Решение по дело №5575/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2308
Дата: 18 април 2024 г.
Съдия: Даниела Петрова Попова
Дело: 20231100105575
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2308
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даниела П. Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела П. Попова Гражданско дело №
20231100105575 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.26 от ЗЗД – за прогласяване
нищожността на спогодба, одобрена по гр.д.№ № 1580/81г. на СРС, с която е
поделен недвижим имот, находящ се в гр.София.
Ищецът З. В. С. твърди, че е съсобственик с ответниците на двустаен
апартамент в гр.София, на ул. ****. През 2022г. водил с тях преговори да
прекрати съсобствеността, но без резултат. При подаване на заявление в АГКК за
снабдяване със схема на имота, той бил уведомен, че е налице последващ титул за
собственост върху имота. След справка в АВп установил , че за апартамента е
вписан Протокол за съдебна спогодба от 20.02.19981г. по гр.д.№ 1580/81г. на СРС.
Ищецът твърди, че не е участвал в съдебното производство по прекратяване на
съсобствеността върху апартамента, не е обективирал волеизявление, не е
подписвал протокола. Счита протокола за одобряване на съдебна делба от
20.02.1981г. за нищожен, поради липсата на съгласие от негова страна. Посочва,
че като съсобственик е живял в имота в определени периоди от време, посещавал
го е редовно и не е бил възпрепятстван да го ползва когато иска и какво намери за
добре. Моли съда да обяви нищожността на извършената съдебна спогодба по
гр.д.№ 1580/81г. на СРС.
Ответниците М. Л. С., С. Д. С. и В. Д. С. оспорват предявения иск. Оспорват
1
твърдението на ищеца, че не е участвал в съдебната делба на апартамента по гр.д.
№ 1580/81г. на СРС, че не е подписал съдебния протокол от 20.02.1981г., с който
се одобрява постигнатата между съделителите съдебна спогодба, че не е запознат
със съдържанието на протокола, че делбеното производство е нищожно поради
липсата на съгласие, както и че към настоящия момент апартамента е съсобствен
между страните. Твърдят, че съсобствеността върху апартамента е прекратена
чрез извършване на съдебна делба по гр.д.№ 1580/81г. на СРС, в резултата на
което едноличен собственик на апартамента е станал техния наследодател Д. В.
С., а след неговата смърт през 2013г. – ответниците. Твърдят, че след делбата на
апартамента, ищецът не го е ползвал или държал, не е плащал данъци, не е правил
ремонти и подобрения , не е плащал суми по ЗУЕС, а от 2022г. апартамента е
собственост само на ответницата С. Д. С.. Молят съда да отхвърли иска.
Претендират разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдебната спогодба е потвърден от съда договор между страните по висящо
дело. Фактическият състав на съдебната спогодба включва договорна сделка
/двустранен възмезден договор, по силата на който страните по висящо дело чрез
взаимни отстъпки прекратяват изцяло или отчасти правния спор/ и държавен
охранителен акт /определение на съда, потвърждаващо постигнатата от страните
договорна сделка/. В рамките на сложния фактически състав на съдебната
спогодба основният елемент е договорът, тъй като той е източник на правните
последици, присъщи на съдебната спогодба /така Решение №166/1997г. на
ВКС, I г.о, Решение 76/1960г., ОСГК и др/, а определението на съда за
потвърждаването му има значението на необходимо условие съдебната спогодба
да произведе своето правно действие.
Като договорна сделка, спогодбата би могла да бъде нищожна при липса на
воля на някоя от страните за сключването й, която липсваща воля се проявява като
липса на съгласие. Основната част от фактическия състав на договора е
волеизявлението на страните. Когато от обстоятелствата се установява, че
страната не е имала воля да създаде определено правоотношение чрез
сключването на договора, следва да се приеме, че договорът е нищожен, поради
липса на съгласие за сключването му. Липсата на съгласие на която и да е от
страните елиминира консенсуалността на договора, а оттам и действителността на
същия, какъвто обаче не е настоящия случай.
2
В конкретния случай предмет на спора между страните е действителността
на съдебна спогодба, постигната в производство за съдебна делба на недвижим
имот. Претенцията, предявена от ищеца, намира правно основание чл. 26, ал. 2,
пр.2 от ЗЗД – липса на съгласие, и почива на твърдения за това, че ищецът не е
участвал в съдебното производство по гр.д.№ 1580/81г. на СРС, с което е
прекратена на съсобствеността върху недвижим имот в гр.София, не е
обективирал волеизявление, не е подписвал протокола за одобряване на съдебна
делба от 20.02.1981г., поради което по същество липсвало съгласие от негова
страна.
От представените писмени доказателства се установява, че на 04.02.1981г.,
Д. В. С. е подал срещу З. В. С. и В. Д. С. иск за делба на съсобствен имот –
апартамент в гр.София. Образувано е гр.д.№ 1580/81г. на СРС, като в открито
съдебно заседание на 20.02.1981г., страните са постигнали спогодба, съгласно
която имотът, предмет на делба, е поставен в дял и изключителна собственост на
съделителя Д. В. С..
Установено е по делото /с кредитираните заключения на единичната и
тройна СПЕ, приети по делото/, че подписът, положен на спогодбата принадлежи
на лицето, сочено като негов автор, а именно – ищецът З. В. С. /така заключението
на в.л.Б./. Установено е по делото и това, че З. С. е положил подписа си и на
приложената по гр. д. № 1580/81г. на СРС декларация за гражданство, жителство,
гражданско, семейно и имотно състояние от 02.02.1981г. /така заключението на
тройната СГЕ/. Спогодбата, постигната по гр.д.№1580/1981г. носи подписа на
ищеца положен в протокола от проведеното съдебно заседание. Оспорването на
истинността /автентичността му, релевирано по чл.193 от ГПК, не е доказано и
следва да бъде отхвърлено.
От приложеното гр.д.№ 1580/81г. на СРС се установява, участието на
ищеца в съдебното заседание, а доказателства, които да опровергаят
съдържанието на съставения протокол от съдебното заседание като официален
свидетелстващ документ не бяха представени по делото. Нещо повече, при
безспорно установената по делото автентичност на подписа, положен от З. С., на
спогодбата, обективирана в протокола от съдебното заседание категорично сочи
на надлежното му участие в процеса.
Предвид това, съдът прие, че спогодбата, сключена по гр.д.№ 1580/1981г. на
СРС не страда от порока, сочен в исковата молба. Същата е действителна -
сключена с участието на ищеца и подписана от него, и като е породила целените
3
правни последици – съсобствеността между страните е ликвидирана, за което
ищецът е дал изричното си съгласие, при надлежно участие в проведеното по
делото на СРС съдебно заседание. Поради това не може да се приеме, че не е
налице съгласие от страна на ищеца за сключване на спогодбата, респ. за
постигане целта й. Същата не е нищожна поради липса на съгласие за
сключването й, поради което искът по чл.26 ал.2 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, разноски на ищеца не се дължат.
В негова тежест следва да се възложат сторените от ответниците разноски –
1 000 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, че оспорването на истинността на Протокол от 20.02.1981г.
по гр.д.№ 1580/81г. на СРС, 41 състав, относно автентичността на подписа на З. В.
С., НЕ Е ДОКАЗАНО.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. В. С., ЕГН **********, от гр.София, ул.****
срещу М. Л. С., ЕГН **********, С. Д. С., ЕГН **********, двете от гр.София,
ул.**** и В. Д. С., ЕГН **********, от гр.София, ул.****, иск с правна
квалификация чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД - за обявяване нищожност поради липса на
съгласие на съдебна спогодба, обективирана в протокол от 20.02.1981г. по гр.д.№
1580/81г. на СРС, 41 състав на Софийския районен съд.
ОСЪЖДА З. В. С., ЕГН **********, от гр.София, ул.**** да заплати на М.
Л. С., ЕГН **********, С. Д. С., ЕГН **********, двете от гр.София, ул.**** и В.
Д. С., ЕГН **********, от гр.София, ул.****, сумата от 1 000 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4