Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 09.03.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, Пети състав в открито съдебно заседание, проведено
на първи февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на
секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов
административно дело № 1725/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба вх.
№ 11593/27.07.2022 г. на М.В.К., ЕГН ********** ***, срещу Разрешение за
поставяне на преместваем обект № 17/22.02.2022 г., издадено от кмета на Район
„Приморски“ при Община Варна, с което е разрешено поставяне на преместваем
обект за търговия на основание чл.55 от НУРППО по чл.56 от ЗУТ, на павилиони за
автосервизни услуги със ЗП 150 кв.м. и периодични технически прегледи със ЗП 67
кв.м. върху ПИ №*****, на обща площ 217 кв.м., въз основа на схема, одобрена от
Главния архитект на Район „Приморски“ за срок от 10 години.
С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
– административният акт е издаден в противоречие с материалноправните
разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Твърди, че с Разрешението за поставяне е разрешено поставянето на
преместваем обект за търговия върху недвижим имот собственост на
жалбоподателката, придобит с Нотариален акт №*****г. на Служба по вписванията
Варна. Поради изложеното навежда доводи, че жалбата е допустима. Излага
съображения, че начинът на изграждане на сградите в имота изключва възможността
обектите да бъдат определени като преместваеми, съответно за тяхното поставяне
да бъде издаден оспорения административен акт. Сочи, че от скиците към
представения с жалбата проект на геодезично заснемане на сгради в процесния
имот е видно, че по-малкият павилион, попада върху имот с идентификатор №*****,
който представлява общинска публична собственост с НТП – за второстепенна
улица. Навежда доводи, че общата квадратура на преместваемите обекти и
застроените до момента в имота обекти не може да надвишава допустимите норми на
застрояване, посочени в устройствените параметри на зоната, в която се намира
имотът, с което е нарушен чл. 45, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за
поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ на Общински
съвет Варна. Твърди, че административният орган е нарушил разпоредбата на
чл.47, ал. 1, т. 7 от същата наредба, според която към заявлението за издаване
на разрешение се прилага задължително изрично писмено съгласие от собственика
на поземления имот в случаите на разполагане на преместваем обект в имоти
частна собственост. В допълнение на това твърдение се позовава на чл.55 от
Наредбата, според който в разрешението за поставяне на преместваеми обекти
фигурира и името на собственика. В идентичен смисъл е разпоредбата на чл.63,
т.3 от Наредбата. С оглед на изложеното моли да се отмени като
незаконосъобразен оспорения административен акт. В съдебно заседание се
представлява от адв. С., която поддържа жалбата и твърди, че са налице множество
нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Моли
за присъждане на сторените по делото разноски. Депозирани са писмени бележки, в
които подробно са изложени доводи за отмяна на оспореното Разрешение за
поставяне на преместваем обект.
Ответникът по делото не
изразява становище по съществото на спора.
Заинтересованата страна
„Лина 09“ ЕООД, чрез адв. Б. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Излага съображения, че постройките съществуват от 2010г., както и че в началото
самите искания са били подавани от К.. Позовава се на влезли в сила решения, по
които съдът се е произнесъл, че въпросните постройки са преместваеми обекти. В
подкрепа на тезата си се позовава на заключението на СТЕ, според което
постройките биха могли да бъдат разглобени и съответно сглобени в същия вид, на
друго място.
Административен съд гр.
Варна, след като прецени доводите на страните, след преценка поотделно и в
тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
С Нотариален акт № 24,
том V, ре. № 6767, дело № 727 от 2008г. жалбоподателката е придобила
собствеността на ПИ №*****.
С Нотариален акт №173,
том І, рег. №7591, дело №161, от 28.07.2010г. М.В.К. е прехвърлила възмездно и
безсрочно вещното право на ползване върху имота на „Лина 09“ ЕООД.
С Разрешение за поставяне
на преместваем обект от 05.08.2010г., 02.08.2011 г., 25.03.2013 г., 17.03.2018
г. е разрешено на М.К. с ползвател „Лина 09“ ЕООД да постави павилион за
автосервизни услуги.
С Разрешение за поставяне
на преместваем обект № Ч-95/28.06.2017г. е разрешено на „Лина 09“ ЕООД да
постави преместваем обект за търговия – павилион за автосервизни услуги
Със заявление рег. №*****.
„Лина 09“ ЕООД е поискало продължаване на разрешение за поставяне на
преместваем обект 2 бр. павилиони с площ 150 кв.м. +70 кв.м., разположени в ПИ
№*****, които ще бъдат използвани за автосервизни услуги и периодични
технически прегледи за периода от януари 2022 г. до януари 2032 г. Към
заявлението е приложило документ за собственост на имота, скица от СГКК, заснемане
на съществуващи преместваеми обекти.
Изготвена е скица-предложение
с указан начин на поставяне на преместваемия обект, съгласувана с Главния
архитект на Район „Приморски“, от която се установява, че отстоянието от
вътрешната граница на имота следва да е не по-малко от 5 м., а от страничната
граница на имота следва да е не по-малко от 3 м. От обяснителната записка се
установява, че общата застроена площ на имота е 217 кв.м., плътност на
застрояване – 28.44 %, кинт – 0.28. От извършеното заснемане на съществуващи
преместваеми обекти, се установява, че отстоянието на преместваемите обекти до
вътрешната граница варира от 3.3 м. до 4.8 м., а отстоянието на обектите до
външната граница на имота е от 0.4 м. до 1 м.
На 22.02.2022 г. е
издадено процесното разрешение, с което на „Лина 09“ ЕООД е разрешено поставяне
на преместваем обект в ПИ №***** павилиони за автосервизни услуги и периодични
технически прегледи, въз основа на схема, одобрена от Главния архитект на Район
„Приморски, за срок от 10 години.
С оглед изясняване на
обстоятелства по делото е допуснато
изготвяне на съдебно-техническа експертиза.
От заключението на вещото
лице се установява, че в ПИ №***** са изградени: сграда с ид. 01 със ЗП 150
кв.м. по данни от КК и 154 кв.м по замерване и сграда с ид. 02 със ЗП от 67
кв.м. по данни от КК и по резултат от замерването. Процесните сгради според
експертизата са трайно прикрепени към поземления имот, независимо от това, че
връзката „колона – основи“ е болтова. Анкерната група, чрез която са монтирани
колоните е замонолитена върху единични фундаменти, ст. бет. стени и армирана
бетонна настилка. Всички останали връзки на металната носеща конструкция на
двете постройки са на заварка. Постройките, при евентуално демонтиране и
отделяне от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура, не могат
да бъдат премествани в пространството, без да загубят своята индивидуализация. Вещото
лице е приело, че двете постройки не отговарят на техническите изисквания за
преместваеми обекти, тъй като ако бъдат демонтирани в ПИ ще останат
фундаментите, армираните бетонни площадки, стоманобетонните стени, както и
складовите помещения, които са масивни постройки със стоманобетонна конструкция
и частично иззидани с бетонни блокчета и стени. Тези елементи са неразделна
част от постройките и съществено променят начина на използване на имота с
изграждането им. За да бъдат монтирани двете постройки на друго място е
необходимо изграждането на стоманобетонни фундаменти, или поне армирана
бетонова настилка, в които да бъдат монтирани същите анкерни групи, през същото
осово разстояние. Направен е извод, че това съществено ще промени и начина на
използване на новия терен. Уточнено е, че двата процесни обекта е невъзможно да
бъдат преместени без да се наруши тяхната цялост. Същите е възможно да се
използват на друго място в този си вид, но за целта е необходимо да бъдат
демонтирани елементите, от които са изградени по ред обратен на монтажа им. При
демонтажните дейности е възможно някои от елементите да бъдат увредени, което
ще наложи подмяната им с нови. За да бъдат монтирани на друго място е
необходимо преди това да бъдат изпълнени стоманобетонни фундаменти, в които да
бъдат монтирани анкери, съответстващи на петите на колоните, за да бъдат
осъществени болтовите връзки. Според експертизата, и при двете сгради
плътността на застрояването е по-висока от допустимата за зоната. Експертизата
е оспорена от пълномощника на заинтересованата страна, който позовавайки се на
постановени от ОС-Варна и АС-Варна съдебни решения счита, че въпроса относно
преместваеми или не са обектите, за
които са издадени разрешения за поставяне е решен с влязло в сила решение.
С оглед установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е срещу подлежащ на оспорване
административен акт и в предвидения в закона срок.
Съгласно чл. 56, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗУТ върху
поземлени имоти може да се поставят преместваеми обекти за търговски дейности
въз основа на издадено разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна
документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне
определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и
предназначението на обекта. Когато обектът се поставя в
чужди поземлени имоти, разрешение за поставяне се издава въз основа на изрично
писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем
на заетата от преместваемия обект площ / чл. 56, ал. 5 от ЗУТ/. Обстоятелството,
че „Лина 09“ ЕООД, съгласно Нотариален акт №173, том І, рег.№7591 от 28.07.2010
г., има безсрочно вещно право на ползване върху имота, не изключва
необходимостта от представяне на изискуемите по чл.56, ал. 5 от ЗУТ документи.
От данните по делото не се установява М.К. да е дала изрично писмено съгласие
за поставяне на преместваемия обект. С оглед липсата на изрично писмено
съгласие за поставяне на преместваемия обект, е налице нарушение на чл. 56, ал.
5 от ЗУТ, което е съществено и е достатъчно да обоснове материалната
незаконосъобразност на разрешението за поставяне. От друга страна
предпоставките по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, за да се изисква изрично писмено съгласие
от собственика на поземления имот или писмен договор за наем, са относно
разрешение за поставяне на преместваем обект в чужд поземлен имот, т. е.
заявителя за издаване на разрешението и собственика на поземления имот да са
различни правни субекти, както е в настоящия случай. За административния орган
е налице задължение да изясни всички факти и обстоятелства от значение за спора
и да събере, включително служебно доказателства за собствениците/ползвателите
на поземления имот. Като не е сторил това органът е издал разрешението за
поставяне и при допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, включително в нарушение на чл.
35 и чл. 36 от АПК, поради което оспореният акт е незаконосъобразен и
поради допуснати съществени нарушения. Предвид изложеното процесното разрешение
за поставяне следва да се отмени. Жалбата е основателна.
Настоящият състав на Административен съд намира за необходимо да
отбележи следното: Съгласно
чл.202 от ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го
обсъжда заедно с другите доказателства оп делото. Съдът не кредитира
заключението на вещото лице в частта, с която установява, че двата процесни
обекта е невъзможно да бъдат преместени, без да се наруши тяхната цялост. От
една страна в заключението си вещото лице посочва, че процесните обекти са трайно
прикрепени към имота, независимо, че връзката „колона – основи“ е болтова.
Пояснено е, че постройките, при демонтиране и отделяне от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура, не могат да бъдат премествани в
пространството, без да загубят своята индивидуализация. От друга страна в
съдебно заседание, проведено на 01.02.2023г. вещото лице на въпрос на
пълномощника на заинтересованата страна изразява становище, че „ако се развият
болтовете по този начин могат да бъдат демонтирани колоните…трябва да се
пристъпи към нейния демонтаж по обратния ред на монтажа й“. Пояснило е, че
демонтирана веднъж може да бъде сглобена, но само след като бъде демонтирана по
описания начин. С оглед изложеното по-горе съдът счита, че намиращите се в
имота постройки отговарят на легалната дефиниция за „преместваем обект“
съгласно § 5, т.80 от ЗУТ – могат след отделянето им от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъдат премествани в пространството,
без да губят своята индивидуализация и възможност да бъдат ползвани на друго
място със същото или с подобно предназначение на това, за което са ползвани на
мястото, от което са отделени; поставянето им или премахването им не изменя
трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху
който се поставя или от който се отделя. Поради това правилно са били
квалифицирани от административния орган като обекти по чл. 56 от ЗУТ. Освен това липсата на
трайно закрепване към терена и възможността да бъдат демонтирани и преместени
на друго място изключва определянето им като строеж по смисъла на §5, т.38 от
ЗУТ.
По изложените съображения съдът намира обжалваното Разрешение № 17/22.02.2022г.
за поставяне на преместваем обект, издадено от кмета на Район „Приморски“ –
Община Варна за незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане
на деловодни разноски е основателна и следва да бъде уважена. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на М.К. сумата от 2300 лв., от които 200 лв.
депозит за изготвяне на експертиза и 2100 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.1 и 2 от АПК,
Административен съд гр. Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.В.К., ЕГН **********, Разрешение № 17/22.02.2022 г. на Кмета на Район „Приморски“ при Община
Варна за поставяне на преместваем обект – „павилиони за автосервизни услуги със
ЗП 150 кв.м. и периодични технически прегледи със ЗП 67 кв.м.“ в имот с
идентификатор *****.
ВРЪЩА преписката на Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна за ново
произнасяне по подаденото от „Лина 09“ ЕООД заявление рег.№*****. при спазване
на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на М.В.К., ЕГН **********
деловодни разноски в размер на 2300 /две хиляди и триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на
Република България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: