О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Плевен, 26.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд, в закрито съдебно заседание на 26.10.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА
ВИДОЛОВА,
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 6691, по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взема
предвид:
В ПлРС е постъпила
молба от Т.И.И. и С.И.И., против Министъра на културата, с която се иска да се
признае за установено спрямо ответника, че между тях не съществуват
правоотношения за конкретно посочен имот, произтичащи от право на собственост
върху обект със статут декларирана недвижима културна ценност предварителна
категория „за сведение“, ведно с произтичащите от това правни последици. В
исковата молба са изложени фактически твърдения за административни отношения
между страните, вкл. и са изброени издадени заповеди и административни актове,
които обаче не се обжалват.
Съдът е оставил
без движение исковата молба, т.к. е счел, че независимо, че в петитума на исковата
молба се сочи липса на правоотношение, във фактическите твърдения не се посочва
какво евентуално правоотношение между страните се цели да се отрече – не е
посочено дали това правоотношение е гражданско-правно или
административно-правно. Не е ясно, дали ищците не желаят установяване не на
правоотношение, а на обстоятелство, на факт, който да има правно значение.
Същевременно, доколкото се твърди правоотношение, произтичащо от право на
собственост, а искът, по начина, по който е предявен, е отрицателен
установителен, съгл. Тълкувателно решение 8/2012 от 27.11.2013 год. на ОСГТК на
ВКС, ищците следва да посочат и обосноват правен интерес от предявяването на
такъв иск. В срок ищците са представили допълнителна искова молба, в която
обаче отново са описали административно-правните си правоотношения с ответника,
основани на правото им на собственост върху имот, който представлява недвижима
културна ценност. Съдът намира, че изложените в исковата молба и допълнителната
такава фактически твърдения на ищците за собственост върху такъв имот, не сочат
правен интерес от водене на настоящето гражданско дело. Ограниченията, които те
твърдят, че търпят, произтичат от отношения на власт и подчинение, които не
могат да се квалифицират като гражданско-правни. Същевременно от петитума на
исковата молба може да се направи извод, че предявения иск не е с правна
квалификация чл. 124 ал. 1 – установяване съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, а е с правна квалификация чл. 124
ал. 4 , изр. 2 от ГПК – иск за установяване на факти с правно значение, който
обаче съгласно същата разпоредба е допустим само в случаите предвидени в закон.
В конкретния случай, фактът, посочен от ищците – наличие на собственост върху
имот със специален статут, който те желаят да бъде отречен, не е от категорията
на изрично предвидените от закона /както например: иск за произход, за
установяване на трудова злополука, иск за установяване на трудов стаж/. Поради
горното, предявения иск се явява недопустим. Исковата молба не може да бъде
разгледана и като молба на основание чл. 542 от ГПК – охранително производство
за установяване на факти, т.к. нейното искане не отговаря на условията за
допустимост и на това производство. В изявлението си ищците сочат актове на
органа, който е посочен като ответник, с който не са съгласни, но те не
подлежат на оспорване към настоящия момент и не се оспорват, а са изброени само
като примери за отношенията, които страните имат. Това примерно изброяване на
актове от различни години не позволява на съда да счете, че се касае за
административно дело и да изпрати делото на компетентния за това съд. Едва при
изрично оспорване в едно административно производство на конкретен акт, съдът
може да се произнесе преюдициално относно съществуването или не на оспорените
административни правоотношения, но този въпрос не би могъл да бъде решен от
гражданския съд по поискания от ищците ред.
Поради
изложеното, с оглед изводите на съда за недопустимост на предявения иск,
производството по гр.д. 6691/2018г. на ПлРС, следва да бъде прекратено и
исковата молба следва да бъде върната на ищеца.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На
осн. чл. 130 от ГПК, ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. 6691/2018г. на ПлРС, по иск, предявен от Т.И.И. и С.И.И.,
против Министъра на културата, за признаване на установено спрямо ответника, че
между тях не съществуват правоотношения за конкретно посочен имот, произтичащи
от право на собственост върху обект със статут декларирана недвижима културна
ценност предварителна категория „за сведение“, ведно с произтичащите от това
правни последици, поради НЕДОПУСТИМОСТ
НА ИСКА.
ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА на ищците Т.И.И. и
С.И.И..
Определението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: