Решение по дело №220/2016 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1 от ЗОДОВ.

Делото е образувано по субективно съединени искове с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, предявени от С.В.Ц., подпомаган от своята майка А.Г.А.,***, в качеството си на наследник на В.П.Ц., против Администрацията на Министерски съвет, Министерство на икономиката и Министерство на вътрешните работи. Претендира се ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.10.2014 г. до датата на завеждане на иска, както и законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението. Ищецът претендира, че увреждането му е причинено в резултат на неправомерно бездействие на Министерски съвет, неправомерно бездействие на Министерство на вътрешните работи и неправомерно действие и бездействие на Министерство на икономиката, в периода 06.07.2008 г. до 01.10.2014 г. включително, в резултат на което е настъпила смъртта на неговия баща и са му причинени описаните в исковата молба неимуществени вреди.

Твърди се от ищеца, че около 17:00 ч. на 01.10.2014 г. в завод за обезвреждане на боеприпаси и производство на взривни вещества „Миджур” - с. Горни лом, общ. Чупрене, собственост на „Видекс” АД - гр. София, е избухнал мощен взрив, в резултат на който са унищожени сградите, в които са утилизирани боеприпаси и са загинали 15 лица, сред които и неговият баща Ц.. Ищецът подържа, че в завод „Миджур” са извършвани дейности в количество, превишаващо многократно възможностите на предприятието и извън разрешените норми, със знанието на Държавата и без нейната намеса. Дружеството не е разполагало с необходимите разрешителни за съхранение и утилизация на противопехотни мини (ППМ) в доставените количества. На 04.09.2008 г. „Видекс” АД е получило разрешение за трансфер общо на 1568159 броя противопехотни мини М2, ДМ31, М16 и М14, всички категория С04. На 06.07.2008 г. е подадено искане от ГД "Екогласност" за намеса за спиране на действията по унищожаване в България на тези мини, но Държавата в лицето на своите органи не е предприела никакви действия, а е разрешила трансфера чрез Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване към Министъра на икономиката. Бездействието на Държавата е продължило  и впоследствие, тъй като не е преразгледано разрешителното на дружеството по чл.104, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, изтекло на 23.07.2012 г.

По отношение на ответника Администрацията на Министерски съвет се сочи в исковата молба, че Министерският съвет, като държавен орган, е отговорен за причинените им неимуществени вреди, тъй като е бездействал и не е изпълнил основната си дейност, да издаде нормативен акт, уреждащ утилизацията, съобразно общностното право и Конвенцията за забрана използването, складирането, производството и трансфера на противопехотните мини и тяхното унищожаване и Директива 2012/18/Е, който нормативен акт да регулира вноса на ППМ в количество, съответстващо на възможностите за утилизация на вносителя или крайния приемател, както и като не е въвел ограничения и наложил забрани за извършване на дейности с продукти, свързани с отбраната, за което има нормативно изискване (чл.4, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЕКПСОИТДУ). Посочва се, че МС отговаря за бездействието на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към МС, който не е изпълнил основната си дейност за контрол съгласно чл.1, ал.2 от ЗЕКПСОИТДУ и не е осъществил контрол по отношение на издадените лицензи, сертификати и удостоверения за регистрация на „Видекс” АД за завод „Миджур” - с. Горни лом, съобразно задълженията си по раздел ІІІ, чл.18-27 и чл.33 от ЗЕКПСОИТДУ. Ищецът смята, че допълнително признание за незаконосъобразното бездействие на Междуведомствения съвет е последващото отнемане на лицензите на "Видекс" АД за утилизация.

Според ищеца е нарушен чл.1, б.”б” от Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, като в случая е била необходима законова санкция, административен акт за отмяна на споразумението между българското дружество и гръцкият му партньор, а МС е бездействал и не е предприел необходимите мерки за отмяна на този трансфер, което бездействие е неправомерно, тъй като представлява неизпълнение на задължението му цитирания текст от Конвенцията. Това бездействие представлява „административна дейност”, като по същество то е противоправно по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Сочи се, че допускането на безконтролен трансфер е недопустимо и е довело до загуба на човешки живот, което именно е вредоносния резултат в случая.

По отношение на ответника Министерство на икономиката се твърди, че то отговаря за неправомерното действие и бездействие на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожаване към Министъра на икономиката, която е под негова юрисдикция и в областта на експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, е национален орган на Република България по прилагането на Конвенцията за забрана на химически оръжия.

Обстоятелствата, на които се основава иска, са неправомерно бездействие на Междуведомствената комисия, която не е изпълнила основната си дейност за контрол по чл.1, ал.2 от ЗЕКПСОИТДУ; незаконосъобразни действия на Междуведомствената комисия, издала разрешително за трансфер на 1568159 броя ППМ, категория С04.

По отношение на ответника Министерство на вътрешните работи се твърди, че чл.152 от ЗОБВВПИ установява задължението за контрол на полицейските органи, което ангажира отговорността на ответника МВР.

Обстоятелствата, на които се основава иска по отношение на МВР са отговорност за бездействията на ГДНП-МВР, който съгласно чл.17 и следващите от ЗОБВВПИ е отговорен за издаването на разрешение за утилизация; бездействие на МВР, което не е изпълнило нормативно установените си задължения за постоянен контрол и не е отнело разрешителното на „Видекс” АД за завод „Миджур”, който не е отговарял на условията за утилизация и съхранение, тъй като при осъществен надлежен контрол от ГДНП-МВР не би се стигнало до увреждането.

Посочва се от ищеца, че чл.67, ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ възлага контрола на Междуведомствения съвет, Междуведомствената комисия и Министъра на вътрешните работи, което обуславя солидарната отговорност на ответниците. Твърди се, че контролът се изразява в проверки преди и след издаване на лиценз, сертификат за получател, разрешение или удостоверение, като всеки един от ответниците в рамките на своята компетентност е следвало да извърши контрол върху дейността на завод „Миджур”, с цел проверка на възможностите на същия да извърши обезвреждане на ППМ при минимален риск.

Според ищеца всеки от ответниците е следвало да изпълни както посочените разпоредби на националното и на общностното право (чл.9 и чл.20 от Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 04 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества).

В резултат на посочените бездействия на органи на всеки от ответниците и незаконосъобразно действие на ответника Министерство на икономиката се твърди, че на ищеца са причинени неимуществени вреди в резултат на настъпила смърт на наследодателя Ц., които вреди подробно са описани в исковата молба, изразяващи се в силен стрес, паника, напрежение, безпокойство, психотичен шок и душевно разстройство от трагичната смърт на бащата, душевна болка и страдания, загуба за цял живот на морална опора и подкрепа, физическо присъствие и душевна утеха.

Иска се от съда да постанови решение, с което, след като установи незаконосъобразност на действията и бездействията на ответниците, да осъди солидарно Администрацията на Министерския съвет, Министерство на икономиката и Министерство на вътрешните работи да заплатят на ищеца, като законен наследник на Ц., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неоснователно бездействие и незаконосъобразно действие при приложение и изпълнение на задълженията, произтичащи от Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера  на противопехотни мини и за тяхното унищожаване (ратифицирана със закон, обн. ДВ, бр.93/11.08.1998 г.), която е с пряка приложимост, от неоснователното бездействие при приложение на задълженията, произтичащи от Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, която е с пряка приложимост, от неоснователното бездействие при приложение и изпълнение на задълженията, произтичащи от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, както и от неоснователното бездействие при приложение и изпълнение на задълженията, произтичащи от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, в размер на 400000.00 лева, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането на 01.10.2014 г. до окончателното издължаване, както и законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащате на претендираните суми. Претендират се разноските по делото.

Ответникът по делото Администрация на Министерски съвет, чрез процесуалния си представител в писмен отговор (лист 1105-1114) оспорва иска по допустимост, основание и размер. Не е налице акт, действие или бездействие на колегиалния орган МС, от които да са настъпили вреди за ищеца. Действията на българската държава са напълно съобразени с международната политика и правната рамка по въпроса за унищожаването на складираните ППМ, в частност с Европейското право и политическите и правни ангажименти на ЕС по въпроса, заложени в Съвместно действие на Съвета на ЕС, прието на 28 ноември 1997 г. Съгласно чл.2 от Съвместното действие ЕС се ангажира да следва целта на цялостното унищожаване на ППМ в целия свят и приветства Конвенцията за забрана на  използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване. Съгласно чл.3, ал.2 от Конвенцията трансферът на ППМ с цел унищожаване е разрешен. Позовава се на чл.6 от Конвенцията, като твърди, че не са налице предпоставките на чл.4 от ЗЕКПСОИТДУ за въвеждане на ограничения  и налагане на забрани за извършване на дейности с продукти, свързани с отбраната и с изделията с двойна употреба от една страна, а от друга разпоредбата предвижда оперативна самостоятелност на МС, а не задължение. Оспорва се размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Иска се от съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Министерството на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител депозира писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер (лист 91-98). Навежда доводи за липса на пасивна легитимация на ответника, които по същество представляват възражения относно липса на материалноправната пасивна легитимация на ответника. Според ответника конкретните структури с полицейски функции, осъществяващи контрол по ЗОБВВПИ, са ГДНП, ОДМВР, ГДБОП, ГДГП, като съгласно чл.56 от ЗМВР органи на тези структури са техните служители, като именно това са полицейските органи, осъществяващи контрол по ЗОБВВПИ. МВР не се явява контролен орган по ЗОБВВПИ, а такива са конкретно изброени негови структури, самостоятелни юридически лица.  Твърди се, че по делото са приложени доказателства, от които е видно, че органите на ГДНП-МВР и на ОДМВР-Видин са упражнявали постоянен контрол  върху дейността на завод „Миджур”, като са издавани полицейски разпореждания, протоколи за предупреждение, заповеди за даване на задължителни предписания по чл.154, ал.4 от ЗОБВВПИ и актове за установяване на административни нарушения и наказания. От представените доказателства не се установяват незаконосъобразни бездействия на служители на МВР. Взривът не е избухнал в складовите помещения, а в помещението за утилизация. Като част от производствения процес утилизацията се извършва по технологични правила, утвърдени от производителите, като тези правила не се контролират от МВР, в частност ГДНП-МВР. Според ответника не е доказано наличието на пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразни бездействия на служители на МВР или ГДНП-МВР и посочените като претърпени неимуществени вреди, и липсват данни за конкретната причина за взрива. Не са доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди. Иска се от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Министерство на икономиката, чрез процесуален представител е депозирал писмено становище (лист 2173-2180), с която оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение е осъществила необходимия контрол във връзка с издаването на разрешения за трансфер. Спазени са всички законови изисквания, което изключва основателността на твърденията за незаконосъобразност на действия или бездействия на ответника. Посочва се още, че не са допуснати нарушения на разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗЕКПСОИТДУ, както и на чл.1, т.1, б."b" от Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на ППМ и за тяхното унищожаване, тъй като съгласно чл.3, т.2 от същата трансферът на ППМ с цел унищожаване е разрешен. Междуведомствената комисия не е издавала незаконосъобразен акт или съдебно провъзгласен такъв, а липсата на незаконосъобразност на действия на административния орган представлява липса на елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане по ЗОДОВ и по общия смисъл на ЗЗД. Не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между акта (действие или бездействие) и настъпилия вредоносен резултат. Липсват предпоставките, едновременното наличие на които е задължително за осъществяване на отговорност по ЗОДОВ. Твърди се, че инцидентът на 01.10.2014 г. е следствие не на неупражнени задължения на Министерство на икономиката, а на такива от страна на работодателя „Видекс” АД. Иска се от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че предявените искове за обезщетение са неоснователни поради липса на всички предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Заявява, че по делото не е установена конкретната и непосредствена причина за детонацията, довела до взрива, респективно до смъртта на наследодателя на ищеца. Дори и да беше установено незаконосъобразно бездействие или действие на ответниците, то те могат да се приемат за обстоятелства, допринесли за вредоносния резултат, но не се намират в пряка причинно-следствена връзка с него, което е основание за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: с решение № 98/15.10.2014 г. Районен съд Белоградчик е приел за установен фактът на смъртта на 15 лица, сред които и Ц., с ЕГН **********, настъпила при изключително мощен взрив в завод „Миджур” на 01.10.2014 г. около 17:00 ч. Видно от представените по делото удостоверение за раждане  от *** г. и удостоверение за наследници № 2482/13.11.2014 г., ищецът по делото е наследник на В.П.Ц., като негов син.

От събраните по делото доказателства се установява, че завод „Миджур” - с. Горни Лом, е предприятие на дружество „Видекс” АД гр. София, като дружеството е с предмет на дейност изследване, проектиране, разработване, производство на взривни материали, извършване на взривни работи, вътрешна и външно търговска дейност, разснарядяване на боеприпаси и безопасно използване на получените материали, транспортна  и др. дейности. За завод „Миджур” на дружеството е издадено разрешение № 95/13.07.2006 г. от МВР-НСП за производство на ВВООБ, съгласно производствена програма на дружеството, като към същата по искане на дружеството в списъка на инженерните и артилерийските боеприпаси, които ще се разснарядяват, са добавени и мина ДМ31, мина М2, мина М14 и мина М16. Срокът на разрешението е изтекъл на 13.07.2009 г. За завод „Миджур” на същото дружество е издадено и разрешение № 113/06.07.2009 г. за производство на ВВООБ, със срок до 06.07.2012 г.

От началника на сектор КОС при ГДОП-МВР на дружеството е издадено разрешение № 153/06.10.2011 г. за производство на взривни вещества в обект взривен склад "Чората", което е безсрочно. С решение рег.№ У-35 449/23.07.2012 г. на началника на сектор КОС при ГДОП-МВР, на основание чл.24, ал.4 от ЗОБВВПИ е допълнено издаденото разрешение на „Видекс” АД за производство на взривни вещества и средства за взривяване и на инженерни и артилерийски боеприпаси, които ще се утализират на територията на обект завод „Миджур”, по приложен заверен списък към решението, като това решение също е безсрочно.

От събраните по делото доказателства, във връзка с подадено заявление на дружеството, се установява, че от Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към МС, на „Видекс” АД са издадени пълна лицензия за външнотърговска дейност с оръжие № Л-74-8-3/20.10.2006 г., ограничена лицензия за изнасяне на стоки и технологии с възможна двойна употреба  № Л-74-8-4/20.10.2006 г., лицензия за транспортиране на оръжие № Л-74-8-5/20.10.2006 г., и трите с валидност от 20.10.2006 г. до 20.10.2009 г. Вследствие, отново по заявление на дружеството от Междуведомствения съвет е издаден пълен лиценз № Л-85-1-4/29.01.2010 г. за извършване на износ, внос  и трансфер на оръжия, определени от списъка на оръжията, при спазване на разпоредбите на действащото законодателство, с валидност от 29.01.2010 г. до 29.01.2013 г., на основание чл.6, ал.1 от ЗЕКОИТДУ (отм.).

По заявление вх.№ 11-00-653/28.11.2012 г., подадено от дружеството, от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, на „Видекс” АД са издадени лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната № 11.00-653-1/24.01.2013 г. и удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на Р. България, и двете с валидност от 24.01.2013 г. до 24.01.2016 г.

По делото е представен превод на договор № 719/10.07.2008 г., от който е видно, че между "Акмон СА" и „Видекс” АД е сключен договор, съгласно който българското дружество е поело задължение за разоръжаване и безопасна ликвидация на мини спорeд STANAG-4518 по метода „технология топене” на следните количества мини: мина М2 - 214525 броя, мина DM31 - 794605 броя, мина М16 - 533399 броя и мина М14 - 5620 броя. Под „разснарядяване” страните разбират пълното и безопасно ликвидиране на мините, включително експлозивът и детонаторът (т.2 от клауза 3 от договора).  Разснарядяването следвало да се извърши в съоръженията на дружеството в завод „Миджур” в с. Горни Лом. Видно от представения по делото договор № **********/30.07.2008 г. дружество "Акмон СА" е поело работите по разоръжаване и безопасна ликвидация на мини на гръцката армия по договор с "HDS SA", на който гръцката държава и в частност Министерство на отбраната (Висш военен щаб) е присъдила работите по разоръжаване и безопасна ликвидация на мините на гръцката армия, като част от нейното задължение към споразумението от Отава.

По заявление на „Видекс” АД вх.№ 1235/11.08.2008 г., на дружеството е издадено разрешение за трансфер идент.№ 00699/04.09.2008 г. от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване към Министерство на икономиката, със срок на валидност до 04.09.2009 г. По заявление от 10.10.2008 г., на дружеството е издаден и международен сертификат за внос № 000151. Впоследствие разрешението е удължено до 20.10.2009 г.  На дружеството е издадено и разрешение за трансфер № 008885/15.02.2010 г., валидно до 15.02.2011 г., предоставено на дружеството съгласно протоколно решение  № 3д/12.04.2010 г.

По искане вх.№ 7-1391/07.08.2013 г. на дружеството, във връзка с модификация на договор 719, в която са уговорени остатъчните количества мини, е изискано от Министерство на икономиката да им бъде издадено удостоверение за входящ трансфер на оставащите по модификацията на договора количества (953285 мини). От МИ е поискано становището на началник сектор „КОС” при ГДНП-МВР. При извършената проверка е установено, че складовите помещения са заети и дружеството не разполага с необходимите машини и съоръжения в помещенията за утилизация. Впоследствие дружеството е уведомило МИ, че складовите помещения и помещенията, предназначени за утилизация на ППМ, са свободни и оборудвани с необходимите машини и съоръжения. След проверка в обекта заместник директорът на ГДНП-МВР е уведомил МИ, че в списъка на инженерните и артилерийските боеприпаси, които ще се утилизират към издаденото валидно разрешение № 153/06.10.2011 г. от ГДОП, допълнено с решение за обект завод „Миджур”, влизат ППМ, като дружеството разполага с две складови помещения за съхранение на ВВОБ. На дружеството е издадено удостоверение за трансфер съгласно чл.24 от Правилника за прилагане на закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба № 000229/15.10.2013 г., валидно до 15.10.2014 г., който срок е продължен до 15.10.2015 г. по искане на „Видекс” АД, в което дружеството е декларирало липсата на промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението за трансфер. Удостоверението за трансфер е за следното количество мини: М2 179938 броя, ДМ31 241760 броя, М16 529292 броя и М14 2295 броя или общо 953285 броя, всички категория С04.

По заявление вх.№ 7-1846/17.10.2013 г. на дружеството е издаден международен сертификат за внос  № 000201 за описаните ППМ.

По заявление вх.№7-1846-1/26.02.2014 г., във връзка с искане от гръцкото министерство на отбраната, е издаден нов международен сертификат за внос № 000286, а сертификат № 000201 е анулиран.

По делото са представени уведомления от дружеството до Министерство на икономиката и енергетиката, в които дружеството уведомява министерството за предстоящата доставка на гръцки мини с приложена информация относно дата, ГКПП, количество, товарни автомобили и протоколи за периода 24.02.2014-29.09.2014 г. включително.

От представените доказателства се установява, че след преустановяване на вноса, с горните доставки дружеството е започнало вноса на остатъчното количество мини съгласно действащото разрешение за трансфер № 000229/15.10.2013 г., в което е описано количеството мини по видове, както и в съответствие с действащия международен сертификат за внос № 000286.

По заявление вх.№ ВОС-3912/19.12.2013 г. за издаване на разрешение за транспортиране от Гърция през ГКПП-Кулата до завод „Миджур” на остатъчното количество мини по заявлението, на дружеството е издаден документ за пренасяне на огнестрелни оръжия в рамките на ЕС-предварително съгласие съгласно чл.120, ал.1 от ЗОБВВПИ, издадено от сектор КОС към ГДНП, валидно до 13.07.2014 г.

Със заявление вх.№ ВОС-1638/10.06.2014 г. дружеството е поискало подновяване на документа за пренасяне на оръжия в рамките на ЕС, издаденото предварително съгласие № 20130020811/14.01.2014 г., поради изтичане на срока относно остатъчните количества ППМ, описани в заявлението. Издадено е разрешение № 20140052903/30.06.2014 г. от директора на ГДНП за транспортиране от Гърция на описаните в приложението към разрешението мини, валидно до 29.12.2014 г.

По делото са събрани доказателства и за извършени фактически проверки върху дейността на дружеството, във връзка с осъществения внос. В тази връзка се установява следното: от КП № 22447/23.09.2013 г., на същата дата, на основание чл.152, ал.1 и ал.3 от ЗОБВВПИ е извършена съвместна проверка от полицейски инспектор от сектор КОС при ОДМВР-Видин, от мл. полицейски инспектор от КОС при РУП-Белоградчик, от ПИ в РУП-Белоградчик, от инструктор в РС”ПБЗН”, от инспектор в РО”НСК”-Видин, РДНСК-СЗР, от инспектор в дирекция „ИТ”-Монтана, от инспектор  в „ППД” ОУПБЗН-Видин. Проверката е извършена във връзка с предстоящите доставки на противопехотни мини. Констатирано е, че за същите са предвидени склад №1 (празен) и склад № 3 с предстоящо освобождаване. Не са констатирани нарушения в условията за съхранение  и пределната вместимост на складовете. Проверен е и участък „Бивше смесително”, за който е посочено в констативния протокол, че е предвиден за извършване на утилизация, както и цех „С”, включващ три участъка, един от които за утилизация на боеприпаси, с наличното оборудване. Видно от справка, изготвена от ПИ сектор КОС, във връзка с констатациите при проверката, от дружеството са представени част от необходимите документи - технически досиета за системата за извличане на TNT за ППМ ДМ31, М16, М14, М2, като за ППМ са представени и технологични процеси на утилизация и инструкция за безопасна работа при утилизация, утвърдени от изпълнителния директор. Представен е и протокол  за проведено обучение от 23.04.2013 г. на лицата, които ще са пряко ангажирани с дейността по утилизация, определени със заповед на директора, представени са и съответните технически паспорти. На 14.10.2013 г. отново е извършена съвместна проверка. Със заповед № з-1015/16.10.2013 г. на директора на ОДМВР-Видин, на основание чл.154, ал.4 от ЗОБВВПИ са дадени задължителни предписания във връзка с констатирани пропуски в документацията относно машините и съоръженията - за периодична проверка и взривозащитеност, квалификацията на лицата, ангажирани в утилизацията на ППМ, необходимост от изграждане на вентилационна система, срещу които е депозирано възражение. С писмо изх.№ 306/07.11.2013 г. директорът на завод „Миджур” е уведомил директора на  ОДМВР-Видин за предприетите действия по изпълнение на предписанията в указания срок. Липсват данни за изпълнението им, като се сочи, че документите по т.2.3 са входени в РУП-Белоградчик с № 305/05.11.2013 г.

Във връзка с предстоящите доставки мл. ПИ КОС в РУ-Белоградчик е издал полицейско разпореждане от 14.01.2014 г., с което е разпоредил на директора на завода да завиши контрола във връзка с безопасността и отчетността при движение и утилизиране на мините, за уведомяване най-малко три дни преди всяка доставка лицата пряко ангажирани с процеса на утилизация, като се инструктират относно мерките за безопасност, ежедневно да им се предоставят справки за получени, утилизирани  и налични мини.

На 13.02.2014 г. в завода е извършена проверка от мл. ПИ КОС при РУ-Белоградчик, за която е съставен констативен протокол peг.№ 1603/13.02.2014 г. Извършена е проверка на производствените помещения цех „С” и участък „Утилизация”. Няма отразени констатации, дадени са задължителни предписания: за стриктно водене на отчетната документация на завода, завишаване контрола в участък „Утилизация” относно почистването на металните части от взривни вещества, готовата продукция да се извозва в складовата база след приключване на всяка една смяна и да се спазват нормативите на помещенията.

На 21.02.2014 г. е извършена нова проверка от мл. ПИ КОС при РУ-Белоградчик, за което е съставен КП peг.№ 2069/21.02.2014 г. Не е констатирано превишение на наличностите в производственото помещение и складовете от нормативно допустимите. Дадени са задължителни предписания.

При доставката на ППМ ДМ31 от Гърция на 27.02.2014 г. е извършена съвместна проверка от служители на РУ-Белоградчик и служба КОС. За проверката е изготвен констативен протокол peг.№ 2417/27.02.2014 г., в който няма отбелязани нередности. Издадено и връчено е полицейско разпореждане peг.№ 2419/27.02.2014 г. по повод предстоящите доставки.

На 13.03.2014 г. е извършена съвместна проверка от мл. ПИ КОС при РУ-Белоградчик, съвместно със служители на PC ПБЗН-Белоградчик, РИОСВ-Монтана и Д"ИТ"-Видин. Съставен е констативен протокол № 3325/13.03.2014 г., съгласно който складовите наличности съответстват на водената отчетност, както и количествата съгласно паспортите на складовете са променени от дружеството, за което РУ-Белоградчик е уведомено впоследствие. От директора на завода е отказан достъп до участък „Утилизация” на територията на завод „Миджур" под предлог, че не са уведомени предварително и нямат ключ за помещението. За това на директора на завода Ц. е съставен АУАН №1/17.03.2014 г., с което е прието за нарушен чл.153, т.1 от ЗОБВВПИ.

На 21.03.2014 г. е извършена проверка от мл. ПИ КОС при РУ-Белоградчик, при която е установено, че са извършени доставки на противопехотни мини М16 (2160 броя) и М2 (5088 броя), от Гърция, транспортирани с предварително съгласие № *********/14.01.2014 г., издадено от ГДНП, видно от КП № 3748/21.03.2014 г. Съставен е АУАН № 2/21.03.2014 г. на директора на завода Ц. за нарушение на чл.120а, ал.6 от ЗОБВВПИ, което същият е подписал с възражение, че издаденото предварително съгласие не е еднократно и включва транспортираното количество.

На 26.03.2014 г., на основание чл.152, ал.1 и ал.3 от ЗОБВВПИ е извършена проверка от полицейски инспектор КОС при ОДМВР-Видин и мл. ПИ КОС при РУ-Белоградчик, съвместно със служители от РДНСК-Видин, в производствените помещения и складовете за съхранение на взривни вещества и средства за взривяване в завод „Миджур". Установено е, че не се извършва утилизация, няма налични мини ТМ62М, на доставените мини от Гърция не е започнала утилизация. Установено е, че доставените в завода ППМ се съхраняват съгласно изискванията и са описани в отчетната документация. От служителите на РДНСК е прието, че паспортите са утвърдени от изпълнителния директор, но следва да бъдат съгласувани със съответните контролни органи. Резултатите са отразени в констативен протокол № 8733/26.03.2014 г. От директора на ОДМВР-Видин е издадена заповед със задължителни предписания № з-306/28.03.2014 г. за създаване на организация за контрол при производството на ВВ, при спазване нормата на чл.29 от ЗОБВВПИ, във връзка с идентификация на продуктите поради установени нарушения, и за стриктно спазване на капацитета на складовете. Връчени са разпореждане peг.№ 8731/26.03.2014 г. на директор завод „Миджур” и разпореждане peг.№ 8729/26.03.2014 г. на мениджъра на цех ПВВГЦ, с които е разпоредено да се изготвят ежеседмични писмени справки до ОДМВР-Видин, сектор КОС относно доставени, утилизирани мини и получените ВВ при утилизацията.

На 10.04.2014 г. от полицейски инспектор КОС е извършена проверка в завода, съвместно със служители на РИОСВ-Монтана, дирекция „ИТ”-Видин, ОУПБЗН-Видин, РСПБЗН-Белоградчик, РОНСК-Видин и община Чупрене. Изготвен е КП peг.№ 10283/11.04.2014 г., от който се установява, че е извършена проверка в складове № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 9 и 10, както и в цех „С”, участък „Лят бустер”, участък „Утилизация”, цех „ПВВГЦ” и участък „Утилизация”. В участък „Утилизация” - цех С, е установено готова продукция смлян тротил, която не е изнесена своевременно на склад, а в склад № 5 са установени ел. детонатори с изтекъл срок на годност. В останалите проверени складове е установено, че съхраняваните количества взривни вещества не надвишават съответните нормативи. Констатирано е, че от последната проверка на 26.03.2014 г. не е извършвана нова доставка, както и че не е започнала утилизация на ППМ. За установената нова липса на идентификация на патроните за неизпълнение на вече връчено му полицейско разпореждане, на мениджъра на цех ПВВГЦ, за нарушение на чл.55, ал.4 от ЗМВР, е съставен АУАН и е издадено НП № 1/22.04.2014 г. Във връзка с извършената проверка на управителя на „Видекс” АД е издадена заповед със задължителни предписания № з-373/11.04.2014 г. Изготвен е и констативен протокол на РИОСВ Монтана.

Следващата проверка е извършена на 29.05.2014 г. от мл. ПИ КОС при РУ-Белоградчик и служители на КП при РУ-Белоградчик. За проверката е изготвен КП peг.№ 6211/29.05.2014 г., съгласно който в участък „Утилизация” се утилизират мини ДМ31, констатирано е наличното количество и е установено, че не съответства с отразеното в книгата за движение на ВВ, където последния запис е от 19.05.2014 г. Дадени са задължителни предписания за определяне на лице, което да следи да се събират разпилените пресовки, да се завиши контрола върху отчетността от мениджър „Утилизация”, производствените помещения да се почистват от разпилени ВВ.

От ПИ КОС при ОДМВР-Видин на 10.07.2014 г. в завод „Миджур" е извършена внезапна проверка, за която е съставен КП peг.№ 18679/10.07.2014 г. Установена е липса на нарушения във връзка с протичащата в момента на проверката утилизация на мини ДМ31.

На 10.09.2014 г. при проверка в завод „Миджур” от ПИ КОС при ОДМВР-Видин и началник група ОП при РУ-Белоградчик е установено, че вместо в склад, в помещение „парна централа" се съхраняват 47 палета с противопехотни мини М16 (11280 мини). Установените мини не са вписани в книга за приход, разход и наличност, водени в завод „Миджур”. Установени са и 22 броя палета пред склад 9, 7 броя от които се намирали в паркиран пред склада автомобил. Установени са 2 броя палета пред участък „Лят бустер” на цех С, или общо извън складовите помещения са установени 71 броя палета мини М16 (17040 мини). Липсвала е въоръжена охрана, допуснати били груби технически грешки във водената отчетност, а подредбата в складовете възпрепятствала извършване на проверка. За проверката е издаден КП № 23307/11.09.2014 г. На 10.09.2014 г. на директора на завода и на мениджър „Утилизация” Мирослав Чернев са издадени протоколи за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР. На Чернев е издадено и полицейско разпореждане. Със заповед № з-877/11.09.2014 г. на управителя на дружеството са дадени задължителни предписания да се преместят съхраняваните в нарушение на изискванията мини в складовите помещения, ВВ и ППМ да се съхраняват само в складови помещения, като се осигурят изискваните минимални отстояния и се пренаредят съхраняваните в складовете палети, да се води строга отчетност, да се осигури въоръжена охрана, да се извърши доставка само в случаите, когато в складовите помещения има капацитет за поемане на доставените количества.

На 24.09.2014 г. е извършена съвместна проверка от полицейски инспектор КОС, РИОСВ-Монтана, РСПБЗН, Д"ИТ"-Видин. Установено било, че в помещението „парна ценрала” не се съхраняват мини, съхраняваните там са пренесени на 11.09.2014 г. в склад № 1, водената отчетност съответства на наличностите, в участък „Утилизация”, цех С се утилизирали мини М16, въведена е указаната книга, в която отговорникът на смяна вписва доставените за утилизация мини. Пред цех С са установени опаковки - дървени сандъци от мини М16, които е следвало да се складират на друго място. От представителите на РИОСВ било установено, че съхраняваните в склад № 3 изделия са в количество, което не превишава допустимото съобразно издаденото разрешение № 67/2007 г., което е в процедура по преразглеждане, във връзка с поискана промяна на капацитета на складовете.

На 30.09.2014 г. на управителя на „Видекс” АД от полицейски инспектор КОС в група „ООР” при ОДМВР-Видин е съставен АУАН № 02/30.09.2014 г., в отсъствие на нарушителя, поради посочено неявяване на същия на 29.09.2014 г., за нарушение на чл.154, ал.4, във връзка с чл.157, ал.1 от ЗОБВВПИ.

По делото е назначена и изслушана взривотехническа експертиза, от която се установява, че вместимостта на складовете, в които са се съхранявали ППМ (склад № 1 и склад № 3), за периода 23.01.2014-01.10.2014 г. е била увеличена от 100000 на 150000 кг тротилов еквивалент. В този смисъл е и КП от 23.01.2014 г., в който е установена промяна в паспортите на складовете. Вещото лице посочва, че няма основание за увеличаване на капацитета от 100000 на 150000 кг тротилов еквивалент, като не е установил преписка или аргументация за определяне на този капацитет. Видно от заключението, при неспазване на безопасни разстояния между складовете и при увеличение на тротиловия еквивалент в тях е възможен „ефектът на доминото“. Въз основа на заключението съдът намира, че допустимият тротилов еквивалент на складовете следва да се приеме за 100000 кг, съобразно одобрените паспорти на складовете, при която вместмост на складовете са издадени съответните разрешения, а от данните по делото се установява, че процедурата по съгласуване на увеличената вместимост не е приключила.

Съгласно заключението на вещото лице ППМ М2, М14, М6 и DМ31 съобразно конструкцията си са неразглобяем вид, капсуловани тип „консервна кутия“, поради което не полежат на утилизация, а унищожаването им може да се извърши само чрез взривяване. Вещото лице установява, че утилизацията на БП е последната фаза от жизнения им цикъл, а унищожаването на ППМ, включително процесните, се извършва единствено чрез взривяване, при спазване на мерките за безопасност и екологичните норми. По делото е представен превод на Споразумение за стандартизация STANAG-4518 на НАТО за безопасна ликвидация на боеприпаси, по който дружеството е поело задължение за разоръжаване и безопасна ликвидация на договорените видове и количество мини. В този стандарт се съдържат дефиниции  на двете ключови понятия „Demilitarisation” и „disposition process”, съдържа се описание и графично обозначение на процеса на демилитаризация и ликвидация, като утилизацията безспорно представлява част от процеса на демилитаризация на боеприпасите. В съответствие със стандарт STANAG-4518 на НАТО за безопасна ликвидация на боеприпаси е изготвен и план за разоръжаване и безопасно обезвреждане на мина М2А4, М14, М16, ДМ31, съдържащ описание на специфичните особености на отделните видове мини,  възможните технологии за разоръжаване, съществените рискове при обезвреждането. Видно е, че не се изключва възможността за утилизация на процесните мини.

Вещото лице заключава, че в утвърдените технологични инструкции за отделните видове мини няма определен брой мини за едносменен режим на работа, но въз основа на утвърдената от директора на дружеството инструкция за безопасност при работа с бойни припаси, взривни вещества и барути, е установил, че допустимото количество дневно в участък "Утилизация" е следвало да бъде до 10 мини на работно място, което означава най–много до 100-110 мини по време на работния процес. Прието е от вещото лице, че технологичните инструкции са изготвени формално и не осигуряват безопасност на производствения процес. В участък „С” е имало концентрация на взривни вещества, експлозиви и изделия значително повече от носимостта в тротилов еквивалент на цеха, както и струпване в цеха на нерегламентирано количество различни по вид ВВ, целенасочено е съкращавано времето за извършване на някои дейности, които са извън технологичните инструкции. Като причина за взрива се приема мощен детонационен импулс и предаване на детонация между концентрираните взривни вещества, експлозиви  и изделия, които са били значително повече, отколкото е носимостта в тротилов еквивалент на цеха. Съгласно транспортни и счетоводни документи в цех С в момента на взрива е имало 6986 броя ППМ., което значително надвишава допустимият за една смяна брой на ППМ от 4000 броя, с оглед максимално допустимият брой за обработка дневно 8000 броя.

По делото е назначена и изслушана съдебно-психиатрична експертиза, която е дала заключение за отражението на смъртта на наследодателя върху ищеца. В тази насока са изслушани и свидетели.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: предявеният иск е допустим.

Предявени са искове по чл.1 от ЗОДОВ против Администрацията на МС, Министерство на вътрешните работи и Министерство на икономиката за неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконосъобразни действия (издадени лицензи, разрешения, удостоверения) и бездействия на органи и длъжностни лица (неосъществен контрол) от съответните органи на ответниците при осъществявана от тях административна дейност при условията на солидарна отговорност, поради съпричиняване на вредите (чл.53 от ЗЗД). Твърди се, че съответните органи не са изпълнили задълженията си за контрол на всеки един от тях съгласно чл.67, ал.1 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. Съгласно чл. 67, ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ контролът по изпълнението на този закон се извършва от Междуведомствения съвет към МС, Междуведомствената комисия към Министерство на икономиката, Министъра на икономиката, Министъра на вътрешните работи и др. или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съгласно чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие се твърди, че са причинени вредите.

В случая се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи, поради което искът попада в хипотезата на чл.204, ал.4 от АПК, а наличието на действие/бездействие и дали то е незаконосъобразно, се установява от съда, пред който е предявен иска.

С оглед на горните разпоредби исковете са допустими спрямо всеки от ответниците, които по правната си същност са юридически лица.

За да се ангажира отговорността на всеки от ответниците за вреди съобразно предявения иск следва да са налице няколко кумулативни предпоставки: незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на органи или длъжностни лица на съответния ответник, това незаконосъобразно действие или бездействие да е при или по повод на административна дейност, вреда, която да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното действие или бездействие на административните органи или длъжностните лица.

За да е налице незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на административен орган следва да се касае до извършване на фактическо действие на административния орган, което не се основана на закона, респ. до фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, но не е извършил.

По отношение на ответника Администрацията на Министерски съвет във връзка с наведените основания на предявените искове съдът намира от правна страна следното: Конвенция за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, на която се позовава ищецът, е ратифицирана от Р. България със закон, приет от 38-о Народно събрание на 29.07.1998 г. и публикуван в ДВ, бр.93/11.08.1998 г.

Съобразно чл.1, т.2 от Конвенцията всяка държава страна се задължава да унищожи или да гарантира унищожаването на всички противопехотни мини в съответствие с разпоредбите на тази конвенция. Съгласно чл.6, т.5 от Конвенцията всяка държава страна, която е в състояние да го направи, оказва помощ за унищожаването на складираните противопехотни мини. Според чл.9 от Конвенцията всяка държава страна предприема всички необходими юридически, административни и други мерки, включително налагането на наказателни санкции, за да предотврати и пресече всяка дейност, забранена на държава страна по силата на тази конвенция, предприета от лица или на територия под нейна юрисдикция или контрол. Чл.9 от Конвенцията повелява, че при липса на нарушение на нормите на Конвенцията липсва задължение на държавата - страна по конвенцията, да предприеме юридически или други мерки. Според чл.3, т.2 от Конвенцията трансферът на ППМ с цел унищожаване е разрешен, поради което липсва задължение за държавата, в частност за законодателна инициатива на МС, за предприемане на мерки по Конвенцията в обратната насока.

Чл.4 от ЗЕКПСОИТДУ предвижда възможност за МС да въвежда ограничения и да налага забрани за извършване на дейности с продукти, свързани с отбраната при наличие на следните предпоставки: когато дейностите противоречат на целите и задълженията, посочени в чл.1, ал.2 от закона, продуктите са предназначени или могат да бъдат използвани за създаване, производство, обработване, разработване, и др. на оръжия за масово унищожаване, съществуват ограничения или забрани, произтичащи от международни договори или от членството на Р. България в международни организации, тези дейности засягат съществени интереси на Р. България в областта на сигурността или са налице съображения за опазване на обществения ред. В този смисъл е и разпоредбата на чл.10 от ЗОБВВПИ (чл.7, ал.8 от ЗКВВООБ–отм.), съгласно която МС, по предложение на министъра на вътрешните работи може да забрани или ограничи дейностите по този закон с определени видове взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за тях и пиротехнически изделия, когато това се налага от обществения интерес, националната сигурност или поети от Р. България международни задължения. Доводите на ищеца, че МС е бездействал противоправно, тъй като не е взел решение за забрана транспортиране с цел внос на всички видове боеприпаси с цел унищожаване и/или утилизация и транспортиране на всички видове боеприпаси на територията на Р. България от територията на друга държава членка с цел утилизация и/или унищожаване, с което не е изпълнил задължението си по чл.1, б.“б“ от Конвенцията, не се споделят от съда. Съгласно цитираната разпоредба в случая МС действа при условията на оперативна самостоятелност и предоставена преценка по  целесъобразност и в съответствие с поетите международни ангажименти и вътрешното право. В съответствие с тази оперативна самостоятелност след инцидента в завод „Миджур“, с решение № 225/09.04.2015 г. МС е взел решение да забрани транспортиране с цел внос на всички видове боеприпаси за огнестрелни оръжия и транспортиране на боеприпаси за огнестрелни оръжия на територията на Р. България  от територията на друга държава членка, с цел утилизация и/или унищожаване с оглед защита на обществения интерес, на основание чл.10 от ЗОБВВПИ. От 12.12.2015 г. е в сила закон за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, обн., ДВ, бр.95/08.12.2015 г., в който изрично се предвижда възможност за утилизация на боеприпаси и се урежда ред за това, различен от този по ЗОБВВПИ.

За процесния период от 06.07.2008 г. до 01.10.2014 г., в който се твърди, че МС и Междуведомственият съвет са бездействали, тъй като не са приети нормативни актове, нормативната уредба е фрагментарна и следва да бъде извлечена от различни нормативни актове. Приложими са ЗЕКПСОИТДУ, ЗКВВООБ (отм.) и ЗОБВВПИ. Според чл.13, ал.1 от ЗОБВВПИ в приложимата редакция към момента на допълване на издаденото на „Видекс” АД разрешение № 153 за производство на взривни вещества и на инженерни и артилерийски боеприпаси, които ще се утализират за обект завод „Миджур” (Изм. - ДВ, бр.44/2012 г., в сила от 01.07.2012 г.), производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на територията на Р. България се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, които са получили разрешение за производство, издадено от директора на ГДНП-МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. Съгласно ал.3 разрешението за производство по ал.1 може да включва едновременно или поотделно една от следните дейности: пълно или частично производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, търговия, ремонтни дейности, видоизменяне и утилизация на оръжия и боеприпаси. Чл.151, ал.2 от ЗОБВВПИ съдържа легална дефиниция на утилизацията на оръжията и боеприпасите, а ал.3 изрично предвижда извършването й от лица, които притежават разрешение за производство на оръжия и боеприпаси. 

Съответно, на „Видекс“ АД е издадено разрешение за производство по ЗОБВВПИ, както и за утилизация на ППМ по реда на ЗОБВВПИ. 

На дружеството е издаден пълен лиценз № Л-85-1-4/29.01.2010 г. за извършване на износ, внос и трансфер на оръжия, с валидност до 29.01.2013 г., издаден на основание чл.6, ал.1 от Законът за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба (отм.), а впоследствие от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към министерския съвет на „Видекс” АД са издадени лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната № 11.00-653-1/24.01.2013 г. и удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на Р. България по реда на ЗЕКПСОИТДУ и Правилника за неговото приложение, въз основа на издадено разрешение за производство и утилизация по ЗОБВВПИ.

Законът за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, обн., ДВ, бр.95/08.12.2015 г. изрично урежда условията и реда за извършване на дейностите, разрешени съгласно Конвенцията по касетъчните боеприпаси, съставена в Дъблин, Ирландия, на 30 май 2008 г. (ратифицирана със закон, ДВ, бр.16/2011 г.), и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, съставена в Осло, Норвегия, на 18 септември 1997 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр.93/1998 г.), както и контрола върху тези дейности, като същият не въвежда различен разрешителен режим, изисквания и контрол от тези, осъществявани по реда на ЗОБВВПИ и ЗЕКПСОИТДУ. Разрешението се издава от министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната или оправомощено от тях длъжностно лице след становище на междуведомствена комисия. Контролът върху дейностите, когато се осъществяват от физически и ЮЛ се извършва от Министъра на вътрешните работи, а трансферът се осъществява по реда на ЗЕКПСОИТДУ. Изрично се разрешава извършването на дейностите по чл.5 от закона, в т.ч. утилизацията.

Предвид изложеното съдът намира, че не се доказва по делото незаконосъобразно бездействие на Министерския съвет, изразяващо се в неизпълнение на вменено задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, което да е причинило вредоносния резултат.

По отношение твърденията за незаконосъобразни действия и бездействие на Междуведомствения съвет съдът намира, че пасивно легитимиран да отговаря за твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационна готовност на страната, чийто правоприемник е Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС, е Администрацията на Министерския съвет, в качеството си на юридическо лице, от действия и бездействия на чийто орган се претендират вредите. Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките е създаден с Постановление № 120 на МС от 25.06.2012 г., като консултативен орган към Министерския съвет и е правоприемник на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната при Министерския съвет, създаден с Постановление № 193 на Министерския съвет от 1993 г., поради което Администрацията на МС, като ЮЛ към което е органът, се явява пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове.

По отношение твърденията за незаконосъобразно бездействие на Междуведомствения съвет, изразяващо се в неосъществен контрол както по издадените лицензи, сертификати и удостоверения, така и като не е отнел същите през 2010 г., а ги е отнел едва след инцидента, съдът намира същите за неоснователни. Производството по издаване на лиценз, удостоверение за регистрация и др. под. завършва с издаване на съответно властническо волеизявление, от което съответният адресат придобива права и/или задължения, като издаването на административния акт представлява правна дейност на административния орган. Исковата претенция се основава на незаконосъобразни фактически действия или бездействия, каквито не са издадените лицензи и разрешения. В настоящето производство съдът не следва да извършва преценка на законосъобразността на издадените лицензи и разрешения на дружеството, въз основа на които „Видекс” АД е извършвало дейността си, които представляват административни актове, а не фактически действия/бездействия на административен орган.

Съдът констатира, че към момента на настъпване на вредите - 01.10.2014 г., издадените на дружеството от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната № 11.00-653-1/24.01.2013 г. и удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на Р. България, са били валидни от 24.01.2013 г. до 24.01.2016 г. В тази връзка доводите за това, че още през 2010 г., когато отново е имало производствена авария, е следвало да бъде отнет лиценза на дружеството, са неотносими към предмета на делото.

Съгласно протокол № 2 от заседание, проведено на 25.02.2015 г. на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките, на 25.02.2015 г. Междуведомственият съвет е спрял издадения тригодишен лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната и тригодишното удостоверение за регистрация за трансфер до възстановяване на надеждността на дружеството с мотив, че дружеството е престанало да отговаря на изискванията за надеждност, като са възникнали обстоятелства, които противоречат на определените в чл.1, ал.2 от ЗЕКПСОИТДУ задължения, изразяващи се в неизпълнение на международни задължения на Р. България по Конвенцията от Отава. Посочен е възникналият инцидент в завод „Миджур” и обстоятелството, че дружеството не е в състояние да изпълни договора за утилизация на ППМ, собственост на Гърция, поради което Р. България е в нарушение на чл.1 от Конвенцията, задължаваща всяка държава по никакъв начин да не складира и не задържа ППМ. С решение № 9/16.09.2015 г. Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките е отнел издаденият тригодишен лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, като е посочена липса на промяна в обстоятелствата, поради които е спрян издадения лиценз, и по целесъобразност. По делото няма данни дали решението на Междуведомствения съвет е влязло в сила, но видно от мотивите на същото, са посочени обстоятелствата, при които е взето решение за спиране на издадените на дружеството лиценз и разрешение, а именно:  инцидента в завод „Миджур”, за който е прието, че е дискредитирал Р. България като страна по Конвенцията, предвид невъзможността на дружеството да изпълни поетите договорни задължения, което от своя страна е довело до съхранение и задържане на наличните ППМ, водещо до нарушение на Конвенцията. До взрива на 01.10.2014 г. не се установява наличие на променени обстоятелства и на условията, при които са издадени съответните разрешения или неизпълнение на задължение по ЗЕКПСОИТДУ, установено с акт на компетентен орган, представляващи основания за спиране на съответните разрешения по чл.21 от ЗЕКПСОИТДУ, респ. не се установяват основания за отнемане на съответните разрешения по чл.22 от ЗЕКПСОИТДУ.

Следователно по делото не се установява незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неосъществен контрол, от консултативния орган към МС, а именно Междуведомствения съвет.

По отношение на ответника Министерство на икономиката, във връзка с наведените основания на предявения иск, съдът намира от правна страна следното: искът се основава на незаконосъобразни действия на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване към министъра на икономиката, изразяващи се в издадено разрешение за трансфер на 1568159 броя противопехотни мини, издадено на 04.09.2008 г. в нарушение на закона, както и на неправомерно  бездействие - неизпълнение на основната дейност за контрол по чл.1, ал.2 от ЗЕКПСОИТДУ.

Посоченото разрешение за трансфер на 1568159 броя ППМ, издадено на 04.09.2008 г., е със срок на валидност до 04.09.2009 г. Впоследствие е издадено ново разрешение. Установено е по делото, че след преустановяване на вноса, през 2014 г. дружеството е започнало внос на остатъчното количество мини, съгласно издадено ново разрешение за трансфер № 000229/15.10.2013 г., в което е описано количеството мини по видове, както и в съответствие с действащия Международен сертификат за внос № 000286. С оглед на това посоченото от ищеца разрешение за трансфер от 04.09.2008 г. е неотносимо към делото. Действащото разрешение към 2014 г., когато е подновен вносът на ППМ, е издадено от Министерство на икономиката по искане вх.№ 305/06.08.2013 г. на дружеството, във връзка с модификация на Договор 719, в който са уговорени остатъчните количества мини. По искането на дружеството е издадено удостоверение за трансфер по чл.24 от Правилника за прилагане на ЗЕКПСОИТДУ, №000229/15.10.2013 г., валидно до 15.10.2014 г., който срок впоследствие е продължен до 15.10.2015 г. по искане вх.№ 7-1806/05.09.2014 г. на „Видекс” АД. По същото заявление на „Видекс“ АД е издаден Международен сертификат за внос  № 000201 за описаното количество мини, а впоследствие по заявление вх.№ 7-1846-1/25.02.2014 г. международен сертификат за внос № 000286. Касае се за административни производства, приключващи с властническо волеизявление - съответни разрешения за извършване на поисканите дейности, а не за фактически действия, извършвани от органи на Министерство на икономиката.

Действително чл.67, ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ задължава Министъра на икономиката и Междуведомствената комисия да осъществяват контрола по закона, като съобразно ал.2 той включва проверки преди и след издаване на лиценз, сертификат за получател, разрешение или удостоверение.

Видно от установената фактическа обстановка по заявлението за издаване удостоверение за трансфер съобразно чл.67, ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ, Министреството на икономиката е изискало становище на началника на сектор „КОС“ при ГДНП, във връзка с което е извършена проверка и е установено, че складовите помещения са заети и дружеството не разполага с необходимите машини и съоръжения в помещенията за утилизация. Във връзка с установеното дружеството впоследствие е уведомило Министерство на икономиката, че складовите помещения и помещенията, предназначени за утилизация на ППМ, са свободни и оборудвани с необходимите машини и съоръжения. Извършена е отново проверка в обекта на дружеството, въз основа на която зам. директорът на ГДНП-МВР е уведомил МИ, че в списъка на инженерните и артилерийските боеприпаси, които ще утилизират съгласно издаденото разрешение № 153/06.10.2011 г. от ГДОП, допълнено с решение за обект завод „Миджур”, влизат ППМ, като дружеството разполага с две складови помещения за съхранение на ВВ. След извършена проверка от полицейските органи и полученото положително становище на дружеството е издадено удостоверение за трансфер № 000229/15.10.2013 г. със срок на валидност до 15.10.2014 г. В тази връзка фактическият контрол е последван от издаване на ИАА (удостоверение за трансфер), от който настъпват правните последици за адресата, поради което фактическите действия нямат преки последици за него, като опосредени от издадения административен акт.

По отношение на Министерството на вътрешните работи във връзка с наведените основания на предявения иск съдът приема, че съгласно чл.13, ал.1 от ЗОБВВПИ, производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на територията на Република България се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, които са получили разрешение за производство, издадено от директора на ГДНП-МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. Разрешение за съответната дейност се издава въз основа на заявление по образец и представени документи, посочени в закона. Съгласно чл.19 от ЗОБВВПИ заявлението и документацията по чл.17 се оценяват от междуведомствена комисия, създадена със заповед на министъра на вътрешните работи, като същата може да извършва проверка на място на обектите за производство и съхранение. Директорът на ГДНП-МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение или мотивирано отказва издаването му въз основа на становище на комисията, като при откриване на нов обект при спазване на процедурата по чл.24 от ЗОБВВПИ директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава решение за допълване на издаденото разрешение за производство. От данните по делото към процесния период се установява, че на „Видекс” АД е издадено безсрочно разрешение № 153/06.10.2011 г., допълнено с решение по чл.24 от ЗОБВВПИ за завод „Миджур”, издадено от началника на сектор КОС при ГДНП, въз основа на което е извършвана дейност по утилизация на ППМ. Същите представляват властнически волеизявления, от които настъпват правните последици за адресата, поради което законосъобразността им, респ. представени ли са необходимите документи и извършени ли са проверки на обектите преди тяхното издаване и налице ли са законовите изисквания за издаването им не следва да бъде разглеждано в настоящето производство. Касае се за правна дейност, като извършването или неизвършването на фактически действия преди тяхното издаване се опосредява с вредоносния резултат чрез властническо волеизявление, т.е. дължимото фактическо действие се последва от индивидуален административен акт, от който настъпват съответните последици.

Искът се основава на разпоредбата на чл.67, ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ. Съгласно него контролът по изпълнението на този закон се извършва от посочените в него органи, в частност Министъра на вътрешните работи, или от оправомощени от посочените органи длъжностни лица. Липсват конкретни контролни правомощия на министъра на вътрешните работи като контролен орган в ЗЕКПСОИТДУ и в ЗОБВВПИ, като разрешенията за производство, за транспортиране, предварителното съгласие, т.е. всички оправомощаващи административни актове, се издават от директора на ГДНП или оправомощено от него длъжностно лице.

Съобразно чл.152, ал.2 от ЗОБВВПИ контролът върху производството на ВВ, ОО и ПИ се осъществява от полицейските органи и от комисията по чл.19, ал.2 от закона, а именно Междуведомствена комисия, създадена със заповед на Министъра на вътрешните работи, която дава становище по исканията за издаване на разрешения за производство. Полицейските органи са определени в чл.57 от ЗМВР. Структурите, условията, видът и редът на извършване на контрол е уреден в Наредба № Iз-2205/26.10.2012 г. за условията и реда за извършване на контрол върху дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Съобразно чл.8 от Наредбата постоянният контрол се извършва от ГДБОП и ГДНП на територията на цялата страна, съобразно функционалната им компетентност; от ГДГП - на територията на граничната зона и ГКПП; от ОДМВР и районните управления при ОДМВР - на територията на районите им на действие. Според чл.9 от Наредбата се извършва и планиран контрол по предварително утвърден годишен план от директора на ГДНП, като в плана следва да има планирани проверки на не по-малко от две лица, получили разрешения за производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, които се осъществяват от Комисията, създадена по чл.19 от ЗОБВВПИ. Следователно се налага извод за обща отговорност на министъра на вътрешните работи, която произтича от неговата функционална компетентност на ръководство и контрол. Няма вменени конкретни контролни правомощия, които са възложени на полицейските органи по смисъла на чл.57 от ЗМВР, поради което и в случай на неосъществен контрол, бездействието на министъра не може да бъде в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилата вреда.

Конкретни контролни правомощия са възложени на Междуведомствената комисия по чл.19 от закона, за чийто незаконосъобразни действия/бездействия отговорност следва да се носи от МВР. По делото не се установява по отношение на дружеството „Видекс” АД да е предвидена планирана проверка от комисията по чл.19 от ЗОБВВПИ (чл.9, ал.2 от Наредбата), която да не е изпълнена от същата.

Контролните правомощия и осъществяването на постоянен и внезапен контрол са възложени на полицейските органи към ГДБОП, ГДНП, ГДГП и ОДМВР, включващи в структурата си и районните управления. Съобразно чл.37, ал.2 от ЗМВР, главните дирекции и областните дирекции са юридически лица. Министерството на вътрешните работи, като ЮЛ не следва да носи отговорност за неосъществен контрол на полицейски органи към ГДНП или към ОДМВР-Видин, на територията на която е завод „Миджур”, които пряко следва да бъдат ангажирани при незаконосъобразни действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица. В този смисъл е разпоредбата на чл.205 от АПК, във връзка с чл.7 от ЗОДОВ.

Предвид гореизложеното по делото не се установяват незаконосъобразни фактически действия или бездействия на органи или длъжностни лица към структурата на МВР.

По отношение на твърденията за неупражнен контрол във връзка с приложението на Закона за опазване на околната среда и на общностното право: Директива 2012/18/ЕС на ЕП и на Съвета от 04 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества - чл.9 и чл.20 от Директивата, в Закона за опазване на околната среда са определени компетентните и контролните органи (чл.10 и чл.148), а именно министърът на околната среда и водите; изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда; директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ); директорите на басейновите дирекции; директорите на дирекциите на националните паркове; кметовете на общините, а в градовете с районно деление - и кметовете на районите; областните управители. Следователно управлението и контролът се осъществяват от органи на Министерството на околната среда и водите, а не от органи в структурата на ответниците.

С оглед тези мотиви съдът намира, че не се установяват по делото противоправни фактически действия и бездействия на органи и длъжностни лица на ответниците по делото Администрация на МС, Министерство на икономиката и Министерство на вътрешните работи.

В настоящия случай не е налице една от основните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответниците: безспорно е, че в резултат на  възникнал на 01.10.2014 г. взрив в завод „Миджур”, при който е загинал наследодателят на ищеца, на същия са причинени неимуществени вреди, като отражението върху психическото и въобще здравословното му състояние се установяват от изслушаната съдебно-психологическа експертиза и свидетелските показания.

Съгласно ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В този смисъл практиката на Върховния административен съд приема, че под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Непосредствени вреди са единствено тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Причинната връзка е опосредена, а не пряка и непосредствена, когато в определен момент от протичането на един причинен процес,  предизвикан от действието, респ. бездействието, се намесва поведението на трето лице, природно или обществено явление. Следователно причинната връзка би била пряка и непосредствена, когато резултатът, в случая взрива и последвалата смърт на наследодателя на ищеца, е обективно, закономерно и неизбежно следствие на бездействието, респ. действието на административните органи.

От изготвената по делото взриво-техническа експертиза се установява, че самопроизволно взривяване, без външни нерегламентирани действия, е малко вероятно, следователно причината за взрива е външно нерегламентирано действие. Установява се, че взривяването е причинено от първоначален детонационен импулс, като при всички случаи човешка дейност е причинила взрива, а мащабите му са в резултат на концентрация на взривни вещества, експлозиви и изделия значително повече от носимостта в тротилов еквивалент на цеха, както и струпване в цеха на нерегламентирано количество различни по вид ВВ, установени при огледа по остатъците след взрива. Установи се по делото, че ръководството целенасочено е съкращавало времето за извършване на дейности, извършвани са такива в отклонение от технологичните инструкции, най-опасните операции, като част от технологичния процес, не са се извършвали в бронекабини.

Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, тъй като същото е изготвено съобразно поставените задачи и определените материали. Действително част от изводите си вещото лице е изградило въз основа на свидетелски показания, дадени на досъдебно производство № 51/2014 г. по описа на НСлС, но при изготвяне на заключението си при необходимост вещите лица могат да използват доказателства, събрани в друго производство. В случая вещото лице е възприело дадените показания от досъдебното производство, но едновременно с това протоколите за оглед, снимков материал и други писмени документи и въз основа на цялостна преценка на установените обстоятелства и експертните си познания в областта е изградил своите изводи. Изводите му за концентрация на взривни вещества, експлозиви и изделия в цеха се подкрепят и от счетоводните данни за наличие на около 6986 броя ППМ към момента на взрива в цех „С“.

С оглед на конкретната причина за взрива, изразяваща се в нерегламентирано действие на лице и вероятното нарушаване на технологичните процеси и изисквания за безопасност в производствения процес, съхраняването на делаборираните, чувствителни на ВВ елементи от ППМ и капсул-детонатори заедно с мините и значителните им количества, изиграли ролята на междинен детонатор, съдът намира, че настъпилата смърт на наследодателят на ищците не е пряка последица от бездействие на длъжностни лица и органи на ответниците по делото, а от неустановено действие на неизвестно лице, довело до взрив, чийто мащаби са резултат на извършените нарушения на изискванията за безопасност в производствения процес, отговорността за което е на прекия причинител на увреждането и на работодателя.

Изводът, че взривът е настъпил в резултат на допуснато нарушение в производствения процес и не е пряка и непосредствена последица на неосъществен контрол, се подкрепя от обстоятелството, че взривът е настъпил по време на производствения процес в участъка за утилизация, а не в складовите помещения, където са били складирани огромното количество мини. Респективно наличието на 193000 броя мини в складовите помещения не е в причинно-следствена връзка с настъпилия взрив и причинените на ищеца вреди, тъй като складовите помещения не са били засегнати от взрива. Съобразно изложеното, за да е налице причинно-следствена връзка между увреждащото действие, респ. бездействие и вредите, основание за реализиране на отговорността на ответниците, следва вредоносния резултат да е закономерна, типична, обичайна последица от незаконосъобразното действие или бездействие. Видно от данните по делото, в периода 2008-2014 г. до взрива са утилизирани огромно количество мини, поради което не може да се приеме, че настъпилият взрив и вредите са типична, нормално настъпваща и необходима последица от неосъществен контрол. Касае се за изключително високорискова дейност, поради което спазването на технологиите и правилата за безопасност във всеки момент от производствения процес са от изключително значение. В този смисъл е и заявеното от експерта, че в случай на извършване на рисковите операции в бронекабината, щетите щяха да бъдат ограничени значително.

С оглед изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответниците за вреди, поради което предявеният иск за обезщетение за вреди в размер на 400000.00 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

С оглед изхода на спора и на основание чл.10 от ЗОДОВ ищецът следва да заплати на ответниците и направените за производството разноски. Същите следва да бъдат определени съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в сила от 28.01.2017 г., която като процесуална норма е приложима и към висящите производства.

На Администрация на Министерски съвет следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

На Министерство на вътрешните работи следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

На Министерство на икономиката разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като искане за заплащането им не е направено до приключване на устните състезания по делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените субективно съединени искове с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, от С.В.Ц., подпомаган от своята майка А.Г.А.,***, в качеството си на наследник на В.П.Ц., против Администрацията на Министерски съвет, Министерство на икономиката и Министерство на вътрешните работи, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.10.2014 г. до датата на завеждане на иска, както и законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА С.В.Ц., подпомаган от своята майка А.Г.А.,***, да заплатят на Администрацията на Министерски съвет, гр.София, направените разноски по делото в размер на 100.00 (сто) лева.

ОСЪЖДА С.В.Ц., подпомаган от своята майка А.Г.А.,***, да заплатят на Министерство на вътрешните работи, гр. София, направените разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138, ал.1 от АПК.

Административен съдия: