РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 848
гр. София, 04.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20221110156359 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 414а ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Х. А., Л. П. Т., Х. Х. А.
и М. Х. А..
Съдът е разпоредил и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 31.10.2022 г. по ч. гр. д. № 56359/2022 г. по описа на СРС, II Г.
О., 177-ми състав.
В срока по чл. 414а ГПК е подадено възражение, в което се поддържа,
че всички претендирани от заявителя вземания са погасени чрез плащане.
Към възражението са представени доказателства за плащане.
Настоящият съдебен състав счита, че въпреки, че е ползван формуляра
за възражение за подаденото възражение, то при тълкуване на действителната
воля на длъжника съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД и съобразно указанията
на т. 10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК намира, че подаденото възражение е такова по чл. 414а
ГПК.
С Разпореждане от 09.12.2022 г., съдът е изпратил на заявителя препис
от възражението и писмените доказателства за становище, като му е указал
последиците в случай, че такова не бъде взето в предоставения тридневен
срок.
В срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК е подадено становище с молба с вх. №
287650/22.12.2022 г., в която заявителят поддържа, че вземанията са изцяло
погасени чрез плащане, с изключение на юрисконсултското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становището на страните и представените
писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Предметът на настоящото производство е обусловен от правилото на чл.
414а, ал. 4, изр. 2 ГПК, че ако становището на заявителя е подадено в срок,
съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Доколкото,
1
ако съдът констатира, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, следва да се
произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, което е
инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за
изпълнение, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да
се провери дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно.
Ако вземането не е спорно, тоест не бъде подадено възражение в срок,
заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. чл. 416 ГПК.
Разпоредбата на чл. 414а ГПК е проявление на посочената цел – да се
провери дали вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението
в срока за доброволно изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно
креансата посочена в заповедта за изпълнение, същият удовлетворява
интереса на кредитора да получи изпълнение на вземането си. В тази хипотеза
е безпредметно да се води исков процес, като заповедта за изпълнение per
argumentum a fortiori влиза в сила. За кредитора липсва правен интерес от
предявяването на иск, освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5
ГПК, съответно ако кредиторът в становището си твърди, че не е налице
точно изпълнение на претендираното вземане, което обуславя наличието на
правен спор. Другата хипотеза, когато длъжникът е платил, но
производството не приключва веднага касае разрешаването на
материалноправния спор за отговорността за разноските. В случая нито една
от посочените хипотези не е налице, а страните се изразили становище, че
всичко претендирани вземания са погасени чрез плащане, за което по делото
са представени писмени доказателствени средства. Следователно с
изтичането на срока за становище на заявителят, заповедта за изпълнение е
влязла в сила, поради което и съдът следва да уважи подаденото възражение
по чл. 414а ГПК.
Необходимо е да се изясни, че доколкото вземането е удовлетворено
изцяло, макар и заповедта за изпълнение да е влязла в сила и да представлява
изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1 ГПК), в същата не е налице годно
изпълняемо право, за което да бъде издаде изпълнителен лист, поради което
искането за издаване на изпълнителен лист, което е инкорпорирано в
подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение трябва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА възражение с вх. № 271915/07.12.2022 г. подадено от Х. Х.
А., ЕГН: ********** срещу Заповед за изпълнение на парично задължение от
31.10.2022 г. по ч. гр. д. № 56359/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 177-ми
състав.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Т С “ ЕАД, ЕИК за издаване на
изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение от 31.10.2022 г. по ч. гр. д. № 56359/2022 г. по описа на СРС, II Г.
О., 177-ми състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е
оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист, с частна
жалба пред СГС в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на
2
разпореждането, а в останала си част е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ДЕЛОТО да се архивира след изтичане на срока за обжалване на
разпореждането, с което е отхвърлено искането за издаване на изпълнителен
лист.
Препис от разпореждането да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3