МОТИВИ: към присъдата по НОХД № 611/2012
год. на РОС.
Против подс. Eмилиян М.В. *** е повдигнато обвинение
по чл. 199 ал. 1 т. 4, вр. с чл. 198 ал. 1 пр. 1, вр. с чл.
18 ал. 1 НК, тъй като на 23.07.2012 год.
в гр. Р., в условията на опасен рецидив е направил опит да отнеме чужди движими
вещи – дамски златен ланец със златен кръст, всичко на стойност 172.80 лв. от
владението на Б.К.Р. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил
за това сила и деянието е останало недовършено по независещи от волята му
причини.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Р., поддържа обвинението, така както е
предявено и настоява съдът да наложи на подс. В. наказание
лишаване от свобода при лек превес на смекчаващите вината
обстоятелства, както и съобразно правилата на чл. 373 ал.2 от НПК и чл.
58а от НК, което да изтърпи ефективно при СТРОГ първоначален режим в
затворническо общежитие от закрит
тип.
Подсъдимият Е.М.В. *** в съдебно заседание своевременно,
чрез своя служебен защитник адв. М.К. от РАК прави искане за разглеждане на
делото по реда, предвиден в глава ХХVІІ, респ. чл. 370 и сл. от НПК, като дава
кратки обяснения по обвинението. Същият осъзнава своята вина и моли да му бъде
наложено минимално наказание.
Неговият
защитник адв. М.К. от РАК моли съда, на неговия подзащитен да му бъде наложено
наказание съобразено с императивното изискване на чл. 373 ал.2 от НПК,
дефиниращо приложението на чл. 58а от НК, а именно лишаване от свобода,
ориентирано към минимума при наличие на смекчаващи вината обстоятелства.
Окръжният съд след като прецени по отделно и в съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и становищата на
страните, прие за установено следното,
По
фактите.
Подс. Е.М.В. е
роден на *** *** и е български гражданин. Има завършено начално образование, *****- общо 7 пъти.
За последен път с присъда № 89/12.05.2008 год. по НОХД № 801/2008 год. по описа
на РРС, осми наказателен състав, е бил осъден на основание чл. 198 ал. 1 пр. 1
и 2 НК и чл. 54 НК на 4 години лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Присъдата е влязла в сила на 28.05.2008 год.
На 13.03.2012 год.
подс. В. е бил освободен от З.-Л., където е
изтърпявал описаното по-горе наказание. Той се прибрал в Р., където се
установил временно.
При такива
предпоставки на 23.07.2012 год. подсъдимият решил да извърши грабеж на златни
накити, тъй като нямал парични средства. Той се насочил към района на ж.п.
прелеза на ул. „Ш.” в гр. Р. и започнал да наблюдава преминаващите, като
вниманието му било насочено към жени, които са били по-беззащитни.
В ранният
следобед на същия ден св. Б.К.Р. се е прибирала от работа по ул. „Ш.” в посока
ул. „З.”, откъдето минавал дневният й маршрут на път за вкъщи. Тя била
забелязана от подс. В., който решил да я ограби, тъй като видял златния ланец,
който висял на врата й.
Било около 15.30
ч., когато св. Р. преминала ж.п. прелеза на ул. „Ш.” и стигнала до кръстовището
с ул. „В.а”. В този момент била атакувана от подсъдимия, който внезапно се
появил пред нея, хванал златния ланец, висящ на врата на св. Р. и започнал да
го дърпа. Последната се уплашила, започнала да се защитава, като му нанасяла
удари с дамската си чанта, но в суматохата не викала за помощ. Двамата не си
разменили никакви думи по време на нападението. Въпреки усилията на подс. В. да
откъсне златния накит от врата на пострадалата, това не се случило и той не
можал да го вземе. Свидетелката Р. успяла да го удари по-силно по главата, след
което подсъдимият пуснал ланеца и започнал да бяга. В този момент тя установила,
че бижуто й все пак се е скъсало и се свлякло от врата й, но още било в нея.
Вследствие на опитът да отнеме вещта от владението на св. Р., подс. В. и
нанесъл одрасквания по шията.
По това време в
близост до местопроизшествието се намирали свидетелите И.И.С. и Г.Й.С..
Последната видяла случилото се и викнала на помощ св. С.. Той от своя страна
започнал да гони подс. В. и успял да го залови. След това св. С. тръгнал с
автомобила си и неговия братовчед и впоследствие двамата върнали подсъдимия
обратно на местопроизшествието.
През това време
св. С. помогнала на св. Р. да се успокои, предложила й да седне и да пийне
вода. Те се обадили на телефон 112 и не след дълго време на място пристигнали
два патрулни автомобила от Второ РУП-Р.. След като св. С. и братовчед му
върнали подс. В. обратно, св. Р.А.А. ***, го разпитал относно случилото се й подс.
Е.В. признал, че се е опитал да отнеме насилствено от владението на св. Р.
нейният златен ланец с висящо кръстче. Последната разпознала В. като извършител
и той бил задържан.
От назначената
съдебно-ценова икономическа експертиза се установява, че стойността на златния
ланец с кръст е 172.80 лв. Същият е 3.84 грама, 14 карата.
По доказателствата.
Както вече беше отбелязано по-горе развитието на
съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на глава
ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като по време на предварителното
изслушване на подс. Е.М.В. направи пълни самопризнания, изцяло призна фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл. 372
ал.4 от НПК съдът установи, че в действителност неговите признания изцяло се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства, както и тези от експертен порядък.
Поради
това и на основание чл. 373 ал. 3 от НПК съдът приема гореизложената фактическа
обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин от събрания по делото
съвкупен доказателствен материал, а именно – от свидетелските показания на свидетелите
Р., С., С., А. и П., както и от писмените доказателства по делото - справка за
съдимост, декларация, автобиография, докладна записка, съдебна ценова
икономическа експертиза, определение за мярка за неотклонение „задържане под
стража”.
В подкрепа на посочените гласни доказателства съдът цени и писмените
доказателства по делото - справка за съдимост, декларация, автобиография, докладна
записка.
По делото е била назначена и съдебно-ценова-икономическа
експертиза от чието заключение съдът приема за установено, че стойността на
златния ланец с кръст е 172.80 лв.,теглото му е 3.84 грама, 14 карата.
В основата на приетите от настоящата
съдебна инстанция за доказани фактически положения са показанията на всички свидетели,
събраните и анализирани по делото писмени доказателства, както и тези от
експертен порядък, които изчерпателно дават отговори на основните въпроси,
свързани с осъществяването на престъплението от подс. В..
Съдът изцяло кредитира събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства на посочените свидетели,
тъй като на първо място част от свидетелите са очевидци на случилото се,
показанията им са последователни, житейски логични, правдоподобни и непротиворечиви,
като същевременно взаимно се допълват.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс. Е.В. дава кратки
обяснения по фактите и обстоятелствата, визирани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Същият се признава за виновен и в общи линии неговите обяснения
изцяло се покриват с показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели. Същият принципно не оспорва авторството на деянието и
настъпилите от него вредни последици и същевременно изразява съжаление за
стореното от него.
От правна страна.
След обстоен
анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:
Видно от доказателствата по делото подс. Е.В., като субект на престъпното
си посегателство е наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК.
С деянието си подс. В. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 199 ал. 1 т. 4, вр. с чл. 198 ал. 1 пр. 1, вр.
с чл. 18 ал. 1 от НК, тъй като на 23.07.2012
год. в гр. Р., в условията на опасен рецидив е направил опит да отнеме чужди
движими вещи – дамски златен ланец със златен кръст, всичко на стойност 172.80
лв. от владението на Б.К.Р. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като
е употребил за това сила и деянието е останало недовършено по независещи от
волята му причини.
Няма спор, че на инкриминираната
дата и място подс. В. по отношение на пострадалата Р., действайки самостоятелно
е осъществил всички обективни признаци на съставното престъпление „грабеж” по
смисъла на чл. 198 ал.1 от НК. Самото изпълнително деяние съдържа в себе си
двата елемента, представляващи два отделни състава на две отделни престъпления,
а именно „принуда” и „кражба”. С първоначалните си действия подс. В. е упражнил
принуда, изразяваща се в сила, дърпайки с ръце ланеца с кръстчето от врата на
пострадалата с цел да установи фактическата си власт върху него. По този начин
подс. В. е пристъпил към изпълнението на второто деяние - кражба, осъществено
спрямо пострадалата, като по този начин е целял постигането своята цел -
отнемането на подробно описаните вещи. В тяхната съвкупност той е реализирал
двата състава на престъплението грабеж по смисъла на чл. 198 ал.1 от НК. Поради
оказаната съпротива от страна на пострадалата Р. той не е успял да установи
трайната си фактическа власт върху ланеца и кръстчето, които след като
подсъдимия избягал от произшествието са останали във владение на св. Р.. В
резултат на тези действия престъплението е прекъснато във фазата на опита по
правилата на чл. 18 ал.1 от НК и не е настъпил целения от подс. В. престъпен
резултат.
Съдът споделя изцяло становището на представителя на обвинението, че от обективна
страна подс. В. е извършил опит да отнеме описаните по-горе вещи, които до този
момент се намирали във владението на св. Р.. Това той е извършил без наличието
на каквото и да е правно основание, а за да преодолее несъгласието й е използвал
сила, изразяваща се в яростно дърпане с цел откъсване на златния ланец от врата
на пострадалата. Недовършването на престъплението се обуславя от сведетелските
показания на пострадалата Р., тъй като тя успяла да задържи в себе си златния
накит, макар и скъсан.
Налице са всички останали съставомерни признаци на престъплението по чл.
199 ал. 1 т. 4, вр. с чл. 198 ал. 1 пр. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Освен, че
деянието е прекъснало в стадия на опита, от гласните доказателства по делото е
видно, че за отнемането на вещта от владението на пострадалата, подс. В. е
използвал сила – яростно дърпане на златния накит от врата на св. Р. с ясната
цел да го присвои противозаконно, което напълно кореспондира с признаците на
престъплението „грабеж” съгласно чл. 198 ал. 1 пр. 1 от НК.
Подсъдимият е действал при пряк умисъл с ясното съзнание за
противоправността на извършваното от него, целейки и желаейки настъпването на
точно определен резултат - получаване на чужди вещи без правно основание, от
които да се обогати. Извършителят на престъплението е съзнавал също така много
добре и начините, чрез които трябва да постигне този резултат - използването на
сила.
Видно от приложения по делото бюлетин за осъждане обв. В. извършил
престъплението в условията на опасен рецидив - чл. 29 ал. 1, б. „а” от НК.
Подсъдимият съзнавал много добре противоправността на замисленото и
извършваното от него, за което говори начинът за извършването на престъплението.
Мотивите за извършване
на престъплението са - предварително осъзнатата у него потребност за придобиването на вещ по престъпен
начин, с цел да задоволи своите финансови нужди, а също така и желанието му за лично
облагодетелстване.
Причини за извършване на престъплението са незачитане на
неприкосновеността на личността и нейната частна собственост, престъпни навици
и престъпен начин на живот, както и ниска култура.
По вида и размера на
наложеното наказание.
Съобразно принципното начало, свързано със законоустановеността на наказателната репресия съдът
счита, че при определяне на наказанието следва да се съобрази
императивната процесуална разпоредба на чл. 373 ал.2, вр. с чл. 372 ал.4 от НПК, във връзка с правилата визирани в чл. 58а от НК, както по вида така и по размера на наказанието, което да съответства с тежестта на извършеното от подс. В. престъпление.
При индивидуализацията му, съдът отчита по отношение на подс. Е.М.В., като смекчаващи
отговорността обстоятелства – неговите самопризнания, критичното му отношение
към стореното, а като отегчаващи такива – лошите му
характеристични данни, продиктувани от факта на предходните му осъждания, упоритостта в умисъла, извършване на множество деяния от престъпен характер.
Окръжният съд,
след като взе предвид гореизложеното, високата степен на обществена опасност на
деянието и на личността на подс. В., на мотивите и
причините за извършването на престъплението, както и наличието на
императивно установените в чл. 373 ал. 2 от НПК правила за директното
приложение на чл. 58а от НК. Налице е лек превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Отношение към казуса има и хипотезата на чл. 18, ал. 2 от НК,
тъй като престъплението е недовършено по независещи от дееца причини. Съобразявайки
цитираните правни норми съдът счита, че наказанието следва да бъде
индивидуализирано под средния размер на предвиденото в съответните текстове на
НК наказание.
По отношение на
престъплението по чл. 199 ал. 1 т. 4, вр. с чл. 198 ал. 1 пр. 1, вр. с чл. 18
ал. 1 НК съдът счита, че
на основание чл. 54 ал. 1 от НК следва на подсъдимия да бъде определено
наказание от ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Съгласно разпоредбата на чл. 58а ал.1
от НК съдът намира, че така определеното на подс. В. наказание от ШЕСТ ГОДИНИ следва да бъде редуцирано и
намалено с една трета, като при това положение да му наложи наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване
от свобода, което да изтърпи при СТРОГ
първоначален режим в затворническо заведение от ЗАКРИТ тип.
Тъй като подсъдимият е бил задържан
след извършването на престъплението и по отношение на него е била наложена мярка
за неотклонение „Задържане под стража”, на основание чл. 59 ал.1 от НК съдът ЗАЧИТА срока на предварителното
задържане на подс. Е.М.В. *** за периода от 23.07.2012 год. до момента на
влизане на присъдата в законна сила, който период от време да му се ПРИСПАДНЕ при изтърпяване на
наказанието.
Съдът счита, че така
определеното на подс. Е.В. по вид и размер наказание ще изиграе своята възспираща,
възпитателна и превантивна роля. По този начин ще се постигнат визираните в
разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието за индивидуална и генерална
превенция.
По направените по
делото разноски.
Съдът счита, че подс.
Е.М.В. следва да бъде осъден да заплати в полза на Републиканския
бюджет сумата от 30 лв., представляващи направени разноски в хода на
досъдебното производство.
Мотивиран от
горните съображения съдът, постанови присъдата си.
Председател: