените документи с името А., аз няма как по друг начин да ги оформя,
защото той е А. по лична карта. Нищо, че го знам, че е Н., но по лична карта е
4
А., и аз съм длъжна да ги оформям по лична карта. Този случай, за който
говоря в заведението е след 92-93 година, сега с точност не мога да кажа.
След 91-ва година е със сигурност, защото тогава сме отворили заведението.
ПРОКУРОРЪТ: - Нямам повече въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
АДВ. К.: - Нямаме искания. Да се приключи делото.
ПРОКУРОРЪТ: - Нямаме искания. Да се приключи делото.
СЪДЪТ, счете делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. К.: - Уважаема госпожо председател, от събраните по делото
доказателства се установи, че в обществото при условията на ежедневно
социално общуване молителят е известен в контактите си с името Н..
Безспорно се установи, че той среща затруднения в общуването и
реализацията си в обществото от това, че е с различно име, всички го знаят и
го наричат Н.. С оглед на изложеното, може да се направи извод, че
молителят търпи неудобство от факта, че в регистрите на населението е
индивидуализиран с различно собствено име. Като се има в предвид, че името
е и право на лицето да отстоява своята индивидуалност, считам, че със
събраните доказателства до тук, и с изложеното ще следва да се уважи
исковата молба, защото е налице изводът, че съществуват важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР, обуславящи промяна на
собственото име. В този смисъл, моля за Вашия съдебен акт.
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаема госпожо председател, още в исковата си
молба ищецът А. Н. Я. заявява пред съда, че никога не се е чувствал с това
собствено име А., винаги се е чувствал, че се казва Н.. Днес разпитаните в
съдебната зала свидетели майка на молителя и кмет на селото, посочиха, че
още от детските си години същият идентифицирал с името Н., така е познат в
обществото, такъв бизнес има и хората го свързват с това име, поради което
му се създават неудобства, поради което прокуратурата не възразява, да се
постанови решение, с което собственото име на молителя да бъде Н., и
съответно да разпоредите на Община Пазарджик да състави нов акт за
раждане.
5
Съдът ОБЯВИ на страните, че ще се произнесе с решение по делото в
установения от закона едномесечен срок, но не по-късно от 27.03.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:51
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6