Р Е Ш Е Н И Е
№……..
гр.Варна, .07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА;
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА
МАКАРИЕВА;
ТАНЯ КУНЕВА мл.с.
при участието на секретаря
ЕЛКА И., като разгледа докладваното от съдия БАЖЛЕКОВА въззивно гр.д. № 853 по
описа за две хиляди и деветнадесета година на ВОС, намира следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Ж.И.К.,
чрез адв.М.Д.- ВАК срещу решение №
730/21.02.2019г., постановено по гр.д. № 4639/18г. на ВРС, поправено с решение
№1499/10.04.2019г. в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание
чл.74 ЗЗД, вр. чл.61,ал.2 ЗЗД и чл.59 ЗЗД, предявени от въззивницата срещу М.Х.К.
и Н.Х.К. за заплащане на съответна част от погасена от Ж.К. последна вноска от
наследствен дълг по Договор за банков инвестиционен кредит №1184/19.03.2008г. /1/5 от 1116,61лв./, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата за разликата над присъдените 74,44лв. до
претендирания размер от по 223,22лв. и за заплащане на сумата от по 5436лв. от
всеки от ответниците, представляващи месечно възнаграждение, съобразно
наследствените квоти на М.К. и Н.К., за периода м. януари 2012г. – м. март
2018г. за извършено управление на работата по обслужване на наследствен дълг на
страните, с цел съхранение на наследствени имоти в общ интерес и въззивницата е
осъдена да заплати на ответника Михайл К. сумата от 671,05лв., представляваща
направените по делото съдебно деловодни разноски. Счита се, решението в
обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като
постановено в противоречие с материалния закон и съществени процесуални
нарушения. Излага се, че съдът не е съобразил оборимостта на установената в
нормата на чл.127, ал.1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните
отношения на солидарните длъжници, както и, че от събраните по делото
доказателства, презумпцията е оборена. Не са обсъдени всички доказателства по
делото, включително и изявленията на страните в тяхната съвкупност, поради
което и съдът е достигнал до неправилни изводи. Посочва, че между страните не е
спорно, а и от събраните доказателства се установява, че Ж.К. е заплащала
вноските по договора за кредит от м. април 2011г. до м. март 2018г. и разходите
по договора. Насрещната престация по договора е получена от солидарния длъжник
и кредитополучател – ЕТ“Здраве-Х.К.“ за финансиране на строителство на
приодолечебница в гр.Велики Преслав“, като е учредена ипотека за обезпечаване
на дълга. Сумата по договора за кредит е преведена по сметка на ЕТ“Здраве-Х.К.“
и усвоена от него, като сумата е разходвана за нужди на ЕТ и съобразно целта на
договора, поради което и презумпцията на чл.127 ЗЗД следва да се счита за
оборена. Като неполучили насрещна престация по договора, останалите солидарни
длъжници не отговарят спрямо съдлъжника ЕТ“Здраве-Х.К.“. Поради това, че
единствено този солидарен длъжник е отговорен по кредита, ответниците следва да
отговарят за дълга според наследствената си квота от по 1/5 ид.ч. или със
сумата от по 223,32лв. Оспорва се като неправилен извода на съда за
неоснователност на претенцията за заплащане на претендираното възнаграждение за
извършено управление на работата по обслужване на наследствен дълг, поради
това, че ответниците не са възлагали извършването на управленска дейност и, че
ищцата се е водила от собствения си интерес да погасява редовно задълженията по
договора за да предпази собственото си имущество от евентуално принудително
изпълнение. Неправилно и необосновано съдът е приел, че с ангажирането си по
наследствения дълг ищцата е изпълнила свой нравствен дълг спрямо паметта на
наследодателя да поеме отговорност за съхраняване и опазване на наследственото
имущество, поради което и не може да претендира възнаграждение от ответниците.
По изложени подробно доводи и съображения, без да навежда нови или
нововъзникнали факти и доказателства моли решението в обжалваната част да се
отмени като се постанови ново, с което исковете се уважат в предявения
размер. Претендира присъждане на
разноските.
С писмен
отговор, в срока по чл.263, ал.1 ГПТ въззиваемите М.К. и Н.К. изразяват
становище за неоснователност на въззивната жалба. Считат, че решението е
правилно и законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото
доказателства. По подробно изложени доводи молят, същото да бъде потвърдено.
Претендират присъждане на разноските във въззивната производство.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 74 ЗЗД, вр. чл.61, ал.2 ЗЗД и чл.59,
ал. 1 от ЗЗД от Ж.И.К. срещу М.Х.К. и Н.Х.К., за осъждане на всеки от
ответниците да заплати на ищцата сумата от по 223,32лв., (съответна на 1/5 ид.
ч. от сумата от 1116,61 лв.) – погасена от ищцата последна вноска от
наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008
г. и сумата от 5436 лв., представляваща месечно възнаграждение, съобразно
наследствените квоти на ответниците, за периода м. януари 2012 г. – м. март
2018 г., за извършено управление на работата по обслужване на наследствен дълг
на страните, с цел съхранение на наследствени имоти в общ интерес.
В исковата молба се излага, че общият наследодател на страните –
Х.М.К. е починал на 17.04.2011г. и е оставил за свои наследници ищцата, като
негова съпруга, А.Х.К. – дъщеря, Б.Х.К., М.Х.К. и Н.Х.К. – деца. Наследодателят
бил регистриран като ЕТ“Здраве – Х.К.“, като след смъртта му наследниците не
поели предприятието на ЕТ. Поддържа, че притежаваните от наследодателя като ЕТ имуществени
права и задължения се наследяват от всички наследници при равни квоти – по 1/5
ид.ч. С Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008 г. и два
анекса към него на ЕТ „Здраве - Х.К.“ е предоставен инвестиционен кредит от
„УниКредит Булбанк“ АД, за строителство на „Природолечебница /Физиотерапевтична
амбулатория/“ в ПИ 58222.500.18, с краен срок за издължване 21.02.2018 г.
Кредитът е обезпечен с учредена в полза на банката ипотека с НА №22, т. 1, рег.
№ 535, дело № 312/2018 г. на Съдия по вписванията при РС – Велики Преслав. След смъртта на наследодателя- 17.04.2011г. -
15.03.2018г., ищцата е заплащала сама вноските и разходите по наследствения
дълг и го е погасила изцяло със сума в
общ размер от 95 206,94 лв. Счита, че останалите наследници следва да й
заплатят, изплатените от нея, задължения, като твърди, че на 15.03.2018г. е
заплатила последната дължима за м. февруари 2018г. вноска в размер на 1116,61
лв. по договора, поради което претендира от ответниците по 1/5 част от
посочената сума. Посочва още, че
полаганата от нея грижа за ежемесечно заплащането на вноските по кредита и
разходите по него е довела до запазване на наследственото имущество и е
попречила да настъпят неблагоприятните последици, до които неплащането на
наследствения дълг би довело – обявяване на предсрочна изискуемост на
необслуженото вземане на банката и насочване на принудителното изпълнение върху
цялото имущество на наследодателя. Недопускането на принудително изпълнение
срещу наследниците на д-р Х.М.К. им е спестило и съответните разноски, и се е
съхранило цялото наследствено имущество. Според ищцата с извършеното от нея
управление на работата по обслужване на наследствения дълг са защитени
интересите на всички наследници, поради което й се дължи възнаграждение,
формирано съобразно минималната работна заплата за периода от м. януари 2012г.
до м. март 2018г. С нотариална покана от 05.10.2011 г. ищцата е поканила
ответниците да се запознаят с разчетите за поетите от нея разноски и
предложението за доброволно уреждане на имуществените отношения. Въпреки
проведената по този повод на 13.10.2011г. среща между страните, ответниците се дезинтересирали от решаването
на въпросите относно наследеното имущество и задължения. Моли за постановяване
на решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят припадащата им се
части от изплатеното задължение и месечно възнаграждение за извършеното от
ищцата управление на работата по обслужване на наследствения дълг.
Ответниците в писмен отговор, излагат становище за недопустимост
и неоснователност на исковете. Не оспорват наведените от ищцата в исковата
молба фактически твърдения, че е извършила плащания за погасяване на вноските
по кредите, но твърдят, че те са изключително в нейн интерес, тъй като ищцата е
солидарен длъжник по договора за кредит. Тя е следвало да погасява кредита,
защото е била задължена към банката по силата на договора от 19.03.2008г.
Солидарен длъжник е бил и „ДИСМП-Медицински център Кехайови“ООД, със собственик на капитала – Ж.К.. Навеждат
твърдения, че ищцата практикувала свой бизнес в сградата на „АИСМП-Медицински
център Кехайови“ ООД, поради което има личен интерес да не се извърши
принудително събиране на неизплатената сума по кредита чрез насочване на
изпълнението върху сградата. Излагат също, че въпреки тяхната воля, ищцата е
плащала изцяло вноските по банковия кредит и единствено тя, без съгласието на
ответниците, в качеството им на наследници на Х.К., е подписала на 21.07.2011г.
Анекс № 3 към Договор за банков инвестиционен кредит. Считат за неоснователни
претенциите за заплащане на сумите от по 5436 лв., от всеки от тях,
представляващи месечно възнаграждение за периода м. януари 2012г. - м. март
2018г., за управление на работа за обслужване на наследствен дълг,като твърдят,
че не са възлагали на ищцата да извършва управленска дейност, не са се
обогатили и не са реализирали никакви ползи от дейността й. Поддържат, че
„управлението“ се състояло единствено в плащане на вноските по кредита, поради
което и възнаграждение за извършените плащания би могла да бъде само законната
лихва върху внесените суми, за периода 21.11.2013г. до 11.11.2016г. и
възнаграждение в размер на 1/5 от минималната заплата за страната за
управлението на наследственото имущество. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност за претенциите за периода от време преди 16.02.2015г., като
периодични плащания.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори
между страните по делото и от представените по делото доказателства се
установява, че на 19.03.2008г. е сключен Договор за банков инвестиционен кредит
№ 1184, че между „УниКредит Булбанк“ АД и ЕТ „Здраве-Х.К.“, по силата на който
на едноличния търговец е отпуснат целеви инвестиционен кредит за строителство в
размер на 100 000 лв. с уговорен краен срок на погасяване 21.02.2018г.
Договорът е подписан от ЕТ „Здраве-Х.К.“, в качеството му на „главен длъжник“ и
от „АИСМП – Медицински Център Кехайови“ ООД, Х.М.К. и Ж.И.К., в качеството им
на „солидарни длъжници“ на основание чл. 101, вр. чл. 121-127 ЗЗД, които
съгласно уговореното в чл. 14.3 от договора „встъпват в изпълнението на
задълженията на кредитополучателя по този договор и се задължават да отговарят
солидарно с кредитополучателя“. Съгласно постигнатото между страните по
договора съглашение вземанията на кредитора по отношение на кредитополучателя и
солидарните длъжници „се събират изцяло от всеки от тях, съответно от
наследниците му/им, и от всички заедно, при условията на солидарност, като
всеки отговаря за изпълнението на цялото задължение“.
С Анекс № 1
от 28.11.2008г. е договорен нов срок за усвояване на кредита и е посочено, че
обезпечението на инвестиционния кредит, чрез учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот по НА № 22, том I, рег. № 535, д. № 312/2008 г., вписан в
Служба по вписванията Велики Преслав с вх. № 535/2008 г., акт № 22 и залог по
реда на ЗОЗ върху вземания за постъпления по сметка, вписан с рег. №
200804170578 в ЦРОЗ, остава действащо и е в сила.
Не се
спори, че наследодателят Х.М.К., който е бил регистриран като ЕТ“Здраве – Х.К.“
е починал на 17.04.2011г. и е оставил за свои наследници по закон: ищцата- съпруга, двамата ответници, А.Х.К. и Б.Х.К.
- деца.
С Анекс № 2
от 20.07.2011г. и Анекс № 3 от 21.07.2011г.
са предоговаряни условията по договора за кредит. Съгласно Анекс № 2 от
20.07.2011 г. погасителният план по договора е изменен, като вноската с падеж
21.08.2011г. е изменена от 1392,80 лв. на 1850 лв., Двата анекса не са
подписани от ответниците.
По делото е
представена Нотариална покана от 05.10.2011г., отправена от ищцата до
ответниците да се явят на 13.10.2011г. в кантората на нотариус Илияна Маджунова
за запознаване с разчетите за поетите от нея разноски във връзка с
наследяването и с предложение за доброволно уреждане на имуществените им
отношнения, следващи смъртта на общия наследодател.
Видно от
представения Констативен протокол от 13.10.2011г. на посочената дата е проведена
среща, на която страните са обсъдили въпроси, свързани с оценяване на активите
на ЕТ“Х.К.“, Х.К., подялбата на имуществото, останало от наследодателя и
поемане на предприятието на ЕТ. В
протокола е обективирано изразеното от ответниците несъгласие с предложението
на ищцата да поеме предприятието на ЕТ „Х.К.“.
От
представените по делото банкови извлечения и копия от платежни документи се
установява, че ищцата е заплатила последната вноска по договора за кредит в
размер на 1116,61 лв., на 15.03.2018г. Това обстоятелство се установява и от
приетото по делото заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза. В
обясненията, дадени в съдебно заседание, вещото лице е пояснило, че всички
задължения по процесния кредит са заплатени от ищцата и няма непогасен остатък.
Съгласно
заключението по допуснатата пред ВРС ССЕ внесените в банката суми са послужили
освен за погасяване на главница и лихви по кредита, също и за плащане на
месечни такси за поддържане и обслужване на разплащателна сметка на юридическо
лице и такси за банкови преводи общо от 505,96лв. Частта от весената общо от
ищцата сума по кредите, съобразно наследствената квота от 1/5 ,възлиза на
17 836,93лв. Минималното възнаграждение за осъществяваното управление на
работата по обслужване на наследствения дълг и съхраняване на наследствените
имоти за периода м. януари 2012г. – м. март.2018г. е в размер на 5546лв.
По така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По
предявените искове са с правно основание чл.74, вр. чл.61 ЗЗД, вр.чл.59, ал.1
от ЗЗД.
За да бъдат уважени исковете с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в
закона предпоставки, а именно: обогатяване на едно лице за сметка на друго,
обедняване на другота лице, липса на основание за това.
В случая от доказателствата по делото се установява, че ищцата в
качеството си на наследник на едноличния търговец, като е заплатила цялата
последна месечна вноска от процесния договор е изпълнила и чуждо задължение,
погасявайки и съответната част от наследствения дълг на ответниците, като по
този начин същата е обедняла, съответно ответниците са се обогатили,
спестявайки разходи за заплащането на съответната им част от месечната вноска.
Безспорно е, че ищцата е изпълнила това задължение и в собствен интерес,
доколкото същата е солидарно отговорна за задълженията по кредита и има интерес
от редовно и цялостно погасяване на дълга, с оглед избягване на насочване на
принудително изпълнение върху наследствено
имущество и лично такова. Предвид изложеното, съдът намира, че
предявените искове са частично основателни.
Относно
размера от задължението, за който отговарят ответниците, съдът намира следното:
Съгласно договорените в договора за кредит и анексите към него права и задължения
на страните по него, подписани от ищцата в качеството й на „солидарен длъжник“
и постигнатото съгласие в чл. 14.3 от договора солидарните длъжници по договора
да встъпят в изпълнението на задълженията на кредитополучателя, следва да се
приеме, че ищцата и АИСМП“Медицински център Кехайови“ООД са солидарни длъжници
по договора за кредит. Налице е пасивна солидарност, на основание встъпване в
дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД. Това основание ангажира отговорността на
встъпилото лице, наред с първоначалния длъжник (кредитополучателя ЕТ „Здраве-Х.К.“),
при условията на солидарност и обосновава приложението на общите правила на чл.
121-127 ЗЗД. Съгласно разпоредбата
на чл. 127 ЗЗД в отношенията по между си солидарните съдлъжници са
разделни длъжници и всеки от тях понася част от общия дълг, която е еднаква по
размер, по общото правило на чл. 127, ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното, следва да
се приеме, че съдлъжниците по Договор за банков инвестиционен кредит №
1184/19.03.2008 г. са Х.М.К. (ЕТ „Здраве-Х.К.“), „АИСМП – Медицински Център
Кехайови“ ООД и Ж.И.К. и всеки от
съдлъжниците дължи по 1/3 от общото задължение. Всеки солидарен длъжник,
който е изпълнил повече от своята част от задължението има право на иска срещу
останалите съдлъжници на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД. В случая, ищата е
солидарен длъжник и е изпълнила над своята част от задължението, поради което
има право на иск срещу наследниците на Х.М.К. за съответната му 1/3 част от общото
задължение. Ответниците в качеството им на наследници на Х.М.К. отговарят за
неговото задължение според наследствените им квоти, а именно по 1/5, съгласно
чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. В този смисъл всеки ответник дължи на ищцата по
1/5 от частта на наследодателя от общото задължение, която се равнява на 1/3 от
размера на последната месечна вноска по процесния договор за кредит, т.е. по
74,44 лв. (1/15 от 1116,61 лв.). Предвид изложеното предявените искове с правно
основание чл. 74 ЗЗД, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД срещу длъжниците
са основателни и следва да се уважат до
размера на 74,44лв. за всеки един от ответниците. За разликите до пълните
предявени размери исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По
претенцията за заплащане на сумата от 5436 лв., претендирана като месечно
възнаграждение, съобразно наследствените квоти на ответниците, за периода м.
януари 2012 г. – м. март 2018 г., за извършено управление на работата по
обслужване на наследствен дълг на страните, с цел съхранение на наследствени
имоти в общ интерес, съдът намира следното: Ищцата е обосновала претенцията си
за заплащане на месечно възнаграждение от страна на ответниците за управлението
на работата по обслужване на наследствения дълг, с оглед настъпилия резултат –
погасяване на целия наследствен дълг по договора за кредит, довело до запазване
на наследственото имущество и предотвратяването на евентуални неблагоприятни
последици от неплащането на вноските – започване на принудително изпълнение. Същата
не е изложила твърдения и искания за дължимост на възнаграждение за отделеното
от нея физическо време и усилия във връзка с заплащането на вноските и
осигуряване на сумите. От събраните по делото доказателства не се установява
ответниците да са възлагали на ищцата извършването на управленска дейност във
връзка с плащане на вноски по договора за кредит. При така наведените от
страните твърдения, съдът приема, че извършената от ищцата дейност по
погасяване на дължимия кредит в процесния период, не обосновава основателност
на претенцията да заплащане на възнаграждение, съизмеримо с минималната работна
заплата. В този смисъл, съдът намира за основателни възраженията на
ответниците, че не са възлагали на
ищцата извършването на управленска дейност, както и че същата се е водила от
собствения си интерес да погасява редовно задълженията по договора за банков
кредит, по който е солидарно задължена спрямо кредитора за целия размер на
кредита, като по този начин е предпазила собственото си имущество от евентуално
принудително изпълнение.
Отговорността,
предвидена в разпоредбата на чл.61, ал.2 ЗЗД е само до размера на обогатяването
на заинтересованото лице, като в настоящият случай не се установява обогатяване
от страна на ответниците с размера на претендираното от ищцата възнаграждение.
Не е налице и обедняване на ищцата със сума в размер на претендираното
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.74, вр. чл.86 ЗЗД изпълнилият чуждо
задължение и встъпил в правата на кредитора има право на обезщетение само в
размер на законната лихва, освен ако е претърпял вреди в по-висок размер,
каквито твърдения ищцата не е навела по делото. Не е предявена и претнция за
обезщетение по чл.86, ал.1, изр.2 ЗЗД.
Настоящият
ваззивен състав споделя и мотивите на първоинстанционният съд за
неоснователност на претенцията поради това, че ангажирането си по наследствения
дълг ищцата е изпълнила един свой нравствен дълг спрямо паметта на
наследодателя да поеме отговорността за съхраняване и опазване на
наследственото имущество. В този смисъл ищцата не може да претендира от
ответниците възнаграждение за изпълнението на тази дейност, съгласно чл. 55,
ал. 2 ЗЗД. Следователно, претенцията за заплащане на сумата от 5436 лв.,
претендирана като месечно възнаграждение за периода м. януари 2012 г. – м. март
2018 г., за извършено управление на работата по обслужване на наследствен дълг
на страните, с цел съхранение на наследствени имоти в общ интерес е
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното и предвид съвпадане на правните изводи,
до които е стигнал ВОС, с установеното от ВРС по спора от правна страна,
решението на първата инстанция в този смисъл следва да бъде потвърдено.
Предвид изходът от спора и направените искания от страна на
въззиваемите, на същите следва да се присъди сумите от по 600лв.,
представляващи направените съдебно-деловодни разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 730/21.02.2019г., постановено по гр.д. № 4639/18г. на ВРС, поправено
с решение №1499/10.04.2019г. в частта, с която са отхвърлени исковете с правно
основание чл.74 ЗЗД, вр. чл.61,ал.2 ЗЗД и чл.59 ЗЗД, предявени от Ж.И.К., ЕГН **********
срещу М.Х.К. и Н.Х.К. за заплащане на съответна част от погасена от Ж.К.
последна вноска от наследствен дълг по Договор за банков инвестиционен кредит №1184/19.03.2008г. /1/5 от 1116,61лв./, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата за разликата над присъдените по 74,44лв. до
претендираните размери от по 223,22лв. от всеки от ответниците и за заплащане
на сумата от по 5436лв. от всеки от ответниците, представляващи месечно
възнаграждение, съобразно наследствените квоти на М.К. и Н.К., за периода м.
януари 2012г. – м. март 2018г. за извършено управление на работата по
обслужване на наследствен дълг на страните, с цел съхранение на наследствени
имоти в общ интерес.
Решението в
останалата част не обжалвано и е влязло
всила.
ОСЪЖДА Ж.И.К.,
ЕГН ********** да заплати на М.Х.К. ЕГН ********** сумата от 600лв.,
представляваща направените пред настоящата въззивна инстанция разноски на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Ж.И.К.,
ЕГН **********, да заплати на Н.Х.К., ЕГН ********** сумата от 600лв.,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: